09/09/2026
Връщаме се там, където сме били радостни, търсейки отново същото състояние.
И с изненада откриваме, че не мястото създава радостта.
Връщаме се към хора, които са ни правили щастливи, търсейки отново да преживеем същото състояние.
И с изненада откриваме, че не хората ни и ощастливяват.
Нещо друго работи вътре в нас.
Оказва се нито времето, нито мястото, нито хората сами по себе си ни въвеждат в преживяванията, които ни харесват, търсим, очакваме. Нито комбинациите, които сме запомнили.
Но ги свързваме с тях.
И цял живот изчисляваме и фигурираме, пък дано стигнем отново там.
Но животът не работи така.
Животът включва противоположности. Умът върви в една, подсъзнанието обичайно в друга.
Докато с ума теглим към едната, несъзнаваното като подводно течение тегли в друга.
Тъкмо научаваме как да избягваме подводните течения и те се появяват на друго място.
Отговор като "Такъв е животът" не ни устройва.
Ние се опитваме да го разберем, за да го контролираме.
И тук е капанът. Защото го разбираме едва, когато капитулираме и пуснем контрола.
Ние го определяме като капитулация, а то е точка на възврата. От която тръгваме в нова посока.
С любов и подкрепа,
Елица Стефанова