Психолог Мая Тодорова

07/05/2026

"За да определи невротичното поведение, Фройд използвал един образ:

"Представете си, че сте принудени да криете истинската си склонност към нещо....

"За да определи невротичното поведение, Фройд използвал един образ:

"Представете си, че сте принудени да криете истинската си склонност към нещо. Да предположим, че трябва да се подмазвате на кресливия си шеф, "защото е във ваш интерес". Представете си, че по настояване на родителите си сте принудени да следвате специалност, която не харесвате. Опитайте да се поставите на мястото на някого, който няма друга алтернатива, освен да споделя голяма част от живота си с човек, с когото няма нищо общо...

Да си представим сега, че за да се справите със ситуацията и да за да не сте принудени да понасяте последствията, ако трябва да покажете какво се случва в действителност с вас, решавате да скриете истинските си чувства в една бъчва и заковавате капака. Тъй като не можете да си позволите някой да се досети, че сте скрили нещо в бъчвата, решавате да я потопите във вода.

В тази ситуация през цялото време трябва да внимавате да държите скрита бъчвата, защото ако не я тласкате постоянно към дъното, тя ще изплува на повърхността и ще се покаже пред очите на всички.

Може би смятате, че усилието да я държите там си струва заради ползата, която получавате или вредата, която осуетявате, но си помислете... не можете да се движите от мястото си, не можете да се отпуснете, не можете да си починете, можете само да се примирите с тази присъда, която в известен смисъл сами сте си избрали.

Поддържането на една привидност функционира по същия начин. Изразходваме енергията си, за да скрием истината, вместо да я използваме, за да се радваме на живота и да сме щастливи. Това изтощаване води до хронична неудовлетвореност и токсично, или саморазрушително поведение, което много често приема формата на болест (физическа или психична), проявяваща се чрез брутална експлозия, неразбираема за околните."

Невъзможно е да поддържаме добро здраве, ако живеем, прикривайки това, което сме. И понеже това е невъзможно на духовно ниво, душата, която приема себе си и се разгръща, докато напредва по него, се изцелява, докато се освобождава постепенно от фалшиви пози и лъжливи роли."

Credit: Психотерапия и консултации. Яснота и осъзнаване.

Честит рожден ден на Зигмунд Фройд, на който дължим толкова много, що се отнася до истината и осъзнаването на онова, което ни движи!

22/03/2026

Какво всъщност „гълтаме“ с храната?
Честно казано, уморихте ли се от диети? Уморихте ли се да се борите с волята си и пак да завършвате деня с празна кутия бисквити в ръка, като в транс?

Нека свалим маските и да поговорим за това, за което често не се говори на кафе с приятелки. Когато преяждаме емоционално, когато импулсът за храна ни „похищава“, ние не пълним празен стомах.

Вие не сте лакоми.

Вие се анестезирате.

Най-голямата заблуда при хиперфагията (Binge Eating Disorder) е, че става въпрос за храната. Не. Тя е проблем с емоциите. Когато поглъщаме огромни количества храна, ние не търсим ситост. Ние „гълтаме“ неща, които са твърде болезнени, за да бъдат погледнати директно. Неща, които не искаме и не можем да понесем в живота си.

За какво ВСТЪЩНОСТ сте гладни в този момент? Коя истина се опитвате да „преглътнете“ с всяка хапка?
Ето какво поглъщаме несъзнавано, когато преяждаме:

1. Гълтаме СЪЛЗИ
(потисната тъга)
Преяждането е най-бързият начин да „преглътнем буцата в гърлото“. Вместо да си позволим да плачем за загуба, за разочарование или за самота, ние поглъщаме храна, за да потиснем сълзите. Храната се превръща в физически заместител на емоционалния покой.

2. Гълтаме ГНЯВ (неизказаните думи)
Имате ли чувството, че ако кажете всичко, което мислите, ще разрушите всичко около себе си? Когато не умеем да поставим граници или да заявим нуждите си, ние „запушваме устата си“ с храна. Преяждането е несъзнаван акт на автоагресия – наказваме себе си, защото не сме посмели да кажем „Не“ или да се защитим.

3. Гълтаме СТРАХ и ТРЕВОЖНОСТ
В моменти на паника или хроничен стрес (бърнаут), нервната система прегаря. Храната (особено сладкото и мазното) активира парасимпатиковата нервна система („почивай и смилай“). Ние ядем, за да си подарим физиологично спокойствие, когато психическото е невъзможно. Гълтаме храна, за да не глътнем страха си.

4. Гълтаме ПРАЗНОТА и САМОТА
Много жени преяждат, когато са сами вкъщи. Празният стомах се усеща по-лесно от празното сърце. Храната става „идеалният партньор“ – винаги там, не те съди, носи бърза утеха.

5. Гълтаме КОНТРОЛ
В ежедневието на модерната жена, където тя е „перфектна“, организирана и „държи света на раменете си“, преяждането е единственото място, където тя си позволява тотален срив. То е нейният бунт. Тя гълта храна, за да не глътне прекомерния контрол, който я задушава.

Изходът?

Да погледнем „чудовището“ в очите.
Истинското изцеление от хиперфагията не започва с поредната диета или броене на калории. То започва с това да направим пауза.

Следващия път, когато почувствате, че импулсът ви побеждава- спрете. Поемете дъх. Сложете ръка на сърцето си. И попитайте: „Душа моя, за какво си гладна наистина в този момент? Коя истина се опитвам да преглътна, за да не я видя?“

Трябва да се научим да „храним“ емоциите си с грижа, а не с храна. Когато позволите на сълзите да потекат, на гнева да се излее, или на самотата просто да БЪДЕ, без да я упоявате, вие прекъсвате омагьосания кръг.

Вие сте много повече от вашите килограми и вашите сривове. Изберете да видите себе си с любов.

Диана Балканджиева: Психология на автентичността

26/04/2025

Да останеш „за децата“ звучи благородно – докато не осъзнаеш какво научават.

Те наблюдават как работи любовта във вашия дом.
Как мълчанието се използва като наказание.
Как неглижирането е нещо нормално.
Как се сдържа обичта.
Как извиненията никога не идват.
Как ходенето по черупки от яйца става част от рутината.
Как любовта е свързана с бой, насилие, психически, икономически тормоз, изневери, лъжи, тайни….

Виждат, че толерирате неуважение.
Те виждат, че се задоволявате с това просто да оцелеете и този път.
Те чуват аргументите и скандалите през тънки стени.
Те усещат изместването на енергията, преди да бъде изречена и една дума.

И те се учат. Не от това, което казвате, а от това, което показвате живеейки така.

Така че, когато мислите, че оставането в “семейството” ги защитава,
запитайте се това:
Как им показвам любовта?
На какво ги уча да приемат един ден?

Защото един ден те ще пораснат.
И те или ще повторят хаоса,
или ще прекарат години в изцеление от него.

Така че не - напускането не е егоистично.
Прекъсването на цикъла не е слабост.
Изборът на мир не е провал.

Понякога най-силното нещо, което можете да покажете на детето си, е как да спре да се преструва, че нещо счупено все още си струва да кърви.

-Бриана Лент

20/03/2025

Учителка в началните класове помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях. Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило. В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
- Какво се е случило? - попитал той.
- Чети! - отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.

"Господи, днес ще те помоля за нещо странно: превърни ме в телевизор! Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом. Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си. Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря. Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът. Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен. Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна. Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен. Боже, не искам толкова много... Искам само да живея, както живее всеки телевизор!"

- Кошмар! Бедното дете! - възкликнал мъжът. - Що за родители са това?!
- Това е съчинението на нашия син.....
Очевидно това е четиво за много сериозен размисъл..

Източник:"Шепот на сърцето "
😢

13/01/2025

За да изгоним болестите и сърцето ни да забие от радост е хубаво да започнем отдолу нагоре... от най- трудното чистене.

"- Докога се чисти домът?
- Докато заухае на уют и на чисто.
- Докога се чисти тялото?
- Докато изгониш болестите му.
- Докога се чисти сърцето?
- Докато забие от радост.
- Докога се чисти Душата?
- О, тя се чисти най-трудно. Лъскаш и търкаш, лъскаш и търкаш докато се покаже детството. И вече си чист."

Автор: РАЯ ВИДИНСКА

08/01/2025

" Искам здраве, викат, туй е най- важното. "
Тъй ли, я да видим сега ти от какво си болен?
От нищо, вика, ама ей тъй и занапред да съм здрав!
Ти жена имаш ли, питам го.
Той ме гледа и като му стане едно криво.
Нямам, вика.
Дългове имаш ли?
Имам доста, но не мога и да ги връщам сега....- и му докривее още повече.
А радост каква имаш през деня?
Гледа ме човекът, а очите му празни.

Разправям му, че здравето иде накрая, когато човек си има някой да се буди до него, когато на никой нищо не дължи, когато му е леко в душата.

И започваме едно теглене.
Дума по дума, мъка по мъка....
Плевим.
Махаме бурените на мъката, пък да видим отдолу нещо има ли, живец някакъв тлее ли?

Пък да стигнем до най- сложното- да дадем име на радостта.

И да ти кажа, бая рядко се случва таз радост да се вика "здраве".

Щото то и на болния все ще се окаже, че нещо преди туй му е окуцяла радостта, за да се кютне болен.

- А нали все се казва: " Да сме живи и здрави!". Защо се казва така?

- Глей сега, народът български е стар и мъдър, ама и доста празни приказки е рекъл!
Живи и здрави са ми козите, от човека се очаква още...да дръпне малко...
Живи сте всички, ей на, ясно е!
Животът ще си отиде не когато ти му речеш!

А здравето какво е?

Здрав човек несподелен има ли?
Може ли да е здрав някой, дето все го яде, че си ляга сам и душичката му е опустяла?

А такъв, дето цяла нощ не може да мигне, щото съвестта го яде?

А човек, дето не може да прощава и се е вързал на възел целият, тоя как да е здрав?

Ами оня, дето е стиснал устни и юмруци, крачи напред като бивол и човещината му е изтекла?

ЗДРАВЕТО Е ПЪРВО В ГЛАВАТА И ДУШАТА И ПОСЛЕ В ТЯЛОТО!

Затуй вместо "Жива и здрава!" на теб бих ти рекла: Шарена и споделена да си!".
Животът ти като черга да се реди шарено- и в тъмно, и в светло, и в пъстро, че да си вкусила от всичко!
И споделена да си!
Че само в обич има и живот, и здраве!"

"Стопанката на Господ"

04/01/2025

"Идеята на психотерапията и психологичното консултиране не е терапевтът да лекува пациента, нито да го съветва какво да прави с живота си. Целта на човека е съзряване и индивидуация, изграждане на самоуважение и независимост- с други думи, не лечение, а развитие. Ролята на терапевта отчасти е да бъде говорещо огледало, в което човек може да види по-ясно отражението си и да се замисли над себе си. Докато не развие необходимите умения за саморефлексия, не би могъл да види душата си, също както не може да види собствените си очи. Британският психиатър и психоаналитик Антъни Стор пише "Когато човек е насърчен да открие и изрази най-дълбоките си чувства сигурен,че никой няма да го отхвърли, критикува или очаква да бъде различен, в ума често настъпва процес на пренареждане и осмисляне, който носи чувство на покой; усещане, че е достигнал дълбините в кладенеца на истината."

Д-р Габор Мате

25/12/2024

Честито Рождество Христово!

Желая ви незабравими моменти, изпълнени със споделеност, уют, топлина и обич! Нека любов и радост изпълват сърцата и домовете ви!

21/12/2024

АЛИСА: Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?
ЛУДИЯ ШАПКАР: Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин.
АЛИСА: Но нали надеждата умира последна...
ЛУДИЯ ШАПКАР: Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини? Всъщност само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истински свободна. Нищо няма да те държи повече, ще ти е все едно и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега. Затова, когато умира надеждата знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.
АЛИСА: Да постъпя по друг начин по отношение на кое?
ЛУДИЯ ШАПКАР: Няма значение. По отношение на каквото и да било... Към себе си например. Надеждата е следствие от навика — смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата....

из: " Алиса в страната на чудесата"