Психолог Любомира Кадиева

28/08/2026

На 26.08.26г. и 27.08.2026г.в гр. Казанлък, имах удоволствието да бъда част от Международната конференция „Гласовете на жените – права, сила, промяна“. Конференцията се проведе в рамките на два поредни дни и бе организирана от Сдружение „Жените на Казанлък“.

За мен това не беше просто професионално събитие, а пространство за среща, обмен на знания, различни гледни точки и споделен опит, обединени около една изключително важна тема – жената, нейният глас, нейните права и силата ѝ да променя живота си.

Като психолог, работещ с жени, преживели насилие, вярвам, че промяната започва тогава, когато жената отново почувства, че има право да бъде чута, да поставя граници, да избира и да живее без страх.

Понякога пътят към промяната започва с една дума: „Не.“
Понякога с: „Имам право.“
А понякога просто с осъзнаването: „Заслужавам повече.“

Благодаря за възможността да бъда част от този значим международен форум, за ценните срещи, разговори и споделени идеи. Защото когато гласовете на жените бъдат чути, промяната вече е започнала. 💜

#ГласоветеНаЖените #ПраваСилаПромяна #Психология #ЖенскиПрава #ДомашноНасилие #ПсихологическаПодкрепа #Сила #Промяна #Казанлък

11/08/2026

„Знам, че тази връзка ме наранява… но не мога да си тръгна.“
Защо понякога оставаме във връзки, които ни причиняват болка?
Не винаги защото не виждаме какво се случва. Понякога сме емоционално привързани, страхуваме се от самотата или сме започнали да се съмняваме в собствената си преценка.
Чувството за вина също може да ни задържа.
„Може би аз съм причината.“
„Трябва да бъда по-търпелив/а.“
„Ами ако го/я изоставя, когато има нужда от мен?“
Когато дълго време поставяме чуждите потребности над своите, границата между любов и саможертва може постепенно да се размие.
Важно е да помним: да изпитваш съчувствие към другия не означава да се отказваш от себе си. А поставянето на граници не е жестокост — то е част от здравословните отношения.
Ако ти е трудно да си тръгнеш, това не означава, че си слаб/а. Може да означава, че има нещо дълбоко в теб, което има нужда да бъде разбрано, а не осъдено.

06/08/2026

06/08/2026

„По-добре с някого, отколкото сам.“ Наистина ли?

Една от най-силните човешки потребности е потребността от свързаност. Всички имаме нужда да бъдем обичани, приети и значими за някого.

Но понякога не оставаме във връзката, защото сме щастливи. Оставаме, защото ни е страх.

Страх да останем сами.
Страх, че няма да срещнем друг човек.
Страх, че „времето ни е минало“.
Страх от празния дом, тишината или неизвестното.

И постепенно започваме да приемаме неща, които преди сме смятали за неприемливи.

Липса на уважение.
Постоянна критика.
Емоционална дистанция.
Изневяра.
Контрол.
Унижение.

Не защото вярваме, че ги заслужаваме, а защото самотата започва да изглежда по-страшна от болката.

Често този страх има дълбоки корени. Той може да произлиза от ранни преживявания на отхвърляне, емоционално пренебрегване, несигурна привързаност или от убеждението, че собствената ни стойност зависи от това дали някой избира да бъде с нас.

Тогава връзката престава да бъде избор и се превръща в средство за успокояване на страха.

Но близостта, основана на страх, рядко носи усещане за сигурност. Напротив – колкото повече се страхуваме да не загубим другия, толкова по-лесно губим себе си.

Да бъдеш сам не винаги означава да бъдеш самотен.
И обратното – възможно е човек да се чувства дълбоко самотен, дори когато е във връзка.

Истинската емоционална близост се изгражда между двама души, които избират да бъдат заедно не защото се страхуват да останат сами, а защото се чувстват свободни, уважавани и приети такива, каквито са.

Понякога най-важният въпрос не е:
„Защо не мога да си тръгна?“

А:
„От какво всъщност се страхувам, ако остана сам(а)?“

Отговорът на този въпрос често е началото на истинската промяна.

🌿 Да избереш себе си не означава да се отказваш от любовта. Означава да не приемаш връзка, в която постепенно губиш собственото си достойнство.

#Психолог #Самооценка #Връзки #ЕмоционалнаЗависимост #СтрахОтСамота #ПсихичноЗдраве #ЛичностноРазвитие

03/08/2026

#доверие #подкрепа #личностноразвитие❤️

02/08/2026

❗️Здравейте,
Искам да ви информирам, че от 03.08.2026г. кабинетът ми за психологично консултиране ще бъде на нов адрес:

📍гр. Пловдив, бул." 6-ти Септември" 158, ет. 2

Промяната е свързана със създаването на по-уютно и спокойно пространство, в което да продължим нашите срещи и процеса на работа.
Часовете за консултации остават без промяна. Моля, запазете си новия адрес за следващото ви посещение.

Благодаря ви за доверието и споделеното с мен пътуване към повече осъзнатост, подкрепа и вътрешен баланс.

Очаквам ви на новото място!

С уважение,
Любомира Кадиева

29/07/2026

„Чувствам се виновен, когато поставям граници на детето си.“

Това е едно от най-честите изречения, които родителите споделят в психологическото консултиране.

Много родители изпитват чувство за вина, когато кажат „не“, поставят ограничения или изискват спазване на правила. Често зад тази вина стоят мисли като:

„Ще ме смята за лош родител.“
„Ще го нараня.“
„И без това прекарвам малко време с него – не искам да го разочаровам.“
„Не искам да преживее това, което аз преживях като дете.“

От психологична гледна точка обаче ясните, предвидими и последователни граници не са противоположност на любовта – те са нейно проявление.

Те създават усещане за сигурност, предвидимост и структура – фактори, които са от съществено значение за емоционалното развитие на детето. Когато родителят поставя граници спокойно и последователно, той помага на детето да развие умения за самоконтрол, толерантност към фрустрация, уважение към другите и способност да отлага удовлетворяването на желанията си.

Чувството за вина често се появява, когато родителят смесва любовта с постоянната отстъпчивост. В действителност липсата на граници може временно да предотврати конфликта, но не подпомага изграждането на емоционална устойчивост и автономност.

Важно е да разграничим две различни преживявания:

Емпатията означава да разбираме, че детето е разочаровано.
Вината означава да вярваме, че сме направили нещо погрешно, само защото детето е разочаровано.

Тези две преживявания не са едно и също.

Детето има право да се ядоса, когато чуе „не“. Това е естествена емоционална реакция. Задачата на родителя не е да предотврати всяко неприятно чувство, а да помогне на детето да се научи да го преживява по безопасен начин.

Понякога най-любящото „Да“ е всъщност едно добре аргументирано и спокойно „Не“.

💙 Ако изпитвате силна вина всеки път, когато поставяте граници, е възможно тя да е свързана не толкова с поведението на детето, колкото с вашите собствени преживявания, убеждения или страхове. Работата с психолог може да помогне тези модели да бъдат осъзнати и променени, така че родителството да се основава не на вина, а на увереност и емоционална свързаност.

03/07/2026

От началото на годината няколко жени в България загубиха живота си ...

01/07/2026

Когато чуем думата „насилие“, често си представяме физическа болка. Но има рани, които не се виждат.

Постоянните обиди, униженията, контролът, забраните, заплахите, изолацията от близки и приятели, финансовата зависимост – всичко това също е насилие.

Понякога човек започва да се съмнява в себе си:
„Може би преувеличавам.“
„Може би аз съм виновен/виновна.“
„Може би така изглеждат всички връзки.“

Не. Здравата връзка се гради върху уважение, доверие и чувство за сигурност – не върху страх.

"Ако разпознавате себе си или свой близък в описаните ситуации, не е необходимо да преминавате през това сами. Психологическата подкрепа може да бъде първата стъпка към възстановяването и изграждането на живот без страх."

30/06/2026

Разводът прекратява брака. Не прекратява родителството.

Една от най-трудните задачи след раздялата е да се направи ясна разлика между съпружеските отношения и родителските отношения.

Да, вече не сте партньори.
Но завинаги ще останете родители.

Често след развода болката, разочарованието и гневът се пренасят в общуването за децата. Срещите се превръщат в поле за стари конфликти, а всяко решение – в повод за нов спор.

И тогава детето неволно се оказва между двама възрастни, които продължават да водят битката помежду си.

Важно е да помним:

💙 Да бъдеш добър родител не означава да харесваш бившия си партньор.

💙 Детето има право да обича и двамата си родители, без да се чувства виновно за това.

💙 Когато използваме детето като посредник, съюзник или свидетел в конфликта, то поема тежест, която не му принадлежи.

💙 Родителството изисква сътрудничество, дори когато партньорството е приключило.

Разбира се, това не винаги е лесно. След раздялата остават много неизказани думи, болка и разочарование. Но нуждите на детето не се променят – то продължава да има нужда от сигурност, спокойствие и усещането, че не трябва да избира страна.

Най-големият подарък, който можете да направите на детето си след развода, не е да бъдете перфектни родители. А да успеете да отделите личния конфликт от родителската си отговорност.

Защото добрите родители невинаги са добри партньори. Но дори когато бракът приключи, уважението в ролята на родители може да остане.