What are the opening hours?

Monday 09:00 - 19:00 Tuesday 09:00 - 19:00 Wednesday 09:00 - 19:00 Thursday 09:00 - 19:00 Friday 09:00 - 19:00 Saturday 09:00 - 14:00

https://www.facebook.com/189226255292585/

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт, "Княгиня Мария Луиза" 6Б, Plovdiv (2026)

01/08/2026

КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ТЕРАПИЯ – ЧАСТ 4

ААРОН БЕК

В предишните три публикации разгледахме как автоматичните мисли възникват между събитията и нашите емоции, както и как когнитивните изкривявания понякога ни карат да възприемаме реалността по неточен или едностранчив начин.

Остава обаче още един важен въпрос:

Откъде всъщност идват автоматичните мисли?

Според Аарон Бек те не възникват случайно. В основата им стоят по-дълбоки убеждения, които постепенно изграждаме още в ранните години от живота си под влияние на отношенията с родителите, значимите хора и житейския си опит.

Бек нарича тези убеждения базисни убеждения.

Те представляват най-дълбоките представи, които човек има за себе си, за другите хора и за света. Обикновено ги приемаме като безусловна истина, без изобщо да се замисляме дали са верни.

Например:

„Не съм достатъчно добър.“

„Не заслужавам любов.“

„На хората не може да се има доверие.“

Върху тези базисни убеждения постепенно се изграждат междинните убеждения – правила, предположения и нагласи, чрез които се опитваме да се справяме със света.

Например:

„Ако не съм перфектен, хората ще ме отхвърлят.“

„Трябва винаги да се справям сам.“

„Не бива да показвам слабост.“

Когато възникне конкретна житейска ситуация, именно тези убеждения пораждат автоматичните мисли, които разгледахме в първата част.

Например:

Базисно убеждение: „Не съм достатъчно добър.“

⬇️

Междинно убеждение: „За да бъда приет, трябва да не допускам грешки.“

⬇️

Ситуация: Получавам критика.

⬇️

Автоматична мисъл: „Провалих се.“

⬇️

Емоция: Срам и тревожност.

⬇️

Поведение: Отдръпване, избягване или прекомерно старание.

По този начин всяка част от когнитивния модел е свързана с останалите. Автоматичните мисли не се появяват сами по себе си, а са отражение на по-дълбоките убеждения, които носим в себе си.

Аарон Бек описва и т.нар. когнитивна триада, която е характерна за депресията. Според нея човек започва да възприема реалността през три негативни призми:

негативен поглед към себе си;

негативен поглед към света;

негативен поглед към бъдещето.

Тази триада не е причина за депресията сама по себе си, но често участва в нейното възникване, поддържане и задълбочаване.

Приносът на Аарон Бек променя начина, по който разбираме психичното страдание. Вместо да разглежда човека като пасивна жертва на своите симптоми, той показва, че начинът, по който мислим, влияе върху начина, по който се чувстваме и действаме. Именно това поставя основите на една от най-изследваните и най-широко прилагани психотерапии в света.

Ако обаче знаем, че дадено убеждение ни вреди, защо толкова трудно успяваме да го променим? Именно този въпрос си задава Джефри Янг, обучаван и професионално формиран в школата на Аарон Бек. Търсейки отговор, той развива неговите идеи и поставя началото на схема терапията, която ще разгледаме в следващите публикации.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт.

29/07/2026

КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ТЕРАПИЯ – ЧАСТ 3

ААРОН БЕК

В предишната публикация разгледахме какво представляват когнитивните изкривявания – системни грешки в начина, по който възприемаме, тълкуваме и оценяваме реалността. Те не означават, че човек мисли нелогично или страда от психично заболяване. Всеки от нас допуска подобни грешки, особено когато е под стрес, изпитва силни емоции или трябва бързо да прецени дадена ситуация.

В своята теория Аарон Бек описва множество когнитивни изкривявания. В тази публикация ще се спрем само на някои от най-често срещаните. Освен тях в литературата се описват още селективното абстрахиране (ментален филтър), обезценяването на позитивното, прибързаните заключения, етикетирането, увеличаването и омаловажаването, „трябва“-твърденията, персонализацията, емоционалното разсъждение и други мисловни модели, които могат да повлияят върху начина, по който възприемаме реалността.

1. Мислене „всичко или нищо“

Човек възприема нещата като крайности, без да допуска междинни варианти.

„Или ще се справя перфектно, или съм пълен провал.“

2. Катастрофизиране

Очакваме най-лошия възможен изход, въпреки че няма достатъчно основания за това.

„Не ми вдига телефона. Сигурно е станало нещо ужасно.“

3. Свръхобобщаване

От едно събитие правим общо правило.

„Не ме поканиха този път. Явно никой никога не ме харесва.“

4. Четене на мисли

Убедени сме, че знаем какво мислят другите, без реално да разполагаме с доказателства.

„Не ме поздрави. Явно е ядосан на мен.“

5. Персонализация

Приемаме, че събитията са свързани с нас, дори когато няма основания за това.

„Колегата е необичайно мълчалив днес. Сигурно съм го засегнал с нещо.“

6. Емоционално разсъждение

Приемаме, че щом се чувстваме по определен начин, това означава, че е истина.

„Чувствам се некомпетентен, следователно наистина не ставам за тази работа.“

7. Обезценяване на позитивното

Човек омаловажава собствените си успехи и положителни преживявания, като ги отдава на случайността, късмета или външни обстоятелства, вместо да признае собствените си усилия и способности.

„Да, справих се, но беше случайност. Просто имах късмет.“

Това е едно от най-често срещаните когнитивни изкривявания при хора с ниска самооценка. Вместо да приемат успеха като резултат от собствените си знания, усилия или способности, те често го отдават на случайността, късмета или благоприятните обстоятелства. По този начин положителните преживявания не успяват да укрепят увереността в собствените способности, което може да поддържа или засилва ниската самооценка и да допринася за тревожни и депресивни симптоми.

Всички тези мисловни модели възникват автоматично и често изглеждат напълно убедителни. Именно затова рядко ги поставяме под въпрос. Те могат да повлияят върху начина, по който се чувстваме, решенията, които вземаме, и поведението ни спрямо околните.

Целта на когнитивно-поведенческата терапия не е да премахне автоматичните мисли или да ни научи да мислим позитивно. Нейната цел е да ни помогне да разпознаваме когнитивните изкривявания, да ги поставяме под въпрос и да проверяваме доколко нашите заключения се основават на факти, а не единствено на предположения или емоции.

Когато започнем да разграничаваме фактите от собствените си интерпретации, често откриваме, че съществуват и други възможни обяснения. Именно тази когнитивна гъвкавост е една от основните цели на когнитивно-поведенческата терапия.

В следващата част ще разгледаме как се формират базисните убеждения, междинните убеждения и автоматичните мисли и как те изграждат когнитивния модел на Аарон Бек.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

08/07/2026

КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ТЕРАПИЯ – ЧАСТ 2

В първата част разгледахме как според Аарон Бек между едно събитие и нашите емоции почти винаги се появява автоматична мисъл. След като разбрахме какво представляват автоматичните мисли, естествено възниква още един въпрос:

Защо понякога те ни карат да възприемаме реалността по начин, който не съответства напълно на фактите?

Отговорът на този въпрос Бек намира в това, което нарича когнитивни изкривявания.

Когнитивните изкривявания не означават, че човек мисли нелогично или страда от психично заболяване. Те представляват естествени, но системни грешки в начина, по който възприемаме, тълкуваме и оценяваме случващото се около нас. Всеки човек ги допуска в различна степен, защото човешкият мозък непрекъснато търси най-бързия начин да обработва огромното количество информация, с която се сблъсква ежедневно.

Проблемът възниква тогава, когато тези мисловни модели станат толкова автоматични и устойчиви, че започнат да влияят върху начина, по който се чувстваме, върху решенията, които вземаме, и върху поведението ни.

Да се върнем към примера от предишната публикация.

Изпращате съобщение на близък човек, но той не ви отговаря.

Автоматичната мисъл може да бъде:

„Игнорира ме.“

Автоматичната мисъл сама по себе си не е когнитивно изкривяване. Когнитивното изкривяване се състои в начина, по който обработваме тази мисъл – когато я приемем като единственото възможно обяснение, без да проверим дали съответства на фактите.

Възможно е човекът да е зает, да не е видял съобщението, да шофира, да е на работа или просто да няма възможност да отговори в момента. Когато обаче изключим всички останали възможности и приемем единствено негативното обяснение, започваме да реагираме не толкова на самото събитие, колкото на собствената си интерпретация.

Поради тази причина когнитивната терапия не учи хората да мислят позитивно. Нейната цел е да ги научи да мислят по-реалистично, по-гъвкаво и по-близо до фактите.

С течение на годините Аарон Бек описва множество когнитивни изкривявания. Сред най-често срещаните са мисленето „всичко или нищо“, катастрофизирането, свръхобобщаването, персонализацията, четенето на мисли, емоционалното разсъждение и други.

Всяко от тях представлява различен начин, по който нашият ум може неволно да се отдалечи от реалността.

Разбирането на тези мисловни модели е една от най-важните стъпки към по-доброто разбиране на самите нас, защото едва когато разпознаем начина, по който мислим, можем съзнателно да преценим дали мислите ни действително отразяват фактите.

В следващата част ще разгледаме най-често срещаните когнитивни изкривявания и ще видим как те влияят върху ежедневието ни.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

05/07/2026

КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ТЕРАПИЯ – ЧАСТ 1

ААРОН БЕК

През 1955 г. Албърт Елис поставя началото на когнитивното направление в психотерапията. Само няколко години по-късно друг американски психиатър – Аарон Бек – независимо достига до сходни изводи и разработва собствен модел на когнитивната терапия, който впоследствие, с интегрирането на поведенческите техники, ще се развие в това, което днес познаваме като когнитивно-поведенческа терапия (КПТ).

Любопитното е, че първоначално Бек е обучаван като психоаналитик. Докато работи с пациенти, страдащи от депресия, започва да забелязва нещо, което постепенно променя представите му за причините за емоционалното страдание. Пациентите не просто изпитвали тъга, тревожност или чувство за безнадеждност. Те непрекъснато интерпретирали случващото се по определен начин, а именно тези интерпретации изглеждали тясно свързани с техните емоции.

Това кара Бек да си зададе един въпрос:

„Какво минава през ума ни в секундата, преди да почувстваме дадена емоция?“

Отговорът постепенно го отвежда до една от най-важните идеи в съвременната психотерапия.

Според Бек между едно събитие и емоционалната реакция почти винаги се появява една кратка, мигновена мисъл. Тя възниква толкова бързо, че човек обикновено не я осъзнава и я приема като самата реалност, а не като нейна интерпретация. Тези мисли са предсъзнавани – те не присъстват постоянно в съзнанието ни, но могат сравнително лесно да бъдат осъзнати, ако съзнателно насочим вниманието си към тях. Именно тези мисли Аарон Бек нарича автоматични мисли.

Представете си, че изпращате съобщение на близък човек, но той не ви отговаря.

Един човек може автоматично да си помисли:

„Вероятно е зает и още не е видял съобщението.“

Друг:

„Може би има някакъв проблем.“

Трети:

„Сигурно ми е обиден.“

Четвърти:

„Прави се на интересен.“

Пети:

„Ще ми се обади, когато му потрябвам.“

Или:

„Вече не съм важен за него.“

Събитието е едно и също. Различни са автоматичните мисли, които възникват, а оттам – и емоциите, които изпитваме.

С течение на времето Бек забелязва, че автоматичните мисли не възникват случайно. Те се основават на по-дълбоки убеждения, които човек е изградил за себе си, за другите хора и за света.

Бек описва когнитивното функциониране като система от взаимосвързани нива, в която автоматичните мисли, междинните убеждения и базисните убеждения си влияят взаимно и определят начина, по който възприемаме реалността.

Една от основните задачи на когнитивния терапевт не е да казва на човека какво да мисли, а да му помогне да открие собствените си автоматични мисли, да ги постави под въпрос и да провери доколко те отразяват реалността.

Но ако автоматичните мисли произлизат от по-дълбоки убеждения, възниква още един въпрос:

Защо понякога те ни карат да възприемаме реалността неточно или едностранчиво?

Именно отговорът на този въпрос поставя началото на следващата важна идея в теорията на Аарон Бек – когнитивните изкривявания.

Следва Продължение...

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

03/07/2026

ЛЯТНАТА ЖЕГА НЕ ВЛИЯЕ САМО НА ТЯЛОТО, А И НА ПСИХИКАТА НИ

Случвало ли ви се е в най-горещите летни дни да реагирате по-рязко, по-емоционално или по-импулсивно, а малко по-късно да си кажете: „Защо реагирах така?“

Ако да – възможно е жегата да е имала по-голяма роля, отколкото предполагате.

Високите температури не влияят само на физическото ни състояние. Те могат да окажат влияние и върху начина, по който мислим, чувстваме и реагираме. При повечето хора тези промени са леки и преходни, но при някои могат да бъдат значително по-изразени.

Нашият мозък непрекъснато се стреми да поддържа вътрешното равновесие на организма. Когато сме изложени на продължителни горещини, той отделя повече ресурси за регулиране на телесната температура, водно-солевия баланс и други жизненоважни функции.

Когато организмът е принуден да насочи повече ресурси към справяне с жегата, остават по-малко ресурси за сложни психични процеси като концентрацията, самоконтрола, търпението и вземането на добре обмислени решения. Именно затова в най-горещите дни понякога реагираме по-емоционално и по-импулсивно, отколкото бихме реагирали при други условия.

При част от хората жегата води до повишена раздразнителност, по-нисък праг на търпимост, по-голяма импулсивност и склонност към прибързани решения. Не е случайно, че през летните месеци зачестяват конфликтите, агресивните прояви, пътнотранспортните произшествия и някои видове рисково поведение.

Причините за това са комплексни. Освен високите температури, значение имат продължителността на деня, нарушенията на съня, физическата умора, обезводняването, употребата на алкохол и индивидуалните особености на нервната система. Всички тези фактори могат временно да намалят способността ни за самоконтрол и да направят реакциите ни по-емоционални.

При хората с вече съществуващи психични разстройства влиянието на екстремните горещини може да бъде още по-осезаемо. Високите температури сами по себе си не причиняват психично заболяване, но могат да увеличат риска от обостряне на вече съществуващи симптоми и да затруднят адаптацията към ежедневния стрес.

През последните години тази тема придобива все по-голямо значение във връзка с климатичните промени. Все по-честите и по-продължителни горещи вълни не се свързват само с повишен риск за физическото здраве, но и с увеличаване на психичното натоварване. Натрупват се данни, че екстремните температури са свързани с повече раздразнителност, нарушения на съня, по-високи нива на стрес, обостряне на някои психични разстройства, а в отделни проучвания – и с повишен риск от суицидно поведение. Именно затова влиянието на климатичните промени върху психичното здраве се превръща във все по-важна тема в съвременната медицина и психология.

Важно е да помним, че жегата не определя поведението ни, но може временно да повлияе начина, по който реагираме. Осъзнаването на това ни помага да бъдем по-търпеливи към себе си и към околните.

През най-горещите дни се старайте да приемате достатъчно течности, да избягвате продължително излагане на слънце, да си осигурявате достатъчно сън и почивка и да ограничите употребата на алкохол.

Жегата не определя кои сме, но понякога временно променя начина, по който реагираме. Затова в най-горещите дни си струва да бъдем малко по-търпеливи – към себе си, към близките си и към хората, които срещаме.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

03/07/2026

Понякога не обстоятелствата, а начинът ни на мислене ограничава правото ни на избор

02/07/2026

АЛБЪРТ ЕЛИС

Началото на когнитивните терапии

След десетилетия, през които психотерапията е доминирана от психоанализата и бихевиоризма, през 1955 г. Албърт Елис поставя началото на когнитивното направление в психотерапията със създаването на Рационално-емоционалната терапия (RET), известна днес като Рационално-емоционална поведенческа терапия (REBT).

Албърт Елис променя фокуса на психотерапията. Вместо да търси обяснение главно в несъзнаваните процеси или във връзката между стимулите и реакциите, той насочва вниманието към убежденията, чрез които човек възприема себе си, другите хора и света.

Елис си задава един прост, но революционен за времето си въпрос:

„Какво всъщност ни разстройва – самите събития или начинът, по който ги разбираме?“

Отговорът на този въпрос поставя началото на нов начин на мислене за човешките емоции и поведение.

Според Албърт Елис в основата на много емоционални страдания стоят убеждения, които човек приема като абсолютна истина и не поставя под въпрос. Те се превръщат във вътрешни правила и стандарти, според които оценява себе си, другите хора и света.

Проблемът не е, че човек има убеждения. Проблемът възниква тогава, когато те престанат да бъдат хипотези и се превърнат в безусловни истини. Именно тази категоричност ограничава способността ни да се адаптираме към променящата се реалност. Вместо да ни помагат да се ориентираме в света, тези убеждения понякога започват да работят срещу нас самите. Когато реалността не отговаря на твърдите вътрешни стандарти, които сме изградили, често се появяват тревожност, вина, гняв, срам или разочарование. Постепенно тези емоции започват да ограничават способността ни да разпознаваме собствените си потребности и да ги удовлетворяваме по адаптивен начин.

За да обясни този механизъм, Елис създава своя известен ABC модел, който показва, че между случилото се и начина, по който реагираме, винаги стои още един важен елемент – нашите убеждения.

В най-опростен вид моделът изглежда така:

A (Activating Event) – житейското събитие.

B (Beliefs) – убежденията, чрез които човек го възприема.

C (Consequences) – емоционалните и поведенческите последствия.

С други думи, събитието не води директно до емоционална реакция. Между тях винаги стоят убежденията, чрез които човек осмисля случилото се. Именно те определят психологичното значение, което му придаваме, а оттам – начина, по който се чувстваме и действаме.

Целта на терапията не е човек да мисли позитивно. Целта е да се научи да разпознава, поставя под съмнение и постепенно да променя онези убеждения, които ограничават неговата психологическа адаптивност и поддържат емоционалното му страдание.

Именно с тази идея Албърт Елис поставя началото на когнитивните терапии – направление, което променя начина, по който психотерапията разбира човешката психика и оказва огромно влияние върху развитието на съвременната психотерапия.

В следващата публикация ще се запознаем с Аарон Бек, който независимо от Елис развива собствен модел на когнитивната терапия и поставя основите на съвременната когнитивна терапия.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

30/06/2026

КОГНИТИВНА ПСИХОТЕРАПИЯ

От реакцията към интерпретацията

След като бихевиоризмът поставя поведението в центъра на психологичното обяснение, постепенно започват да се натрупват въпроси, на които той трудно дава задоволителен отговор.

Защо двама души реагират по различен начин на едно и също събитие?

Защо един човек развива страх след определено преживяване, а друг – не?

Защо промяната в поведението невинаги е достатъчна, ако не се промени и начинът, по който човек разбира случващото се?

Именно тези въпроси поставят началото на едно от най-значимите направления в историята на психотерапията – когнитивната психотерапия.

Докато бихевиоризмът се интересува основно от връзката между стимула и реакцията, когнитивната психотерапия насочва вниманието към това, което се случва между тях.

Бихевиоризмът пита:

„Какво прави човекът?“

Когнитивната психотерапия добавя още един въпрос:

„Какво си мисли човекът, преди да го направи?“

Точно тук се крие голямата промяна.

Едно и също събитие може да бъде възприето, осмислено и интерпретирано по различен начин от различните хора. Именно тази интерпретация определя как ще се почувстваме, как ще мислим и как ще действаме.

Така едно и също събитие за един човек може да се превърне в повод за размисъл и развитие, за друг – в източник на тревога или страдание, за трети – в преживяване на несправедливост, а за четвърти – в източник на радост, удовлетворение и увереност.

Обективната реалност е една и съща. Различно е психологичното значение, което различните хора ѝ придават. Именно в това се крие същността на когнитивната психотерапия.

Именно затова тя насочва вниманието не само към това какво се случва с човека, а и към начина, по който той разбира случващото се.

Тя приема, че не самите събития определят как се чувстваме, а психологичното значение, което им придаваме.

Човек не реагира директно на обективната реалност, а на своята вътрешнопсихична реалност. Двете невинаги съвпадат. Именно когато между тях има значително разминаване, начинът, по който се чувстваме, мислим и действаме, започва да се определя повече от вътрешните ни интерпретации, отколкото от самите събития.

Именно начинът, по който възприемаме, осмисляме и интерпретираме своя опит, влияе върху нашите емоции и поведение.

Това не означава, че бихевиоризмът е отхвърлен. Напротив – неговите открития остават изключително ценни. Но към връзката между стимула и реакцията вече се добавя още един, решаващ елемент – начинът, по който човек осмисля и интерпретира своя опит.

Така когнитивната психотерапия поставя основите на съвременния подход към човешката психика и по-късно, заедно с поведенческите принципи, дава началото на когнитивно-поведенческата психотерапия (КПТ).

В следващите две публикации ще разгледаме приноса на Албърт Елис и Аарон Бек, които независимо един от друг поставят основите на когнитивната психотерапия.

Макар да споделят общата идея, че начинът на мислене влияе върху емоциите и поведението, всеки от тях развива собствена теория и терапевтичен подход.

Иван Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

30/06/2026

БИХЕВИОРИЗМЪТ
От стимула към реакцията
След като разгледахме психоанализата и хуманистичната психотерапия, стигаме до направление, което предлага съвсем различен поглед към човешкото поведение и неговото изучаване.
Докато психоанализата търси обяснение в несъзнаваните психични процеси, а хуманистичната психология и хуманистичната психотерапия поставят акцент върху личността и нейния потенциал, бихевиоризмът насочва вниманието към това, което може да бъде наблюдавано, измерено и проверено – поведението.
Според представителите на това направление психологията трябва да бъде обективна наука и да изучава преди всичко закономерностите, по които поведението се формира и променя.
Иван Павлов
Макар да не е психолог, а физиолог, Иван Павлов поставя основите на едно от най-важните открития в психологията – класическото обусловяване.
Експериментът с кучетата
По време на своите изследвания Павлов забелязва, че кучетата започват да отделят слюнка още преди да получат храната. След многократно съчетаване на звука на звънец с храненето, само звукът на звънеца става достатъчен, за да предизвика слюноотделяне.
Така Павлов показва, че организмът може да изгради нови връзки между първоначално несвързани стимули. Това откритие поставя основите на разбирането, че част от човешкото поведение се формира чрез учене.
Джон Уотсън
Джон Уотсън превръща тези идеи в основа на ново направление – бихевиоризма.
Според него предмет на психологията трябва да бъде единствено наблюдаемото поведение.
Експериментът „Малкият Албърт“
Уотсън демонстрира, че страхът също може да бъде научен.
Първоначално малкият Албърт не проявява страх към бял плъх. След многократно съчетаване на появата му със силен, неприятен шум детето започва да се страхува не само от плъха, но и от други бели и пухкави предмети.
Днес този експеримент има предимно историческо значение и не би могъл да бъде проведен според съвременните етични стандарти.
Развитието на психотерапията по-късно показва, че научените страхове могат да бъдат преодолени, когато човек започне да разбира по различен начин себе си и случващото се около него, а новият опит постепенно замени старите автоматични реакции. Именно промяната в начина, по който интерпретираме преживяванията си, поставя основите на следващата голяма стъпка в развитието на психотерапията – когнитивната психотерапия.
Бъръс Фредерик (Б. Ф.) Скинър
Скинър доразвива бихевиоризма чрез теорията за оперантното обусловяване.
Според него поведението се влияе не само от стимулите, но и от своите последици.
Действията, които водят до положителен резултат, е по-вероятно да се повторят, докато тези, които са последвани от неблагоприятни последици, постепенно намаляват честотата си.
Неговите идеи оказват решаващо влияние върху развитието на поведенческата психотерапия и съвременната психология.

───

Бихевиоризмът променя психологията, като въвежда строг научен подход към изучаването на поведението и разработва методи, които могат да бъдат проверявани експериментално.
С течение на времето обаче става ясно, че човешкото поведение не може да бъде обяснено единствено чрез връзката между стимулите, реакциите и техните последствия. Начинът, по който човек възприема, осмисля и интерпретира своя опит, също има съществено значение.
В следващата публикация ще разгледаме как когнитивната психотерапия поставя мисленето в центъра на психологичното обяснение и защо двама души могат да реагират по различен начин на едно и също събитие.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

27/06/2026

БИХЕВИОРИЗЪМ

От стимула към реакцията

След като разгледахме психоанализата и хуманистичната психотерапия, стигаме до направление, което предлага съвсем различен поглед към човешкото поведение и неговото изучаване.

Докато психоанализата търси обяснение в несъзнаваните психични процеси, а хуманистичната психология и хуманистичната психотерапия поставят акцент върху личността и нейния потенциал, бихевиоризмът насочва вниманието към това, което може да бъде наблюдавано, измерено и проверено – поведението.

Според представителите на това направление психологията трябва да бъде обективна наука и да изучава преди всичко закономерностите, по които поведението се формира и променя.

Иван Павлов

Макар да не е психолог, а физиолог, Иван Павлов поставя основите на едно от най-важните открития в психологията – класическото обусловяване.

Експериментът с кучетата

По време на своите изследвания Павлов забелязва, че кучетата започват да отделят слюнка още преди да получат храната. След многократно съчетаване на звука на звънец с храненето, само звукът на звънеца става достатъчен, за да предизвика слюноотделяне.

Така Павлов показва, че организмът може да изгради нови връзки между първоначално несвързани стимули. Това откритие поставя основите на разбирането, че част от човешкото поведение се формира чрез учене.

Джон Уотсън

Джон Уотсън превръща тези идеи в основа на ново направление – бихевиоризма.

Според него предмет на психологията трябва да бъде единствено наблюдаемото поведение.

Експериментът „Малкият Албърт“

Уотсън демонстрира, че страхът също може да бъде научен.

Първоначално малкият Албърт не проявява страх към бял плъх. След многократно съчетаване на появата му със силен, неприятен шум детето започва да се страхува не само от плъха, но и от други бели и пухкави предмети.

Днес този експеримент има предимно историческо значение и не би могъл да бъде проведен според съвременните етични стандарти.

Развитието на психотерапията по-късно показва, че научените страхове могат да бъдат преодолени, когато човек започне да разбира по различен начин себе си и случващото се около него, а новият опит постепенно замени старите автоматични реакции. Именно промяната в начина, по който интерпретираме преживяванията си, поставя основите на следващата голяма стъпка в развитието на психотерапията – когнитивната психотерапия.

Бъръс Фредерик (Б. Ф.) Скинър

Скинър доразвива бихевиоризма чрез теорията за оперантното обусловяване.

Според него поведението се влияе не само от стимулите, но и от своите последици.

Действията, които водят до положителен резултат, е по-вероятно да се повторят, докато тези, които са последвани от неблагоприятни последици, постепенно намаляват честотата си.

Неговите идеи оказват решаващо влияние върху развитието на поведенческата психотерапия и съвременната психология.

---

Бихевиоризмът променя психологията, като въвежда строг научен подход към изучаването на поведението и разработва методи, които могат да бъдат проверявани експериментално.

С течение на времето обаче става ясно, че човешкото поведение не може да бъде обяснено единствено чрез връзката между стимулите, реакциите и техните последствия. Начинът, по който човек възприема, осмисля и интерпретира своя опит, също има съществено значение.

В следващата публикация ще разгледаме как когнитивната психотерапия поставя мисленето в центъра на психологичното обяснение и защо двама души могат да реагират по различен начин на едно и също събитие.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

01/08/2026

29/07/2026

08/07/2026

05/07/2026

03/07/2026

03/07/2026

02/07/2026

30/06/2026

30/06/2026

27/06/2026

Address

Opening Hours

Telephone

Website

Alerts

Contact The Practice

Shortcuts

Share

Category

Listing takedown request

Monday	09:00 - 19:00
Tuesday	09:00 - 19:00
Wednesday	09:00 - 19:00
Thursday	09:00 - 19:00
Friday	09:00 - 19:00
Saturday	09:00 - 14:00