17/07/2026
Via Milena Rangelova
"ВЪЗПИТАТЕКНИЯТ ПАРАДОКС В ЕПОХАТА НА НАРЦИСИЗМА
Днес родителите са по-загрижени да бъдат обичани от децата си, отколкото да ги възпитават. Неудобната истина за любовта, ограниченията и защо казването „не“ е плашещо днес.
Никога преди нашето време не е обръщало толкова много внимание на връзката между родители и деца. Детето все повече прилича на принц, на когото семейството предлага безбройните си услуги. Изправени сме пред радикална трансформация на родителската роля, където авторитетът често се жертва на олтара на постоянно желание за одобрение, което рискува да изпразни възпитателната роля от всякаква същност.
Мисълта на Масимо Рекалкати поставя под въпрос дълбокото отклонение. Ако родителят отчаяно търси любовта на детето, той се страхува от необходимия конфликт, който всеки възпитателен акт включва. Казването „не“, поставянето на граница, установяването на правило не са жестове на враждебност, а стълбовете, върху които е изградена детската психика. Без ограничения, преживяването на желанието става неопределено, а чувството за реалност се замъглява, превръщайки растежа във вечно настояще, удовлетворяващо, но безцелно.
Това обсесивно търсене на емпатична близост, която елиминира дистанцията между поколенията, пречи на младите хора да се изправят пред фрустрацията, която е истинската тренировъчна площадка на съществуването. Крехкостта, която наблюдаваме у много млади хора днес, често е резултат от възпитание , което е заменило символичната забрана с постоянно преговаряне или капитулация пред исканията на детето. Истинската възпитаваща любов изисква смелостта да бъдеш временно необичан, за да бъдеш най-накрая признат като този, който отваря пътя към живота.
Следователно предизвикателството е да се възстанови родителски стил, способен да поддържа ролята си, без да отстъпва пред лицето на емоционалната тревожност от отхвърляне. Да възпитаваш означава да позволиш на децата да открият, че светът съществува независимо от техните желания и че свободата е цел, която може да бъде постигната само чрез признаване на ограниченията и законите на другите."
IL PARADOSSO EDUCATIVO NEL TEMPO DEL NARCISISMO
Oggi i genitori sono più preoccupati di farsi amare dai loro figli che di educarli La verità scomoda su amore limiti e perché dire no oggi fa paura
Mai nessun tempo come il nostro ha dedicato tanta attenzione premurosa al rapporto fra genitori e figli Il figlio assomiglia sempre più a un principe al quale la famiglia offre i suoi innumerevoli servizi Siamo di fronte a una trasformazione radicale della funzione genitoriale dove l autorevolezza viene spesso sacrificata sull altare di un desiderio di approvazione costante che rischia di svuotare il ruolo educativo di ogni sostanza
Il pensiero di Massimo Recalcati ci interroga su una deriva profonda Se il genitore cerca disperatamente l amore del figlio teme il conflitto necessario che ogni atto educativo comporta Dire di no porre un limite stabilire una regola non sono gesti di ostilità ma i pilastri su cui si costruisce la struttura psichica del ragazzo Senza il limite l esperienza del desiderio diventa indefinita e il senso di realtà si annebbia trasformando la crescita in un eterno presente gratificante ma privo di direzione
Questa ricerca ossessiva di una vicinanza empatica che azzera le distanze tra le generazioni impedisce ai giovani di confrontarsi con la frustrazione che è la vera palestra dell esistenza La fragilità che oggi osserviamo in molti giovani è spesso il risultato di un educazione che ha sostituito il comando simbolico con la negoziazione continua o con la capitolazione di fronte alle richieste del figlio Il vero amore educativo richiede il coraggio di essere temporaneamente non amati per poter essere finalmente riconosciuti nel ruolo di chi apre la strada alla vita
La sfida è dunque quella di recuperare una genitorialità capace di sostenere la propria funzione senza abdicare di fronte all ansia da prestazione affettiva Educare significa permettere al figlio di scoprire che il mondo esiste indipendentemente dai suoi desideri e che la libertà è un traguardo che si raggiunge solo attraverso il riconoscimento del limite e della legge dell altro
Autore Massimo Recalcati
