17/06/2026
Преди точно 20 години бе първият ми работен ден в Англия.
Първите 3 месеца спях на пода в хола на моята добра приятелка Катя. Бях прекалено дълга да се побера на дивана.
Когато преподавах софтуери ми разбираха трудно, заради диалекта. Записах курс по произношение и 3 години учих в City Lit College, Covent Garden, за да бъда професионалист не само на знания и опит, но и на изказ.
Първите 2 години колегите ми ме смятаха за свита и необщителна. Истината бе, че знаех бизнес английски, но ми липсваше речника и граматиката за нормалния разговорен език. В училище учих немски, а английския го научих от гледане на филми и работа. Паралелно на курса по английско произношение се самообучавах с учебниците на English Grammar in Use. Знаете ли ги? Червения, зеления и синия, заедно с тетрадките с упражения.
Бях поискала от шефа ми да ме остави да пътувам в командировки само в страната. Първо, за да я опозная и второ, за да си почина от прекаленото пътуване.
Три години преди да тръгна за Англия кръстосвах по работа България, Сърбия, Македония и Албания. Бях уморена от вечното пътуване от понеделник до петък.
Екипа ни беше 90% мъже и само 3 жени. Аз бях единствената консултатка, другите 2 бяха Мениджър проекти и ИТ специалистка. Точно обратното на последния ми екип в България. Беше ми забавно да се появявам в офисите на клиентите ни и да виждам учудените им лица, че Били (още от училище ми казват така) е жена, а не мъж. Защото да си консултант в Англия е предимно мъжка професия. Главно заради многото пътувание жените я избягваха.
Година по-късно шефа ми не издържа и започна да ме изпраща на международните проекти. За 2 години станах втората най-добра консултантка в света на нашия ERP софтуер. Разделях си второто място с французин и грък и направих сделка да пътувам само 4 дни в седмицата, за да може в четвъртък вечер да съм си в къщи.
Е, това бе официалната версия!
Реалната бе, че в четвъртък ми бяха танците, а аз се пристрастих да танцувам гръцки национални танци и да бъда на сцена по фестивали в Англия.
Докато маминка не ми се скара, че е срамно да знам 200 гръцки хора̀ и нито едно българско :) Реорганизирах графика набързо и ги добавих и тях - в петък вечер с танцов ансамбъл Танец в българското посолство. Огромно благодаря на Бойко, Мартин, Петя и Катя, че ме научиха и вляха още повече любов към танците!
Установих, че колкото и зает да бе живота ми в Лондон някак си успявах да се организирам, за да танцувам и правя това, което ми доставяше удоволствие.
Последваха години на промени, живот в Монако, Ница, Абърдийн и Дъблин; обучение по професионано публично говорене, множество международни сцени и още повече пътувания из света. Всеки път, когато започвах нова фаза в живота, нова работа, нов бизнес, ново място за живеене се сещах за това как спях на пода в Лондон в началото и от къде тръгна "втората фаза" в живота ми.
Разказвам ви всичко това, за да ви напомня, че всяко начало е трудно, неудобно, изтощително, изпълнено с някаква доза страх и съмнения. НО ТОВА Е САМО ФАЗА! И ТЯ ЩЕ ПРИКЛЮЧИ много скоро!
Въпросът е с какво се забавлявате и колко често се смеете докато преминавате през тази начална фаза?
Прегръщам ви!
Обичам ви!
Разкошна сряда
