11/06/2026
Ще перифразирам Толстой, въвеждайки към темата, която не е никак приятна:
"Всички щастливи хора си приличат, всички с тежка диагноза са нещастни по своему."
Поради стечение на обстоятелствата, отблизо опознавам хората с тежка диагноза и техните близки.
Затова и пиша по тези теми.
Надявам се да бъде полезно за някой в нужда.
Защото когато дойде това време - когато висиш в нищото, когато животът ти напълно се е преобърнал, когато стресът е толкова силен, че няма как да разсъждаваш рационално и адекватно, когато цялото ти познато пространство се преподрежда, и виждаш по нов начин кой всъщност е истински с теб като приятел, кой те подкрепя и кой само говори отвисоко, когато пренареждаш приоритетите и се опитваш да останеш здраво стъпил на земята и в Себе си...
Тогава е наистина безценно да се докоснеш до хора, преживяващи същото като теб, които търсят начини и вървят напред, без да влизат в ролята на жертва, а осъзнавайки собствената си отговорност и в същото време, доверявайки се на процеса, такъв, какъвто е.
🙏🏻
Загубата на контрол при тежка диагноза –
КАКВО ПРЕЖИВЯВАТ БОЛНИТЕ И ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ
Идва момент, в които животът се разделя на „преди" и „след".
Това може да се случи само след едно-единствено изречение...
„Резултатите показват..."
„Трябва да ви кажа нещо важно..."
„Диагнозата е..."
За секунди светът се преобразява. Става различен.
И това се усеща не само с тялото. Някак невидимо започваме да губим усещането за контрол върху собствения си живот.
И за болния, и за неговите близки, това може да е едно от най-дезориентиращите преживявания в живота.
Тежката диагноза директно ни среща с безсилието.
Тежката диагноза — рак, множествена склероза, сърдечна недостатъчност, тежко психично разстройство, невродегенеративно заболяване — не е само медицинско събитие. Тя е и психологически удар, насочен директно към онова, което психолозите наричат усещане за лична ефективност — вярата, че животът ти е до голяма степен в твоите ръце.
Изследване от 2024 г. в European Psychiatry описва диагнозата на тежко хронично заболяване като „дълбоко травматично събитие, което честo поражда посттравматичен стрес".
Реален, клинично измерим посттравматичен стрес,
сравним с онзи, наблюдаван след физически злополуки и животозастрашаващи ситуации.
В проучване с 92 участника с хронични заболявания са измерени умерени нива на посттравматичен стрес, но същевременно — и умерени нива на посттравматичен растеж.
Двете съществуват едновременно.
Което означава, че травмата не изключва
трансформацията и израстването.
Психосоциалната адаптация засяга много сфери от живота - работа, сексуалност, социален живот, партньорски и семейни отношения, но най-вече -
усещането за собственото тяло и здраве.
Цялата статия може да прочетете тук:
https://www.neliruseva.com/blog/kakvo-prezhivyavat-bolnite-i-tehnite-blizki-pri-tezhka-diagnoza
Ако имате интерес, или нужда, споделете в коментар какво бихте искали да разгледаме в детайли относно тази тема.
Заповядайте и в нашата Вайбър група и ежеседмични неделни срещи в ЗУМ, където правим полезни за всички техники и даваме достъп за групова подкрепа. (ако имате желание - пишете ми и ще ви включа)
Заповядайте и на нашата ежеседмична Изцеляваща Медитация - всеки петък в 06:45ч, ОНЛАЙН в ЗУМ. 🙏🏻
