27/08/2026
Правя това не от любопитство, а от нужда.
В моя род се повтаряха едни и същи болести и една и съща самота. Различни поколения, различни жени — един и същ сценарий. Дълго време мислех, че просто е така. После разбрах, че не е.
Затова, когато пиша тук, не пиша „към всички". Пиша към жената, която е пробвала много неща и пак се върти в кръг. Която се грижи за всички, а няма на кого да се обади в трудния ден. Понякога тази жена съм била аз.
Преди време клиентка ми написа, че след „Пазителката на Рода" за пръв път е седнала и е говорила със съпруга си честно, без притеснение. Един разговор. Но зад него стоят поколения мълчание.
Заради това продължавам. И заради дъщерите и внучките ни — искам те да имат привилегията да живеят своя живот и сами да правят изборите си, вместо да изплащат чужди дългове, които никой не им е обяснил.
Когато ми разказвате за рода си, ми давате най-крехкото, което имате. Не го приемам леко.
Благодаря ти, че си тук. Ти си мястото, където веригата може да спре.
Напиши ми в коментар една дума — какво не искаш да предадеш нататък.
