Stanislava Kodeva-Stoyanova

05/06/2026

ПРЕВЕНЦИЯ СРЕЩУ ПРЕКОМЕРНАТА УПОТРЕБА НА ЕКРАНИ ПРИ ДЕЦА И ТИЙНЕЙДЖЪРИ

В съвременния свят технологиите са неизменна част от ежедневието ни. Телефони, таблети, компютри и телевизия присъстват все по-често в живота на децата и тийнейджърите. Макар да предлагат възможности за обучение и комуникация, прекомерното време пред екрана може да повлияе върху развитието, поведението и емоционалното състояние на децата.

Продължителното използване на електронни устройства може да доведе до затруднения с вниманието и концентрацията, нарушения в съня, намалена физическа активност, затруднения в общуването, емоционална раздразнителност и ограничаване на реалните социални контакти. При по-малките деца може да се наблюдават трудности в развитието на речта, играта, фината моторика и способността за саморегулация.

Превенцията започва с малки, но важни стъпки:
• поставяне на ясни правила и ограничения за времето пред екран;
• насърчаване на игри, творчество, спорт и дейности на открито;
• повече семейно време и реално общуване;
• създаване на ежедневни навици без устройства по време на хранене и преди сън;
• личен пример от страна на възрастните.

Децата имат нужда не просто от забрана, а от алтернатива – време за игра, движение, споделени моменти и истински преживявания.

Сдружение „Приказно селище“ – Бургас
Станислава Кодева-Стоянова
Логопед и ерготерапевт

05/06/2026

За кои деца е подходяща играта „Плодове и зеленчуци“? 🍎🥕

Играта е подходяща за деца в ранна и предучилищна възраст, които усвояват основни знания и умения чрез игра. Особено полезна е за деца, които развиват умения за разпознаване и назоваване на предмети, учат се да категоризират и упражняват внимание и концентрация.

Подходяща е също за деца, които имат нужда от подкрепа в развитието на:
• речта и обогатяването на речниковия запас
• фината моторика
• зрителното възприятие
• концентрацията и вниманието
• логическото мислене и уменията за сортиране

03/06/2026

29/05/2026

Последствията от монодиетите при деца от аутистичния спектър и как да помогнем

Храненето при децата от аутистичния спектър често е сериозно предизвикателство за семейството. Много деца приемат ограничен брой храни, настояват за еднакъв вкус, цвят, текстура или начин на поднасяне. Понякога това води до т.нар. „монодиета“ – хранене с една или няколко предпочитани храни в продължение на дълъг период.

Причините за това поведение могат да бъдат различни – сензорна чувствителност към мирис, вкус и текстура, тревожност, нужда от предвидимост, трудности с дъвченето или негативен опит, свързан с храненето. Според редица изследвания хранителната селективност е значително по-честа при децата с аутизъм, отколкото при невротипичните деца.

Какви са последствията от монодиетите?
1. Недостиг на важни хранителни вещества

Когато детето приема само ограничен набор от храни, често липсват:

витамини и минерали;
белтъчини;
фибри;
полезни мазнини.

Това може да доведе до:

отслабен имунитет;
хронична умора;
проблеми с концентрацията;
запек и стомашно-чревни проблеми;
нарушения в растежа и развитието.
2. Засилване на тревожността

Колкото по-дълго детето се храни еднообразно, толкова по-трудно приема нови храни. Непознатите вкусове могат да предизвикат страх, отвращение или силен стрес.

3. Социални затруднения

Храненето навън, посещенията при близки, училищните тържества и ресторантите често се превръщат в източник на напрежение както за детето, така и за родителите.

4. Повишено семейно напрежение

Ежедневните конфликти около храната могат да доведат до умора, чувство за вина и безсилие у родителите.

Как можем да помогнем? – Решение в няколко стъпки
Стъпка 1: Приемане и наблюдение

Важно е първо да разберем, че детето не „се инати“, а изпитва реален дискомфорт или тревожност. Наблюдавайте:

кои текстури предпочита;
какви цветове и температури приема;
има ли чувствителност към миризми;
кога отказва храната.

Това ще помогне да откриете причината за селективното хранене.

Стъпка 2: Без натиск и насилие

Принуждаването към хранене обикновено води до още по-голям отказ. Новите храни трябва да се представят спокойно и постепенно, без наказания и заплахи.

Стъпка 3: Малки и постепенни промени

Разширяването на менюто става бавно:

ако детето яде само картофи, може да се започне с различна форма или цвят;
ако приема само една марка кисело мляко, постепенно да се предложи сходен вкус;
новата храна първо може само да присъства на масата, без изискване да бъде изядена.

Дори докосването или помирисването е успех.

Стъпка 4: Работа със специалисти

При силно ограничено хранене е добре да се потърси помощ от:

логопед;
ерготерапевт;
психолог;
диетолог;
поведенчески терапевт.

Изследвания показват, че поведенческите и сензорно-ориентираните подходи дават добри резултати при разширяване на хранителния репертоар.

Стъпка 5: Създаване на спокойна среда

Храненето трябва да бъде:

предвидимо;
спокойно;
без силни шумове и натиск;
с ясна рутина.

Много деца от спектъра се чувстват по-сигурни, когато знаят какво ги очаква.

Заключение

Монодиетите при децата от аутистичния спектър не са „каприз“, а сложен проблем, свързан със сензорната обработка, тревожността и нуждата от сигурност. С търпение, разбиране и правилна подкрепа храненето може постепенно да стане по-разнообразно и спокойно.

Най-важната стъпка е да подкрепим детето без страх и натиск, като уважаваме неговите особености и работим заедно – родители, специалисти и общество.

29/05/2026

Казвам се Станислава Кодева-Стоянова — логопед, ерготерапевт и специален педагог, посветен на детското развитие и подкрепата на всяко дете по неговия уникален път.

В работата си вярвам, че зад всяко поведение стои нужда, а зад всяко дете — огромен потенциал, който чака да бъде разбран и развит. Интересите ми през последните години са насочени към една все по-актуална и наболяла тема — влиянието на екраните върху детското развитие и така наречените „екранни деца“.

В момента преминавам сертификационен курс „Екранна зависимост“ към Център по невронауки „Везенков“, за да мога още по-целенасочено и професионално да подкрепям деца и родители в съвременните предизвикателства на дигиталния свят.

Моята мисия е чрез разбиране, търпение и правилен подход да помагам на децата да развиват комуникацията, вниманието, социалните умения и самостоятелността си, а на родителите — да намират увереност и спокойствие в грижата за своето дете.

28/05/2026

СИМПТОМИ НА ЕКРАННА ЗАВИСИМОСТ ПРИ ДЕЦА 6-10 ГОДИНИ

При деца между 6 и 10 години прекомерното време пред екран може да се прояви не само като „много играе“, а като промени в поведението, емоциите, съня и ученето. Важно е да се гледа цялостната картина и дали симптомите са постоянни.

Чести признаци:

Поведенчески симптоми
силна раздразнителност или гняв, когато устройството бъде спряно
постоянни преговори за още време пред екрана
трудно преминаване към други дейности
загуба на интерес към игра навън, спорт, четене или срещи с приятели
тайно използване на устройства
мисли и разговори, концентрирани почти изцяло около игри, YouTube или TikTok
Емоционални признаци
повишена тревожност или нервност без екран
резки промени в настроението
понижена толерантност към скука
търсене на екрана като основен начин за успокоение
Проблеми със съня
трудно заспиване
късно лягане заради устройство
умора сутрин
нощно събуждане за проверка на устройство или мисли за игри
Училище и концентрация
по-кратък период на внимание
трудности с домашни и четене
разсеяност
спад в успеха
нетърпение към по-бавни дейности
Социални признаци
изолация от връстници
предпочитане на екрана пред реални игри
по-слаби социални умения или конфликти с други деца
Физически симптоми
главоболие
сухи или уморени очи
болки във врата или гърба
намалена физическа активност
промени в апетита

Важно е да се прави разлика между:

нормален интерес към технологии и
проблемна употреба, при която екранът започва да пречи на съня, ученето, отношенията и ежедневното функциониране.

Особено тревожни сигнали при 6–10 г. са:

ежедневни истерии при спиране на устройството
лъжи за времето пред екрана
отказ от почти всички други активности
хронично недоспиване
агресия след дълги игрови сесии

Какво препоръчвам:

ясни граници и рутина
без екрани поне 1 час преди сън
устройства извън детската стая нощем
повече движение, свободна игра и време с родители
съвместно гледане/игра вместо напълно самостоятелно ползване

21/05/2026

Нарушения на съня при „екранните“ деца

През последното десетилетие дигиталните устройства се превърнаха в естествена част от ежедневието на децата. Смартфони, таблети, телевизори, игрови конзоли и компютри присъстват както в обучението, така и в свободното време. Макар технологиите да предлагат достъп до информация, забавление и комуникация, прекомерното време пред екран все по-често се свързва с нарушения на съня в детска възраст.

Терминът „екранни деца“ описва деца, които прекарват значителна част от деня си пред електронни устройства. При тях често се наблюдават затруднения със заспиването, неспокоен сън, намалена продължителност на съня и дневна умора. Тези нарушения могат да окажат влияние върху физическото, емоционалното и когнитивното развитие.

Как екраните влияят върху съня
1. Потискане на мелатонина

Синята светлина, излъчвана от екраните, потиска производството на мелатонин – хормонът, който регулира цикъла сън–бодърстване. Когато детето използва устройство вечер, мозъкът получава сигнал, че все още е „ден“, което затруднява естественото заспиване.

2. Свръхстимулация на нервната система

Бързо сменящите се образи, звуци и интерактивното съдържание стимулират мозъка и поддържат високо ниво на възбуда. Особено въздействащи са видеоигрите, кратките видеоклипове и социалните мрежи. Детето остава психически активно дори след изключване на устройството.

3. Нарушаване на режима

Продължителното стоене пред екран често измества часовете за лягане. Много деца отлагат съня си с желание да довършат игра, видео или разговор онлайн. Постепенно се нарушава биологичният ритъм и се натрупва хронична липса на сън.

4. Намалена физическа активност

Децата, които прекарват повече време пред устройства, често имат по-ниска двигателна активност. Липсата на физическо натоварване също може да доведе до по-трудно заспиване и по-повърхностен сън.

Най-чести нарушения на съня при децата
Безсъние

Безсънието при децата може да се прояви като:

трудно заспиване;
чести събуждания през нощта;
ранно събуждане;
усещане за непълноценен сън.

При „екранните“ деца безсънието често е свързано с вечерна употреба на устройства.

Намалена продължителност на съня

Много деца спят по-малко от препоръчителното за възрастта си. Недостатъчният сън води до умора, раздразнителност и проблеми с концентрацията.

Неспокоен и повърхностен сън

Свръхстимулацията от дигитално съдържание може да направи съня по-неспокоен. Някои деца се будят по-често или имат по-интензивни сънища.

Дневна сънливост

Липсата на качествен нощен сън води до умора през деня. Това може да се прояви с липса на внимание в училище, намалена мотивация и затруднения в ученето.

Последици от нарушенията на съня
Влияние върху психичното здраве

Недоспиването повишава риска от тревожност, раздразнителност и емоционална нестабилност. При някои деца се наблюдават симптоми, наподобяващи депресивни състояния.

Затруднения в обучението

Сънят е ключов за паметта и концентрацията. Децата с хронична липса на сън по-трудно усвояват нова информация, по-често губят внимание и показват по-ниска учебна успеваемост.

Поведенчески проблеми

Нарушенията на съня могат да доведат до хиперактивност, импулсивност и агресивно поведение. При по-малките деца често се наблюдават избухливост и трудности в самоконтрола.

Физически последствия

Недостатъчният сън влияе върху имунната система, метаболизма и растежа. Някои изследвания свързват прекомерното екранно време и нарушенията на съня с повишен риск от затлъстяване.

Ролята на родителите

Родителите имат ключова роля в изграждането на здравословни навици за сън. Важно е не само да се поставят ограничения, но и да се създаде балансирана семейна среда.

Практически препоръки
Да се избягва използването на устройства поне 1–2 часа преди сън.
Да не се държат телефони и таблети в детската стая през нощта.
Да се създаде постоянен режим за лягане и събуждане.
Да се насърчава физическата активност през деня.
Да се заменя вечерното екранно време със спокойни дейности – четене, разговори, музика.
Родителите да бъдат личен пример в използването на технологии.
Ролята на училището и обществото

Проблемът с нарушенията на съня при децата изисква внимание не само от семейството, но и от училището и обществото. Образователните институции могат да организират кампании за дигитална хигиена и здравословен начин на живот. Полезни са и обучения за родители относно влиянието на екраните върху развитието на детето.

Специалистите по детско здраве също подчертават необходимостта от ранна превенция. Колкото по-рано се изградят здравословни навици, толкова по-малък е рискът от хронични проблеми със съня.

Екраните са неизменна част от съвременния живот, но прекомерната им употреба може да има сериозни последствия върху съня и развитието на децата. Нарушенията на съня при „екранните“ деца се проявяват чрез трудно заспиване, недоспиване, умора и проблеми с концентрацията. Това влияе както върху психичното и физическото здраве, така и върху успеха в училище 🏫

16/05/2026

Играта - ключов елемент в развитието на креативността на детето❗
Чрез играта детето развива творческия си потенциал❗
Усъвършенстват се фините двигателни умения, когнитивните функции - памет, внимание, мислене❗
Учим формите, фигурите и цветовете❗ Подобрява се концентрацията ❗
Дава се възможността да твори и да покаже креативността си ❗
Много подходяща за работа при деца с
👇👇👇
📌Дефицит на вниманието
📌Неразвита фина моторика
📌Деца, които много бързо преминават от една дейност в друга
📌Подобрява интеракцията с терапевта
📌Възможност да покаже най- доброто от себе си