ТЕС и Пренареждане на матрицата-Светлана Николова

12/08/2026

МИОМАТА – КОГАТО НЕИЗЖИВЯНОТО ЗАПОЧНЕ ДА ЗАЕМА МЯСТО

Етерното тяло първо реагира на преживяванията, а физическото постепенно започва да показва онова, което твърде дълго сме носили в себе си. Матката е органът, който носи живота, но символично тя е свързана и със съзиданието, женската идентичност, майчинството, интимността, чувството за дом и способността на жената да създава – не само дете, а отношения, идеи, творчество и нов живот за самата себе си. Именно затова темата за миомата е толкова дълбока. Не защото можем да кажем, че една определена емоция „причинява“ миома – такова твърдение не би било медицински коректно – а защото заболяването понякога отваря врата към въпроси, които жената дълго е отлагала.

От гледна точка на традиционната медицина миомите са доброкачествени образувания на матката, изградени от мускулна и съединителна тъкан. Те са много чести, често не дават никакви симптоми и невинаги изискват лечение. Когато обаче създават оплаквания, могат да причинят обилно или болезнено менструално кървене, чувство за тежест и натиск в таза, болки ниско в корема или кръста, често уриниране, дискомфорт при сексуален контакт и понякога проблеми с фертилността. Лечението зависи от размера, местоположението, симптомите, възрастта и плановете за бременност и може да включва наблюдение, медикаменти или различни процедури и операции.

ПСИХОСОМАТИЧНИЯТ ПОГЛЕД

В моята практика при работа с жени с миоми не търся „виновната емоция“. Търся историята на жената. Понякога зад симптома стои дълъг период, в който тя е живяла повече за другите, отколкото за себе си. Грижила се е за деца, партньор, родители, работа, дом, но собствените ѝ желания са оставали някъде накрая. Друг път виждам жена, която дълго е носила разочарование от връзка, загуба, неизживяно майчинство, трудна раздяла или усещането, че животът ѝ е поел посока, която никога не е избирала истински.

Тогава се появяват въпросите:

⁉️ Какво в живота ми отдавна иска да бъде родено, но аз продължавам да го отлагам?
⁉️ Къде съм се отказала от себе си, за да запазя мир, семейство или връзка?
⁉️ Какво продължавам да нося, въпреки че вече няма място в живота ми?
⁉️ Има ли мечта, творчество или желание, което години наред държа „за после“?
⁉️ Как се чувствам в собствената си женственост?
⁉️ Позволявам ли си да получавам грижа, или съществувам основно като човекът, който се грижи за всички?

Понякога жената казва: „Всичко ми е наред.“ Но когато започнем да говорим по-дълбоко, излиза друга картина – брак, в който отдавна няма близост; отношения с майката, в които любовта винаги е била примесена с критика; загубена бременност, за която никога не е било позволено да се скърби; мечта за друг живот, която е принесена в жертва на дълга. Това не означава, че тези преживявания са медицинска причина за миомата. Но те могат да бъдат важна част от жената, която носи диагнозата.

КОГАТО ЖЕНАТА ПОСТОЯННО СЪЗДАВА ЗА ДРУГИТЕ

Един от моделите, които срещам често, е жената, която умее невероятно добре да създава живот около себе си, но трудно създава живот за себе си. Тя изгражда дом. Подкрепя партньора. Отглежда децата. Помага на родителите. Решава проблемите. Организира. Държи семейството. А собственото ѝ творчество, удоволствие и свобода постепенно изчезват.

🔸 „Сега не е моментът.“
🔸 „Децата първо да пораснат.“
🔸 „Нека той първо се стабилизира.“
🔸 „Нямам право да мисля само за себе си.“
🔸 „Някой трябва да държи семейството.“

И годините минават.

Тялото не е символен речник, в който всяка диагноза има една-единствена психологическа причина. Но понякога заболяването кара жената да се обърне към пространство в себе си, което отдавна е останало без внимание.

⁉️ А къде съм аз в собствения си живот?

🌿 РОДОВАТА ЛИНИЯ И ЖЕНСКАТА ПАМЕТ

При някои жени по време на терапевтичната работа се появява и силна родова тема. Жените преди тях са живели в поколения, в които изборът често е бил ограничен – брак по задължение, много деца, загубени бременности, тежък труд, насилие, липса на право на собствен живот, потисната сексуалност или убеждението, че добрата жена трябва да издържа.

Тогава могат да се предават не само истории, а и убеждения:

🔸 „Жената трябва да търпи.“
🔸 „Семейството е по-важно от теб.“
🔸 „Не напускай, каквото и да става.“
🔸 „Твоята работа е да се грижиш.“
🔸 „Женската сила е в саможертвата.“

И понякога една от най-важните части на терапията е жената да осъзнае:

Мога да уважавам съдбата на жените преди мен, без да я повтарям.

КОГАТО СТИГНЕМ ОТВЪД СИМПТОМА

В практиката си съм виждала жени, които идват с въпроса: „Как да махна миомата?“ Но когато започнем работа, въпросът постепенно се променя.

⁉️ Защо от години живея живот, в който аз съм последна?
⁉️ Какво не съм си позволила да изживея?
⁉️ Къде още нося връзка, загуба или обида, която вече е приключила?
⁉️ Коя част от мен иска да създаде нещо ново?
⁉️ Какво означава за мен да бъда жена, без да бъда само майка, партньор, дъщеря или човекът, който се грижи за всички?

Точно там започва личната терапевтична работа. Не с обещанието, че една емоционална техника ще премахне миомата, а с много по-реалната възможност жената да започне да променя начина, по който живее със себе си – границите, отношенията, неизказаното, старите семейни роли, връзката с женствеността и правото да има собствено място в живота си.

УТВЪРЖДЕНИЕ

„Освобождавам онова, което вече не принадлежи на живота ми. Почитам жената, която съм била, и давам място на жената, която се ражда сега. Имам право да създавам, да избирам, да получавам и да живея своя живот.“

При обилно или необичайно кървене, силна тазова болка, увеличаване на корема, симптоми на анемия, проблеми с уринирането или установена миома е необходим гинекологичен преглед. Миомите често са доброкачествени, но размерът, местоположението и симптомите определят дали е нужно наблюдение или лечение.

Ако разпознавате себе си в тази история и усещате, че зад физическия симптом стои цял пласт от неизживени отношения, семейни роли, загуби, женски страхове или потиснати желания, в личната терапия и индивидуалната консултация можем да разгледаме именно вашата история – без шаблони и без готови диагнози за душата.

👉 Защото понякога най-важният въпрос не е:

⁉️ „Какво има в матката ми?“

👉 А:

⁉️ „На какво в живота си вече съм готова да дам място?“

Срещи със себе си с Рай на

03/08/2026

😉

02/08/2026

ЗА БОЛЕДУВАЩИТЕ ДЕЦА

Децата са кармата на родителите

За уроците, които учим от своите деца, и кармата като път към осъзнаване

Душата сама избира чрез кои други две души да дойде на този свят. И този избор винаги е осъзнат, защото в неговата основа лежи определена задача.

Като начало нека обясним някои неща на родителите. Въпреки общоприетото мнение, не родителите учат детето, а точно обратното.

Детето – това е кармата на родителите.

И ако избира по-сложна програма (например, да се роди с вродени заболявания или пороци), то не е толкова наказание, колкото един от начините за вразумяване на тези, чрез които е дошло. Това означава, че на Живота не са му останали други начини да размърда възрастните и да ги застави да мислят освен чрез любимото дете, което е винаги пред очите им.

Например до 16-годишна възраст с нас говори самият Живот - чрез болестите и постъпките на нашите деца. Момчетата вразумяват майките, а момичетата – бащата. И това не е шега. Като показателен пример е историята на една млада двойка, у които се е родило сляпо детенце. Ахкали, охкали. Какви чудесни родители, красиви, интелигентни, а изведнъж – такова нещастие! Бог бил несправедлив – шепнели отначало бабите и дядовците. Познатите съчувствали, плачел целия Интернет. Представянето им в Интернет било такова, че всички ги мислели за добри хора. И когато една от бабите дошла да се грижи за малкия в квартирата на младите, не могла да повярва на очите си. Къде изчезна показната романтика и лъскавото лустро на идеалната двойка? Всяка дреболия водела до скандали. Те се карали като куче и котка и се помирявали само нощем, в леглото. Тъжно било да се гледа това. И както се оказва, не само бабата, но и новороденото не искало да гледа всичко това от самото начало. Затова и то избрало кармата на слепеца с надеждата, че родителите ще се досетят защо това се случва именно с тях. Но те били глухи.

Никой никога не ни е учил да свързваме менталната причина с физическото проявление. Ние сме прекалено много материалисти, скептици, които обаче не пропускат да гледат предавания за екстрасенси. Ние живеем по шаблона „работа – дом – работа“, не успявайки да изскочим от този вечен сън на битието ни. Само ни се струва, че сънят продължава вечно. Докато се огледаме и вече сме в пенсия.

Какво има в спомените ни?
Мигове на щастие: почивка на море, сватба, успехите на децата.

А къде са нашите собствени успехи?

Къщата, вилата и двете коли не се броят – те са успех само в очите на околните, а от гледна точка на Вечността, какво по-особено сме направили?

С какво ще те запомнят?

Родил си деца? И се мъчиш с всички сили, занимавайки се с нелюбимата си работа да заработиш, за да им бъде на тях добре. Те не са те виждали докато са растели, защото си работил до късно омразната си работа.

Майките не са по-добри! Влачат децата по лекари, така че и да искаш и да не искаш, се разболяваш. Та нали медицината е всичко – XXI век, нови технологии, а броят на здравите деца намалява.

Разрухата е в главите.

Звъни ми една самотна майка. Тежко й е. Парите не стигат, а десетгодишното й дете постоянно боледува. И няма кой да й помогне, горкичката. Какво да се прави? Повтарям като мантра „децата са кармата на родителите“. Мисли! Как стигна до тук? А тя мисли как да заработи за новия медицински преглед. Звъня й:
– Измисли ли?
– Мисля. Като риба на лед.
– Какво измисли?
– Ти все за някаква карми ми бръщолевиш, а аз живея тук и сега. Трябва да работя, а не да мисля.
– А не ти ли се струва, че с болестите си детето ти се опитва да ти каже, че не му стига майчината ти любов? Той няма баща. Постоянно е сам. Та нали ти все оставаш на работа, за хляб заработваш.
– А какво да правя?
– Смени си работата или работи на половин работен ден.
– А пари ти ли ще ми даваш?
– Хайде да направим така – реших аз, - ти ще минеш на половин работен ден и ще отделяш повече време на детето си. Ако до две седмици не се оправи, аз ще ти доплатя заплатата.

Още една седмица мина докато тя размисли. Всички ние искаме да получим от Живота гаранция, че всичко ще бъде добре. Но Земята е място на възможности, а не застрахователна компания. Един от нашите уроци, който си струва да овладяваме от ранно детство, е да се доверяваме на Провидението.

Самотната майка се съгласи с предложението ми. От главен счетоводител тя с ужас стана редови счетоводител и мислено се готвеше за по-лошо. Никой на работа не разбра постъпката й и това се отрази и на авторитета й. Що за глупост? Сега как ще плаща на лекаря?

Не се наложи да се плаща. Нито на доктора, нито аз на нея. Аз обясних на познатата си, че самотната майка не е присъда, а „съдба“, която е избрал синът й още преди да се роди. Това е по-необходимо на него, отколкото на нея. А това означава, че трябва да приеме ситуацията такава, каквато е и да престане да се страхува, че ще свършат парите, че няма лекари, лекарства. Забрави! Просто се довери на Съдбата и разбери какво иска да ти каже синът ти.

Момчето престана да боледува. Само след седмица всичко, което така плашеше майката, престана да има хроничен характер. А след още две детето поиска да ходи на училище.
– Да ти доплатя ли? – попитах.

Самотната майка прие това като оскърбление:
– Ти ми даде повече, накара ме да се събудя и да погледна на ситуацията по друг начин. Задължена съм ти.
– С нищо не си ми задължена. Живей и се радвай. Осъзнаването на ситуацията прави чудеса. Когато у човека се промени възприятието, се променя и светът около него.

Така и решихме. Никой на никого с нищо не е длъжен.

Но затова пък познатите й я засипаха с въпроси: как е излекувала детето си? При кой лекар е ходила? Какво е предписал? Но вместо отговор са чували само загадъчната фраза: „децата са кармата на родителите“. Повдигайки рамене, те удивително бързо изчезвали по своите дела, без да мислят и разсъждават. Просто продължавайки живота си.

Автор: Денис Захаров - руски писател, изследовател на творчеството на Труман Капоти, човек, изучил езика на цифрите и тяхната закономерност в живота ни, съавтор на системата за интерпретация на събитията с помощта на дати, цифролог.

Превод от руски: Таня Темелкова

Източник: My-spirala.net

Благословени от корена

02/08/2026

Кой може да опише щастието?!Колкото хора,толкова описания..С няколко повторения,но никъде дословно едно и също..На 20 едно..на 40 друго..на 60 вече е в един пояс и пълни с любов 4 очи.❤️

28/07/2026

🥚🐣🐥

28/07/2026

https://www.facebook.com/share/p/1GYGuueNZH/?mibextid=wwXIfr

7-ГОДИШНИТЕ ЦИКЛИ ПРИ ЧОВЕКА, КОИТО ОБРАЗУВАТ СПИРАЛАТА НА ЖИВОТА

Условно и в щрихи, представени по-скоро, като повод за размисъл и самонаблюдение

От 0 до 7 години

Силна връзка с майката. Хоризонтално опознаване на света.
Създаване на чувствата. Майчиният мирис и мляко, майчиният глас и топлина, майчината целувка се явяват първите усещания.
Като правило, периодът завършва с излюпване от защитния пашкул на майчината любов и откритието, че останалият свят е малко или много по-хладен.

От 7 до 14 години

Силна връзка с бащата. Вертикално опознаване на света. Създаване на личността. Бащата се явява новият изключителен партньор, съюзник в откриване на света извън семейния пашкул. Той разширява защитния семеен пашкул и служи за ориентир.
Майката е била любимата, но таткото е обожаван.

От 14 до 21 години

Бунт против обществото. Опознаване на материята. Създаване на интелекта. Това е кризисният период при подрастващите. Появява се желание да бъде променен светът и да се разрушат съществуващите структури.
Младите хора първо нападат отвътре защитеното отвън семейство, а след това застават и срещу обществото като цяло.
Подрастващият е съблазнен от всичко, което „възстава“- силната музика, романтичните отношения, стремежът към независимост, бягството, връзката с рискови групи младежи, анархистките ценности, системното отричане на старите ценности.
Периодът обикновено завършва с напускане на семейния пашкул.

От 21 до 28 години

Встъпване в обществото. Стабилизиране след бунта.
След неуспеха да промени света, в младия човек навлизат нови чувства, свързани с желанието да бъде по-добър от поколението преди него.
Започва търсене на работа, по-интересна от тази на родителите. Търсене на по-интересно място за живеене, отколкото това на родителите.
Опит да се създаде по-щастлива семейна двойка, отколкото родителската. Избор на партньор и създаване на семейно огнище.
Създаване на собствен пашкул. Периодът обикновено завършва с брак.
От този момент човекът е изпълнил своята мисия и е приключил с първия защитен пашкул.

КРАЙ НА ПЪРВИ КВАДРАТ 4×7 години

СЛЕД ПЪРВИЯ КВАДРАТ, ЗАВЪРШВАЩ СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА СОБСТВЕН ПАШКУЛ, ЧОВЕКЪТ ВСТЪПВА ВЪВ ВТОРАТА СЕРИЯ ОТ СЕДЕМГОДИШНИ ЦИКЛИ.

От 28 до 35 години

Създаване на семейно огнище. След женитбата, жилището, автомобила се появяват и децата. Ценностите се изграждат вътре в пашкула.
Но, ако първите четири цикъла не са били успешни, огнището се разрушава.
Ако отношенията с майката не са били изградени както трябва, тя ще досажда на своята снаха.
Ако отношенията с бащата също страдат, той ще се меси в живота на младата двойка.
Ако не е бил преживян бунтът срещу обществото, то има риск от конфликти в работата.
35-годишнината е възраст, в която слабоузрелият пашкул често се разкъсва. Тогава следва развод, уволнение, депресия, психосоматични заболявания.
Тогава първият пашкул трябва да бъде отхвърлен.

От 35 до 42 години

Всичко започва от нулата.
След кризисния период човекът, обогатен от предишния си опит и от грешките си, реконструира втория си пашкул.
Необходимо е да се преразгледат отношенията с майката, бащата, семейството.
Да се помисли за зрелостта.
Това е период, когато при разведените мъже и жени се появяват любовниците. Те се опитват да възприемат това, което очакват не от семейството, а от противоположния пол.
Отношенията с обществото също трябва да бъдат преразгледани.
От този момент работата се избира не от гледна точка на това дали е безопасна, а доколко е интересна или според това, колко свободно време осигурява.
След разрушаване на първия пашкул, човек винаги изпитва желание, колкото се може по-бързо да създаде втори.
Нов брак, нова работа, нови отношения.
Ако спасението от паразитиращите елементи е било благополучно, човек трябва да направи така, че да възстанови своя пашкул, като го подобри, а не да го изгражда по подобие на стария.
Ако не е разбрал старите си грешки, той ще оформи същата обвивка и ще достигне до същото поражение. Това е така нареченото „тичане в кръг“.
От този момент всички цикли ще бъдат само повторение на едни и същи грешки.

От42 до 49 години

Победа в обществото.
Малко след успешното възстановяване на втория пашкул, човек може да познае пълнотата на живота в брака, семейството, работата, собственото си развитие. Тази победа води до два нови типа на поведение.
Ако за човека са важни признаците на материално благополучие: повече пари, повече комфорт, няколко деца, няколко любовници, по-голяма власт- той непрекъснато увеличава и обогатява своя нов подобрен пашкул.
Ако човек се ориентира към духовните ценности, то от този момент започва неговото истинско личностно изграждане.
Логично е този период да завърши с екзистенциален въпрос и криза в самосъзнанието: Защо съм тук, защо живея, какво съм длъжен да направя, освен материалните облаги, че животът ми да придобие смисъл?

От 49 до 56 години

Духовна революция.
Ако човек е успял да създаде или подобри своя пашкул, да се реализира в семейството и работата, той, естествено, ще изпитва желание да придобие и повече мъдрост.
От този момент започва последното приключение- духовната революция.
Търсенето на духовността, ако е честно, без увлечения в лекотата на груповите сеанси и готовите идеи, никога няма да бъде завършено.
То ще заеме и осмисли целия оставащ живот.

КРАЙ НА ВТОРИЯ КВАДРАТ 4×7 ГОДИНИ.

По-нататък развитието продължава по спиралата.
Всеки седем години човек изкачва по една навивка от нея и отново търси отговор на същите въпроси: отношенията с майката и бащата, семейството, бунтът срещу обществото.

Понякога някои хора нарочно търпят крах в семейните отношения или в работата, за да бъдат принудени да започнат всички цикли отначало.
По този начин те се опитват да избегнат или да се отдалечат от този момент, когато ще им се наложи да преминат към духовната фаза, тъй като се боят да се срещнат лице в лице със самите себе си.

П. Костадинова

27/07/2026

"КОЛКОТО ПО-ВИСОКИ СА ВИБРАЦИИТЕ,

толкова по-силно е енергийното ви въздействие върху другите.

Много хора вибрират на по-висока честота и по този начин естествено влияят на хората, които срещат.

Често околните несъзнателно реагират на тази честота и могат да станат раздразнителни, агресивни или да проявят словесна нападателност, включително и в семейството, защото по-високата вибрация осветява собственото им вътрешно напрежение и в тази енергия техните страхове, слабости и негативни мисли се засилват и излизат на повърхността.

Колкото по-висока е честотата на един човек, толкова по-ясно може да се прояви противоположното в другия.

Човек с висока вибрация и по-дълбока осъзнатост обикновено не реагира по същия начин. Той е открил своя вътрешен Център и равновесие, но това състояние се изгражда постепенно. По пътя си човек преминава през множество изпитания, докато достигне състояние на вътрешен покой. Това е пътят на пробуденото съзнание.

Щом човек поеме по пътя на Себепознанието, животът му започва да се променя. На повърхността излиза всичко, което е готово да бъде осъзнато и излекувано. Животът се превръща в непрекъснат процес на Себепознание. Нищо не е случайно и нищо не е безсмислено. Стари рани, нерешени преживявания и дълбоко потиснати емоции се появяват отново, докато човек не се освободи от съпротивата и не приеме живота такъв, какъвто Е.

Хората, които живеят на по-ниско ниво на осъзнатост, често се ръководят от външни влияния и от собствените си емоционални реакции.

Хората, които следват Сърцето си, постепенно осъзнават, че с някои хора вече не е възможно истинско взаимодействие. Това е една от причините стари приятелства, партньорства и дори семейни отношения да се променят или да приключват.

Единият човек избира да се развива и следва вътрешния си път, а другият предпочита да остане в старото познато и не желае промяна. Така постепенно започват да говорят на различни езици и да вървят в различни посоки.

В такива моменти човек често се изправя пред собствените си емоции. Появява се желание да помогне на другия, да го убеди или да го задържи до себе си, но това рядко е възможно. Всеки човек има право на своя избор. Ако някой не желае да върви напред, не можем да го направим вместо него. Понякога така наречената „зона на комфорт“ всъщност е страхът от промяната.

Понякога сърцето се разбива, защото раздялата с определени хора е болезнена, но някои загуби са неизбежни. Алтернативата често е да се откажем от Себе си, от вътрешната си Истина и от собствените си стремежи, само и само да запазим връзката, но подобен избор с времето носи страдание.

Никой не може да промени друг човек. Всеки може да се промени само ако сам го пожелае. Можем да бъдем пример чрез собствения си живот, можем да бъдем подкрепа, ако той пожелае, но не можем да извървим неговия път вместо него."

Осознанная реалность

21/07/2026

“Ако реалността ти или животът ти не съвпада с представите ти и очакванията ти за това как животът ти трябва да изглежда,то имаш два избора-или да промениш живота си,или да промениш представите си за живота.”

Тони Робинс

А аз…аз и за двете мога да помогна по пътя 😉
❤️Свет