19/10/2025
"Как така не можеш? Аз съм виждал цвете да пробива асфалта!"
Днес реших да пиша за спонтанността и пътя към нея. Психодрама я разглежда, като онази искрица в нас, която ни позволява да променяме, да се движим, да се адаприраме, да сме присъстващи, да сме творчески, да сме ЗДРАВИ! Спонтанността е ключов концепт в психодрамата. Тя е движение към нови, адекватни отговори на нови или стари ситуации. Тя е катализатора на творчество! Най-хубавото е, че е умение, което се тренира. Тя е силата, с която противодействаме на страха и рутината, чрез живото творене. Позволява ни да спрем да действаме през стари шаблони, да се движим по изорани коловози и ни прави активни създатели на себе си и средата ни. В терапевтичния процес спонтанността се събужда чрез самото действие и преживяване, когато човек се осмели да влезе в роля, да изрази нещо недоизказано, да види себе си отстрани и да се отвори за среща с другия в защитена и подкрепяща среда.
Липсата на спонтанност ни прави ригидни. Носи ни страх, тревожност, изтощение. Без нея функционираме единствено през призмата на миналото. Това ограбва игривостта, радостта от живота. В стремежа си да предвиждаме, ставаме слепци за случващото се в цялата му пъстрота. Няма как да сме подготвени за всичко, което ще ни застигне. Живота винаги носи своите изненади. Ако сме свързани с нашата спонтанност, ако ѝ позволим да започне да се процежда през пукнатините, да осветлява личността ни...тя ще ни посочи нашите нужди, желания и способности. Ще ни отпусне в моментите на радост или тъга. Имаме нужда да преживяваме, не да бягаме и да се пазим непрестанно от опита, който ни се дава. Преродената в нас спонтанност прави мирогледа ни по-широк, откриваме по-голямата картина, усещаме се центрирани, усещаме се удобно в кожата си. Това е една среща с нашата цялост, с всички онези наши части, за които носим потенциала, но до сега не сме успели да интегрираме и проявим.
Аз всеки ден опознавам и се боря за моята спонтанност. Слепец съм, започнал да вижда контурите на своя Аз. Мечтая да бъда виртуоз, в това да усещам и проявявам себе си по всички възможни начини. Не за всички пътят е еднакво лесен. Едни култивират спонтанност съвсем от нула, други им е нужна малка крачка, трети изпитват трудност да оберат спонтанността си, така че да спре да разрушава...и тук важи старата максима на древноримския лекар Гален, че дозата е това, което прави отровата или лекарството.
Когато спонтанността се проявява по здрав начи, тя не руши, а създава. Дава ни свобода да избираме различен отговор там, където преди е имало само автоматична реакция. Спонтанността е движение към живота.
В психодраматичната ни група, която стартира през ноември, ще се учим да си позволяваме тази спонтанност. Ако тези думи будят у теб любопитство и желание, пиши ми и ела на входно интервю, в което ще си поговорим и опознаем!
Благодаря, че остана!
