Нина Петкова - Клиничен психолог

07/08/2026

Все повече хора живеят в постоянен ритъм на високи очаквания, напрежение и непрекъснати ангажименти. Когато умората се превърне в ежедневие, а удовлетворението от работата и личния живот започне да изчезва, организмът често подава първите предупредителни сигнали. Ако те останат пренебрегнати, постепенно може да се стигне до бърнаут – състояние, което засяга както психичното, така и физическото здраве.

Пред вестник "Стандарт" по темата разговаря Нина Петкова, клиничен психолог в ДКЦ „Пълмед“, която обяснява какви са първите симптоми, които психиката и тялото ни изпращат, преди организмът да започне да „крещи“.

Прочетете цялото интервю тук: https://tinyurl.com/e9mdunw2

27/07/2026

https://trud.bg/a/articles/digitalen-detoks-e-nie-da-kontrolirame-telefona-a-ne-toy-nas

03/05/2026

✍🏻Как да работим с кръговете на претоварването

Тази практика има за цел да ни помогне да разграничим къде реално имаме влияние и как да насочим енергията си по начин, който намалява стреса и възстановява усещането за контрол.

🟩 1. КРЪГ НА КОНТРОЛА

(Това е зоната, върху която имаме директна власт)

Тук се намират нашите мисли, реакции, избори и поведение.

Практика:

* Насочи вниманието си към тялото → забави дишането (4–6 секунди вдишване / издишване)
* Наблюдавай вътрешния си диалог → замени критиката с неутрален или подкрепящ тон
* Задай си въпроса: „Как мога да реагирам по начин, който е полезен за мен?“
* Позволи си да се оттеглиш от ситуации, които те претоварват
* Поддържай базова грижа за себе си (сън, храна, движение)

👉 Цел: стабилизация и връщане в настоящия момент

🟩 2. КРЪГ НА ВЛИЯНИЕТО

(Това е зоната, където можем да въздействаме, но не и да контролираме напълно)

Тук попадат взаимоотношения, навици, среда и избори.

Практика:

* Определи с какво се ангажираш → намали излишните отговорности
* Поставяй ясни граници (емоционални и времеви)
* Подбирай съзнателно съдържанието и информацията, които консумираш
* Попитай се: „Това увеличава ли или намалява стреса ми?“
* Търси подкрепа и комуникация, вместо да поемаш всичко сам/а

👉 Цел: осъзнат избор и оптимизиране на енергията

🟩 3. КРЪГ НА ТРЕВОГИТЕ

(Това са неща извън нашия контрол)

Тук попадат глобални събития, мнението на другите, миналото, внезапни промени.

Практика:

* Разпознай: „Това извън моя контрол ли е?“
* Ограничи свръхизлагането (новини, социални мрежи)
* Практикувай „пускане“ (letting go) чрез:
* писане (изписване на тревогите)
* медитация
* физическо освобождаване (движение)
* Насочи вниманието обратно към кръга на контрол

👉 Цел: намаляване на изтощението от безполезно притеснение

🔄 Финална интеграция (ежедневна мини практика)

1. Назови ситуацията, която те стресира
2. Постави я в съответния кръг
3. Действай само там, където имаш контрол или влияние
4. Пусни останалото съзнателно

01/05/2026

Когато тялото ти казва „Помощ“ 🧠🫀

Понякога симптомите не са просто физически. Те са начинът, по който психиката ни сигнализира, че нещо вътре в нас има нужда от внимание.

▪️ Болки във врата и раменете → натрупан стрес и напрежение
▪️ Стискане на челюстта → потиснати емоции и тревожност
▪️ Свръхчувствителност към светлина, звуци, миризми → претоварена нервна система
▪️ Кожни проблеми → вътрешно напрежение и емоционален дисбаланс
▪️ Стомашни неразположения → силен стрес и невъзможност за управление на емоциите . Връзката “мозък-черва”
▪️ Постоянна умора → емоционално изтощение

Тялото не лъже. То помни, реагира и говори.
Въпросът е – слушаме ли го?

💬 Погрижи се не само за симптома, а и за причината.

Нина Петкова
Клиничен психолог 🤍

30/04/2026

29/04/2026

Какво е емоционална регулация и защо понякога ни е трудно?

Емоционалната регулация е способността да разпознаваме, разбираме и управляваме емоциите си така, че да реагираме адекватно на ситуацията. Тя не означава да „спираме“ чувствата си, а да не им позволяваме да ни контролират.

Как се формира? (генеза)
Това умение започва да се изгражда още в ранното детство. Когато като деца сме имали възрастен, който ни е успокоявал, назовавал емоциите ни и е реагирал предвидимо, постепенно сме „научили“ как да се саморегулираме. С времето външната регулация (от родителя) се превръща във вътрешна (саморегулация).

Защо някои хора имат трудности?
• Липса на емоционална подкрепа в детството
• Чести стресови или травматични преживявания
• Научени модели като потискане или избягване на емоции
• Висока чувствителност или импулсивност
• Хроничен стрес и умора в ежедневието

Когато тези фактори са налице, човек може да преживява емоциите като „твърде силни“ или трудни за контрол.

Практически насоки за по-добра регулация:
• Назовавай емоцията – „Какво точно чувствам в момента?“
• Създай пауза – дори 10 секунди могат да променят реакцията ти
• Дишай бавно – сигнал към тялото, че е в безопасност
• Разпознавай тригерите си – какво най-често те разстройва?
• Промени вътрешния диалог – от „не мога да се справя“ към „трудно е, но ще се справя“
• Движи се – физическата активност помага за освобождаване на напрежението
• Търси подкрепа – разговорът с друг човек е форма на регулация

Емоционалната регулация не е вродено съвършено умение – тя се учи, тренира и развива през целия живот.

25/04/2026

23/04/2026

🧠 Деперсонализация и дереализация: защо се чувстваме „нереални“?

Случвало ли ти се е да имаш усещането, че:

* гледаш себе си „отстрани“
* или че светът около теб изглежда като филм, сън или декор?

Това преживяване може да бъде плашещо, но всъщност е добре познато в психологията и има име.

🔹 Каква е разликата?

Деперсонализация
➡️ усещане за откъсване от себе си
„Сякаш не съм аз“, „като робот“, „наблюдавам се“

Дереализация
➡️ усещане, че светът е нереален
„Всичко е като в сън“, „като филм“, „изкуствено“

📌 Най-важното:
Хората знаят, че това е усещане, а не реалност.

⚠️ Защо се случва това?

Това не е „полудяване“.
Това е защитен механизъм на мозъка.

При силен стрес или тревожност:

* Амигдала (центърът на страха) се активира
* Префронтална кора започва да „заглушава“ емоциите

➡️ резултатът е усещане за отдалеченост и нереалност

👉 С други думи:
мозъкът не се „чупи“ — той се опитва да те предпази от претоварване

😟 Защо е толкова неприятно?

Проблемът не е самото усещане, а мислите около него:

* „Ще полудея“
* „Ще остана така завинаги“
* „Губя контрол“

Тези мисли усилват тревожността…
а тревожността усилва симптома.

🔄 Получава се порочен кръг.

🛠️ Как да се справим?

Подходът в Когнитивно-поведенческа терапия е ясен:

✔️ 1. Разбери какво се случва

Това е обратима реакция на нервната система, не опасност.

✔️ 2. Спри катастрофичните мисли

Замени:
❌ „Нещо не е наред с мен“
с
✅ „Това е реакция на стрес“

✔️ 3. Върни се в „тук и сега“

Практики за заземяване:

* опиши 5 неща, които виждаш
* усети допир, температура
* фокус върху дишането и тялото

✔️ 4. Не се самонаблюдавай постоянно

Колкото повече се проверяваш
➡️ „Дали още го има?“
толкова повече се засилва.

✔️ 5. Насочи вниманието навън

Движение, разговор, дейности
➡️ помагат на мозъка да се „свърже“ отново

⚖️ Най-важното правило

👉 Колкото повече се бориш със симптома
👉 толкова повече той остава

👉 Колкото повече го приемеш като временно състояние
👉 толкова по-бързо отслабва

💬 Кога да потърсиш помощ?

Ако това състояние:

* се повтаря често
* ти пречи да функционираш
* е свързано с тревожност или паник атаки

е добре да се консултираш със специалист.

🌱 Финално послание

Това усещане може да е силно и объркващо…
но не е опасно.

То е начинът на психиката да каже:
„Имам нужда от пауза и грижа.“

09/04/2026

Ако често си мислиш:
👉 „По-лесно ми е да се справя сама, отколкото да разчитам на някого“
👉 „Не обичам да моля за помощ“
👉 „Не искам да съм бреме“

… това не е просто характер. Това е история.

В психологията (вкл. Теория на привързаността) се смята, че когато човек рано е научил, че нуждите му няма да бъдат посрещнати по сигурен начин, той развива едно много логично убеждение:
👉 „По-безопасно е да разчитам само на себе си.“
💔 Как се проявява това във връзките?
• трудно ти е да показваш слабост
• даваш много, но ти е трудно да получаваш
• изглеждаш независима, но вътрешно ти липсва близост
• отдръпваш се, когато някой стане прекалено близък
• или… се оказваш винаги „по-силната“ в двойката

И най-често:
👉 партньорът ти не е човек, на когото реално можеш да се опреш

🔍 Какви мъже се избират (несъзнателно)?

Тук идва неудобната част.

Често се привличат партньори, които:
• са емоционално недостъпни
• имат нужда да бъдат „спасявани“
• са по-пасивни или незрели
• избягват ангажираност

Защо?
Защото те поддържат познатия модел:
👉 ти да си тази, която носи, държи и контролира

И така се избягва най-страшното:
👉 да зависиш от някого и да бъдеш разочарована
Така се ражда „силната жена“ — но често не от избор, а от необходимост.
💡 Истинският въпрос не е:

„Защо не мога да намеря правилния човек?“

А:
👉 „Позволявам ли си изобщо да имам нужда от някого?“