„CoreGov - психологическа подкрепа в държавната администрация“

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • „CoreGov - психологическа подкрепа в държавната администрация“

„CoreGov - психологическа подкрепа в държавната администрация“ CoreGov е създадено за теб – човека зад длъжността. С подкрепа, разбиране и приемане.

Част I: СРАМ, ТОКСИЧЕН СРАМ И ВИНА - как да ги разпознаем и различим? >> прочетете повече в коментар.
25/11/2025

Част I: СРАМ, ТОКСИЧЕН СРАМ И ВИНА - как да ги разпознаем и различим? >> прочетете повече в коментар.

Защо понякога е толкова трудно да се успокоим?  >> прочетете повече в коментар.
24/11/2025

Защо понякога е толкова трудно да се успокоим? >> прочетете повече в коментар.

„Когато започнеш да отсъстваш от собствения си живот“Понякога прегарянето не е взрив.Не е срив, не е плач, не е паника.👉...
27/10/2025

„Когато започнеш да отсъстваш от собствения си живот“

Понякога прегарянето не е взрив.
Не е срив, не е плач, не е паника.

👉Понякога прегарянето идва като отдръпване.

Ти пак идваш на работа.
Пак вършиш задачите.
Пак общуваш.
Пак си „окей“.

Но нещо се е променило.

👉Вече не спориш.
👉Вече не предлагаш.
👉Вече не ти пука дали ще стане по-добре.
👉Вече просто искаш да мине денят.

Това не е мързел.
Това не е апатия по природа.
Това е механизмът на душата да се предпази от болката да се раздаваш там, където не си чут.

Ти не си загубил желание.
Ти си загубил възможност да влияеш.

И когато човек дълго време вярва, че нищо няма значение, той се научава да:
- не усеща
- не си поставя нови цели
- не се бори
- не се показва

Започваш да живееш „на автопилот“.
Тялото ти присъства.
Сърцето ти отсъства.

👉Истината е, че ти не си създаден да бъдеш машина.
👉Не си роден да бъдеш просто изпълнител в една система.
👉Ти си човек с:
- чувства
- въображение
- идеи
- история
- ресурс
-креативност
- опит
- умения

И дори да изглежда, че всичко това е без значение на работното място – то е от значение за теб самия и всъщност само това има значение.

Ако си се отдръпнал – това е знак, не присъда.

👉Знак, че:

- имаш нужда от пространство, в което да бъдеш чут
- имаш нужда да възстановиш границите си
- имаш нужда да се върнеш към себе си, преди да се върнеш към смисъла

И затова създаваме това пространство тук.
Не за да „те мотивираме да си вършиш работата“.
А за да ти помогнем да си върнеш себе си, защото:

👉Когато човек се намери, смисълът идва сам.

Звучи просто. Но ако усетиш топлина в гърдите, лек натиск, въздишка или дори празнина – значи вътре в теб има още живот.

Не си изгубен.
Просто си бил много, много уморен.

👉Практики за връщане към себе си

Когато човек дълго време се чувства невидим, изтощен или обезсмислен, тялото започва да го пази чрез отдръпване.
И точно затова първата стъпка не е „да се мотивираме“, а да се върнем тук и сега. Малко по малко. Бавно. Без насилие.

Ето няколко техники, които можеш да приложиш веднага, дори докато четеш тези редове.

1. Техника „Тихо завръщане“ (30–60 секунди)
Тази практика помага при онова вътрешно „присъствам, но ме няма“. Как се прави:

* Постави стъпалата си стабилно на пода.
* Насочи вниманието си към стъпалата и усети как те стъпват на пода.
* Издишай малко по-дълго, отколкото вдишваш (напр. вдишване 4 секунди, издишване 6).

Ефект:
Тялото изпраща сигнал към нервната система: „Тук съм. Безопасно е да се върна.“
Мислите се подреждат, напрежението спада.

2. Техника „Малката граница“ (3 секунди)
За моменти, в които някой те прекъсва, натиска, изисква или говори с неуважение. Какво да направиш:
Преди да отговориш, направи една кратка пауза – буквално 2–3 секунди.
В тези секунди се запитай:
👉„Как искам да отговоря, за да се уважа?“
Не „какво трябва да кажа“, а какво пази достойнството ми.

Ефект: Това е микро-граница. Тя връща избора в твоите ръце. А когато човек има избор – той вече не е безсилен.

3. Техника „Топлина в гърдите“ (60–90 секунди)
Когато се почувстваш емоционално празен, студен, „на автопилот“. Постави едната ръка на областта около сърцето (под дрехата или просто докосваща якето). Вдишай и „отпусни“ раменете, сякаш ги оставяш да натежат.

Кажи тихо или наум:
„Аз съм човек. Това, което чувствам, е важно.“

Ефект: Мекото докосване активира парасимпатиковата нервна система. Тялото се успокоява отвътре. Идва лекa вълна на присъствие.

4. Мини-писане „Без цензура“ (2 минути)
Ако имаш бюро, бележник, телефон – можеш да го направиш веднага. Напиши 1–2 изречения на тема:
👉„Какво ме натоварва днес?“
или
👉„От какво имам нужда в този момент?“

Пиши без да мислиш дали звучи красиво или правилно. След това не анализирай. Не оправяй. Не обяснявай. Просто остави написаното да бъде.

Ефект: Мислите спират да се завъртат в главата и започват да се подреждат. Това дава вътрешно пространство за дишане.

Защо тези техники работят?

Защото не се опитват да „поправят“ живота ти.
Те просто връщат теб в твоя живот.

👉И когато човек се завърне в себе си:

- постепенно се появява гласът
- после сила
- после смисъл
- и чак тогава идват решенията и действията

Редът има значение.

Следваща тема (ТЕМА 2):
„Как да си върнем гласа в среда, която не ни слуша?“

👉Но преди да я напиша — кажи ми: В момента най-много ти липсва:
А) спокойствие
Б) увереност
В) усещане, че това което правиш има смисъл

Напиши А, Б или В – и ще подготвя следващата публикация, в подкрепа на твоята нуждата. 🌿

Бърнаут: когато професионалният пламък започне да гаснеНапоследък все по-често около мен се говори по една тема със звуч...
09/10/2025

Бърнаут: когато професионалният пламък започне да гасне

Напоследък все по-често около мен се говори по една тема със звучното име: „Burnоut“.Но какво състояние се крие зад този термин, чуждица или популярен израз в обществото?? Това е така нареченото професионално прегаряне!! Бърнаут сякаш се превръща в глобален проблем, който засяга работещи на всички нива. Теоретично прегарянето е състояние, което не се характеризира просто с умора или временен спад в мотивацията. То оказва влияние не само върху физическото, но и върху психическото ни здраве.

Ако сте подложени на ежедневен стрес на работното място и след безбройните часове работа, усещате:

1. Липса на енергия и мотивация за работа;
2. Чувство за умора след почивка;
3. Чувство на неефективност и цинизъм;
4. Намалена производителност и ефективност;
5. Негативно отношение към работната среда;
6. Намалена продуктивност;
7. Оттегляне от работа и социална изолация;
8. Главоболие, мускулни болки, гастроинтестинални проблеми;
9. Невъзможност за баланс между професионалния и личния живот и др.

Запитайте се какво всъщност се случва?? Дали вашето състояние показва, че имате бърнаут, или депресия, а може би сте натрупали хронична умора???

Бърнаут не е просто „лош“ или „кофти“ ден, мързел или липса на желание да отидем на работа. Истината е, че професионалното прегаряне е постоянно чувство на напрежение и отчаяние, състояние на страх при мисълта за отиване на работа, като понякога е възможно самата идея за работа да ни подлудява. Пораженията, които хроничният стрес и напрежението нанасят върху голяма част от съвременните работещи, чиито ентусиазъм и енергия „угасват“ с времето, поради изчерпване на техните ресурси за справяне, водят до прегаряне.

Появата на бърнаут е съвкупност от фактори, които включват работна среда, личен живот и индивидуалните характеристики на човека. За да разпознаем професионалното прегаряне е необходимо да обръщаме внимание на различните сигнали на нашето тяло и ум.

Бърнаут е сигнал от тялото и психиката, че ресурсите ни са изчерпани и че имаме нужда от фокус върху себе си.

!!! Първата стъпка към възстановяването е разпознаването.

Слушайте тялото си. Наблюдавайте мислите и настроението си.
И запоменете – грижата за себе си не е егоцентризъм, а необходимост!!!

Малка пауза за себе си!!!
В края на деня си задай един прост въпрос: „Кое днес ми отне енергия – и кое ми я върна?“
Отговорът често показва не какво „не е наред“, а от какво имаш нужда.

И накрая с цялото си разбиране и любов към работата в държавната администрация заедно с мой колега сме ви подготвили три прости техники за отпускане, които можете да опитате още днес:

1. Дишайте.
Вдишайте бавно през носа за 4 секунди, задръжте дъха за 4, издишайте през устата за 6.
Повторете няколко пъти.
Това успокоява нервната система и връща фокуса.

2. Раздвижете се.
Стани от бюрото, разтегни ръцете нагоре, завърти раменете, направи няколко крачки.
Дай сигнал на тялото, че не е „в капан“.

3. Изключете се за 5 минути.
Изгледай през прозореца, направи чай, послушай тишината.
Не проверявай телефона. Просто бъди с дъха си.

Ако усещате, че не можете да се справите сами, потърсете подкрепа. Разговорът с психолог или психотерапевт може да ви помогне да намерите пътя обратно към баланса и вътрешната устойчивост.

🩺 Кога да потърсите помощ: признаци, стъпки и как да говорите за психичното си здраве на работа!Работата в администрация...
19/09/2025

🩺 Кога да потърсите помощ: признаци, стъпки и как да говорите за психичното си здраве на работа!

Работата в администрацията може да натрупа стрес, натоварване и умора до такава степен, в която ежедневието става тежко. Понякога разговор с приятел или кратка почивка е достатъчна. Но има моменти, когато е по-разумно и по-смело да потърсите професионална помощ. Тази статия ще Ви каже ясно: как да разпознаете сигнала, какви стъпки да предприемете и как да говорите за това пред работодателя или колега — с достойнство и без вина.

1. Кой знак означава „време е за помощ“?
Това не са просто „лоши дни“. Обърнете внимание, ако изпитвате едно или повече от следните състояния в продължение на 2–4 седмици:

🛑 Постоянна, непрекъсната умора, която не минава и след уикенд или отпуск.
🛑Неспособност да изпълнявате служебните си задачи нормално — честото забравяне, грешките, блокажът при рутинни дейности.
🛑Силен, дълготраен страх или тревожност (без ясна причина), която пречи на съня и концентрацията.
🛑Остра промяна в съня (лишаване от сън или постоянна сънливост) и в апетита.
🛑 Изблици на силна тъга, чувство за безнадеждност или мисли, че „всичко е безсмислено“.
🛑Социално отдръпване: избягвате колеги, приятели, някогашни радости.
🛑 Физически симптоми без ясна медицинска причина (болки, стягане в гърдите, често сърцебиене), особено когато са свързани със стрес.
🛑Ако имате мисли за самонараняване или самоубийство — това е спешно. Потърсете незабавна помощ (семеен лекар, спешна помощ, кризисен център).

2. Какво означава „професионална помощ“ и кой какво може да направи?

✅ Психолог (психотерапевт) — работи с разговорни методи, стратегии за емоционална регулация, справяне със стреса и промяна на реакциите. Подходящ при тревожност, изтощение, проблеми в отношенията.

✅ Психиатър — лекар, който може да назначи медикаментозна терапия, ако е необходимо (за тежки тревожни състояния, депресия или когато комбиниран подход е по-подходящ). Понякога работят в екип с психотерапевт.

✅ Личен лекар (GP) — добър първи контакт: бързо ще прегледа физическите симптоми, ще направи насочване към специалист или ще обсъди възможности за подкрепа.

✅ HR ресурс — някои административни структури имат психолог в институцията; ако има такъв ресурс, може да е дискретна първа стъпка.

3. Как да направите първата стъпка — практическа „кратка карта“

👉Опишете симптомите си писмено. Кратък дневник за 7–10 дни (сънят, апетит, емоции, енергия) улеснява разговорите със специалист.
👉Свържете се с личния лекар — обяснете симптомите, поискайте насочване към психолог или психиатър при нужда.
👉Запишете първа среща с психолог — попитайте за продължителността и програмата; първата сесия обикновено е за опознаване и план.
👉Ако мислите за самонараняване — не отлагайте. Обадете се на спешен телефон или отидете в спешно отделение. Ако сте в риск, кажете това открито на близък или колега, за да получите незабавна помощ.
👉Потърсете дискретна подкрепа на работното място. Ако имате доверен колега, HR или психолог в институцията — говорете с тях за възможни адаптации (временни намаления на натоварването, промяна в срокове, гъвкав работен режим).

4. Как да съобщите за нуждата от подкрепа на работодателя (без вина и страх). Много хора се притесняват, че търсенето на помощ ще бъде „слабост“. Вие не сте сами — искам да сте спокойни, че професионалната помощ е акт на отговорност към себе си и към работата Ви. Понякога е добра идея да споделим за психологическите си проблеми с прекия ръководител.

👉Бъдете кратки и ясни. Подгответе се предварително за разговора. Бъдете искрени, но споделете само най-важното. Например: „Понастоящем имам здравословен проблем, по който работя със специалист. Искам да обсъдим временно адаптиране на сроковете/натоварването.“
👉Бъдете конкретни в искането. Не е нужно да споделяте клинични детайли — фокусирайте се върху това, което Ви е необходимо в работния контекст (напр. „един ден в седмицата дистанционна работа за консултации“).
👉Предложете план. Кажете как ще поддържате работата (кои задачи ще изпълнявате, кого да уведомяват при нужда). Това показва отговорност.
👉Използвайте HR или медицинския ресурс на институцията, ако има такъв — те оперират с конфиденциалност и могат да посредничат.

5. Чести притеснения — и как да ги преодолеете
👉„Ами ако ме помислят за слаб/а?“ — Професионалната подкрепа вместо да Ви дискредитира, често повишава устойчивостта Ви и подобрява изпълнението.
👉„Страхувам се от бюрокрация и дълги формалности.“ — Започнете с личния лекар или с частен психолог; не е нужно първо да преминавате през администрацията.
👉„Не мога да си го позволя.“ — Има опции: държавни или общински услуги, онлайн консултации, специализирани програми. Започнете с GP за насочване.

6. Малко практики, които подпомагат терапията (между срещите)
👉Водете кратък дневник: 1-2 реда всяка вечер за какво сте благодарни или какво Ви се е случило добре.
👉Правете 5–10 минути движение на ден (разходка, стречинг, аеробни упражнения).
👉Ограничете „работни“ съобщения след определен час — вие имате право на отделено лично време.
👉Пробвайте 2–3 техники за релаксация (бавно дишане, кратка медитация, прогресивна мускулна релаксация).

7. Кога помощта е спешна?
Свържете се незабавно с лекар или спешна помощ ако:
# имате постоянни мисли за самонараняване или самоубийство;
# изпитвате загуба на контрол (силна дезориентация, тежки панически атаки, халюцинации);
# имате сериозни физически симптоми, които може да са свързани със стрес (силни болки в гърдите, затруднено дишане и др.).

Потърсите ли помощ, това не е признание за слабост, а за мъдрост. Вие се грижите за себе си така, както бихте искали и за хората, с които работите — защото устойчивият служител е най-ценният ресурс на всяка институция.

🌿 Ако имате нужда, започнете с една малка стъпка още днес: пишете ми, аз съм на ваше разположение при нужда!

📌 „Колегите енергийни вампири: как да оцелеете сред клюки, напрежение и вечни оплаквания?“Работата в администрацията ряд...
19/09/2025

📌 „Колегите енергийни вампири: как да оцелеете сред клюки, напрежение и вечни оплаквания?“

Работата в администрацията рядко е самостоятелна дейност. Повечето от Вас прекарват по 8 часа дневно в колектив – понякога вдъхновяващ, друг път изтощителен. И макар задачите да идват „отгоре“, често най-големият стрес идва… от хората до Вас.

🤦Познати типажи в офиса
#Вечният оплаквач – започва сутринта с „няма смисъл“ и приключва с „всичко е загубено“.
#Клюкарят на пълен работен ден – знае всичко за всички, но рядко за собствената си работа.
#Пасивно-агресивният колега – усмихва се, но усещате жилото зад усмивката.
#Енергийният вампир – след разговор с него имате нужда от тройно кафе.

🛡 Как да се пазите психически?
1. Ясни вътрешни граници – не всичко е Ваша отговорност.
2. Не хранете клюката – усмихнете се, сменете темата, покажете, че няма да влизате в играта.
3. Мини-тактики за възстановяване – 5 минути разходка навън, малко движение, дълбоко дишане по няколко минути.
4. Фокус върху собствената работа – най-добрият „щит“ е усещането, че вървите напред.
5. Търсете съюзници – винаги има поне един колега, с когото можете да говорите смислено.

✨ Не можете да изберете колегите си, но можете да изберете как да реагирате. Помнете: клюките, мрънкането и токсичното поведение са като вирус – предават се, ако ги приемете. Най-добрата ваксина е Вашето спокойствие и умението да кажете: „Това не е мое.“

📌 Когато прекият ръководител е източник на стрес: как да се съхраните психически в йерархична среда?Да бъдете държавен с...
19/09/2025

📌 Когато прекият ръководител е източник на стрес: как да се съхраните психически в йерархична среда?

Да бъдете държавен служител в България означава не само да жонглирате с документи, срокове и наредби, но и да оцелявате в йерархия, където често най-големият източник на стрес не са задачите… а прекият ръководител.

Разбира се, не всеки ръководител е кошмар. Но когато Вашият е такъв, задачата Ви става двойна:

✅ Да свършите работа.
✅ Да опазите психиката си.

1. Разликата между власт и авторитет
👔 Власт: „Мога да Ви накарам да направите нещо, независимо дали искате.“
🌟 Авторитет: „Мога да Ви убедя да ме следвате.“

Ако сте попаднали на първия тип – вината не е Ваша. Проблемът е в управленския стил.

2. Как стресът „отгоре“ стига до Вас
* Постоянна критика, без похвала.
* Нереалистични срокове.
* Усещане, че „каквото и да направите, не е достатъчно“.
* Правила, които се променят „в движение“.

Това е класически коктейл, който често води до увеличена тревожност и психично изтощение.

3. Малки щитове за психиката
🛡 Вътрешна граница: „Това е неговият стил. Не е моята стойност.“
🛡 Не поемайте всичко лично – често напрежението няма нищо общо с Вас.
🛡 „Бележник за разтоварване“ – записвайте мислите, вместо да ги носите в съня си.
🛡 Микро-почивки – 2 минути дълбоко дишане са по-полезни от 2 часа мрънкане.

4. Как да казвате „не“ в йерархия
Вместо сухо „не“, опитайте:
👉 „Мога да направя това, но ще забавя другата задача – кое е по-важно за Вас?“
Така показвате уважение, но и поставяте рамка. Началникът разбира: имате граници.

5. Намерете „съюзници“
Споделянето с колеги (без клюкарене) носи сила: „Не съм сам/сама, не съм луд/а – просто ситуацията е трудна.“

6. Грижа за себе си извън службата
Най-сигурният Ви ресурс:
🏃 Движение, спорт, разходка.
👫 Срещи с хора, с които можете да бъдете себе си.
🎨 Хоби, което Ви напомня: „Имам свят извън службата.“

✨ Помнете: прекият ръководител е временна фигура във Вашия живот. Но Вие сте постоянни в своя.
Не позволявайте чуждият стил на управление да определя колко струвате и как се чувствате.

🧱 Граници в офиса: как да казвате „не“ с уважение и без вина?„Ама ти нали си чудесен колега, ще свършиш тази задача вмес...
14/08/2025

🧱 Граници в офиса: как да казвате „не“ с уважение и без вина?

„Ама ти нали си чудесен колега, ще свършиш тази задача вместо мен, нали?“

„Само едно нещо да ти пратя по имейл…“
„Ти си по-добър в това, а и знаеш как става.“

И преди да се усетите – денят е минал, задачите ви са останали назад, а вие… пак сте работили извърнердно в името на някой друг.

Звучи познато?
Добре дошли в клуба на хората с незачетени граници.

🧠 Какво всъщност значи да поставиш граница?

Границата не е зид. Не е война. Не е егоизъм.
Границата е ясно послание: "Уважавам себе си и времето си. Уважавам и теб. Но не съм длъжен да се раздавам без мярка."

Границите показват:

#как искате да се държат с вас,

#какво приемате и какво не приемате,

#какво можете да направите и какво не е ваша отговорност.

🛑 Защо е толкова трудно да казваме „не“?

В българската администрация (а и в българската култура като цяло) „не“-то често се приема като:

*грубост,
*отказ от колегиалност,
*или… слабост.

Но истината е, че хората, които умеят да казват „не“, не са по-малко добри – те просто знаят как да се съхранят.

🤯 Какво се случва, когато границите липсват?

#Претоварване.

#Натрупана обида.

#Тихо негодувание.

#Чувство на вина.

#Прегаряне.

#Пасивна агресия („Добре, ще го направя...“, но вътрешно кипите).

#И в крайна сметка: отдръпване, апатия, психическо изтощение.

✅ Как да казвате „не“ с уважение и без вина?

1. Формула: Аз-съобщение + граница + алтернатива

„В момента съм затрупан с приоритетни задачи и няма да мога да поема това. Ако искаш, можем да го обсъдим утре сутрин, когато съм свободен.“

👉 По начина описан в примера вие не отхвърляте човека, а просто изразявате ясно позицията си и давате насока.

2. Бъдeте ясни, не се извинявайте прекалено

❌ „Съжалявам, много съжалявам, ама не знам дали ще мога...“
✅ „Няма да мога да го направя в този срок. Ще се върна към него, когато приключа с текущите задачи.“

👉 Вината не е необходима. Яснотата е много по-достойна.

3. Тренирайте „НЕ“-то предварително

Да, звучи странно. Но ако сте от хората, които автоматично казват „да“ – подготвete си 2–3 готови изречения, които да използвате, когато сте притиснати.

Например:

1. „Ще го обмисля и ще ти върна отговор.“
2. „Нека проверя графика си и ще ти кажа.“
3. „В момента нямам капацитет за нови задачи.“

👉 Тези фрази ви дават време да решите, без да се поддадете на импулса да отговорите автоматично.

4. Пазете себе си от „ти си по-добър, направи го ти“

Много често хората, които умеят, страдат от синдрома на „незаменимия“. Това не е комплимент!!! Това е капан!!!

👉 Винаги когато поемате повече отговорности, другите свикват да разчитат на вас. А вие свиквате да се претоварвате. Това не ви помага, а напротив, в течение на времето цената, която плащате е висока!

👂 Как да разберем, че сме поставили граница?

* Колегата може да се изненада, но ще ви уважи.

*Ще усетитв облекчение и стабилност.

* Ще сте по-малко раздразнителни.

*Ще имате време да свършите вашите ангажименти.

* Ще започнете да се чувате.

* И най-важното – ще се върнете към себе си.

💬 „НЕ“ не е отхвърляне. „НЕ“ е грижа за себе си.

Вие сте ценен служител, но не сте длъжен да се изчерпвате, за да докажете стойността си.

В администрацията често се налага да даваме. Но колкото повече умеем да казваме „да“ на себе си, толкова по-смислено ще бъде и „да“-то, което даваме на другите.

#ДържавниятСлужителЕЧовек
#ПсихологическаПодкрепаВАдминистрацията

🧯 Държавен служител под стрес: как да оцелеем в система, която не спира?„Звъни телефонът. Изпращат ни имейл. Идва човек ...
14/08/2025

🧯 Държавен служител под стрес: как да оцелеем в система, която не спира?

„Звъни телефонът. Изпращат ни имейл. Идва човек на гише. Вика ни началникът. Извърва се комплексна проверка. Сменя се министъра.......
Забравяш защо си станал от бюрото… и дали изобщо си сядал.“

Добре дошли в един обикновен ден в държавната администрация.
Кафето е блудкаво. Документите – безброй. Напрежението не свършва.
А сърцето ви? То бие в ритъма на задачите: "трябва, трябва, трябва"...

😰 Какво е стресът в администрацията?

Ако си мислите, че стресът е просто „малко бюрократщина“, бихме могли да поспорим по темата.
Стресът в системата не е като да бързаш за рейса. Той е като да живееш на автобусната спирка… под дъжд, без чадър, с 3 куфара на гърба и някой постоянно да ти казва, че не си достатъчно активен.

🛑 Защо е толкова изтощително?

#Работите с хора, но често гражданите очакват чудеса. Вие нямате вълшебна пръчка.

#Законът се променя, но задачите остават същите… плюс нови.

#„Ще има проверка.“ – тази фраза събужда напрежение, дори сред най-големите професионалисти.

#Не знаете кой ще е началник утре… и какво ще поиска.

#Никой не пита как сте. Всички питат кога ще е готово.

🧠 Как се усеща стресът?

Не е нужно да ситепсихолози, за да усетите, че нещо не е наред.
✅ Сърцето бие по-бързо… дори без кафе.
✅ Не можештеда заспите… мислите за „онези документи“.
✅ Ставате сутрин и усещате, че още сте изморени.
✅ Иска ви се да избягате… ама накъде?

Стресът в администрацията е хроничен. Той не е моментен изблик, а постоянен фон, на който се опитвате да „функционирате“ все едно всичко е наред.

Но не е.

🛠️ Как да оцелеете (без да напускате… засега)?
🧘 1. Дишайте. Сериозна съм.

Може да звучи клиширано, но 3 дълбоки вдишвания през носа, бавни издишвания през устата – това е като вътрешен "restart".

🧾 2. Пишете, не задържайте. Писането е форма на психическа хигиена. То помага да не трупате, а да освобождавате, да не се въртите в омагьосан кръг от тревоги.

Сложи си лист или бележник:
📌 „Какво не мога да контролирам?“
📌 „Какво мога да направя днес – дори малко?“

Защо точно тези два въпроса?

📌 „Какво не мога да контролирам?“
Този въпрос помага да освободите онова, което не зависи от вас – например политически решения, обществен натиск, изисквания „отгоре“. Самото назоваване сваля напрежението, защото казвате на себе си: „Не е мое, не мога да го нося“.

📌 „Какво мога да направя днес – дори малко?“
Това е начин да си върнете контрола. Малка крачка. Една задача. Един разговор. Това помага да се почувствате способни, а не безпомощен.

🚶 3. Микроразходки по коридора, до барчето или до "колегата".

От бюрото до тоалетната, до близкото заведение или до съседния кабинет не са признаци на „бягство от работата“ или "скатаване", а превенция от професионално регряване. Движете се! Нашето движение задвижва енергията в тялото ни. Движението е здраве, то помага на тялото да премахне натрупаното напрежение през деня.

🧑‍🤝‍🧑 4. Намерете „своя човек“.

Открийте колега, с когото можеш да си кажете: „Стига за днес“. Дори с поглед. Подкрепата не винаги е в думи.

🎯 5. Приоритизирайте без вина.

„Спешно“ не значи „всичко“. Направете 1 важно нещо. После още 1. Не можете да свършите цялата работа. Но можете да се научите да се грижите за себе си и да си щадите.

🤹‍♀️ Как да не се превърнеш в „роб на системата“?

Системата не спира. Но вие можете да направите почивка.
Системата не пита как си. Но вие можете да се попитате.
Системата не ви прегръща. Но вие можеш да бъдете меки със себе си.

Не сте безкраен ресурс. Вие сте просто обикновени хора. Дори да работите като за трима!!!

🎯 Да оцелеете в администрацията не значи да изключите емоциите си.
Напротив – значи да ги чувате, да ги приемате и да не позволявате на системата да заглуши вас.

Вашето психично здраве е също толкова важно, колкото и последният параграф от наредбата. Оставам на разположение ако имате нужда да развием темата или просто да поговорим.

#ДържавниятСлужителЕЧовек
#ПсихологическаПодкрепаВАдминистрацията

https://www.facebook.com/share/p/17BgsLXmsP/
14/08/2025

https://www.facebook.com/share/p/17BgsLXmsP/

ХОРМОНИТЕ И СТРЕСА!! Какво се случва в нашето тяло, когато сме подложени на продължителен стрес?

Представете си, че в нашето тялото живее цял един „отбор супергерои“ – имунитет, сърце, бели дробове, мозък. Те обикновено си вършат работата спокойно – като градинари, които подрязват розите, или като библиотекари, които подреждат книги по рафтовете.

Но когато стресът почука на вратата – независимо дали е изпит, труден разговор или внезапна промяна – в тялото ни се задейства план „Аларма!“.

Каква е ролята на стреса?

💡 Стресът в умерени дози е като личен треньор – събужда ни, фокусира ни, и ни дава допълнителна енергия точно, когато трябва.

#Сърцето започва да изпомпва кръв по-бързо – за да нахрани с кислород мускулите и мозъка.

#Надбъбречните жлези освобождават адреналин – като „турбо бутон“, който ни прави по-бързи и по-силни за кратко.

#Мозъкът изостря вниманието – можем да видим детайли, които иначе бихме пропуснали.

🌱 Това е древен подарък от природата – механизъм, който е спасявал живота на предците ни, когато са срещали див звяр или буря.
Днес той може да ни помогне да защитим презентацията си, да реагираме бързо в кризисна ситуация или да се справим с непознато предизвикателство.

Проблемът идва само ако оставим „алармата“ да звъни твърде дълго – тогава героите ни се изморяват. Но кратките, навремени избухвания на стрес са нашата вградена суперсила.

Как се ражда стресовата буря?

В главната роля е кортизолът – главният стратег на тялото ни. Той е като генерал, който мобилизира войската, когато чуе алармата „Опасност!“. До него е адреналинът – бързият куриер, който препуска с мълниеносна скорост, за да даде сигнал на цялото тяло да се подготви за битка. А в сянка стои норадреналинът – по-тих, но стабилен помощник, който поддържа напрежението, докато кризата не отмине.

Представете си, че стена улицата и внезапно кола минава твърде близо до нас. Първо реагира мозъкът – по-точно малката структура в него, наречена амигдала. Тя е като алармена сирена и изпраща съобщение към хипоталамуса – главния координатор.

Хипоталамусът натиска червеното копче и активира HPA оста – сложна система между хипоталамус, хипофиза и надбъбречни жлези. Надбъбречните жлези (две малки „шапчици“ върху бъбреците) започват да бълват адреналин и норадреналин. Сърцето ни забързва своя ритъм, дишането ни се учестява, мускулите ни се стягат – готови сме да бягаме или да се борим.

Ако опасността продължава или напрежението е хронично, хипофизата подава сигнал за производство на кортизол – той поддържа организма в бойна готовност за по-дълго, освобождавайки енергия от запасите ни.

Какво се случва с нашите хормони на практика?

#Адреналин – за секунди те прави по-бърз, по-силен и по-бдителен.

#Норадреналин – поддържа концентрацията и кръвното налягане, за да не „паднеш“ по време на стреса.

#Кортизол – мобилизира енергията, намалява болката, но ако е твърде много и твърде дълго – започва да разрушава.

Когато бурята не свършва....

Проблемът идва, когато хормоните на стреса се активират постоянно – не за секунди, а за седмици, месеци и години. Това е все едно да карате кола на високи обороти без почивка – двигателят прегрява. Така тялото изтощава имунната система, нарушава съня, качва килограми, вдига кръвното и дори уврежда мозъка.

Как да укротим тези буйни герои??? Ето тайната – хормоните на стреса се подчиняват на нашите собствени „команди“:

#Дишане като за живот – бавно и дълбоко вдишване през носа, бавно издишване през устата (5–6 цикъла в минута) сигнализира на мозъка, че опасността е преминала.

#Движение – бърза разходка, танц, йога или тренировка – физическата активност буквално „изгаря“ излишния адреналин.

#Мисловно пренасочване – благодарност, позитивно въображение, медитация – те намаляват активността на амигдалата и повишават серотонин и допамин.

#Сън и ритъм – достатъчно сън и редовно хранене помагат да се нормализира кортизолът.

#Социална връзка – разговор с близък, прегръдка или дори контакт с домашен любимец активира хормоните на спокойствието – окситоцин и ендорфини.

Ако имате нужда от повече информация по темата, моля пишете в коментар!

Address

Sofia

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when „CoreGov - психологическа подкрепа в държавната администрация“ posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share