28/08/2026
Понякога в кабинета ми не лекуваме само тялото. Говорим и за живота.
През последните години разговорите с хората, които идват при мен, ме убедиха в едно — случайни срещи няма.
Понякога един проблем в тялото води до разговор, който ти дава много повече от физическо облекчение.
Искам да споделя с вас три различни истории.
1. „Ходя на масажи два пъти месечно, но няма промяна.“
Жена дойде при мен със сериозни ограничения в рамото и изтръпване на ръцете. Сподели, че редовно ходи на масаж — по два пъти месечно — но проблемът си остава.
След само две процедури резултатът беше реален и категоричен — възстановено движение и изчезване на оплакванията.
За мен това е огромната разлика между това просто да „масажираме“ болезненото място и да потърсим какво всъщност не е балансирано в тялото.
2. Когато твоето израстване променя приятелския ти кръг
С една жена, която беше за първи път в кабинета ми, разговорът съвсем естествено премина към духовното и личностното развитие.
Тя ми разказа, че през последната година по особен начин е прекъснала отношенията си с близки семейни приятели. Без конкретен повод. Просто отношенията се променили.
Зададох ѝ един въпрос:
„А ти самата през тази година просперира ли — в семейството, в личностното си развитие, в живота си?“
Отговорът беше „да“. И то категорично.
Тогава си дадохме сметка за нещо, което все по-често наблюдавам: когато човек започне да расте, понякога приятелският му кръг намалява.
Не всеки може искрено да се зарадва на чуждия успех.
Не всеки може да се възхити на човека, в когото си се превърнал.
А моят мъж ми е казал една мисъл, която никога няма да забравя:
„Истинското приятелство не се вижда в трудните моменти. Вижда се в хубавите.“
Защото е лесно да бъдеш до някого, когато страда.
Истинският въпрос е: можеш ли искрено да се зарадваш, когато той расте, успява и животът му става по-хубав?
Аз също съм усещала това в собствения си живот. И може би затова този разговор ме докосна толкова силно.
3. „Simona, you are the best because you balance the body.“
Имам пациент от Германия, който през годините е опитвал различни терапии и процедури за тялото си.
И всеки път, когато е в Петрич, задължително си запазва час при мен.
Каза ми:
„Simona, you are the best because you balance the body.“
И точно това е същността на моята работа.
Не просто да работя там, където боли, а да търся баланса — между лявата и дясната страна, между мускулите, между това, което работи прекалено много, и това, което не работи достатъчно.
И знаете ли кое ме радва най-много?
Когато човек, който има възможност да прави различни процедури и терапии по целия свят, идва в малкия Петрич и избира отново моята работа.
Тези истории са причината да обичам толкова много това, което правя.
Защото понякога човек идва заради болката в рамото, а си тръгва с нова гледна точка към живота.
Понякога идва заради тялото, а разговорът стига до душата.
И може би наистина няма случайни срещи. ❤️
Упс, да не пропусна и момичето от днес-история 4.
4. „Аз те усетих още преди да дойда.“
Днес при мен беше едно момиче за първа процедура.
След нея ми каза думи, които истински ме докоснаха.
Сподели ми, че е много усещащ и сензитивен човек и че още когато е разглеждала страницата ми във Facebook, нещо в мен ѝ е дало усещането, че може да ми се довери.
„Хората, които сме толкова усещащи, много бързо разбираме кой човек е за нас и кой не е. Аз те усетих веднага и знаех, че мога да ти се доверя.“
Тя ми каза, че от години търси своя терапевт, но трудно се доверява, защото има много висок критерий и забелязва пропуски в много неща.
А днес ми каза, че знанията ми, начинът ми на работа, излъчването ми, гласът ми — всичко е покрило не просто очакванията ѝ, а нейния висок критерий за човека, когото търси.
Искам да кажа нещо на това момиче, което тя знае, че е за нея:
Благодаря ти от сърце за тези искрени думи. ❤️
Защото много често хората усещат много, но се страхуват да го кажат.
Страхуват се да бъдат открити.
Страхуват се да покажат, че са усетили някого.
Страхуват се дори от собствената си чувствителност.
А аз вярвам, че именно това усещане е един от най-ценните ни вътрешни ориентири.
Благодаря на хората, които са сърдечни, усещащи и достатъчно смели да изразят това, което чувстват.
Понякога човек просто знае.
