19/07/2026
"Одисея" на Омир е основополагащо литературно произведение, което не е важно само в културен аспект, но и✨ в символен и архетипен. ✨
👁️ Когато излезе екранизация на епос от подобна величина, считам че е важно да разгледаме промените, за да видим какви несъзнателни послания иска да ни вмени съвременната холивудска система за пари, и да се убедим твърдо, че виждаме истинския образ на това, което гледаме.
ЗАЩОТО:
На Омировата поема дължим:
👉 Концепцията за "Пътят на героя" - за първи път я имаме тук. Препятствията пред Одисей, в този смисъл, са препятствията, с които душата ни се среща по този път;
👉 Ръководство за преминаване на илюзията на материята и чистилището на ума;
👉 Поемата е основа за коментари на редица философи като Платон, Порфирий, Плотин, които там виждат отразени теми относно прераждането (метемпсихозата); духовната амнезия; слизането и възкачването на душата.
➡️ Така че да видим как Холивуд интерпретира тези символи.
🔺 ВНИМАНИЕ: В текста има спойлери.
Изложението е дългичко, но съм го обособила на раздели. Може и да си го запазите чрез опцията за Bookmark във Фейсбук.
-----
🌄 ПЕЙЗАЖИ 🌄
Първото, което ми прави впечатление е колко убита и ограничена е цветовата палитра. Пейзажите често са пусти, дворците приличат на руини, а целият свят е представен като мрачно и неприятно пространство. Това няма почти нищо общо с духа на средиземноморските цивилизации, които са създавали цветни храмове, пищни дворци, градове, тъкани, украшения и религиозни образи.
🤔Това поражда у мен първия въпрос: защо европейското минало, когато се прави адаптация на фундаментална за развитието на литературата поема, трябва да бъде представяно като бедно, безцветно, примитивно и духовно пусто?
Подобна естетика би могла да бъде простена на Холивуд преди двадесетина години. Но от тогава насам имаме значителни пробиви в археологията и много по-ясна представа как са изглеждали пространствата, които предците ни са обитавали.
Филм за 250 милиона определено може да си позволи консултациите със съответните специалисти.
------------------------
🔱 ОБРАЗЪТ НА ОДИСЕЙ 🔱
В Омировата поема основната слабост на Одисей не е военната травма, а хюбрисът: крайна надменност, арогантност и прекомерна гордост. Одисей е брилянтен, хитър, находчив и жаден за слава. Тъкмо интелигентността и находчивостта му са качествата, с които се отличава от другите герои, но в прекомерната си форма те стават първопричината за страданието му.
Неговото пътуване е болезнено обучение по смирение. Героят няма да може да се прибере докато не разбере, че умът, хитростта и личната воля не го поставят над божествения ред.
Във филма това централно послание на поемата е заменено с разказ за ветеран, страдащ от посттравматично разстройство. Одисей съжалява за извършеното в Троя, а пътуването му е представено като опит да преодолее травмата си.
Това може да бъде основа за отделен и смислен филм, но не може да бъде "интерпретация" на Омировия епос, тъй като не разглежда централната тема на поемата.
👉 Обезличаването на основните черти на Одисей особено проличава в един ключов момент: срещата с циклопа Полифем.
📜 В поемата Одисей успява чрез хитрост да напие циклопа, предлагайки му огромна купа с неразредено вино. Той скрива самоличността си зад името „Никой“ и заедно с хората си, след като Полифем заспива, го ослепява. Победата е резултат от неговата находчивост. Циклопът вика за помощ роднините си от околните пещери, но когато зовът му е безмисленото "Никой ме ослепява", те го игнорират.
Но после идва фаталната грешка. Когато корабът вече се отдалечава, гордостта на Одисей надделява и той не позволява подвигът да остане безименен. Разкрива истинското си име, за да бъде запомнен като победителя над Полифем. Тъкмо това действие навлича върху него гнева на Посейдон. Полифем се моли на своя баща да накаже Одисей и така арогантното желание за слава удължава пътуването му с години.
📽️ Във филма заспиването на циклопа е представено по-скоро като случайност. Защо Нолан решава да лиши героя от неговите най-важни характеристики, оставям да прецените вие. Но ще ви подскажа, че Нолан се оповава на най-новия английски превод на "Одисея", около който има много противоречия именно заради смекчаването на героизма и славата на героя. В същия този "труд" преводачката подменя и някои от епитетите относно чудовищата: за да симпатизира читателят повече на тях, както и прави редица други промени, които в момента няма да коментирам.
🪷 СЦЕНАТА С ОСТРОВА НА ЛОТОФАГИТЕ 🪷
Там Нолан отнема на Одисей друга централна характеристика: неговата решителност да се прибере у дома.
📜 В оригинала Одисей отказва да яде от лотоса. Някои от спътниците му се поддават на изкушението и забравят дома си. Те вече не желаят да продължат пътуването.
🧘♀️ Лотосът може да бъде разбран като образ на душата, която избира забравата и покоя вместо трудното завръщане към собственото си място и предназначение.
📽️ Във филма, обаче, Одисей изяжда плода, защото иска да забрави случилото се в Троя. Така той се проваля в ключово изпитание в неговото пътуване.
------
👸 ЖЕНСКИТЕ ОБРАЗИ ПРИ НОЛАН И ОМИР 👸
Е, добре, явно в днешни времена е модерно героите да са покварени, травматизирани и депресирани.
Но Нолан твърди, че е обърнал специално внимание на женските образи.
Да видим как ги е надградил:
ПЕНЕЛОПА
📜 Пенелопа в поемата е въплъщение на постоянството, разума и вярността. Нейната вяра в завръщането на Одисей е непреклонна, но не е и наивна пасивност. Тя управлява дома, забавя женихите чрез хитростта с платното и пази реда в Итака в продължение на години. Нейната сила се състои в твърдостта, самоконтрола и способността да издържа на натиска години наред.
❤️🔥 Вярната съпруга символизира висшата природа и духовната интуиция, които чакат посветения в края на пътя.
📽️ Във филма тя хлипа, че светът, който е изградила с Одисей, вече не съществува. В друга сцена я намираме да повишава тон на сина си Телемах, че тя е управлявала двадесет години, а той ще стане цар само защото е мъж.
🤔 Чудя се това ли правят силните жени когато дойде време да ги наследят децата им.
👉 Огорчението на Пенелопа на Нолан, което произхожда от факта, че е жена изоставена от мъжа си в името на битката, която е отгледала сама син, има място в някоя друга съвременна екранизация, която прави коментар на безсмислието на войната.
🙅 Тя няма място когато разглеждаме "Одисея", където той поема за Троя не защото иска и така лично предпочита (в поемата той се опитва да избегне тръгването си), а защото това е негов социален дълг.
🔥 Лесно е съвременни сценаристи и режисьори да менторстват и нравоучителстват срещу легендарни образи (зад които се крият истински човешки истории) или срещу реда в античните общества, но когато се поддадат на изкушението да го правят се случва нещо парадоксално: Палят хюбриса в себе си и рано или късно, се озовават на мястото на Одисей, нищо че са се имали за по-добри от него.
👵👴👶 До какви следствия води подобно отношение към древните и предците ни, може да научите повече и в родовата терапия. Там надълго се разглеждат примери от хора, които си мислят, че са по-добри от предците си и биха направили по-добри избори в определени ситуации от тях (и съответно имат правото да ги съдят), като удобно забравят, че тяхната свобода да правят "правилните избори" е следствие от горчивата опитност на предците им, които те са им завещали като наследство.
➡️ От тази гледна точка да правим коментари по съвременни теми, следвайки съвременни разбирания, като се опитваме да ги пришием върху легендарни или исторически личности освен, че е логически абсурд, е и доста вредна практика.
ЕЛЕНА
🐩 В своите епоси Омир я нарича κυνῶπις - букв. "кучелика", но може да се преведе като "безсрамна" и "безочлива". Аедът адресира нейната частична отговорност за войната, като се поддава на страстите си и позволява да стане причина за избухването ѝ.
😒 Във филма сложността на нейния образ е премахната, и тя е напълно оневинена, тъй като не е счетено за нужно да се натоварва зрителят със сложни въпроси като баланса между лични и колективни последици от индивидуалните ни избори.
🧚♀️🪄 ЦИРЦЕЯ
Цирцея претърпява подобна подмяна. В поемата тя е своенравна, могъща и омайна богиня със сладък глас, която разкрива потиснатата животинска природа на мъжете. Тя придава форма на инстинктите, на които те вече са се поддали. Тя е съблазнителка, но и пазителка на праг.
👉 Това, че Одисей устоява на нейния образ носи посланието, че ако се срещнем с инстинктивната си природа когато вече сме осъзнати - ще получим като отплата признание и напътствие от нея. За Таро любителите - помислете си за картата Силата.
📽️ При Нолан Цирцея е доста по-невзрачна, изпълнена с горчивина и омраза към мъжете. Виждаме един съвременен стереотип, който е оформен като директен отговор към токсичността на чуждите амбиции.
Оставям ви да прецените кой образ е по-сложен.
Прави ми впечатление, че:
🤧🤧🤧🤧 Женските образи на Нолан могат да бъдат само жертви: Елена е жертва, защото е геополитическа пионка и това оправдава всеки нейн избор; Пенелопа е жертва на "избора" на Одисей да отиде на война; Цирцея е жертва на мъжката токсичност, която навлиза в личното и пространство; Калипсо е жертва на боговете, които са я обрекли на вечна самота.
Това ли е смисленото, дълбоко, трансформиращо представяне на женската природа?
👸👸👸🧖 Личното аз считам, че Омир е разбирал много по-добре жените и ги е обичал не само когато са долу и са забравили божествената си същност, но и когато са в синхрон с нея.
Нолан и Холивуд обичат само травматизираните жени и искат редовно да ни напомнят, че ние сме такива и не можем да бъдем нищо повече.
--------------
🏹 РАЗВРЪЗКАТА 🏹
📜 В поемата Одисей наказва не само женихите, но и прислужничките, които години наред са участвали в разграбването на домакинството, в което живеят. Това може да ви се стори жестоко, но е част от древното разбиране за вярност, ред, дом и лична отговорност.
📽️ Във филма са наказани само женихите. Прислужничките са освободени от отговорност, точно както Елена е освободена от отговорност за собствените си избори.
Може би целта е да се вмени на женската част от публиката, че е напълно "окей" те цял живот да живеят в архетипа на puella (момиче) и никога да не съзреят (за което се изисква поемането на отговорност), за да се оформят в един от многобройните архетипи на зрялото женско начало.
----------------
🤔 🤔 Този филм не възпява Омир, не възпява и историята на Одисей? Но тогава ода за кого е?
🫵 Най-вероятно за самия си създател.
👦 Защото на моменти продукцията прилича по-малко на адаптация и повече на музей на режисьорското му самолюбие. Шлемът на Агамемнон напомня на Батман. Сцената с Троянския кон е изградена като древногръцка версия на „Дюнкерк“. Одисей е пренаписан като поредния измъчен Ноланов гений, преследван от разрушителните последици на собствения си ум, подобно на Опенхаймер. Раздробеният разказ, потискащият звук и постоянната механична напрегнатост повтарят похвати от „Мементо“, „Генезис“ и „Интерстелар“.
🍿🍿🍿🍿 Но ... "Хляб и зрелища" или "Пуканки и филмови шедьоври". Дълбок поклон пред гениите. 🙇🙇🙇
