10/09/2026
Когато чуя някоя от тези реплики... настръхвам. Има още от сорта, ама на прима виста за тези се сещам.
Всяка една от тях отваря опция за отделна дискусия, да не кажа — книга... 📖
„Майка ми ми е най-добрата приятелка.“ „Майка ми е светица.“
„Простила съм на баща ми/майка ми.“ „Чувствам вина към детето ми, че този му е баща.“
„Разреших на мъжа ми...“
„Горкият ми татко.“ (Също съпруг, брат, син.) „Жал ми е за майка ми.“
„С майка ми двете криехме от баща ми.“ (Или обратно.)
„Аз не съм като тях!“
„Аз съм грешка.“
„Всеки ден се чувам с нашите.“
„Ако бях обикновен човек...“
Свързвате ли се с някое от тези изказвания?
И интересно ли ви е защо констелаторът настръхва, когато ги чуе? 😊