Д-р Калоян Йорданов, Здраве 29, Burgas (2026)

02/09/2026

„Снимката е много лоша. Значи трябва да се оперирам.“ Това заключение изглежда логично, но е непълно.
Рентгенографията показва структурата на ставата — загуба на ставна междина, деформация, остеофити, промени в костта. Тя е важна част от решението, но не може да покаже сама колко добре човек функционира, каква е причината за всяка болка и какъв резултат реално може да се очаква от операцията.
Има пациенти с напреднали рентгенови промени, които все още ходят добре и контролират симптомите си. Има и други, при които болката, ограничението в движението, деформацията и загубата на функция вече са сериозни. Затова решението за смяна на става е съвпадение между няколко неща: симптоми, функция, физикален преглед, образна диагностика, ефект от предишното лечение, общо здравословно състояние и цели на пациента.
Това е и причината да не харесвам решенията „по снимка“. Добрата снимка не отменя оплакванията, но и лошата снимка не отменя необходимостта от клинична преценка.
Това има значение и за очакванията. Ако основният проблем всъщност идва от кръста, периферна невропатия или друга структура, идеално поставената протеза няма да премахне този симптом. Затова добрата индикация за операция е и защита на пациента от неправилното очакване, че всяка болка в областта ще изчезне след смяната на ставата.
Операцията има най-много смисъл, когато има ясна връзка между увредената става и ограниченията, които пациентът преживява, и когато по-леките подходи вече не дават достатъчно устойчив резултат. Това е медицинско решение, а не автоматичен отговор на една рентгенография.
https://www.dryordanov.com/reshenie-smyana-stava

02/09/2026

Когато пациент каже „боли ме тазобедрената става“, често посочва външната страна на бедрото. А една от най-характерните болки при самата коксартроза всъщност е в слабината.
Тазобедрената става е разположена дълбоко. Затова болката от нея може да се усеща в слабината, предната част на бедрото, седалището, а понякога дори около коляното. Това е една от причините коксартрозата в началото да бъде объркана с проблем в кръста, мускулно претоварване или заболяване на друга област.
Самото място на болката обаче не е достатъчно за диагноза. По-важен е моделът: появява ли се при ходене, ставане, завъртане на крака, обуване на чорапи, качване в автомобил; намалява ли вътрешната ротация; има ли накуцване и постепенно скъсяване на изминатите разстояния.
Когато тези елементи се подредят заедно с прегледа и рентгенографията, картината става значително по-ясна. И тогава вече може да се прецени дали ставата се намира в период, в който консервативното лечение запазва функцията, или заболяването постепенно преминава към следващ етап.
При прегледа понякога именно ограничената вътрешна ротация на тазобедрената става дава най-силната подсказка. Пациентът може да е дошъл за „разтегнат мускул“ или болка от кръста, но когато движението в ставата е ясно намалено и възпроизвежда типичната болка в слабината, диагностичната картина започва да се подрежда много по-убедително.
Това е важно и за проследяването: когато ограничението се описва конкретно, промяната във времето се вижда по-ясно.
При коксартрозата ранното разпознаване не означава ранна операция. Означава пациентът да знае какво наблюдава и по кои признаци ще разбере, че подходът трябва да се промени.
Ако сте минавали през такъв период, кое движение първо ви показа, че тазобедрената става вече ви ограничава?
https://www.dryordanov.com/endoprotezirane-tazobedrena-stava-yordanov

01/09/2026

Събуждате се през нощта с изтръпнали пръсти и трябва да раздвижите или разтърсите ръката, за да отмине усещането. Това е един от най-характерните сценарии при синдром на карпалния канал.
При това състояние медианният нерв се притиска в тесен анатомичен канал в областта на китката. Типично изтръпването засяга палеца, показалеца, средния и част от безименния пръст. В началото симптомите могат да се появяват само нощем или при продължително държане на телефон, шофиране и работа с ръцете.
Точно този ранен етап често се подценява. Пациентът свиква да „разтърсва“ ръката и продължава с месеци. При по-продължителна компресия обаче може да се появят постоянна промяна в чувствителността, слабост на палеца, несигурен захват и изпускане на предмети.
Диагнозата се поставя чрез съчетаване на оплакванията и прегледа, а електромиографията може да помогне за потвърждение, оценка на тежестта и разграничаване от други нервни проблеми. Не всеки пациент се нуждае от операция, но продължителната или тежка нервна компресия не е добре да се оставя без оценка.
Има още една причина да не се чака безкрайно: сетивните симптоми могат да бъдат много неприятни, но моторната загуба е по-съществена. Когато палецът започне да губи сила, нервът вече не само „сигнализира“, а не успява да управлява нормално мускула. Точно този преход променя спешността на оценката и реалистичните очаквания за възстановяване.
Ако сте преминали през лечение на карпален тунел, кое беше първото нещо, което ви накара да потърсите помощ — нощното изтръпване, болката или вече появилата се слабост?
https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/karpalen-kanal-sindrom

01/09/2026

Една от най-честите грешки при хронична болка е да се лекува самото усещане, без да е ясно какво го създава.
Болката е сигнал. Тя може да идва от увредена става, възпалена тъкан, притиснат нерв, мускулен проблем, фасетна става, сакроилиачна става или комбинация от няколко механизма. Двама души могат да посочват почти едно и също място, но причината и правилният подход да са различни.
Това е причината една процедура да помага отлично при един пациент и почти да няма ефект при друг. Не защото методът „работи“ или „не работи“ по принцип, а защото всяко лечение има конкретна мишена. Когато мишената е правилна, резултатът има логика. Когато не е, дори технически безупречно извършена процедура може да не промени симптомите.
При интервенционалната терапия на болката най-важната част често се случва преди иглата: историята на симптомите, прегледът, образните изследвания и преценката кой механизъм вероятно поддържа болката. Понякога самата блокада има и диагностична стойност и помага да се провери тази хипотеза.
Затова и еднаквата дума „болка“ не трябва да води автоматично до еднаква терапия. При ставна артроза, коренчева болка и фасетен синдром например пациентът може да използва сходни думи, но целите са различни. Диагностичната точност предпазва и от обратната грешка — да се обяви методът за неефективен, когато всъщност е избрана неправилна мишена.
Затова въпросът не е „Коя процедура е най-силна?“. По-полезният въпрос е „Знаем ли достатъчно точно откъде идва болката и каква цел преследваме с лечението?“
https://www.dryordanov.com/terapia-na-bolkata-yordanov

01/09/2026

Коляното не е длъжно да боли всеки ден, за да е започнало да променя живота ви.
При артрозата един от най-показателните сигнали често не е силата на болката, а поведението, което постепенно изграждаме около нея. Започваме да избираме асансьора вместо стълбите. Паркираме по-близо. Отказваме по-дългата разходка. Ставаме от стола с помощ от ръцете. Планираме деня така, че да има по-малко ходене.
Тези промени лесно се подценяват, защото настъпват бавно. Човек свиква с тях и започва да ги приема като „нормални за възрастта“. Но от ортопедична гледна точка това е загуба на функция — и тя често казва повече за стадия на заболяването от един отделен болезнен ден.
Решението за лечение не се взема само по рентгенова снимка и не се взема само по скала от 0 до 10 за болка. Подреждат се симптомите, движението, деформацията, разстоянието, което човек може да измине, ефектът от проведеното лечение и начинът, по който коляното влияе на ежедневието.
Полезен ориентир е да сравните настоящето не с най-лошия ден, а със себе си преди половин или една година. Ако тогава сте ходили километър без да мислите за коляното, а сега планирате всяко излизане според пейки, стълби и паркоместа, това е измерима промяна във функцията. Именно така бавната прогресия става видима.
Затова при гонартроза си струва от време на време да си зададем не само „Колко ме боли?“, а и „Какво вече не правя заради коляното?“ Понякога именно вторият въпрос показва най-точно накъде се движи заболяването.
https://www.dryordanov.com/endoprotezirane-kolianna-stava-yordanov

31/08/2026

Понякога една конкретна болезнена зона в мускула е по-важна за симптома от дълъг списък с промени на образното изследване.

Миофасциалната болка произхожда от мускулите и свързаните с тях фасциални структури. Характерни могат да бъдат болезнени и тригерни зони, при които натискът или определено движение възпроизвеждат познатата болка. Това е различен механизъм от болка, идваща от става, нервен корен или друга нервна структура.

Разграничението е важно, защото образната находка невинаги е източникът на оплакването. Човек може да има дегенеративни промени в гръбначния стълб и едновременно с това конкретната му болка да има миофасциален произход. Самото наличие на „диск“ или „шипове“ на снимка не доказва причината за всеки симптом.

Затова миофасциалната болка е преди всичко клиничен въпрос. Има значение къде е болката, какво я провокира, може ли познатият симптом да бъде възпроизведен при прегледа и има ли данни, които насочват към друга структура.

Точната локализация на източника е важна и за лечението. Ако причината е различна, логично е и подходът да бъде различен.

Ако сте имали подобен проблем, кое правеше болката най-разпознаваема за вас — конкретна болезнена точка, движение или натоварване?

URL: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/miofascialna-bolka

31/08/2026

Ето и второто клипче на Стефан, което вчера не се събра.

Това е дългото. Близо минута, без да спре.
Кое ме радва най-много в него, и то няма нищо общо с медицината — че е в собствения му двор. Най-обикновена вечер, кучето се разхожда отзад и изобщо не му обръща внимание, наоколо са градинските неща и цветята в саксията. Никаква зала, никакъв уред, никой не му брои повторенията.
Просто човек, на когото му се е приискало да потанцува, и е потанцувал.
Година след второто коляно.
Точно това искам за хората, които оперирам. Не да ходят добре на контролния преглед при мен — там всички се стараят. А да им се случват такива вечери, за които аз изобщо не научавам, освен ако някой не реши да ми прати клипче.
Стефан е от онези, които не умеят да живеят наполовина. Тази енергия си я имаше и когато коленете го боляха, само че тогава нямаше къде да я дене.
Прибирам се късно и понякога уморен. После отварям телефона и виждам това. Оправя ми се вечерта.

Браво, Стефане !

31/08/2026

Болката в коляното не винаги започва от коляното.

При проблем в тазобедрената става болката може да се усеща не само в слабината. Тя може да се разпространява към предната част на бедрото и понякога да достига до коляното. Това е една от причините мястото, което боли, да не се приема автоматично за мястото, откъдето започва проблемът.

Тази особеност има практическо значение. Ако вниманието остане само върху коляното, а прегледът и изследванията там не обясняват достатъчно добре симптомите, диагностиката може да тръгне в погрешна посока.

Оценката на тазобедрената става включва не само въпроса „боли ли в слабината“. Важно е как се движи ставата, ограничена ли е ротацията, има ли промяна в походката и кои движения възпроизвеждат познатата болка. Тези данни се съпоставят с образните изследвания.

Това е добър пример защо в ортопедията диагнозата не трябва да следва само пръста, с който пациентът посочва болезненото място. Трябва да се намери структурата, която действително обяснява целия клиничен модел.

Когато причината бъде локализирана правилно, и разговорът за лечение става много по-конкретен.

Случвало ли ви се е коляното да боли, а изследването му да не обяснява убедително симптома?

URL: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-kam-kolyanoto-tazobedrena-stava

31/08/2026

Защо слизането по стълби понякога боли повече от качването?

Възможно е човек да ходи сравнително спокойно по равен терен, а именно слизането по стълби да провокира болка в коляното. Това не е противоречие. Стълбите поставят ставата в различна функционална ситуация от обикновеното ходене.

При слизане коляното поема тежестта на тялото в сгънато положение и движението трябва да бъде контролирано. При артрозни промени подобно натоварване може да стане болезнено още преди болката да е постоянна през целия ден.

Самият симптом обаче не поставя диагноза. Значение има целият модел: къде точно боли, има ли подуване или скованост, ограничено ли е движението, появява ли се болка и при ходене, ставане от стол или след покой. Образната диагностика също трябва да се съпостави с функцията, а не да се разглежда отделно.

Затова въпросът не е само „боли ли ме коляното“, а в кои конкретни движения то започва да променя поведението ми. Понякога именно стълбите показват тази промяна по-ясно от разходката по равен терен.

Кога за първи път забелязахте, че слизането по стълби е станало различна задача от обикновеното ходене?

URL: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/bolka-slizane-stulbi

30/08/2026

„Може ли още да изчакам?“ е един от най-честите въпроси при напреднала артроза. Понякога отговорът е да. Изчакването може да бъде напълно разумна лечебна стратегия, ако симптомите са контролируеми, функцията е запазена и неоперативното лечение продължава да дава устойчив резултат.
Изчакване обаче не означава просто да не се прави нищо. То има смисъл, когато има план: проследяване на функцията, адаптирано движение, контрол на симптомите и ясни критерии, при които решението трябва да бъде преразгледано.
Вредното отлагане започва, когато пациентът постепенно губи повече, отколкото печели от чакането. Дистанцията на ходене намалява, мускулната сила отслабва, появяват се помощни средства, сънят се нарушава, а ежедневието се свива около ставата. Понякога човек все още казва „мога да ходя“, но всъщност е спрял да ходи до местата, които преди са били нормална част от деня му.
Тук е важно да не се използва страхът нито в едната, нито в другата посока. Не всеки пациент с тежка снимка трябва да се оперира веднага. Но и безкрайното отлагане не е неутрално, ако функцията продължава да се губи.
При активно изчакване е полезно периодично да се сравнява функцията с тази отпреди няколко месеца. Ако човек запазва важните си дейности, стратегията може да работи. Ако все повече се отказва от ходене, пътуване или самостоятелност, самото изчакване трябва да бъде преоценено.
Решението се взема чрез сравнение на два риска: риска от операцията и риска от продължаващото ограничение. Когато пациентът разбира и двете страни, изчакването престава да бъде пасивност и се превръща в информирана стратегия — докато тази стратегия действително работи.
Допълнителен медицински контекст:
URL: https://www.dryordanov.com/publikacii-d-r-yordanov/otlagane-protezirane

Д-р Калоян Йорданов

02/09/2026

02/09/2026

01/09/2026

01/09/2026

01/09/2026

31/08/2026

31/08/2026

31/08/2026

31/08/2026

30/08/2026

Address

Website

Alerts

Contact The Practice

Shortcuts

Share

Category

Listing takedown request