Ася Борисова - Психология на развитието и взаимоотношенията

22/08/2026

21/08/2026

Днес с децата от занималня „Глухарче“ имахме тренинг за социални умения.

Не с лекции и обяснения, а с игри, упражнения и ролеви ситуации. Защото децата учат много повече, когато преживеят нещо, а не само когато им кажем как „трябва“ да постъпят.

Тренирахме общуване, реакции в различни ситуации, работа с другите, избор на поведение. Все неща, които са важни за живота, но не се учат от учебниците.

И всъщност точно това много ми харесва в „Глухарче“ – че децата не просто прекарват времето си там.

Ходят в планината, правят преходи, катерят, спортуват, ходят на басейн, на музеи, опознават природата и се забавляват. А наред с всичко това има място и за работата върху емоциите, отношенията и социалните умения.

За мен това е голямата стойност – когато за едно дете се мисли в повече от една посока. Не само какво знае, а и как се чувства, как общува, как се справя и как расте сред другите. ❤️

#детскитренинг #социалниумения #асяборисова #психичноздраве #психологиянаразвитието

21/08/2026

Когато един тийнейджър стане по-раздразнителен, започне да отлага всичко, трудно се концентрира или сякаш изведнъж „нищо не го интересува“, обикновено търсим обяснението в характера, възрастта, телефона, компанията, училището.

Понякога обаче пропускаме нещо много по-базово – **колко всъщност спи.**

И тук не става дума за една късна вечер. А за режим, в който седмици наред детето заспива след полунощ, става рано за училище и функционира с 5–6 часа сън.

Тийнейджърът не е просто „по-голямо дете“, което вече може да мине с по-малко сън. Напротив – мозъкът му продължава активно да се развива, а нуждата от сън остава висока. В същото време биологичният му ритъм естествено го кара да заспива по-късно. И точно тук идва сблъсъкът – тялото казва „още не ми се спи“, а часовникът сутрин казва „ставаш за училище“.

Телефонът, разбира се, може допълнително да удължи вечерта. Но не ми се иска да свеждаме цялата тема до „вземете им телефоните“. За един тийнейджър това не е само екран – там са приятелите му, разговорите, музиката, видеата, усещането, че животът продължава и ако излезе от него, ще изпусне нещо.

После идва уикендът и спането до обяд. То може да върне част от загубения сън, но не изтрива напълно ефекта от цяла седмица недоспиване и често още повече измества режима.

Затова, когато виждаме промяна в настроението, мотивацията, концентрацията или самоконтрола, сънят няма да бъде единственото обяснение. **Но е твърде важен, за да го пропускаме.**

Понякога преди сложните обяснения си струва да зададем един много прост въпрос:

**„Колко часа всъщност спиш?“**

А ако отговорът е „5–6“, може би вече имаме важна част от картината.

Запази публикацията, ако имаш тийнейджър у дома, и я сподели с родител, за когото темата може да е полезна.

#тийнейджъри #сънпритийнейджъри #недоспиване #психологиянаразвитието #родителинатийнейджъри #емоционалнарегулация #тийнейджърскоповедение #родителство #асяборисова

20/08/2026

Когато детето започне да избира без нас, да решава без нас и вече не търси одобрението ни за всяка стъпка — какво усещаме?

Гордост, облекчение, празнота… или страх, че губим мястото си в живота му?

И доколко реакцията ни е свързана с неговото порастване — и доколко с нашата собствена нужда да бъдем нужни?

#детскасамостоятелност #порастване #родителство #връзкасдетето #родителскасаморефлексия #психологиянаразвитието

17/08/2026

Понякога един възрастен, който истински вярва в детето, може да промени много. Кой е този човек за вашето дете? 🤎

#психологиянаразвитието #детскапсихология #вяравдетето #значимвъзрастен #подкрепазадетето #уверенодете #връзкасдетето #асяборисова

17/08/2026

Всяка игра се превръща в състезание. Детето настоява то да определя правилата. А когато възникне конфликт, често чуваш: „Те ме дразнят“ или „Всички са срещу мен“.

Лесно е да кажем: „Не умее да губи“ или „Иска да командва“. Но еднаквото поведение невинаги има еднаква причина.

При някои деца съревнованието е удоволствие и естествен стремеж към развит ие. При други победата се превръща в доказателство за собствената им стойност. Тогава загубата не е просто неприятен резултат. Тя може да бъде преживяна като срам, провал или опасност другите да видят, че детето „не е достатъчно добро“.

Настояването то да определя правилата също може да означава различни неща — силна инициативност без достатъчно умения за договаряне, трудност да понесе фрустрацията или опит да направи ситуацията по-предвидима.

А когато казва, че другите го дразнят, задачата ни не е веднага да решим дали е право. Първо трябва да разберем какво действително се е случило.

„Вярвам ти, че ти е било неприятно. Разкажи ми как започна.“

Така признаваме преживяването, без автоматично да обвиняваме другото дете.

Родителската роля не е да премахне всяка загуба и всеки конфликт. Не е и да засрами детето, за да го „научи“.

Можем да останем до емоцията и едновременно да запазим границата:

„Виждам колко искаше да спечелиш. Правилото обаче остава същото.“

Детето има нужда постепенно да научи, че може да бъде ценно и когато не е първо. Че може да води, без винаги да решава. И че разбирането на другата гледна точка не отменя неговата собствена.

Кое е най-трудно за вашето дете — да загуби, да отстъпи или да приеме, че другият може да е видял ситуацията различно?

Ако разпознавате устойчив модел, който вече затруднява отношенията у дома или с връстниците, можете да се свържете с мен.
psychology

#детскоповедение #емоционалнарегулация #социалниумения #детскиотношения #психологиязародители #осъзнатородителство #психологиянаразвитието #асяборисова

16/08/2026

Премълчаването невинаги е слабост. Често то е опит да запазим важна за нас връзка — да не разочароваме, да не предизвикаме конфликт, да не бъдем отхвърлени.

Понякога тази стратегия наистина ни е предпазвала. Проблемът идва, когато продължим да я използваме и там, където вече имаме възможност да говорим, да поставяме граници и да бъдем чути.

Тогава по-тихата цена не е непременно голям емоционален „взрив“. Може да бъде постепенното отдалечаване от собствените ни чувства и желания. Започваме да се съобразяваме, преди изобщо да сме разбрали какво искаме. Другите свикват с нашето „да“, без да знаят колко неизказани „не“ стоят зад него.

Има разлика между това съзнателно да изчакаш подходящ момент за разговор и да вярваш, че нямаш право на този разговор.

Има разлика и между трудна, но безопасна връзка и връзка, в която откровеността води до заплахи, контрол или наказание. Във втория случай първата стъпка не е конфронтацията, а намирането на подкрепа и по-безопасен път.

Промяната не започва с това да кажеш всичко наведнъж. Понякога започва с един въпрос:

„Какво се опитвам да запазя, когато мълча — и какво губя?“

Кое ти е по-трудно — да разбереш какво искаш или да го кажеш?

Ако разпознаваш този модел и искаш да го разгледаме заедно, можеш да се свържеш с мен за индивидуална консултация.

#психологиянавзаимоотношенията #емоционалнаблизост #личниграници #комуникация #психолог #асяборисова

15/08/2026

За вас това може да е просто една среща.
За детето – знак, че семейният му свят се променя.

Затова реакцията му невинаги ще бъде тази, която очаквате. То може да е любопитно и тревожно едновременно. Да хареса новия човек, а след това да се ядоса. Да бъде спокойно по време на срещата, но вечерта да плаче или да търси повече близост.

Това не означава непременно, че запознаването е било грешка. По-скоро детето се опитва да разбере какво се случва и да намери своето място в новата ситуация.

Няма научно установен срок, след който „вече е време“ да представите новия си партньор. По-важни са стабилността на връзката, семейният климат, конфликтът между родителите, промените, през които детето вече е преминало, и темпото, с което новият човек навлиза в живота му.

Има разлика между това да чуем чувствата на детето и да го направим отговорно за решенията на възрастните.

То има право да каже:

„Не ми харесва.“
„Страх ме е.“
„Искам да сме само двамата.“
„Чувствам се виновно пред мама/татко.“

Задачата на родителя не е веднага да разубеждава, а да покаже:

„Чувам те. Мястото ти в живота ми не е застрашено.“

Малките деца намират сигурност най-вече в познатия ритъм и присъствието на родителя. Децата в училищна възраст имат нужда от конкретни отговори какво ще се промени. Тийнейджърите – от честност, лично пространство и право да изграждат отношенията със свое темпо.

След загуба на родител, при висок конфликт, насилие или силна промяна в поведението на детето общите съвети не са достатъчни. Тогава е необходим индивидуален подход.

А за вас кое изглежда най-трудно – изборът на подходящ момент, самият разговор или приемането на реакцията на детето?

#детскапсихология #родителство #смесеносемейство #разводсдеца #семейниотношения #асяборисова #психологиянавзаимоотношенията