Психолог Бистра Данчева

Психолог Бистра Данчева Психолог с психоаналитична ориентираност
Издаване на експертна оценка пред ТЕЛК, съд и др. Извършване на супервизии.

Магистър-психолог Бистра Данчева е дипломиран консултант в детско-юношеска възраст в Софийски университет ”Св. Климент Охридски”. В частната си практика работи предимно с деца и юноши. Консултира и клиенти на възраст над 18 г. Пряката и професионална дейност е свързана с деца от . Работила е в център за такива деца в Габрово от 2009г. до 2024г. Седем години работи като психолог

в дневен център за възрастни хора с ментални увреждания. В момента е психолог в ЦСОП Габрово. Има опит с деца, лишени от родителски грижи. Притежава второ ниво по Психодрама. Завършено обучение "Психодинамично интервю" и “Релационна психомоторика”. Член е на Българско Общество за Лаканианска Психoанализа, групов член на Новата Лаканианска Школа (NLS) и Световната Асоциация по Психоанализа (WAP). Формиращ се психоаналитик.

31/08/2026

☺️ Благодарим на Кристина Ненова за думите към екипа ни, както и за споделеното и взаимно учене! Благодарим, че вървим заедно! 🌼

🦔 По повод десетата годишнина от създаването на ЦСРИ "Таралежи" поканихме колеги, съмишленици и партньори да разкажат за общия ни път и история, както и да споделят своята гледна точка за работата и перспективите пред нашия Център в полето на институционалната терапевтична грижа за деца и семейства.

Кристина Ненова е координатор "Детско и младежко участие" в Национална мрежа за децата и член на Българско общество за Лаканианска психоанализа /БОЛП/.

👉 Прочетете интервюто: ⤵⤵⤵

❓ Разкажете ни Вашата история с “Таралежи”?
✅ Историята ми датира от създаването на ЦСРИ „Таралежи“ - време, в което аз бях започнала да се развивам аналитично и ориентирах работата си с деца и възрастни от лаканианската психоанализа. Срещата ми с екипа се случваше по време на събития на Българско общество за лаканианска психоанализа, където представяхте случаи от практиката си и имахме възможност да се учим от вас. Спомням си, че още в началото се впечатлих от името, което екипът си беше избрал и от смелостта да създадете простраснство за „бодлите“ на децата и семействата, които посрещате ежедневно.

❓ Според Вас пространство за какво е ЦСРИ “Таралежи”?
✅ ЦСРИ „Таралежи“ е пространство за среща, в която този, който идва може да разположи страданието си, да говори за него или да го покаже - да го изследва ( без значение дали е дете или възрастен) и да е в по-голям досег с онова, което му е непознато, в него самия, което не разбира, а и което понякога остава неразгадано. Този процес е възможен благодарение на един друг, който посреща това страдание, любопитство и невъзможното за понасяне. Това, за което често хора от семейната среда, училищната, приятелската определят като непосилно и понякога, без да си дават сметка, имат нужда от наличието на един друг - да се включи и да партнира в процеса. ЦСРИ „Таралежи“ е пространство и за среща на хора, които мислят за детето като за субект, който има право на своите „бодли“ дори когато цели системи се стремят на всяка цена да ги премахват, без да имат представа какво е тяхното предназначение.

❓ Ако трябва да опишете работата на “Таралежите” само с три думи, кои биха били те?
✅ Думите са среща, смелост и етичност. Причината е,че за да посрещнеш другия в работата е необходима смелост, но и етичност в отношението към страданието. От моя перспектива това означава преди всичко да можеш да работиш със себе си и своето страдание, както и да имаш общност, в която да разположиш въпросите си в работата– благодарение на супервизия и събития за обсъждане на клинични случаи. Екипът на ЦСРИ „Таралежи“ е ориентиран от психоанализата и по-конкретно от тази на Жак Лакан, и не се стреми да елиминира страданието, а да го освети и да подкрепи всеки – дете или възрастен по пътя на неговите собствени изобретения.

❓ Кое е най-ценното, на което взаимно се учим?
✅ На това, че можем да се подкрепяме като, на първо място, успяваме да живеем с различията, на които сме носители, както и с тези на другите.

❓ Коя е “смелата мечта”, която все още не е постигната, но вярвате, че ще успеем заедно?
✅ Да има точно такива устойчиви пространства, в които се работи етично, а страданието не е повод автоматично да се влиза в ролята на „спасител“ и „добра фея“, а е възможност за среща, която да носи трансформативни елементи не само за хората, с които работим, а и за нас – като професионалисти.

❓ Вашето пожелание към нас за рождения ни ден?
✅ Пожелавам на всеки от екипа здраве и любопитство в срещата с другия, както и нови възможности за партниране и споделени моменти със съмишленици

#цсриТаралежи #детеИпространство #СоциалниУслуги #10годиниТаралежи #рожденДен

28/08/2026

"..И тогава интересното е, че детето се успокоява от това, че защитава някого — например, ако защитава плюшеното си мече. Ако играе ролята на майката спрямо някой друг, защото всъщност играе собствената си роля, то вече не се страхува. Така детето се успокоява с това, което наричаме „преходен обект“ — тоест предмет, който за него символизира, че то е големият на малкия, както самото то е било малкото, успокоявано от някой голям. То възстановява ситуация на сигурност, благодарение на която външният свят, в крайна сметка, може да прави каквото си иска. То вече не е само. Защитени сме от това да се обичаме." - Франсоаз Долто

25/08/2026

🙏 Благодарим на д-р Филип Лакаде за думите на вяра и оптимизъм за работата на екипа ни.

👉 Споделяме думите му, които ни вдъхват усещане за смислена посока на пътя, който сме избрали да вървим заедно. Д-р Филип Лакаде е психоаналитик, член на Школата на фройдистката кауза, на Новата лаканианска школа и на Световната асоциация по психоанализа.

🤓 Всички в “Таралежи” преживяваме измерение на признателност и достойнство всеки път, когато имаме възможността да се срещаме и работим заедно; и да споделяме доверие в “неочакваното на езика”, там където откриваме нов смисъл и тласък за работа. Продължаваме с желанието да оживяваме общността помежду ни, поддържайки пространството на малките клинични разговори любопитно и отворено.

🦔 По повод десетата годишнина от създаването на ЦСРИ "Таралежи" поканихме колеги, съмишленици и партньори да разкажат за общия ни път и история, както и да споделят своята гледна точка за работата и перспективите пред нашия Център в полето на институционалната терапевтична грижа за деца и семейства.

👉 Прочетете интервюто: ⤵⤵⤵

❓ Разкажете ни Вашата история с “Таралежи”?
➡️ Това е преди всичко история за покана да посетим центъра, а след това да седнем в кръг около маса, за да се срещнем с екип, който е дал съгласие за присъствието на чуждестранен психоаналитик. От този винаги приятен разговор, придружен от преводач, ние усвояваме езика – този език на аналитичната ориентация, който изисква взаимно доверие. Доверие от страна на онези, които се обръщат към нас по време на тези презентации, като се основават на своите клинични случаи, но също и нашето собствено доверие към това, което те ни предават от своя опит.
Ние потвърждаваме, че сме приели това, което ни казват, и по този начин научаваме от тях това, което самите те са научили от младежите, с които работят. Така че това е преди всичко въпрос на доверие в това, което ни прави живи и присъстващи на тази земя далеч отвъд границите, а именно живият език. Когато говорим на различни езици с „Таралежите“, успях да се уверя, че всички ние обитаваме повече или по-малко добре страната, която майчиният ни език ни е подарил повече или по-малко добре.

❓ Според Вас пространство за какво е ЦСРИ “Таралежи”?
➡️ Това е място, където могат да се изградят както индивидуални, така и колективни връзки. Той служи за разплитане на възлите, които понякога пречат на живота. Семейни възли, които понякога са много трудни за преживяване от тези младежи. Истории, които са създали наранени или съкрушени деца. Центърът служи за това да вдъхне живот на думите и да даде лек тласък на езика, за да го направи жив. Понякога той позволява на младежите да разберат, че отвъд техните психически лутания или страдания те проявяват симптом, че това, което им се случва, не е плод на случайността, а на това, което се случва в главите и телата им. Да им помогнем да изградят свой симптом благодарение на нашето активно присъствие, да назовем това, което представлява симптомът за всеки от тях, ни позволява да го уважаваме и да намерим решение не за да го премахнем, а за да им донесем облекчение. Това изисква редовно присъствие в контакт с всеки един от тях

❓ Ако трябва да опишете работата на “Таралежите” само с три думи, кои биха били те?
➡️ Ето кои са думите:
▪️Уважение към всеки пациент;
▪️Приемане – умението да кажеш „да“;
▪️Слушане – отвъд простото слушане, да чуеш субективната позиция на всеки;
▪️Тяло – работим с тялото си, с начина, по който го включваме в процеса;
▪️Дъхът на духа – духът не е мозъкът, той вибрира, диша и понякога се задушава.

❓ Кое е най-ценното, на което взаимно се учим?
➡️ Това, което научаваме един от друг, е, разбира се, начинът, по който всеки се справя с дадена ситуация, какво е написал по този повод, за да го предаде на останалите, но също така и най-вече това, което ще излезе изненадващо по време на представянето му. Именно в тази атмосфера на доверие всеки се отваря, дава да се разбере своята ангажираност в ситуацията, и тук не става въпрос за технически знания, валидни за всички, а за начина, по който всеки е успял да се справи със ситуацията. Тогава в уникалността на всяка ситуация се чува как всеки е успял да се справи с ума и тялото си в тази ситуация. От това се правят изводи и се извежда практическо умение за всеки. Това не се научава от книгите, макар че четенето на автори, писали за психоанализата, е важно. То може да се научи и чрез индивидуален контрол или собствена психоанализа. Но тук, в център „Таралежи“, това се научава в тези разговори, в онова, което изниква неочаквано в полето на очакваното, и то не може да се изчисли. Това е най-ценното нещо, този таен товар, който всеки носи в себе си и който не може да бъде разкрит неволно по време на тези групови разговори. Често, между другото, това изниква в радостта от разкриването на съкровището, което е поддържало тази връзка с пациента, когото можем да обичаме или понякога да мразим, но след като го кажем, се чувстваме облекчени. Това е малко като превоз, прехвърляне на стока, за която не сме знаели къде да я оставим. Винаги трябва да измислим място и връзка, за да могат непоносимите неща да намерят място в думите, казани на друг в рамките на тази връзка. Така че това, което ни свързва всички, е връзката с функцията на словото и полето на езика. Винаги ще остане нещо, което не може да се изрази с думи, но когато се изправим пред него заедно, се чувстваме облекчени.

❓ Коя е “смелата мечта”, която все още не е постигната, но вярвате, че ще успеем заедно?
➡️ Аз нямам смела мечта, просто се тревожа как да се справям с живота, който имаме, който сме получили, и именно да не го мечтая, защото истинският живот не съществува – той, разбира се, може да бъде мечтан, но е по-добре да се научим как да се справяме с него. Понякога това може да се опира на залога към другите, към другия, в стремеж към споделяне, за да осъзнаем, че така или иначе животът на земята не е лесен. Затова, вместо смела мечта, която само ще поддържа невъзможен за осъществяване идеал, съм убеден, че като продължите по същата, понякога поетична траектория, ще успеете да внесете поезия във всяка ваша изява. Покана да създадете заедно празник на духа там, където все повече нашият така наречен цивилизован свят се проваля, затваряйки се в национализъм и сляп идентитаризъм, като всеки се затваря в своята псевдоидентичност. Затова да, аз желая, а не мечтая, да успеете да направите така, че в града да се чуе това, което тези млади хора заедно с вас измислят и създават, за да успеят да се поддържат в своето съществуване. Да се тръгне не от някаква все така нереализуема мечта, а от тяхното състояние на съкрушени, изоставени и т.н. субекти, за да се разбере как тази връзка с вас е позволила да се създадат връзки и места, които не са нито идеални, нито утопични, но са необходими, за да се преоткрие един живот, който не е лишен от връзка с Другия.

❓ Вашето пожелание към нас за рождения ни ден?
➡️ Пожелавам ви дълъг живот, живот, в който да можете свободно да продължите да се занимавате с вашето изобретение, без административни мерки или мерки, свързани с психичното здраве, да ви попречат да живеете този живот на „Таралежите“.

#цсриТаралежи #детеИпространство #СоциалниУслуги #10годиниТаралежи #рожденДен

17/08/2026

Анет Маринова: Страхът става източник на насилие

17/08/2026

☺️ Благодарим на Ангел Ангелов, както за партньорството, разговорите и срещите, така и за думите, които сподели с нас. 🦔 По повод десетата годишнина от създаването на ЦСРИ "Таралежи" поканихме колеги, съмишленици и партньори да разкажат за общия ни път и история, както и да споделят своята гледна точка за работата и перспективите пред нашия Център в полето на институционалната терапевтична грижа за деца и семейства.
▶Публикуваме с вълнение интервюто с Ангел Ангелов, който е психолог, практукува в София, провежда психологично консултиране, психотерапия и психоанализа с деца и възрастни, член е на Българско общество за лаканианска психоанализа /БОЛП/.

👉 Прочетете интервюто: ⤵⤵⤵

❓ Разкажете ни Вашата история с “Таралежи”?
🧐 За мен “Таралежи” е специален център. Това е една от малкото институции в България, в които екипът е подготвен да работи с психично страдание. Като човек, който работи в тази сфера имам многобройни истории с “Таралежи”. Ще започна със случаите, които членовете на техния екип представят редовно на професионални събития. Това са случаи, от които може да се научи много – за екипната работа, за затрудненията и ресурсите на младите хора, за институциите и още много други неща. Втория момент, който бих искал да откроя е възможността за насочване на случаи към центъра. В тази връзка намирам тяхната работа за ценна, защото тук не става въпрос за формално отношение, а за това да се поговори за случая – какво е възможно и какво не. Третият момент, на който ще се спря е партньорството с “Таралежи” по национални програми и проекти. При съвместната ни работа с тях фокусът е върху партнирането, разговорите и срещите. Това е особено важно в днешния свят, в който като че ли има тенденция да се подценяват думите на хората за сметка на документите.

❓ Според Вас пространство за какво е ЦСРИ “Таралежи”?
🧐ЦСРИ “Таралежи” е пространство, в което могат да се разположат много неща – психичното, желанието, интересите, но също така и това, което тревожи човек, непоносимото и т.н.

❓Ако трябва да опишете работата на “Таралежите” само с три думи, кои биха били те?.
1️⃣Партньорство – не се подхожда формално към даден случай или проект, а се обсъжда какво може да се направи съвместно и каква е отговорността на всеки един от екипа.
2️⃣ Психично – това е една дума, която не фигурира в нито един официален документ по отношение на децата, юношите и техните проблеми. В България те имат “образователни потребности”, осигурява им се “подкрепа за личностното развитие”, понякога ѝ “мерки за закрила”. Говори се много за агресия, наркотици в разнообразните им форми и различни неща, които шокират. Но почти не се сещам да се говори за това, че всеки човек има психика и за начина, по който той или тя преживява дадена ситуация, какво представлява за него или за нея даден случай, в който той или тя има определена роля, по какъв начин я разбира и т.н. Таралежи е една от малкото институции, в които се говори за психичното, обръща се внимание на процесите, които споменах по-горе и това има важни ефекти за начина, по който биват посрещани младите хора с техните затруднения въпроси, мечти и т.н.
3️⃣Екип – екипният подход е една от отличителните характеристики на център “Таралежи”. Има много институции, в които се говори за работа в екип, но тук тя не е на декларативно ниво. Центърът е един от малкото в България, в които се прилага принципа на “работа на много” [travaille en plusieurs], което е много важно в една институция. По този начин, чрез това специфично ноу-хау, чрез екипни срещи и супервизии, се получава това, че центърът успява да посрещне децата, юношите и техните близки с психично страдание. Не по-малко важно е, че този подход дава възможност да се проследят последствията от тези срещи в рамките на времето, в което те се случват.

❓ Кое е най-ценното, на което взаимно се учим?
🧐Във всяка една среща, която осъществяваме заедно има нещо, което се случва на момента, тук и сега, което е неизвестно, неочаквано, изненадващо. Думите на всеки един са важни, имат значение и по този начин, през срещите и разговорите, създаваме едно ново и съвременно знание, а не се основаваме само на предварително формулираното познание, т.нар. “подобия”, които са широко разпространени днес.

❓ Коя е “смелата мечта”, която все още не е постигната, но вярвате, че ще успеем заедно?
🧐Да отстояваме, поддържаме и развиваме практиките ориентирани от речта — мястото на психичното, на желанието, на работата в екип, уважението към различието и други. И защо не този подход да се разпространява и да се създават и други центрове и институции, ориентирани от него. Защото има потребност от такива, а сега те са много малко.

❓Вашето пожелание към нас за рождения ни ден?
🧐Да поддържате интереса и любопитството си към начините да се създава пространство за специфичния начин, по който едно дете, юноша или възрастен човек би могъл да изрази себе си, своите затруднения и желание.

#цсриТаралежи #детеИпространство #СоциалниУслуги #10годиниТаралежи #рожденДен

13/08/2026

Психологът Иван Игов за жестокото убийство в Пловдив: Руски неофашизъм трови децата ни

Тук имаме една група последователи на един руски неофашист, Марцинкевич се казва, който преди 20 години създаде първо едно движение „Фактор 18“, от първите букви на Адолф Хитлер в реда в азбуката, който след това го нарече – „Окупай педофилия“.

Тоест той е създал целия този модел какво точно те трябва да направят и, повярвайте, тези момчета, момичета са го изпълнили едно към едно.

Мога само да спомена, че стратегията, която той предлага в социалните мрежи, е следната: подмамване на жертвата, след това лов, след това самосъд и гавра.

Така че тогава, когато осъзнах това – всъщност, че те са една група, която следва един "световноизвестен" неофашист – между другото, той се самоубива, някой казва, че е убит през 2020 година, и беше превърнат в герой в социалните мрежи именно от тези групи.

И тогава всъщност подредих пъзела. Тогава вече, защото преди това наистина се съмнявах в опита си като психолог, защото не можех да си обясня защо всичко това се случва."

„Когато попаднеш в подобна група, това ти дава идеологическо оправдание за садизма, който те са извършили. Те се преживяват като морална полиция.“

„Радикализацията на базата на псевдоидеология, особено фашистка, е изключително силна и не бива по никакъв начин да я подминаваме.“

Цялото интервю:
👉 https://bntnews.bg/news/psihologat-ivan-igov-za-zhestokoto-ubiystvo-v-plovdiv-ruski-neofashizam-trovi-decata-ni-1407272news.html

09/08/2026

☺️ С вълнение публикуваме споделеното от Десислава Иванова, психоаналитик, заместник предстедател на Българско общество за лаканианска психоанализа (БОЛП), наш съмишленик от самото начало, която подкрепя екипа на ЦСРИ „Таралежи“ да бъде чут, да мислим заедно и да намираме опори в ежедневната си работа. Благодарим, че вървим заедно! 🌼

🦔 По повод десетата годишнина от създаването на ЦСРИ “Таралежи” поканихме колеги, съмишленици и партньори да разкажат за общия ни път и история, както и да споделят своята гледна точка за работата и перспективите пред нашия Център в полето на институционалната терапевтична грижа за деца и семейства.

▶ Прочетете интервюто: ⤵⤵⤵

❓ Разкажете ни Вашата история с “Таралежи”?
👉Благодарение на участието ми в БОЛП, но така също и на практиката ми като психоаналитик, познавам млади колеги, които работеха в самото начало, но също и тези, които работят и сега в Центъра за социална рехабилитация и интеграция „Таралежи“. Това ми дава възможността да проследя развитието на центъра и най-вече на утвърждаването и развитието на неговото обществено място.

❓ Според Вас пространство за какво е ЦСРИ “Таралежи”?
👉 На първо място това е едно пространство за посрещане на деца и подрастващи, но и на техните родители, в сложния път на тяхното социално-психическо развитие. Центърът, благодарение на неговия екип от специалисти, е едно от малкото пространства, където е възможно тежкото психично страдание да намери своето доверително и професионално придружаване като по този начин се създава възможната социална връзка, позволяваща на децата и подрастващите, на техните родители, да изобретят своя начин на включване и живот в други важни обществени и образователни институции.

❓Ако трябва да опишете работата на “Таралежите” само с три думи, кои биха били те?
👉 Решимост, социална и професионална компетентност, развитие на социалната връзка в общността

❓ Кое е най-ценното, на което взаимно се учим?
👉 Споделяне на трудния и предизвикателен опит в посрещането на психичното страдание и развиването на пространство, в което субективните умения и възможни изобретения на всеки един да бъдат включени в социалната връзка.

❓ Коя е “смелата мечта”, която все още не е постигната, но вярвате, че ще успеем заедно?
👉 Това, което аз бих формулирала като „смелата мечта“ е развиването на общественото разбиране за важното място на субективното включване, което изисква отваряне и непрекъснато поддържане на пространства за срещи за разговор, което да позволи на уникалните дискурси да изобретяват начините на споделяне на културната, социалната връзка, стояща в основата на общественото и на личното развитие.

❓ Вашето пожелание към нас за рождения ни ден?
👉 Да запазите своята решимост и да имате силите, необходими да поддържате и развивате идеята за пространството за срещи и общностно развитие.

#цсриТаралежи #детеИпространство #СоциалниУслуги #10годиниТаралежи #рожденДен

Address

Улица "Тимок" 2, Дом на културата
Gabrovo
5300

Opening Hours

Monday 17:00 - 19:00
Tuesday 17:00 - 19:00
Wednesday 17:00 - 19:00
Thursday 17:00 - 19:00
Friday 17:00 - 19:00
Saturday 09:00 - 19:00
Sunday 10:00 - 19:00

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Психолог Бистра Данчева posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Психолог Бистра Данчева:

Share