27/06/2026
Стремежът към власт в личните взаимотноошения – мъже срещу жени и обратно
Лична хипотеза
Тази тема винаги е противоречива и предизвиква спорове, може би защото всеки е повлиян от личния си опит, предубежденията си и тези на другите.
Заложено ни е да искаме да се харесаме на другия пол. В известен смисъл това е продължение на една от най-базовите ни детски потребности – да бъдем обгрижвани, обичани и приемани от родителите си. В зрелостта тази динамика се пренася към любовния партньор. (Беля е, когато по-значимо остава харесването на родителите, но това е друга тема.)
В известна степен това ни прави зависими, а зависимостта е слабост. Именно тук според мен започва играта за власт. Уязвимостта е трудно поносимо преживяване и ни подтиква към действия, които да ни дадат сигурност – контрол или власт.
Ницше казва, че стремежът към власт е един от базовите задвижващи механизми в човека. Според моята хипотеза стремежът към власт често е подхранван от стремежа към сигурност. Когато имаме контрол, компенсираме собствената си несигурност.
Тук става интересно.
Всеки използва средствата за контрол, с които разполага. От еволюционна гледна точка силата на мъжа традиционно е била във физическото, материалното и агресивното. Един вид мъжът може да предложи сигурност на жената, но може и да ѝ я отнеме. Дори може да представлява заплаха за нея.
Жената не разполага със същата физическа сила. Нейната сила често може да се прояви в това, че може да даде възхищение, подкрепа, топлина, сексуалност и признание на мъжа. Чрез тези свои ресурси тя може да го издигне, но може и да го срине, ако ги отнеме или започне да му дава точно обратното.
В този ред на мисли е парадоксално, когато един мъж очаква силна и подкрепяща жена, която едновременно с това да бъде послушна, зависима, без претенции, да не му противоречи и винаги да му се възхищава. Той я държи достатъчно близо, за да задоволява неговите нужди, но достатъчно далеч, за да не влияе на живота му, докато той "покорява света".
Не ви ли напомня това на една друга динамика – тази между син и майка, при която любовта по принцип е безусловна?
Тук мъжът често удря на камък. По принцип е трудно да се възхищаваш истински на нещо, от което си зависим. И дори да постигне това жената да бъде зависима и послушна, нейното поведение няма да бъде мотивирано от любов, а от страх. Такава динамика никога не завършва добре и рано или късно някой ще върне голямо ресто.
Жената също има своя парадокс.
Тя иска силен мъж, но често наказва всяка негова сила, когато тя не е удобна за нея. Може да иска мъж с позиция, но да го унижава, когато позицията му е различна от нейната. Може да иска мъж, на когото да се облегне, но постоянно да подкопава самоуважението му. Може да иска мъж, който да я води, но самата тя непрекъснато да се стреми да води.
За съжаление тогава тя не получава силен мъж, а послушен, агресивен или дистанциран.
Да, както мъжът може да контролира жената, така и жената може да контролира мъжа.
Въпросът е дали стремежът към контрол е пътят към успешната връзка.
Фром казва, че любовта е способност, която включва четири основни елемента – грижа, отговорност, уважение и познание. Истината е, че никъде властта и контролът не присъстват като рецепта за разбирателство между мъж и жена.
Както споменах по-рано, властта и контролът са инструменти за справяне с тревожността. А сигурността е базова човешка потребност. Зависимостта на детето от родителите, които са неговият основен източник на сигурност, го кара да се държи по начин, чрез който да я получава.
При израстването подобно поведение може да се прояви като изискване или задължаване другият да ни даде сигурност. Само по себе си това е форма на незрялост, макар и в изменен вид.
Връзката между мъж и жена изисква смелост и приемане, а не тревожно властване над другия.
Всеки пол има своята сила. Тази сила може да бъде използвана, за да властва и контролира, но може да бъде използвана и за да вдъхновява.
Ако използваме силата си, за да вдъхновяваме, ще извадим наяве най-доброто в партньора си. Ако я използваме за контрол, постепенно ще обезсилим човека до себе си. А това никога не води до добър резултат.
