Психологично консултиране & психотерапия - Даниела Червенакова

  • Home
  • Bulgaria
  • Plovdiv
  • Психологично консултиране & психотерапия - Даниела Червенакова

Психологично консултиране & психотерапия - Даниела Червенакова Регистрационен номер в публичния регистър на психолозите в България BG–RP-1481
Консултант по когнитивно-поведенческа психотерапия( БАКПП)

Професионален опит в областта на:

– Психотерапия

– Хранителни разстройства (анорексия невроза, булимия невроза, хиперфагия, орторексия, прегорексия)

– Зависимости от ПАВ

– Хазарт

– Тревожни разстройства

– Депресивни състояния

– Житейски кризи

– Сексуални дисфункции

– Психодиагностика

– Групова динамика

– Коучинг

– Фирмено консултиране

– Тренинги

– Обучения

- Онлайн консултиране

Този фейсбук страница е само за информационни цели. Не е предназначена за диагностициране или лечение на проблеми с психичното здраве и не е предназначена като психологически съвет.

Помислете за себе си поне веднъж в живота си, в противен случай може да пропуснете най-добрата комедия на този свят.Чарл...
29/08/2026

Помислете за себе си поне веднъж в живота си, в противен случай може да пропуснете най-добрата комедия на този свят.

Чарли Чаплин

Грозното момиче се събудималко по-красиво заранта.Някакъв човек незнаен, чуден,беше го прегръщал през нощта.Грозното бе ...
29/08/2026

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня...

Дамян Дамянов

Веднъж помолих една много успешна женада сподели тайната си с мен.Тя се усмихна и ми каза...Започнах да успявам, когато ...
29/08/2026

Веднъж помолих една много успешна жена
да сподели тайната си с мен.
Тя се усмихна и ми каза...
Започнах да успявам, когато започнах да
оставям малките битки за малките бойци.
Престанах да се боря с онези, които клюкарстваха
за мен...
Спрях да се боря с моите роднини... Спрях да се
боря за внимание... Спрях да се боря да отговарям
на публичните очаквания от мен... Престанах да се
боря за правата си с глупави хора.
Оставих такива битки за онези, които нямат за какво
друго да се борят...
И започнах да се боря за моята визия, моите мечти,
моите идеи и моята съдба.
Денят, в който се отказах от малките битки, беше денят,
в който започнах да съм успешна.
Някои битки не си заслужават времето.
Избирайте това, за което се борите... мъдро.🥀

Събуди се за малко, и виж,че Животът е не само болка.Усмихни се преди да заспиш.Имаш себе си. Колкото толкова.Събуди се....
28/08/2026

Събуди се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.
Събуди се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...
Събуди се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...
Събуди се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...
И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света.

Дамян Дамянов

Кафето… малък ритуал на щастието. Добро петъчно утро, на всички ☕😊!
28/08/2026

Кафето… малък ритуал на щастието.
Добро петъчно утро, на всички ☕😊!

Много от нас са били изоставени в беда от онези, които най-малко са очаквали. На много хора в живота им се е налагало да...
27/08/2026

Много от нас са били изоставени в беда от онези, които най-малко са очаквали. На много хора в живота им се е налагало да събират разбитите си сърца.
И всичко това е изписано на лицата ни. Колкото и козметични процедури да сме си направили, колкото и да се опитваме да се правим на млади. Очите ни са видели твърде много, за да бъдат като очите на младо момиче. Всеки от нас е пролял твърде много сълзи, всеки сам със собственото си нещастие. Сълзите оставят следи, които не могат да бъдат покрити с фон дьо тен.
И така, когато хората ме питат как да се обличам, за да изглеждам по-млада? - Отговарям: няма как. Няма дрехи, които да заличат опита ви, да скрият зрелостта ви или да зачеркнат всичко, което знаете за живота.
Но ако въпреки всичко това се усмихваме, радваме, имаме желание да се накичим, да украсим себе си и този свят със себе си, значи не възрастта ни е победила, а ние сме победили нея.
Щастлива усмивка на лицето на пораснала жена е златен олимпийски медал за оцеляване.
Усмихвайте се - това е най-добрият грим!

Шарън Стоун

Припомних си историята на тримата зидари на строителна площадка.Попитали ги, докато строят една от стените, какво правят...
27/08/2026

Припомних си историята на тримата зидари на строителна площадка.
Попитали ги, докато строят една от стените, какво правят.
Първият отговорил: Аз слагам тухли.

Другият отговори: Строя стена.

Третият отговори: Строя църква.

И всеки от тях е свършил една и съща работа, само че не виждаха едно и също...

Всеки придаваше своето значение на дейността си.
Всеки разказваше история за работата си.

Всеки преживяваше работата си по свой собствен начин.

Всеки виждаше докъдето можеше да види.

Колкото видимо беше за него.
Въпреки, че всички гледаха едни и същи тухли и хоризонт.

Третият зидар виждаше по-голямата картина.

Той виждаше завършена църква.
Дълбоко в очите му тя грееше на слънцето.

Дълбоко в ушите му звъняха камбаните и и зоват за сутринта.
Виждаше как хора влизат в нея.
Как деца тичат в двора.

Виждаше празниците и неделите.
И той знаеше какво прави и защо.
И той знаеше ,че не я строи само за себе си.

Той я изгражда така, че да остане, да звъни, да се съживи и да придава смисъл на някой, който ще тръгне след него.

Той придаде смисъл на работата си, като магия, с която всичко е някак по-лесно.

Мога да си представя купищата му тухли и хоросан, пришки и горящи очи от прах и умора.

Мога да си го представя как го боли тялото от многото работа, неспособен да спи, но все пак имащ искрата на църквата в задната част на мозъка си.

И мога да си представя как, докато потъва в сън, кой знае по кое време, чудейки се, дали утре изобщо ще стане, дали ще издържи още един ден на безкрайно и монотонно редене на тухли, представата за църквата лежи в душата му.

И предполагам, че винаги става въпрос колко силно сме свързани с този смисъл.

И предполагам, че винаги става въпрос за този, понякога, най-трудният въпрос за един човек: Защо?
Защо трябва да преживея днес?

Защо трябва да преживея днешното мъчение?

Защо трябва да преживявам всички тези дупки и грешки и провали, които са неизбежни по пътя към всеки успех?

Защо трябва да преживея срам?

Защо трябва да стана и да продължа, когато падна по-дълбоко, отколкото някога съм предполагал, че мога да падна?

Защо трябва да търпя по пътя на промяната, когато от време на време толкова боли да се справя със себе си?

И е по-лесно, много по-лесно за този, който вижда цялата църква.

Кой знае защо.

Кой знае къде отива.

За какво се стреми.

Ние, по пътя към себе си, често сме заседнали на места с лоша видимост.

Там където ни се струва, че слагаме тухли без край и спасение.

Където е трудно да преживееш деня. Там където е трудно да станеш в новото и да започнеш всичко отначало.

Имаше дни в моето пътуване за личностно развитие в които се питах: защо? ...
Без отговор...
Без никакви гаранции. Без надежда....

Искам да кажа, че всички тези строители сме ние, в различни позиции от нашето развитие.

И в различните позиции на видимост, с които се виждаме.

Чрез което виждаме смисъла на цялото ни пътуване.

И е добре да знам, поне ми помогна на мен, че ако всеки ден да слагаш тухли, търпеливо, един ден наистина ще изникне стена.

Малката граница между теб и света.
Тънката граница между мен и не мен.

И тогава с усилие, работа, усмивки, сълзи и пот, цялата църква ще се издигне веднъж, със своята кула и камбанария.

И отговорът на въпроса "защо? " ще позвъни. ”

Ще ти "звънне" на ума.
От вашата църковна кула....
дълбоко в себе си.
И ще бъдете там на мястото..., за да я чуете.

Моите граници не са тук, за да те принуждават да се държиш по определен начин – те са тук, за да ми напомнят какво ще и ...
27/08/2026

Моите граници не са тук, за да те принуждават да се държиш по определен начин – те са тук, за да ми напомнят какво ще и какво няма да толерирам.

Те съществуват заради моята сигурност – като аларма, която ми сигнализира кога е време да се оттегля на безопасно място.

Те ми показват на кого мога да се доверя, като разкриват кой ги уважава и кой не. Служат ми като напомняне за това, което съм приемала в миналото и което никога повече няма да приема.

Моите граници не са стени – те са пътни знаци. Без тях хора с нечисти намерения биха имали достъп до мен по начини, които със сигурност не заслужават.

Моите граници могат да се променят – с времето, с усещането за комфорт и с преосмислянето на това, от което имам нужда. Но винаги ще служат на една и съща цел – да обичам и да защитавам себе си по начин, по който никой извън мен не може.

Схемите са дълбоко вкоренени вярвания за себе си и света, научени рано в живота.Тези схеми са централни за нашето усещан...
27/08/2026

Схемите са дълбоко вкоренени вярвания за себе си и света, научени рано в живота.
Тези схеми са централни за нашето усещане за себе си.
Да се откажем от вярванията си в схемите би означавало да се откажем от сигурността да знаем кои сме и какъв е светът; следователно ние се придържаме към него, дори когато това ни наранява.

Jeffrey E. Young

Address

Улица "Самара" 7
Plovdiv
4000

Opening Hours

Monday 08:00 - 19:00
Tuesday 08:00 - 19:00
Wednesday 08:00 - 19:00
Thursday 09:00 - 19:00
Friday 09:00 - 19:00
Saturday 09:00 - 17:00

Telephone

+359884327887

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Психологично консултиране & психотерапия - Даниела Червенакова posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Психологично консултиране & психотерапия - Даниела Червенакова:

Shortcuts

Share

Category