23/04/2026
А на теб пука ли ти въобще?
Parental Equality Conference
26-27 Април, София - Интер Експо Център
http://fathers.bg/PEC/registrations
ТОВА ГО НАПРАВИ СЪДЪТ
Студено е.
Не знам колко градуса. Знам, че боли.
Телефонът пак звъни.
Пише „Татко“.
Казаха ми да не вдигам.
Казаха ми, че така е по-добре за мен.
Казаха ми, че е временно.
Аз не знам какво значи „временно“.
Знам само, че всеки път, когато не вдигна, нещо в мен се чупи.
Аз не се счупих сам.
Не паднах.
Не ме блъсна кола.
Не ме удари човек.
Съдът го направи.
Нарече ме „дете“.
После ме нарече „обект“.
После ме разпредели.
Като дрехи след развод.
Като мебели.
Като котенца – кой ще ги вземе, кой ще ги гледа, кой ще почака.
Никой не ме пита дали искам да почакам.
Съдът каза, че е за мое добро.
Съдът каза, че трябва да почакам.
Съдът каза, че татко може да бъде изключен.
Като звук.
Като лампа.
Като човек, който не е важен.
Когато не вдигнах телефона,
това не беше мой избор.
Това беше решение.
С печат.
С подпис.
Съдът знаеше, че съм дете.
Знаеше, че обичам татко.
Знаеше, че ще плача.
И въпреки това реши, че плачът ми е приемлива цена.
А аз започнах да броя не дните,
а колко пъти съм си представял как той ме е забравил.
Съдът не чу какво става нощем.
Не чу как се будя.
Не чу как питам дали съм виновен.
Съдът чу само адвокати.
Казаха, че има насилие.
Не ме удрят.
Не ми крещят.
Не ме заключват.
Просто ме отделят.
Бавно.
Законно.
С печат.
Но аз започнах да се страхувам от звънене.
Започнах да мразя телефона.
Започнах да мисля, че любовта може да бъде забранена.
Това не го измислих аз.
Съдът ме научи.
Съдът ме раздели.
Не на дни и часове.
А отвътре.
Прекърши ме.
Едната част чака.
Другата спира да вярва.
Един ден няма да плача.
Един ден няма да звъня.
Един ден няма да помня гласа му.
Ще стана безличен.
И тогава съдът ще каже, че детето се е „адаптирало“.
Но не съм се адаптирал.
Унищожен съм.
И това е ваше решение.
В България, минимум 24000 деца годишно са системно отчуждавани. Съда си затваря очите. Аз нямам име, но съм едно от тези деца. Благодаря за вниманието.