26/06/2022
Абстрактно мислене
Съвременното си значение думата получава в началото на 20 век. Абстрактното мислене е по-висша форма на мислене от логическото мислене. За да разбере човек абстрактното изкуство, трябва винаги да може да го погледне от две различни гледни точки, от две различни позиции.
Абстракция (на латински: abstractio – отвлечен) е понятие с широк кръг от значения.
В разговорната реч често под абстракция се разбира израз, означаващ някакво отвлечено, ирационално понятие или фикция. Сами по себе си абстракциите са нереална, схематична представа за действителността, но те са особена форма за опознаване на тази действителност.
В науката това е познавателен процес от една страна на теоретично обобщение и от друга страна на пренебрегване на свойства и закономерности, които в даденото разглеждане се оказват или биват считани за несъществени.
От психологическа гледна точка абстрактното мислене при почти всички хора е използване на класификационни схеми, за да опростят, разберат и да се приспособят по-лесно към събитията от заобикалящата ги предметна и човешка среда. За да се изработят такива схеми, е необходимо да се открие сходство в смисъла и значението на някои елементи. Повечето хора разбират, че ябълката и бананът си приличат, защото са плодове. Този процес на създаване на класификационни схеми се нарича абстрактно мислене.
При възрастни лица дефицитът в способността за абстрактно мислене може да е свързан с церебрални увреждания. Това е дефицит дължащ се на мозъчно увреждане. Най-често се наблюдава, когато увреждането е локализирано в лявата хемисфера на мозкъка, където организацията на материала се извършва на принципа на понятийното сходство. Склонността към конкретизиране в мисленето се наблюдава още и при хора с шизофрения и умствена изостаналост, но може временно да се появи и при силно тревожни индивиди.
Lezak, M. 1976
Terman, I. M. 1916
