19/09/2026
Във връзка с. "КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА" - Предложение за нормативни промени в ЗХУ и ЗЛП -новата методика за оценяване!!!
1. Против разделянето на асистентите на „професионални“ и „непрофесионални“
Предлага се професионалните асистенти да получават по-високо възнаграждение, а асистентите от семейството да бъдат определени като „непрофесионални“ и да получават по-ниско възнаграждение. Това е изрично записано на стр. 14.
Не приемам трудът на близкия човек да бъде оценяван като по-малко ценен само защото асистентът е член на семейството. Грижата за човек с тежко увреждане не става по-лека или по-малко отговорна, когато се извършва от родител, съпруг, дете или друг близък.
2. Против възможността възнаграждението да зависи от определената „степен на потребност“
На стр. 15 е записано, че възнаграждението на асистента ще се определя въз основа на степента на потребност на ползвателя.
Кой и по какви критерии ще определя тази потребност и как ще се гарантира, че това няма да доведе до намаляване на часовете и доходите на асистентите?
Това е особено важно, защото концепцията предвижда нова индивидуална оценка чрез WHODAS и мултидисциплинарен екип.
3. Против въвеждането на нова оценка, ако тя може да доведе до загуба на вече предоставяна подкрепа
Предлага се оценката да се прави чрез WHODAS 2.0, като се оценяват различни области – движение, самообслужване, общуване, домакински дейности, работа и участие в обществения живот.
Ще има ли гаранция, че новата оценка няма да намалява вече признати права без ясни преходни правила и възможност за обжалване
4. Против сложното увеличаване на административните процедури
Предвижда се мултидисциплинарен екип от различни специалисти, като становището на всеки член влиза в индивидуалната оценка.
Ще улесни ли това хората с увреждания или ще ги накара да преминават през още повече оценки, специалисти и документи?
Особено важно е срокът за оценяване да бъде ясен и да не се допуска прекъсване на личната помощ заради административно забавяне.
5. Против ограничаването на асистента до 70 години
В документа е поставен въпрос дали да се въведе пределна възраст и е посочен вариант до 70 години.
Не подкрепям автоматично ограничаване на възрастта на асистента до 70 години. Възрастта сама по себе си не доказва дали човек е физически и психически способен да предоставя качествена лична помощ.
Самият документ вече поставя изискване асистентът да е психически и физически годен.
6. Против възможността за по-слаба осигурителна защита
Предлага се специален договор, при който задължително остава пенсионното осигуряване, но за останалите рискове – временна нетрудоспособност и майчинство – има право на избор.
Асистентът не трябва да бъде поставян в положение да избира между по-ниско текущо възнаграждение/разходи и пълна социалноосигурителна защита.
7. Против правилото за разстояние до 25 км
Предлага се асистентът да бъде на териториално отстояние до 25 км от ползвателя, а какво ще стане в малките населени места, където няма достатъчно потенциални асистенти, нека да има изключения, когато в рамките на 25 км няма подходящ асистент.
8. Най-сериозната тема – парите за личната помощ
Концепцията предвижда размерът на средствата за асистентите да се определя ежегодно със закона за държавния бюджет.
Настоявам за гарантиран механизъм, а не всяка година доходите да зависят от бюджета.
Например:
》Необходимо е да има законово гарантирана методика за определяне на възнаграждението, която да не позволява реалното заплащане на личната помощ да бъде поставено в зависимост от ежегодни политически решения.
9. Против автоматичното погасяване на финансовата подкрепа при смърт
На стр. 10 е предложено правото на финансова подкрепа и неизплатените до смъртта суми да не са наследими.
Много конкретен текст, срещу който възразявам.
Особено може да се постави въпросът за вече начислени, но неизплатени суми – защо средства, които вече са признати като дължими, автоматично да се погасяват със смъртта?
》
10. За децата с увреждания – особено внимание
Концепцията предвижда при дете с трайно увреждане, когато се получава определена месечна помощ, **75% от социалната пенсия за старост** да се превеждат към бюджета на общината за месеците, през които се предоставя лична помощ.
Настоявам за абсолютна яснота:
* какво точно губи семейството;
* как се изчислява сумата;
* какво става при непълен месец;
* какво става при прекъсване на асистентската услуга;
* гарантира ли се, че детето няма да остане без подкрепа?
> **НЕ СЪМ ПРОТИВ ПРОМЕНИТЕ. ПРОТИВ СЪМ ПРОМЕНИ, КОИТО МОГАТ ДА ОГРАНИЧАТ ПРАВА!**
>
> Подкрепям подобряването на системата за хората с увреждания, но не приемам под прикритието на „реформа“ да се създават нови оценки, нови ограничения и нови условия, без достатъчно гаранции за хората.
>
> Не приемам близките асистенти да бъдат определяни като „непрофесионални“ и трудът им да бъде заплащан по-ниско.
>
> Не приемам възможността човек да бъде поставен в по-неблагоприятно положение заради нова оценка на потребностите.
>
> Не приемам ограничение до 70 години за асистентите, ако човекът е годен да извършва тази работа.
>
> Не приемам неизплатени вече начислени средства да се погасяват автоматично при смъртта на правоимащия.
>
> Не приемам личната помощ да зависи всяка година от бюджетни решения без достатъчно ясна гаранция за нейното финансиране.
>
> **Искам промяна, която да увеличава сигурността и правата на хората с увреждания, а не да създава нови административни препятствия и риск от намаляване на подкрепата.**
Това са **реални точки от самата концептуална рамка**, а не измислени възражения. **по-ниското заплащане на семейните асистенти, възможният лимит от 70 години, новата оценка на потребностите, осигуряването на асистентите, 25-километровото ограничение, ежегодното бюджетиране и неполучаването на вече начислени суми след смърт.
Mariela Nikolaeva Dragushkova.
