Психолог Валерия Аксенова

03/09/2026

01/09/2026

Защо толкова често бъркаме зависимостта с любовта?
Защо предпочитаме да страдаме и да се крием зад илюзията за едно красиво чувство, вместо просто да си признаем, че не ни е добре?
Древните гърци са вярвали, че любовта е специална божествена сила, която ни завладява. Съвременните невробиолози пък са категорични, че влюбването е вид психично разстройство. Трансперсоналната психология ни казва, че ние обичаме не просто Другия — реалния човек, за когото понякога знаем съвсем малко, но едновременно с това преживяваме среща с част от собствената си душа, която изведнъж е получила човешко лице.
В момента на влюбването наистина преживяваме нещо много по-голямо от нашето малко, рационално „Аз“. Срещаме се с нещо, което ни вдъхновява и ни разширява. Помните ли това чувство на безкрайно щастие и влюбeност в целия свят?
Точно така, именно това прекрасно състояние искаме да удължим, да задържим колкото се може по-дълго. И дори когато любимият се държи грозно с нас, ние несвесно се опитваме да не го забелязваме. Заглаждаме ръбовете, забраняваме си да чувстваме лошото, само и само да уловим бягащия миг. В някои случаи тази влюбeност прераства в зависимост: болезнена фиксация върху другия и усещане, че без него нещо изключително важно ще си отиде от живота ни.
Тогава почти цялата ни психична енергия отива за това да създаваме илюзията, че всичко е наред, и да се съпротивляваме на реалността, която ясно ни казва: избраният човек ни причинява болка.

Как тогава да разберем какво се случва с нас: в любовта ли сме, или в нейната илюзия?

За мен има един ясен маркер:
❤️Ако животът ти става по-ярък и по-красив — това е Любов.
🤪Ако ти струва, че Другият е изместил и заменил целия ти живот — това е илюзия и Зависимост

#зависимост #психолог #Пловдив .

31/08/2026

Е, скъпи приятели, направихме го! 💫

С група прекрасни жени изминахме пътя на древните Самотракийски мистерии и преминахме през истинска инициация.
Оглеждайки се назад, виждам, че се случи нещо наистина сакрално. По примера на древните ще запазя най-съкровените лични моменти на групата в тайна — защото истинската дълбочина обича тишината.

Като водач познавам този път не от книгите. Моят собствен дълбок процес на трансформация, продължил година и половина, тук, на острова, откри своето физическо завършване. И именно от това състояние на пълна стабилност, яснота и преживян опит създавах и държах пространството за нашите участнички.

През целия ритрийт се учихме да преживяваме срещата с острова изцяло в момента: да попиваме с очите, кожата, пръстите, сърцето, с цялото си тяло… Да гледаме с широко отворени очи и да живеем, сливайки се с природата, прониквайки в нея чрез водата, вятъра, дърветата, камъните…

Гръцкият остров Самотраки е естествен парк от елинистическия период — време, когато европейската цивилизация е дишала един въздух с Боговете. Тук са живели кабири, пеласги, тракийци и елини, които са вярвали в първичните природни сили — затова най-древните Богове на острова дори нямат имена… Тук са акостирали легендарните аргонавти, оттук, според Омир, Посейдон е наблюдавал Троянската война, тук по време на мистериите бащата на Александър Македонски, Филип II, се запознава със съпругата си Олимпиада, пак тук са получили посвещение „бащата на историята“ Херодот и самият Питагор…

Изглежда, че силите, които пазят този остров, са решили да не допускат съвременния човек твърде близо — само за кратко и по специално благоволение 🙂 На Самотраки живеят около 2000 жители, от които за зимата остават малко над сто. Какво са всъщност за вечността тези броени хиляди години цивилизация? Козите и овцете тук си бродят, където си поискат, и вечер на някоя стръмна скала лесно можеш да стреснеш от внезапния звън на чановете им.

Но островът беше благосклонен към нас. 5 дни, от първия лъч на слънцето до късна вечер, той подкрепяше нашето потапяне. Мекотата на времето приличаше на майчино благословение за свещения съюз между женското и мъжкото, между природата и човека, между божественото и земното…
Наблюдавахме как се променят нашите лицата и състоянията. Потапяхме се в хладните води на водопадите и в най-нежния морски прибой, за да усетим изначалното женско. Изкачвахме се по склоновете на планината Фенгари и гледахме от скалите към ширналата се шир, свързвайки се със стабилността и устойчивостта на мъжкото. Потапяхме се в древните смисли на йерогамията в Светилището на Великите Богове и празнувахме новото раждане в нощта на пълнолунието под бездънното звездно небе.

Последния ден прекарахме в гората с хилядолетните чинари, където растат реликтови гиганти, приличащи на замръзнали дракони и великани. Прислонявайки се към дървото, което сърцето ми избра, усетих как то буквално ме приема в себе си, дарявайки ми колосална опора.
След връщането има ясно усещане за разширение до небето и заземяване до най-древните корени. Сега пред всяка от нас — и пред мен, и пред нашите прекрасни участнички — стои една красива задача със звездичка: грижливо да интегрираме този мащаб, тези състояния и нови смисли в обикновената, плътна реалност.

20/08/2026

Забрана върху уникалността

Нашето уникално Аз е нашият почерк, нашата походка, движенията и обръщението ни. Това са нашите специални дарби, които притежаваме само ние. Свикнали сме да се възхищаваме на таланта у другите, а за себе си — обикновените хора — да мислим, че всичко у нас е средностатистическо, обикновено и незабележимо.
Затова си казваме: „И аз съм си такъв — нищо особено, просто един обикновен, сив човек.“
Понякога, когато не откриваме таланта си, се опитваме да го компенсираме с грижа за външния си вид или с материални придобивки. Маркови дрехи, швейцарски часовник, скъпа кола…

Когато не вярваме в собствената си уникалност, започваме да вярваме, че магията на парите и успеха ще компенсира нашата незначителност. „Ако имам статусна вещ, вече ще съм поне малко по-добре от приятеля си.“

Разбира се, това го мислите не вие, а вашата конструкция — личността, която не знае истината. Не всички таланти се виждат от пръв поглед, не всяка способност е нещо гръмко и ярко. Никой от нас не е бил особено подкрепян да бъде индивидуален, защото индивидуалността е неудобна за възрастните.
Затова в детството си много от нас са получили забрани за това да бъдат ярки, индивидуални, творчески настроени, предприемчиви, лидери или просто самобитни.

Така се превърнахме в обикновени, незабележими възрастни. И вместо уникалното Аз, което изтласкваме в сянката и крием от другите и от самите себе си, израства личност с Фалшиво Аз.

Как да разберете дали вашето Аз е фалшиво?

Достатъчно е да потърсите няколко:
1. Непрекъснато сте под напрежение, очаквайки оценката на другите. Дори когато ви хвалят, отвътре продължавате да се питате: „А наистина ли съм достатъчно добър?“

2. Живеете в режим на оцеляване: мислите ви постоянно са или в миналото, или в бъдещето. Не искате да повторите лош опит, затова постоянно се тревожите за това какво предстои.

3. Постоянно се сравнявате с останалите. И почти винаги намирате някой, който е по-добър, по-красив, по-успешен или по-талантулив от вас.

4. Не знаете наистина какво искате, а ако все пак поискате нещо, се съмнявате дали желанието ви е „правилно“. За сметка на това отлично знаете какво е правилно, прието, нужно и какво „трябва“ да бъде.

5. Страхувате се да се изявите твърде ярко. Залагате на това да не се набивате на очи, да не се хвалите, да не заемате много място и да не показвате способностите си, за да не предизвикате завист или осъждане.

6. Трудно понасяте собствения си успех. В същото време обаче отчаяно копнеете да бъдете ценени, обичани, хвалени и да се говори за вас.

7. Животът ви изглежда скучен или имате чувството, че живеете чужд живот.

18/08/2026

Къде търсим промяната?

Често хората несъзнателно търсят свещено пространство – място или преживяване, в което усещат, че нещо важно предстои да се случи. Появява се вълнение, очакване, понякога тревожното усещане, че сме на прага на промяна.

Тогава започваме да търсим своето посвещение. Пътуваме, влюбваме се, търсим духовни практики, силни преживявания, нови хора и нови места. Сякаш някъде отвън съществува онзи еликсир, който ще ни промени отвътре.

Но често търсим не там.

Този вътрешен импулс може да бъде наречен ЗОВ– желание да излезем от познатото и да влезем в пространство, в което старият ни начин на живот вече не работи.

Това е лиминалното пространство– прагът между два етапа от живота. В него вече не сме напълно старите себе си, но още не сме станали новите.

И тук има един важен капан.

Можем да попаднем не в лиминално, а в лиминоидно пространство.

То може да бъде необичайно, красиво и силно. Може да ни даде свобода, удоволствие, адреналин, дори усещане за единство. Но след него ние оставаме същите.

Например рок концертът.
Светлини, музика, тълпа, танци, алкохол – за няколко часа всички сме едно. Появява се усещане за свобода и принадлежност, но концертът свършва. На следващия ден се връщаме към работата, сметките и ежедневието. А след месец понякога дори не помним защо преживяването е било толкова важно.

Преживяването е било силно, но не е станало трансформиращо.

Трансформацията започва, когато пренесем преживяното обратно в живота си.

Можеш да прекараш седмица в прекрасно място, да медитираш, да плачеш, да изпиташ единение със света и да се върнеш същият човек.

А можеш да преживееш един разговор, една среща или едно пътуване и след него да започнеш да живееш по различен начин.

Свещеното пространство само отваря вратата.

През нея трябва да преминем ние.

И точно затова ви каня на остров Самотраки*– място, което не е просто красива точка на картата, а пространство за среща със себе си, с природата, с другите и с онова, което отдавна чака да бъде чуто.

⏳За нашето пътуване остана само едно последно място.

Може би това е вашият Зов.

А може би е просто остров.

Но понякога именно така започват най-важните промени.

16/08/2026

Живеем в свят, управляван от мъжки закони, и това изключително много обърква жените. Знаем твърде малко за себе си, а онова, което знаем, просто не се вписва в стандартите, които ни изглеждат правилни.
Например, какво всъщност е увереността? Мислите си, че това е самочувствие, епатаж, яснота и твърдост в преценките, умение да ръководиш, да командваш, да отстояваш мнението си и да си знаеш цената? Е, далеч не е така — всичко това са атрибути на мъжката увереност.

Женската увереност е съвсем различна: тя е онова специално усещане за вродена сила и за собствената способност да я управляваш, докато изпитваш вътрешна хармония, удовлетворение и любов.

15/08/2026

Взаимоотношенията с искрено обичащ мъж за мен са като танц. Забелязала съм, че такъв мъж не се появява в живота на жената веднага, а в точно определен момент.
Когато тя вече е готова, когато се е научила да се отпуска и да се доверява, когато нейният вътрешен танц ѝ носи удоволствие на самата нея.
Жената умее да танцува и сама по себе си, защото нейният първи и най-добър учител е самата Природа. Забелязали ли сте, че когато се озовете далеч от хората и цивилизацията — там, където природата е все още чиста и хармонична — у вас се раждат невероятни усещания?
Възторг, пълнота, радост, безгранично доверие. Иска ви се да се движите, да танцувате, а сърцето ви се отваря, нали? Случвало ли ви се е?
На мен лично понякога ми се струва, че самата природа ме тласка към движение и пуска моята собствена мелодия. Вятърът ме гали и нежно ме подема, дърветата ме канят да се хвана за тях, тревата ласкаво гъделичка краката ми, а ароматът на цветята прониква дълбоко и ме изпълва с блаженство… Сякаш всяка клетка се пълни с радост и се събира отново чрез любовта… а сърцето бие от преливащо чувство.
Има такива места, където усещаш това партньорство с природата с цялото си същество…
Познато ли ви е това чувство?

14/08/2026

Възхищаваме се на силните, мъдрите и успели жени. Всяка от нас иска да е такава.
Но векове наред са ни учили да заслуживаме това възхищение, поставяйки чуждите интереси пред своите.
Днес тази стратегия вече не работи.

Една жена може да е истински щастлива и пълноценна само когато е спокойна и в мир със себе си.

Жената трябва да е ОТПУСНАТА!

Но вътрешният мир и дълбокото удовлетворение не идват случайно, те са резултат от три ключови стъпки:
1️⃣Ти си на първо място за себе си.
2️⃣Поставяш ясни граници и знаеш какво е недопустимо спрямо теб.
3️⃣Служиш на нещо по-голямо и значимо от твоето его.

На практика това променя всичко. Повечето жени се раздават за семейството и децата, а за себе си отделят време едва накрая, ако въобще остане такова.
Резултатът?

Умора, тревожност и неудовлетвореност.
Време е за промяна! Да избереш себе си означава да пренаредиш приоритетите си: първо ТИ, после ЛЮБОВТА и чак тогава ГРИЖАТА за останалите.
Искаш ли да си върнеш силата, да осъзнаеш своето предназначение и да живееш пълноценно?

Включи се в нашия ритрийт на остров Самотраки, остават само 2 места! Открий по-голямото нещо, което очаква твоето служене. Само за жени.

13/08/2026

Продължаваме да разглеждаме лунния аспект на женствеността.

Връзката на жената с нощното светило е дълбоко пуснала корени в природните ритми. Естественият 28-дневен цикъл на Луната съвпада с менструалния цикъл. Любопитно е, че в древността преминаването през този цикъл е било време, в което жените са живеели в изолация и са нямали право да действат или да общуват с останалите. От днешна гледна точка това може да изглежда като ограничаване на правата. Но еврейският Шабат – „свещеният ден за почивка и святост“ – води началото си от вавилонския „сабату“, който от своя страна е бил „ден за почивка“ на лунната богиня Ищар, тъй като тогава тя е била в менструация и не е бивало да бъде разгневявана или безпокоена.

Има предположения, че самите жени са налагали това табу за общуване върху себе си, тъй като женската природа изпитва нужда от периоди на „лунна тъмнина“ за уединение и възстановяване на своята психологическа цялост. Хич не е лошо да помним това и ние, скъпи дами. Защото изключително често чувам жени да говорят за чувството си за вина, когато им се иска да останат сами със себе си. А то ни е в кръвта :простете за каламбура.

Изолацията, почивката и пречистването са свещен цикличен ритуал, който ни позволява да се обновяваме и да си връщаме силите.

Луната расте, пълнее, изчезва и пак се завръща.
И това предполага същия земен цикъл и при жените.

Значи женската сила няма как да бъде еднаква всеки ден.
Има време да се появяваш.
Има време да събираш плодовете.
Има време да се прибираш навътре.
Има време просто да не създаваш нищо.

Самата аз знам по себе си как бликащата енергия изведнъж изчезва като вода в пясък. Дълго време се прекорявах и безмилостно се критикувах за това: „Къде ми е дефектът?“, „Какво ми има?“

Ако преминавате през спадове, липса на желание за действие или ви се иска нищо да не правите, да избягате в гората или да отлетите на другия край на света — вместо да се съдите за тези желания, по-добре се попитайте:
„А в коя лунна фаза съм в момента?“

Това не е призив да оправдавате пасивността. Това е изключително важно признание, че психиката и творческата сила на жената си имат свой собствен ритъм.