06/09/2026
Виктория и бебе Кай 💜
Нашето второ ангелско момче! Толкова очаквано и желано. Не съм очаквала, че пътят към него може да е такова предизвикателство обаче. Сякаш Вселената понякога иска да докажем, че заслужаваме щастието. Или поне изисква майките да заслужат даровете й.
През тази втора бременност отслабнах с около 10кг. Такива обстоятелства ми поднесе Вселената. Така трябваше да мина пътя със своето бебче. Всеки път, когато отивахме на преглед при Олга исках да знам колко е наддало детенцето ми и дали съм успяла да кача някой грам.. аз. Въпреки трудностите, не можех да изпитвам по-голяма сигурност и спокойствие, защото знаех, че отново съм в ръцете (буквално и преносно) на Олга и нейния екип. Всъщност, знаех, че Олга и нейната слънчева усмивка ще ми дадат кураж до края. Дори когато близките ми се съмняваха в пътя, който съм поела, заради физическия си дискомфорт. Единствено обаче мислих как искам за втори път да дам живот без ничия намеса, без ничия помощ. Исках отново детенцето ми само да реши кога и как да се срещнем на този свят.
Заради загубата на килограми и втора бременност, Олга прогнозираше, че раждането ми ще започне по-рано от очакваният термин. Аз също бях сигурна. Знаех, че след всичко, което преживяхме в моето тяло, аз и той - моят втори син, бързаме да се прегърнем.
Така на 21.05 (около 2 седмици преди термин) на профилактичен преглед при Олга, помолих да ме провери за разкритие. За изненада на всички се оказах с 4см разкритие без каквито и да е други симптоми за раждане. Аз бях сигурна. Бях сигурна, че до часове ще посрещна сина си.
С мъжа ми се отправихме към вкъщи. Сякаш от вълнението след около час започнаха много леки, но абсолютно постоянни контракции през 1:30-2мин за около 30 секунди. Знаех, че това са регулярни контракции, но нямах никаква болка, а единствено слабо напрежение около матката. С мъжът ми прекарахме следващите 5-6 часа в разходки, но нищо не се променяше. Контракциите продължаваха да са изключително леки като усещане, но абсолютно регулярни. Аз бях твърдо решена и този път “до последно” да сме у дома със съпруга ми и дулата ми (която по-късно вечерта щеше да дойде). Ставаше обаче вече привечер, а не настъпваше промяна. Пишех си с Олга и се чудехме как да действаме. Тя ме посъветва да не чакам до последно надалеч, защото раждането може да се развие много бързо. Със съпруга ми решихме около 18ч да се приближим до болницата, да проверим какво е разкритието ми и да продължим с разходките наоколо. В 19ч разкритието ми беше 6см. Никаква съществена промяна. Излезнахме, обикаляхме, говорихме си, а аз продължавах да засичам същите леки до средно-силни контракции през 1:30 мин за около 30 сек.
Около 19:45 вече много се изморих от обикаляне цял ден. Реших да се “предам” и да се настаня в стаята в болницата, за да си отдъхна малко. Ядосвах се, че така ще забавя прогреса и ще трябва да нощувам в болницата, а не исках. Исках до края на вечерта да се приберем всички у дома. Бях сигурна, че ще се справя стига бебчето да реши да дойде скоро…
В 20:00 мъжът ми запали свещ в стаята, донесе ми чай и пуснахме музика. Аз реших, че ще направя една тренировка в стаята, за да ускоря процеса. “Само да изпия чая ще седна и започвам да тренирам”, му казах. Съдбата обаче ме беше чакала сякаш точно да се настаня, за да започнем. В следващите 3-4 мин контракциите станаха толкова силни изведнъж, че не успях да отпия нито втора глътка от чая, нито да обясня на мъжа ми какво изпитвам. Успях да легна в поза, която никога не бих избрала, за да имам опора и да родя естествено. Бях легнала на страни в леглото в стаята. Контракциите станаха толкова силни, че само подадох чая на съпруга ми, стиснах му ръката да седне на стола до леглото и му прошепнах “Идва”. Не можех да мръдна, нямах пауза, в която да сменя позата. Поемах дълбоко въздух както знам от Олга - въздухът да мине през корема, чак докато изпълни гърдите. След това издишвах още по-бавно…издишвах болката от мен.
По решение на съдбата моята дула беше в друго раждане в същия момент, както и екипът на Олга. Никой не беше очаквал, че раждането ми ще започне тогава. Басейнът с вода, който исках нямаше изобщо как да бъде подготвен толкова бързо. Не можех да повярвам, че всичко се случва там в малката стаичка, само с мъжа ми и фотографката ни до мен; в тази поза и то толкова толкова интензивно.
В следващите 18 минути не помня и не мисля, че знам какво се е случвало “в реалността”. Аз бях някъде между болката и любовта, която Майката преживява, когато детето й се опитва да си проправи път през нейното тяло (и сърце) към света ни “тук”. Вече не броях контракциите и интервалите. Броях секундите, в които да поема дъх и да го дам на детето ми за сили. Изтощението и отслабването ми през бременността нямаха място сега. Чувствах се по-силна от всякога, защото детето ми всяка секунда щеше да проплаче, а съпругът ми стискаше ръката ми и целуваше челото ми.
Осъзнавах, че в стаята ни няма никой освен мъжа ми нашата фотографка, Кати. В стаята дори нямаше малка лампа и светнахме с фенерче, за да загасим силната светлина от тавана. Съпругът ми започна да вика по коридора Олга и да й казва, че раждам. Напъните ми започнаха. Ники се върна до мен, аз го стисках за ръка и помня, че му прошенах едва, “Детето ни е тук”. Отново напъни. Видях как Олга и др Паликов сякаш тичаха към стаята и вече бях сигурна, че ме делят секунди до края на болката и до началото на неговия живот. Д-р Паликов каза, че почти съм родила, виждаха му главата. Д-р Паликов ми държеше крака нагоре, защото нямах сила и опора. Олга хвана главичката. В следващите няколко секунди… в следващите няколко вика… чух гласа му. Моят втори син беше здрав и готов за своето семейство.
Така за по-малко от 20 минути преживяхме посрещането на нашия втори син. Почти до последно само с мъжа ми ръка за ръка. Както не съм искала и в най-смелите си мечти. Дори нямах разкъсвания. Знаех, че щом Олга и доктор Паликов са наблизо, а мъжът ми е до мен, имам сили за всичко.
Благодарна и горда съм, че срещнах на този свят Олга и нейните искрени, вдъхновяващи, силни очи, които ме мотивираха да посрещна по най-щастливия и естествен начин и двамата си сина. Преживях две изключително емоционални, разтърсващи и окриляващи раждания. Да, боли. Но тази болка е иглата, която цял живот носиш в джоба си, за да ти напомня, че си майка, която е дала всичко по силите си за детето си и ще се справи без значение какво предстои. Тази болка дава крила.
Благодаря ти, Олга за крилата ми на майка! Благодаря и на др Паликов за винаги внимателното отношение, топли шеги и прецизни съвети. Благодаря и на приказната ми фея-дула, която не беше физически до мен, но ме подготви психически за това, което предстои.
Аз съм щастлива майка и съпруга ❤️🙏
💜 Понякога раждането има свой собствен план. Само за няколко минути всичко се промени, а по-малко от 20 минути по-късно малкият Кай вече беше в ръцете ни.
Мила Вики, щастлива съм, че имах честта да ти помогна и при второто ти раждане и че отново ни се довери в един от най-важните моменти в живота си. Благодаря ти! 💜✨
👩🏻⚕️ Нашият екип проследява бременност и поема раждания: естествено раждане, секцио, раждане с епидурална упойка, VBAC, VBA2C, близнаци, седалищно раждане и други специфични случаи. Записване през olgadukat.bg или ми пишете на лично съобщение 💌
#ражданеслюбов #раждане #естественораждане #бременност #акушерка
