30/06/2026
В това интервю говорим за нещо, което е много близо до работата и сърцето ми "Психологията на гласа" и начина, по който слушането, говоренето, съзнанието и тишината оформят това, което сме ❤️
Въпрос: Коя си ти, Марина, и какво обичаш да правиш?
Отговор: Истината е, че освен да пиша, обичам и да чета. През годините съм прочела много книги, защото винаги ме е привличала литературата, свързана с психиката, съзнанието, духовността и вътрешния свят на човека. Това е тема, която ме вълнува не само професионално, но и лично. Попита ме какво обичам да правя. Обичам да изследвам, да се уча, да чета и да се развивам.
Въпрос: Добре, ти каза, че обичаш да знаеш, да търсиш причинно следствената връзка на всичко. Как откри гласа и неговата връзка с психологията, с емоциите, с травмите, с лечението и изобщо с начина, по който можем да го използваме в реалния живот?
Отговор: Просто разбрах, че гласът е едно огледало, което може да ни покаже всичко, ако го опознаем достатъчно добре.
В момента науката започва да намира начините, по които можем да го опознаваме. В самата гласова картина съществуват най различни индикатори, които ни дават изключително много информация.
Въпрос: Разкажи ми малко повече за медицинската гледна точка, която загатна. Каза, че тепърва започват да се появяват научни доказателства, че гласът ни показва нещо за нашето състояние. Какво всъщност показва?
Отговор: Това може да се прочете по подробно в статия, която подготвяме, за всеки, на когото му е интересно. Не искам да говоря наизуст, но между 2020 и 2026 година вече има множество научни изследвания, които показват, че гласът може да даде много ясна картина за различни психични състояния и че може да се използва за ранна диагностика и превенция. Има данни дори за заболявания като Паркинсон и множествена склероза.
Вярвам, че съвсем скоро ще открием начин гласът да се използва като точен, неинвазивен метод за диагностика на много физически състояния още преди те да се проявят като заболявания в тялото.
Въпрос: Добре. Книгата ти се казва „Психологията на гласа“. Какво всъщност е психологията на гласа?
Отговор: Това е начинът, по който нашата психика и съзнание се отразяват върху гласа. Начинът, по който мислим, всичко, което чувстваме, се отпечатва в гласа ни, а чрез него и във външния свят, във всичко, което създаваме.
От друга страна, самият глас може да ни даде много ясна представа за това как се чувстваме. Така че процесът е двустранен. От една страна, чрез съзнанието си влияeм на гласа и го променяме, а от друга, когато се научим да го разбираме, той започва да ни показва една много ясна картина за това къде се намираме вътрешно.
Въпрос: Добре, ти каза, че трябва да слушаме гласа си. Но ние много рядко всъщност слушаме собствения си глас. По често слушаме човека срещу нас. Как да започнем да слушаме себе си? Как можем да разберем дали гласът ни е здрав, дали зад него стоят заключени травми, емоции или дори болести?
Отговор: Истината е, че няма как сами да се чуем напълно, защото най често не виждаме себе си такива, каквито сме. Другите много често ни виждат много по ясно, отколкото ние можем да видим себе си. Това е един от парадоксите на човека.
Виждаме се единствено в огледалото и по същия начин стоят нещата и с гласа. Използваме го всеки ден, говорим непрекъснато, но много често нито го познаваме, нито знаем каква информация може да ни даде.
Именно затова създадох и приложението към книгата. Идеята е постепенно да започнем да опознаваме собствения си глас.
Въпрос: Тоест казваш, че чрез книгата и приложението можем да започнем да виждаме себе си много по ясно чрез гласа. Първо да разберем гласа, а всъщност чрез него да започнем да опознаваме себе си. Добре, а след като се опознаем, какво следва? С какво това ще ни помогне?
Отговор: Колкото повече човек опознава себе си, толкова повече започва да разбира и света. Взаимоотношенията му стават по хармонични, защото постепенно започва да осветява собствената си психика.
Когато виждаш по ясно какъв си, как реагираш и какви модели управляват поведението ти, тогава вече имаш възможност да еволюираш и да се променяш в една положителна посока.
Въпрос: Добре. Много интересно е, че подзаглавието на книгата е „Пътуване през липсващите ноти за хармонизиране на душата“. В него има пет много важни компонента, за които ми се иска да разкажеш малко повече. Имаме пътуване, липсващи, ноти, хармония и душа. Самото подзаглавие ме навежда на мисълта, че книгата ще ме поведе по един път към хармонизирането на душата чрез тези липсващи ноти. Какво всъщност означава това?
Отговор: Тези дванадесет ноти са свързани с дванадесет травми или дванадесет модела в колективното подсъзнание. Представи си ги като една стълбица, която всеки от нас постепенно изкачва, защото моделите, които съществуват в колективното подсъзнание, присъстват и в психиката на всеки човек.
Когато започнеш да опознаваш тази своеобразна структура, тази стълбица на човешката психика, започваш да разбираш кои са най-основните модели, заложени в колективното несъзнавано. А когато ги разбереш, всъщност се докосваш до собственото си подсъзнание.
Според мен пътят към нашата душевност минава през подсъзнанието. Самата дума „психология“ произлиза от думата „психе“, която означава душа.
Връзката с душата се осъществява чрез психиката, чрез подсъзнанието, чрез моментите, когато спим, когато медитираме, когато навлизаме дълбоко в себе си, когато чрез болката се свързваме с истината или когато чрез вдъхновението получаваме яснота. Независимо дали сме учени, които правят ново откритие, или творци, които създават нещо ново, именно тогава се докосваме до този по-дълбок пласт в себе си.
Затова това пътуване е преди всичко пътуване навътре. То е път към опознаването на самите нас чрез тези дванадесет слоя, които спокойно можем да наречем дванадесет слоя на човешката психика.
Опознавайки себе си по този начин, след това можем да излезем и към света много по-цялостни, защото когато осъзнаем къде се намират нашите блокажи в тези дванадесет слоя, можем съзнателно да работим, за да си върнем липсващите ноти и постепенно да възстановим вътрешната си цялост.
Въпрос: Добре, след като го наричаш пътуване, означава ли това, че е един непрекъснат процес? Има ли момент, в който човек може да каже: „Вече се хармонизирах“?
Отговор: През Средновековието е съществувал един много красив начин хората да пътуват навътре в себе си чрез лабиринтите. Лабиринтът е място, в което можеш да навлезеш от различни посоки и всеки път да достигнеш до ново осъзнаване.
По същия начин е устроено и нашето съзнание. Имаме модели, които осъзнаваме по различно време и по различен начин. Понякога стигаме до тях от една посока, друг път от съвсем друга, но всеки път разбираме още нещо за себе си.
Затова лабиринтът е толкова красив символ на вътрешното пътуване. А и самата дума „пътуване“ носи идеята за навлизане навътре, дълбоко в нас самите. Във всяко истинско пътуване човек научава нещо ново, разширява съзнанието си и се завръща малко по-богат отвътре.
Въпрос: А има ли някаква крайна цел?
Отговор: Според мен в рамките на един човешки живот няма как да има крайна цел. Заблуда е човек да си мисли, че еволюцията му някога приключва. За еволюцията на едно човешко същество и на една душа са необходими хиляди прераждания. Затова и в рамките на един живот най-важното, към което можем да се стремим, е да разгърнем творческия потенциал, който е заложен в нас към дадения момент.
Въпрос: И как става това?
Отговор: Чрез все повече осъзнаване на това къде сме, защо сме тук и кои сме. Но не само чрез осъзнаване. И чрез това да се прилагаме, да работим и да изграждаме. Това е изключително важно.
Въпрос: Добре, а как можем да свържем гласа с нашето осъзнаване? Как говорим, защо говорим, каква нота използваме, докато говорим? Каква роля играе гласът?
Отговор: Не можем просто да свържем гласа с нашето осъзнаване, защото докато говорим, рядко сме осъзнати за всички процеси, които протичат в нас. Но както вече казах, можем да използваме гласа като инструмент за себепознание чрез приложението.
То ни помага да видим къде сме блокирани. След това, когато прочетем в книгата какво символизира всяка липсваща нота, можем съзнателно да започнем да работим върху себе си и да осъзнаваме тези модели.
Когато си дадем сметка за моделите, които са заложени в подсъзнанието ни, започваме да разбираме какво означават те за нас самите. Защото всеки един от тези дванадесет модела по някакъв начин присъства във всеки човек.
По същия начин, по който приказките и митовете говорят на всички нас и общуват с нашето подсъзнание, така и тези модели ни помагат да разбираме себе си.
Ние живеем в един много приказен свят, в една безкрайна мистерия, която се разгръща толкова, колкото и ние самите се разгръщаме в нея.
Въпрос: Добре, а защо именно гласът? В книгата казваш, че гласът, а всъщност и звукът, е връзката между миналото и бъдещето, между съзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието, между осъзнатото и неосъзнатото. Защо?
Отговор: Защото гласът, а всъщност и звукът изобщо, е начин, чрез който можем да пътуваме във времето. На този етап това може да звучи почти езотерично, но във физиката и особено в квантовата физика тепърва започва да се изследва колко много възможности разкрива звукът.
За мен той е начин да правим своеобразен пробив през времето и пространството и да пътуваме навътре в самите себе си.
Гласът показва в какво състояние се намира нашето подсъзнание. Това е наистина нещо уникално. До този момент не сме имали начин да чуем какво се случва в психиката ни. А с познанията, които постепенно придобиваме за гласа, това започва да става възможно.
Досега не сме разполагали с ясна картина за процесите, които протичат в подсъзнанието на човека. А сега, чрез познанието за гласа, можем постепенно да започнем да изграждаме една много по-ясна представа за случващото се в тази вътрешна мистерия.
Това са наистина малки стъпки, но важни стъпки. Бихме могли чрез квантовите компютри да изградим една много ясна картина, чрез херцовите честоти, чрез цветовете, които им съответстват, чрез дължината на светлината, така че буквално да видим една визуална картина за това как изглежда съзнанието на един човек в даден момент. Защото психиката е свързана с невидимите процеси в тялото и съзнанието на човека.
Въпрос: Добре, много интересно. Тук говорим за гласа, но в книгата се поставя и много силен фокус върху слушането и върху въпроса защо днес всъщност не слушаме и защо е толкова важно да слушаме.
Отговор: Защото чрез слушането информацията преминава навътре в нас. И когато умеем да обръщаме внимание и да интерпретираме правилно това, което чуваме, ние се развиваме като хора и израстваме.
Освен това, когато успяваме да чуваме, независимо дали с вътрешното си слушане или с външното, ние започваме да взаимодействаме по-дълбоко както с вътрешния си свят, така и с външния.
Въпрос: Добре, а каква роля играе връзката между уши, мозък и глас?
Отговор: Да, това е така нареченият ear-brain-voice loop, за който съм писала в книгата. Това е един кръговрат, който се осъществява между това, което чуваме от външния свят, това, което се случва в нас самите в съзнанието ни, и начина, по който възпроизвеждаме информацията, която е влязла в нас, как я обработваме и как я изразяваме навън.
Въпрос: А каква е целта ти с книгата „Психологията на гласа“? Звучи като книга на бъдещето. Каква е целта?
Отговор: Целта ми с книгата е хората да могат да се освободят от повтарянето на модели, които не служат на тяхното израстване и на разгръщането на потенциала, който носят. Да излязат от цикличността на повторението и да освободят душите си за един вътрешен възход.
В човешкото съзнание, в човешката култура и в творчеството на всеки от нас е заложено нещо изключително ценно. И е важно всеки човек да намери своя път навътре, за да го освети, да го открие и да го реализира не само за себе си, но и за обществото.
Въпрос: Тоест ти виждаш книгата като път към това да заживеем с автентичните си цветове по един естествен начин, без да сме обвързани с очакванията на родители, приятели и така нататък.
Отговор: Ние сме продукт както на своя корен и среда, така и на своята душевност и духовност. По-скоро идеята е да засияем със собствените си уникални цветове, защото само така подпомагаме не само себе си, но и света около нас.
Въпрос: Добре, разбирам. Трябва да говорим, трябва да слушаме, трябва да произнасяме правилната нота. Но защо трябва и да мълчим? Какво е това неосъзнато знание в мълчанието?
Отговор: В тишината и в притихването винаги се ражда осъзнаване. И когато общуваме чрез това осъзнаване, тогава думите ни са много по-истински, носят стойност и смисъл и правят комуникацията златна.
