21/03/2026
Лошите учители VS. Неразбраните ученици и техните родители.
Напоследък наблюдавам притеснителна тенденция в училищата в която родители влизат в битка за правата на децата си. Но това не са правата упоменати в българската конституция, нито в училищния етичен кодекс, нито в закона за училищно и предучилищно образование.
Тук става въпрос за права, които са изковани и адаптирани според несигурността и страховете на родителите - според "силно изразената" чувствителност на децата им, която трябва да бъде обгрижвана с майчина грижовност във всяка една среда извън семейната.
Тук всяка неудовлетвореност, тъжна експресия, всеки порив за изразяване на мнение (особено по време на преподаване на нов урок в час), всяка жажда и глад, всяка потребност от сензорна стимулация (слушане на музика в час, щракане с пръсти, изсухлена стойка на стола, дъвчене на дъвка и пр.) трябва да бъдат приемани, като "важна потребност", която не бива да бъде пренебрегвана и уважена за удовлетворяване веднагааа!
Не бива да се правят и забележки пред другите ! Това ще урони престижа и ще повлияе над самооценката!
Ако това се случи, детето ще се прибере у дома и ще е кисело! Ще изнури "Баленсиадките" и ще ги изрита до вратата, ще съблече грубо суичъра "Pause Jeans" и не дай си Боже ще тръшне в пода АйФона, който е последен модел (с цена доста над учителската заплата).
После, ще мълчи сърдито, а възрастните заклели се, че то няма да бъде лишено от нищо, което те са били лишени, като деца, ще сноват тревожно и ще обвиняват "жестокия свят навън", за несгодите на детето си. То ще стои обидено и гневно на родителите си, и ще чака да бъде спасено, онеправдано и обезщетено за емоционалните неудобства, които правилата в училище са му причинили!
Тогава те ще решат да го избавтя от лапите на това изискващо, изградено от правила и отговорности грубо ОБЩЕСТВО! Че ще го спасят от всяка необходима, малка криза, която би провокирала критично мислене и би създала условие за усвояване нови стратегии за справяне в такива ситуации.
Би надградила уменията за адаптация и би чукнала все още нестабилното Его, за да научи младият човек, че НЕ СРЕДАТА СЕ АДАПТИРА СПОРЕД НАШИТЕ ПОТРЕБНОСТИ, А ОБРАТНОТО!
Когато едно дете расте в среда, в която е постоянно защитавано от последствията на собственото си поведение, то неусетно губи най-ценния урок – връзката между действие и отговорност. Това го лишава от възможността да се саморегулира и научава, че граници няма, че винаги ще има някой, който ще го извади от ситуацията, и че неговият импулс е по-важен от правилата! Но всички знаем, че това е химера! (Е, освен в безопасността на дома).
С времето това изгражда крехко, но силно защитно его, което отвън изглежда като самоувереност и надменност, но отвътре стои липса на устойчивост, защото детето не е развило умението да понася фрустрация, да приема критика и да се адаптира.
Затова и всяка среща с авторитет, който не се поддава на чувствителността и нуждата от прекомерно меко отношение (каквото среща у дома), предизвиква силен вътрешен конфликт в детето. После идват кризите, психосоматиката и поведенческите проблеми!
В дългосрочен план тези деца често се сблъскват със сериозни трудности. В зряла възраст светът няма да функционира като родителя, който ще ги оправдае.
Партньорите, работодателите и социалната среда ще поставят граници, които няма да бъдат понесени добре.
Тогава може да се появят няколко сценария:
– трудности в отношенията, защото не приемат равнопоставеност и критика;
– избягване на отговорност и склонност да обвиняват другите;
– вътрешна несигурност, прикрита зад контрол или арогантност;
– проблеми с авторитети и адаптация в професионална среда.
Парадоксът е, че зад привидната „сила“ стои незрялост, а зад „защитата“ – лишаване от истинска подготовка за живота!
Истинската подкрепа не означава да пазим детето от всяка болка, а да го научим как да я преживява!
Да поставяме граници, дори когато е трудно.
Да позволим на детето да се срещне последствията, но да останем до него, докато ги осмисля. Защото именно там в тези малки, неудобни моменти – се изграждат устойчивостта, емпатията и вътрешната стабилност, от които един млад човек ще има нужда цял живот!
Важно е да се направи разграничение – родителят има право да защити детето си, когато има несправедливост! Но това може да се случи зряло и уважително, без да се разрушава образът на учителя пред детето. Разговорите, несъгласията и конфликтите между възрастни трябва да се водят извън неговото присъствие.
Защото когато един учител губи авторитет в очите на детето, детето не печели свобода, а губи опора! А без опора, растежът винаги става по-труден.
П.П. Децата не носят отговорност, за това в което се превръщат!
Прочети го пак!
Росица Митева Психолог
