02/09/2026
Моят август беше точно обратното на юли. Минорен и мрачен, в който ароматите много ми помогнаха.
Често ароматът идва точно навреме.
В моменти, в които животът те поставя на граница. Между това, което трябва да направиш, и това, което дълбоко в себе си знаеш. Между задържането и пускането.
Между страха и доверието.
Точно в такъв момент се озовах на едно нощно ателие с франджипани.
Първите два аромата бяха бяло и червено франджипани.
Когато помирисах белия, асоциацията ме отведе в крематориум. Когато общувам с аромати, оставям посланията да прииждат.
Записах само една дума "Преход".
После дойдоха останалите аромати.
Не се опитвах да ги разпознавам. Това никога не е целта ми. Просто мириша и записвам всичко, което се появява. Усещания, цветове, образи, движения, емоции, въпроси, отговори.
Един аромат ме отведе дълбоко.
Записах:
"Животински, цветни, кисели, камфорови, смолисти, билкови ноти.
Изцеляващ аромат.
Вади от дълбините.
Понор с пясъчни стени. Нестабилна пропаст.
Осмеляване. Любопитство. Дързост въпреки опасностите.
Живее ми се.
Възкръсва.
Жарава.
Лека опушеност.
Изчезващ и появяващ се.
Мигновенност.
Напомня, че животът е тук и сега."
Едва след като всички споделихме написаното, разбрах кой е бил моят интуитивно изтеглен аромат.
Амирис - Amyris balsamifera
Още от първите ми срещи с него съм много впечатлена от въздействието му.
Смолистата дървесина на амириса е използвана за факли за моряците.
Факла. Светлина. Посока.
Това е аромат, който носи усещане за сигурност и стабилност, особено когато човек се чувства изгубен или самотен.
Покланието му е, че светлината е в теб, ако се довериш, че си на своя път. Преди години попаднах на стихотворение посветено на него.
Маската и менискусът
от Сяоюан Ин
О, процъфтяващ съд на превратности, ненамокрим от изтичащите години.
Когато се гмурна отдолу, влак от блестящи пухкави мехурчета се издигна под крилете ти. Сребрист, жасминобял, когато случайно изплува на повърхността.
Въпреки тесния коридор, бурната съдба пое водещата роля.
Менискусът, вдлъбнат, обременяван от бриз и лъчи светлина,
докато Amyris balsamifera, изпъкнал, критичен момент
преди Камбрийската експлозия.
„Повърхностното напрежение е волята да устоим на времето и прилива. Когато стойността му е по-голяма от способността за самолечение (Устойчивостта) вътре, лицата ни се превръщат в маски."
Стих, в който физиката, ботаниката и ароматът на Amyris се срещат в една психологическа конструкция. Устойчивостта не е да не се огъваш.
За пореден път си дадох сметка, колко удивителен е светът на естествените аромати.
Започваш с молекули, след това идват образи, и някъде между всичко това се появява лично послание.
Затова не се питам:
„Какво е това масло?“
По-интересният въпрос е:
„Какво се случва с теб, когато го помиришеш?“
Всяко растение има своя история, а срещата с него е различна за всеки.
И точно тази среща ме вълнува.
В #АтелиезаВдъхновения искам да създавам пространство за такива срещи.
С растенията.
С ароматите.
И със самите нас.
Една капка е достатъчна, за да открехне врата.
А какво има зад нея?
Това всеки открива сам.
