Женски кръгове и практики с Гицка Спасова

  • Home
  • Bulgaria
  • Ruse
  • Женски кръгове и практики с Гицка Спасова

Женски кръгове и практики с Гицка Спасова 🩷🩷🩷
Практики и методи за разкриване на женствеността и създаване на пространство от любов!
🩷🩷🩷

Вярвам, че животът е много по-богат, отколкото понякога си позволяваме да видим.Не защото в него непременно се случват п...
20/08/2026

Вярвам, че животът е много по-богат, отколкото понякога си позволяваме да видим.
Не защото в него непременно се случват повече неща, а защото често присъстваме твърде малко в това, което вече се случва.
Живеем с поглед към следващата цел, проект, пътуване.
И докато мислим за живота, който искаме да създадем, понякога не забелязваме живота, който вече имаме.
А той е тук.
В един разговор.
В една среща.
В погледа на човек, когото обичаме.
В гледката пред прозореца.
В движението на тялото.
В слънцето върху кожата.
В тишината рано сутрин.
В смеха, който идва неочаквано.
В една добра дума.
В чаша кафе, изпита бавно.
В неочакваната възможност.
В смелостта да направиш нещо различно.
В способността просто да спреш.
И да осъзнаеш:
Това също е животът.
Животът непрекъснато ни подава малки подаръци.
Въпросът е дали сме достатъчно присъстващи, за да ги разпознаем.

Спри за момент. Огледай се. Усети.
И си подари днес поне 5 минути истинско присъствие — без телефон, без бързане, без мисли за „после“.

Гицка Спасова
психолог и енерготерапевт
0897 383 274

Да обичаш някого не означава да му дадеш целия си живот.Означава да му дадеш място в живота си, без да изоставяш собстве...
19/08/2026

Да обичаш някого не означава да му дадеш целия си живот.
Означава да му дадеш място в живота си, без да изоставяш собственото си място в него.
Това може би е една от най-трудните истини за човешките отношения.
Често сме възпитавани да вярваме, че когато обичаме истински, трябва да дадем всичко от себе си. Да бъдем винаги до другия. Да помагаме, да разбираме, да прощаваме, да се съобразяваме.
И постепенно можем да започнем да вярваме, че любовта се измерва с това колко от себе си сме готови да пожертваме.
Но има разлика между това да даваш от любов и да се отказваш от себе си заради любовта.
Ти имаш свой вътрешен свят. Другият има свой. И между тези два свята се създава трети — „ние“.
Но „ние“ не трябва да унищожава „аз“.
Това не се отнася само до любовта между двама партньори. Отнася се до всяка истинска връзка в живота ни — с родителите, децата, приятелите, семейството, любимия човек и всички хора, които имат място в сърцето ни.
Можеш да имаш свои приятели и пак да обичаш човека до себе си.
Можеш да имаш свои мечти, интереси и цели.
Можеш да имаш различно мнение и пак да уважаваш чуждото.
Можеш да кажеш „не“, без това да означава, че не ти пука.
Можеш да кажеш „Имам нужда от време за себе си“, без това да означава „отдалечавам се от теб“.
Можеш да бъдеш до някого, без да живееш неговия живот.
Можеш да помагаш, без да поемаш неговите проблеми като свои.
Можеш да обичаш, без да притежаваш.
И точно тук се появява една от най-важните граници в човешките отношения:
Да бъдеш свързан с някого, без да зависиш от него за усещането си за собствена стойност.
Любовта не изисква да се изгубиш.
Здравата връзка не те кара да намаляваш себе си, за да има място за другия.
Истинската близост е там, където има любов, но и свобода.
Присъствие, но и лично пространство.
Подкрепа, но и лична отговорност.
„Ние“, без да изчезва „аз“.

👉Къде в живота си наричам „любов“ нещо, което всъщност ме кара да се отказвам от себе си?
И още един въпрос, който си заслужава да си зададем:
👉Мога ли да обичам другия, без да изоставям себе си?

С обич към човека и уважение към неговия вътрешен свят.

Гицка Спасова
Психолог и енерготерапевт
0897383274

Не всяка промяна започва със смелост.Понякога започва с умората от това да живеем по стария начин.Понякога просто се умо...
15/08/2026

Не всяка промяна започва със смелост.
Понякога започва с умората от това да живеем по стария начин.
Понякога просто се уморяваме да правим едно и също, да се съобразяваме, да казваме „да“, когато вътре в нас има „не“.
И тази умора не винаги е слабост.Понякога е сигнал.
Сигнал, че нещо в нас има нужда от промяна.
Промяната не винаги означава да обърнем живота си наопаки.

Понякога означава просто да започнем да се чуваме.

Защото промяната не се случва само чрез воля.

Тя се случва и чрез това, с което се подкрепяме по пътя.

Понякога имаме нужда да спрем.

Друг път – да тръгнем.

Понякога да освободим.

Друг път – да създадем.

Понякога да останем сами със себе си.

Друг път – да позволим на някого да бъде до нас.

Понякога промяната започва с едно „не“.

Друг път с едно смело „да“.

Но и едното, и другото могат да бъдат акт на любов към себе си.

Защото да се промениш не означава да станеш друг човек.

Понякога означава да се върнеш по-близо до себе си.

Да се запитаме:

„От какво имам нужда сега?“

Когато разпознаем потребността си, можем да открием и ресурса, който ще ни подкрепи.

И може би промяната започва точно там — не когато станем по-смели, а когато спрем да живеем по начин, който вече не е наш.

„Какво в живота ми вече има нужда да бъде различно?“

Гицка Спасова
Психолог и енерготерапевт
0897 383 274

Природата постоянно ни напомня за естествения начин, по който животът се движи.Въздухът ни учи на лекота и пространство....
13/08/2026

Природата постоянно ни напомня за естествения начин, по който животът се движи.

Въздухът ни учи на лекота и пространство.
Когато създаваме повече пространство около себе си, често откриваме повече спокойствие и яснота и вътре в себе си.

Водата ни учи на движение и освобождаване.
Тя не задържа — движи се, променя се и продължава. Понякога и ние имаме нужда да пуснем това, което вече не ни служи.

Земята ни учи на стабилност и опора.
Тя ни връща към тялото, към настоящия момент и към усещането, че имаме на какво да се опрем.

Огънят ни напомня за жизнеността и смелостта.
Той носи топлина, движение и преобразяване. Понякога ни е нужно просто да си позволим да направим крачка извън познатото.

Тишината ни учи да чуваме.
Когато външният шум утихне, можем по-ясно да усетим собствените си потребности, интуиция и вътрешен глас.

Небето ни учи на пространство и доверие.
То ни напомня, че не е нужно да контролираме всичко. Понякога, когато отпуснем контрола, идват повече лекота и спокойствие.

Природата не ни дава готови инструкции.
Тя просто ни показва.

И можем да се запитаме:
„На какво ме учи това, което виждам около себе си?“

Може би днес имам нужда от лекотата на въздуха.
От движението на водата.
От опората на земята.
От силата на огъня.
От тишината.
От простора на небето.

А може би точно в това наблюдение започва един по-нежен начин да се погрижим за себе си.

А на теб какво ти показва природата днес?

Гицка Спасова
Психолог и енерготерапевт
-0897 383 274

За мен сърцето не е само символ на любовта.То е нашият вътрешен ориентир.Нашият вътрешен център.Онази тиха част от нас, ...
12/08/2026

За мен сърцето не е само символ на любовта.
То е нашият вътрешен ориентир.
Нашият вътрешен център.
Онази тиха част от нас, която знае кое е истински важно, дори когато умът ни се опитва да ни убеди в друго.
Сърцето ни подсказва къде искаме да бъдем.
Какво ни носи живот.
Какво ни вдъхновява.
Какво ни кара да се чувстваме истински живи.
И също толкова ясно ни показва какво вече не е наше.

Но колко често го чуваме?

От малки се учим да бъдем „добри“.
Да се съобразяваме.
Да отговаряме на очакванията.
Да бъдем успешни.
Да не разочароваме.
Да бъдем такива, каквито другите очакват от нас.
И постепенно започваме да живеем повече според външния свят, отколкото според вътрешния.
Правим това, което „трябва“.
Оставаме там, където „трябва“.
Избираме това, което изглежда правилно в очите на другите.
Усмихваме се, когато ни се плаче.
Казваме „добре съм“, когато вътре в нас нещо крещи за промяна.
И един ден можем да се събудим с усещането:
„Имам всичко, което трябва да имам… но не се чувствам щастлива.“
Тогава започват въпросите.
Неудобните.
Истинските.
Какво всъщност искам аз?
Какво ме кара да се чувствам жива?
Какво ме вдъхновява?
Какво искам да преживея?
Какъв живот искам да създавам?
Понякога отговорите ни плашат.
Защото да чуеш сърцето си означава понякога да направиш избор.
Да поставиш граница.
Да кажеш „не“.
Да се откажеш от нуждата да бъдеш одобрена.
Да спреш да се доказваш.
Да оставиш зад себе си нещо познато, което вече не ти носи смисъл.
Да живееш от сърце не означава да следваш всеки импулс.
Означава да започнеш да се вслушваш.
Да различаваш гласа на страха от гласа на вътрешната истина.
Да усещаш кога казваш „да“, защото наистина искаш…
и кога казваш „да“, защото се страхуваш да не бъдеш отхвърлена.
Да разбереш кога оставаш от любов…
и кога оставаш от страх.
Кога избираш от желание…
и кога от чувство за дълг.
Това е пътят към вътрешната свобода.
И той не започва с голяма промяна.
Понякога започва с един малък, но честен въпрос:
„Какво чувствам аз?“
После идва друг:
„От какво имам нужда?“
Защото никой друг не може да изживее твоя живот вместо теб.
И никой друг не може да чуе онова, което твоето сърце ти казва.
Понякога просто имаме нужда от пространство, в което да спрем за момент, да бъдем чути и без осъждане да погледнем навътре.
Да си позволим да чуем себе си.
Да разберем какво ни тежи, какво ни липсва и какво истински желаем.
И може би точно там, в тишината, когато спрем да търсим отговорите навън, започва най-важната среща —
със самите нас. ❤️

Гицка Спасова – психолог и енерготерапевт
0897 383 274

Вярвам, че животът не е просто това, което ни се случва.Той е и начинът, по който избираме да го преживеем.Вярвам, че въ...
11/08/2026

Вярвам, че животът не е просто това, което ни се случва.

Той е и начинът, по който избираме да го преживеем.

Вярвам, че във всеки човек има вътрешна сила, мъдрост и способност да създава своя живот с повече любов, осъзнатост и смисъл.

И вярвам, че когато започнем да чуваме сърцето си, животът започва да ни показва пътя.

Моят път също не е бил права линия.

Той е бил изпълнен с преживявания, избори, срещи, промени, радости, трудности, търсене и откриване.

И постепенно разбрах нещо много важно:

Не е необходимо да имаме всичко, за да бъдем щастливи.
Не е необходимо да контролираме всичко, за да се чувстваме сигурни.
Не е необходимо постоянно да постигаме, за да усещаме своята стойност.

Понякога е необходимо просто да се върнем към себе си.

Да чуем от какво имаме нужда.

Да си позволим да получаваме.

Да се погрижим за тялото си.

Да освободим това, което вече не ни служи.

Да създадем пространство.

Да бъдем смели.

Да се движим.

Да творим.

Да обичаме.

Да се доверим.

И да се научим да виждаме красотата, която вече съществува в живота ни.

Гицка Спасова -психолог и енерготерапевт -0897 383 274

В живота ни има моменти, в които всичко сякаш се случва едновременно.Имаме задачи, отговорности, очаквания, решения, отн...
09/08/2026

В живота ни има моменти, в които всичко сякаш се случва едновременно.

Имаме задачи, отговорности, очаквания, решения, отношения, промени. Опитваме се да подредим всичко около себе си, за да почувстваме най-после спокойствие.

Казваме си:

„Когато това приключи, ще си почина.“

„Когато реша този проблем, ще се успокоя.“

„Когато постигна това, което искам, ще се почувствам добре.“

„Когато животът ми се подреди, ще намеря своя мир.“

Но какво се случва, когато след едно решение се появи следващото?

Когато постигнем една цел, а веднага се появи друга?

Когато външните обстоятелства продължават да се променят?

Тогава разбираме, че вътрешният мир е състояние, което не зависи изцяло от това какво се случва около нас.

Той е способността ни да спрем.

Да поемем въздух.

Да чуем какво се случва вътре в нас.

Да позволим на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е, без постоянно да воюваме с него.

И да се запитаме:

„От какво наистина имам нужда точно сега?“

Има огромна сила в това да спрем да воюваме със самите себе си.

Да приемем себе си.

Да чуем чувствата си.

Да освободим това, което вече не ни служи.

Да създадем тишина и мир вътре в нас.

Защото това, което създаваме вътре в себе си, постепенно започва да се проявява и в начина, по който живеем, избираме, общуваме и създаваме своя реален живот.

Вътрешният мир не означава живот без предизвикателства.
Означава да имаме вътрешно място, в което можем да се върнем, независимо от това какво се случва около нас.

А може би точно днес е моментът да спреш за миг, да поемеш въздух и да се запиташ:

„От какво имам нужда аз точно сега?“

Гицка Спасова
Психолог и енерготерапевт
Тел.: 0897 383 274

Всеки човек носи в себе си качества, сили и способности, които му помагат да преминава през живота.Понякога обаче не стр...
06/08/2026

Всеки човек носи в себе си качества, сили и способности, които му помагат да преминава през живота.

Понякога обаче не страдаме от липса на ресурс, а от липса на баланс.

Човек може да бъде изключително отговорен, но да му липсва доверие.
Може да има много знания, но да му липсва смелост да направи първата крачка.
Може да дава много любов и грижа на другите, но да забравя собствените си граници.

Тогава не е нужно да търсим какво не е наред с нас.

По-важно е да открием:
Кой ресурс вече имам?
Кой ресурс има нужда да бъде развит?
Какво ми пречи да го използвам?

Истинската вътрешна промяна започва, когато създадем баланс между това, което вече притежаваме, и това, което е време да развием.

Когато отговорността се срещне с доверието.
Когато знанието се срещне със смелостта.
Когато грижата към другите се съчетае с любов и уважение към себе си.

Ресурсите не се създават от нулата.
Често те вече са в нас – просто имат нужда да бъдат видени, активирани и укрепени.

Пътят към новото вътрешно състояние започва с един въпрос:

„Кой ресурс в мен чака да бъде развит?“

Освобождаването е естествена част от процеса на вътрешната промяна и от самия живот. За да се роди нещо ново, е необходи...
05/08/2026

Освобождаването е естествена част от процеса на вътрешната промяна и от самия живот. За да се роди нещо ново, е необходимо да се освободи място за него. Това важи както за нашия вътрешен свят, така и за реалността, която създаваме около себе си.

Природата непрекъснато ни показва този закон. През есента дърветата пускат листата си. Те не ги задържат от страх, че няма да имат нови. Именно защото се освобождават от старото, през пролетта могат да разцъфнат отново. Реката също не задържа водата си – тя тече свободно и затова остава жива.

По същия начин и ние имаме нужда да освобождаваме всичко, което вече не ни служи. Ако продължаваме да носим стари съмнения, обиди, вина, претенции и разочарования, те заемат мястото на новите възможности. Вътрешният ни свят се натоварва, а движението напред става трудно.

Освобождаването не означава да отречем миналото или да се преструваме, че не е съществувало. То означава да приемем, че всеки избор е бил направен с нивото на осъзнатост, знания и възможности, които сме имали в онзи момент. Днес сме различни. Имаме нов опит, ново разбиране и правото да изберем отново.

Когато освободим съмнението в собствената си стойност, започваме да виждаме своята истинска ценност. Когато пуснем обидите към себе си, сърцето ни става по-леко. Когато се освободим от претенциите към живота и към другите, създаваме пространство за приемане, благодарност и нови възможности.

Освобождаването е покана да се върнем към себе си – към човека, който винаги е носил своята стойност, таланти и предназначение.

Гицка Спасова -психолог и енерготерапевт -0897 383 274

Колко често живеем така, сякаш животът предстои? Отлагаме радостта за утре, спокойствието за следващата ваканция, щастие...
03/08/2026

Колко често живеем така, сякаш животът предстои? Отлагаме радостта за утре, спокойствието за следващата ваканция, щастието за момента, в който всичко ще бъде „наред“.

Но животът никога не чака.

Той се случва в този миг. В начина, по който говорим със себе си. В способността да усетим красотата на обикновения ден. В смелостта да приемем и светлината, и сянката в нас. Истинското присъствие започва отвътре – когато престанем да бягаме от себе си и започнем да живеем осъзнато.

Тогава неусетно се променят и отношенията ни с другите. Започваме да слушаме, вместо само да чуваме. Да разбираме, вместо да съдим. Да подаряваме внимание, вместо просто време. А това е най-ценният дар, който един човек може да остави след себе си.

В края на живота няма значение колко години сме живели. Значение има колко живот е имало в годините ни. Колко сърца сме докоснали. Колко пъти сме били истински – първо към себе си, а после и към хората, които съдбата е поставила по пътя ни.

Защото историята на живота се пише с присъствие. А именно в това се крие неговата истинска стойност.

Гицка Спасова
Психолог и енерготерапевт
0897 383 274

Address

Ruse

Telephone

+359897383274

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Женски кръгове и практики с Гицка Спасова posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Женски кръгове и практики с Гицка Спасова:

Shortcuts

Share

Category