20/06/2025
Статия № 3 по темата НА ТАТЕ ПРИНЦЕСАТА
Продължавам с процеса на терапия при Лиляна и нейната тема с връзките и очакванията й към мъжете, а и не само.
В работата ни включихме и метода на писмото, както и писане от името на клиентката и на баща й (между другото много ценен метод, който за кратко време има потенциал да промени перспективата на човек). Правихме и визия, но доста по-нататък.
"От деня, в който се роди, тя беше съкровището на родителите си. Всеки неин жест, всяка дума, всяко несръчно нарисувано слънце – всичко бе повод за възхищение.
Ти си най-умната! Никой не може да се сравнява с теб! Ти заслужаваш най-доброто, защото си специална!
Лиляна растеше, попиваше тези думи като истина.
Винаги първа, винаги перфектна- защото никой не ѝ беше казвал обратното.
Но светът навън беше различен.
📌 Когато започна работа, се сблъска с критика – това я смазваше.
📌 Когато връзките ѝ не вървяха гладко, обвиняваше другите – защото тя не знаеше, че може да е причината.
📌 Когато животът изискваше от нея усилия, а не само възхищение – се чувстваше сломена.
Родителите ѝ я бяха научили да вярва, че е безупречна, но не я бяха подготвили за трудностите в реалния живот.
Лили започна да разбира:
❌ Липсата на критика я беше оставила в капан – малко дете в тяло на зряла жена.
❌ Любовта, която познаваше, не беше изобщо любовта, която получаваше. И не разбираше защо.
В процеса на работата ни предложих да разгледаме и няколко конретни теми:
🔄 таткото – Лили започна да осъзнава, че прекалената му закрила и обожание я бяха направили зависима от идеята, че любовта винаги трябва да е безусловна и безгранична!
🔄 детството – започна да вижда как липсата на критика я бе оставила неподготвена за реалния свят. Винаги „най-добрата“, „най-красивата“, „най-умната“, но без умението да приема грешките си.
🔄 връзките – най-болезненото осъзнаване дойде с разбирането, че не мъжете я разочароват, а собствените ѝ очаквания към тях.
Започна постепенно премоделиране на мисленето й в посока:
✅ Приемане на партньорите като равностойни, а не като „спасители“.
✅ Осъзнаване, че любовта не е преклонение, а взаимност.
✅ Вече не чакаше някой да я постави на пиедестал, а сама изграждаше себе си.
Процесът не беше лесен. Честно казано, имаше моменти, когато ѝ се искаше да се върне към удобната роля – тази на „принцесата“. Но с всяка следваща среща, с всеки осъзнат родов модел, забелязвах ,че ставаше по-силна, по-независима, някак си по-готова да живее истински.
За първи път Лили се запита:
„А какво искам аз? Без очакванията на родителите ми, без идеалите, които ме държат в миналото?“
И всъщност именно това беше началото на нейното "пробуждане".
Винаги твърдя, че осъзнаването не е мигновено. То идва на пластове – с всеки разговор, с всяка среща със старите модели, с всяка промяна в начина на мислене.
Психотерапията помогна на „принцесата“ да започне да разкрива истинското си Аз – отвъд очакванията на родителите й, както и отвъд нереалистичните й представи за любовта.
Само че, както всяка една промяна, и тук имаше сблъсъци и доста трудности..
• В началото изпитваше съпротива – не искаше да повярва, че любимите ѝ убеждения може би не ѝ служат добре.
• Откриването на родовите модели беше болезнено – тя осъзна, че отношението на баща ѝ към нея не беше просто грижа (безспорно), а модел, който я държи и в зависимост.
• Чувството на загуба – беше трудно да се откаже от образа на „специалната“ и да се приеме като нормална жена, която търси здравословна връзка.
✨ Най-ценните сесии, които Лили оцени като "пробуждащи":
✅ Разговор за границите – тя осъзна, че може да обича баща си, без той да определя изборите ѝ.
✅ Сподели, че започва да осъзнава какво означава да имаш добра самооценка – за първи път не търсеше външно одобрение, а започна да се пита какво наистина я прави щастлива.
✅ Темата с преработване на миналото – вместо да се чувства жертва, започна да вижда своята собствена роля и отговорност в отношенията.
💡 Как терапията промени начина ѝ на мислене?
✔освободи се от очакването, че мъжът трябва да бъде „спасител“.
✔започна да възприема критиката, без да се чувства „по-малко ценна“.
✔установи, че любовта е пълноценна само когато е взаимна – без идеализации, без роля на жертва.
Процесът на терапия беше бавен, признавам. Но пък с всяка сесия виждах промяната в Лили- тя се чувстваше по-уверена, по-способна да прави избори извън старите модели- не просто "детектваше" моделите, които я държаха в капан, но и започваше да реагира и да ги променя.
Най-голямото предизвикателство се оказа в сферата на партньорските взаимоотношения.
💡 Новият поглед върху партньорството
Преди терапията, връзките ѝ бяха изпълнени с очаквания:
❌ Партньорът трябваше да я поставя на пиедестал и да си я гледа
❌ Трябваше да бъде „идеален“ – да я защитава така, както баща ѝ го правеше.
❌ Трябваше да я обгрижва безусловно, без да очаква усилия от нейна страна. В противен случай тя лесно влизаше в ролята на жертва.
С терапията се научи на нещо много важно:
✅ Любовта не е защита, а взаимност
✅ Партньорът не е баща ти – той е твой спътник и равен на теб
✅ Връзката не е поклонение, а споделеност
🚀 Как започна да се подобрява връзката ѝ?
✅ Започна да приема мъжа до нея като "реален" човек с правото на недостатъци, а не като идеализирана фигура, която да покрива определени претенции
✅ Осъзна идеята на споделената отговорност – любовта вече не беше просто едностранно получаване на грижа, а взаимен обмен на внимание, подкрепа, съобразяване, допускане на компромиси, ако се наложи
✅ Връзката вече не беше зависимост, а истинско партньорство- никой не е длъжен да те носи на ръце, вие просто вървите заедно.
Лили каза,че се чувства пораснала. Личеше си по поведението и думите й.
🍀И пак го казвам - всичко е възможно. На невъзможното му трябва малко повече време.🍀
Теодора Георгиева
родов терапевт ◉◎позитивен психолог◎◉ психотерапевт◉◎ индивидуални констелации
