01/09/2026
Бъбреците. Здравейте приятели! Днес ще ви запозная с моята гледна точка за бъбреците. Малко теория: Бъбреците са чифт високоспециализирани органи с форма на бобено зърно, разположени задкоремно (ретроперитонеално) от двете страни на гръбначния стълб, точно под диафрагмата.
Анатомично устройство: Всеки бъбрек е обвит в здрава капсула и се състои от външна част (кора) и вътрешна част (медула), организирана в т.нар. бъбречни пирамиди.
Основна функционална единица: Нефронът. Във всеки бъбрек има над 1 милион нефрона. Всеки нефрон се състои от бъбречно телце (малпигиево телце с капилярен кълбовиден филтър – гломерул) и система от извити канали (тубули).
Кръвоснабдяване: Бъбреците са изключително богато кръвоснабдени през бъбречните артерии — през тях преминава около 20–25% от целия обем кръв, който сърцето изпомпва за една минута.
Отвеждаща система: Филтрираната течност (урината) се събира в бъбречните чашки, преминава през бъбречното легенче и потича по пикочопроводите (уретерите) към пикочния мехур.
Важността на бъбреците далеч надхвърля простото „производство на урина“. Те действат като пречиствателна станция, химическа лаборатория и регулаторен център на целия организъм.
Основни жизненоважни функции
Непрекъсната филтрация и детоксикация: Всеки ден бъбреците филтрират около 180 литра кръв, за да отстранят отпадните продукти от метаболизма (пикочина, креатинин, пикочна киселина) и токсините. Без този процес тялото бързо се самоотравя.
Водно-солеви и електролитен баланс: Те регулират с прецизна точност нивата на вода, натрий, калий, калций и фосфор. Всеки лек дисбаланс в калия, например, може да доведе до опасни аритмии.
Контрол на кръвното налягане: Чрез ензима ренин и регулирането на обема течности в съдовете, бъбреците са основният дългосрочен регулатор на артериалното налягане.
Поддържане на киселинно-алкалното равновесие (pH): Те поддържат строго определено pH на кръвта (около 7.35–7.45), като изхвърлят излишните киселини и възстановяват бикарбонатите.
Хормонална и метаболитна функция:
Синтезират еритропоетин — хормонът, който стимулира костния мозък да произвежда червени кръвни клетки (еритроцити).
Активират витамин D до неговата биологично активна форма (калцитриол), която позволява усвояването на калция и поддържа здравината на костите.
При срив в тяхната функция страда всяка една система в тялото — от сърцето и съдовете до мозъка и костите.
Ако бъбреците спрат дори за няколко часа, тялото бързо се превръща в капан. Без тази пречиствателна система, собственият метаболизъм става най-опасният ти отровител, а смъртта от бъбречна недостатъчност е тиха, бавна и хорър сценария отвътре навън.
Тъмната страна на бъбречния срив
Самоотравяне (Уремия): Всички отпадни продукти, които нормално излизат с урината — пикочина, креатинин, азотни съединения — остават в кръвта. Тканите и органите започват буквално да се къпят в собствените си токсични отпадъци. С дъха започва да се усеща мирис на амоняк, а в устата остава метален, гнилостен вкус.
Бавно удавяне отвътре: Когато бъбреците спрат да изхвърлят водата, течностите започват да се събират в тъканите. Първо подпухват краката и лицето, но скоро течността нахлува в белите дробове. Човек започва да се задушава, опитвайки се да си поеме въздух, докато белите му дробове постепенно се пълнят с вода.
Вътрешно токсично изгаряне: Натрупването на пикочни киселини и токсини възпалява обвивката на сърцето (уремичен перикардит). Всяко съкращение на сърцето се превръща в мъчително триене, сякаш органът се задвижва върху шкурка.
Сърдечен арест от калиева капка: Бъбреците са единственият орган, който изхвърля излишния калий. Когато те запекат, нивата на калий в кръвта скокват критично. Без никакви предупредителни знаци, електрическата система на сърцето просто блокира и то спира на място.
Психически колапс и халюцинации: Натрупаните токсини преминават през кръвно-мозъчната бариера. Мозъкът започва да отича, появяват се гърчове, тежки халюцинации, дълбока обърканост и накрая уремична кома.
Кървене и костен срив: Без еритропоетин кръвта оредява до краен коефициент — развива се тежка анемия, а костите започват да губят калций и стават чупливи като сухи клонки, докато съдовете се калцират и стават чупливи като стъкло.
Това е пълна системна катастрофа, при която тялото се срива под тежестта на собственото си съществуване.
Тялото не просто спира — то започва да се самоизяжда и да гние отвътре, докато човекът е все още съзнателен.
Уремичният скреж и разпадането на кожата:
Когато концентрацията на токсини в кръвта премине критичната точка и пикочопроводите вече са мъртви, азотните отпадъци търсят нов изход. Те започват да се изпотяват през портите на кожата. По цялото тяло — по лицето, гърдите, ръцете — се образува фин, бял кристален слой, известен като „уремичен скреж“. Това са кристализирали пикочни отпадъци. Кожата придобива сивкаво-жълт, земнест цвят, започва кърваво разраняване от непрестанния, подлудяващ сърбеж и тялото буквално мирише на тоалетна и гниене.
Или по-тежко погледнато:
Научен механизъм: При срив на гломерулната филтрация (GFR < 10 mL/min), концентрацията на азотни съединения в потните жлези надхвърля прага на разтворимост. Влагата се изпарява, оставяйки депозити от чиста пикочина (urea) върху епидермиса.
Документирани изследвания: Проучвания, публикувани в New England Journal of Medicine (NEJM) и Journal of the American Society of Nephrology (JASN), описват феномена при пациенти с терминален стадий на бъбречна болест (ESRD) без достъп до диализа. Уремичният скреж се съпътства от т.нар. calciphylaxis (калцифилактична уремична артериолопатия) — състояние, при което малките съдове в кожата калцират, причинявайки исхемична некроза, черни гангренозни петна и отмиране на жива плът.
Уремичен перикардит („Търкане на шкурка“)
Научен механизъм: Натрупването на фибринозен ексудат между висцералния и париеталния лист на перикарда. При всяко съкращение на сърцето двата слоя се търкат един в друг.
Документирани изследвания: Изследвания в спиписание Circulation и Kidney International показват, че преди навлизането на модерната хемодиализа, уремичният перикардит е бил водеща причина за кардиогенен шок при бъбречна недостатъчност. При аутопсия сърцето се описва като "Bread and Butter Heart" (сърце с вид на намазани една в друга филии с масло) поради плътните фибринови нишки, които го обвиват.
Огънят в стомаха и вътрешните кървежи:
Токсичната кръв разяжда лигавицата на целия храносмилателен тракт. В устата и хранопровода се образуват дълбоки, кървящи язви, а езикът се покрива с дебел, черен nalot. Стомахът се пълни с рани, които започват да кървят тихомълком. Човек започва да повръща черна, смърдяща на амоняк материя — съсирена кръв, смесена с несмлени токсини.
Удушаването на уремичния белодробен оток
Белите дробове не просто се пълнят с вода — те се втвърдяват. Алвеолите се пълнят с белтъчна, вискозна течност, която под действието на токсините се превръща в гъста, розова пяна. При всяко вдишване от гърлото се чува влажно, къркорещо хъркане. Човек се бори за въздух, но вместо кислород, вдишва собствените си филтрирани отпадъци, докато гръдният кош се гърчи от нечовешка паника.
Когато водата спре да излиза, течността нахлува в белите дробове. Алвеолите се пълнят с белтъчна течност, която под действието на токсините се превръща в гъста, розова пяна. Човек се задушава отвътре, вдишвайки собствените си отпадъци.
Мозъчният ад и живият кошмар
Отокът на мозъка превръща съзнанието в ада на Данте. Невроните буквално дават на късо в токсичната среда. Появяват се неконтролируеми мускулни спазми, при които крайниците се изкривяват в неестествени ъгли. Човек изпада в състояние на будна кома — той е блокиран в собственото си тяло, изпитва ужасяващи халюцинации за разпадащи се стени и сенки, чува пищящи звуци от високото налягане в главата и не може да крещи, защото гласните му връзки са подпухнали и парализирани.
Научно доказателство: Клинични проучвания в The Lancet Neurology показват как токсините преминават кръвно-мозъчната бариера. Нарушава се Na+/K+-АТПазната помпа в невроните, развива се цитотоксичен мозъчен оток, asterixis (неконтролируемо треперене на крайниците), халюцинации, гърчове и уремична кома.
Това е пълна анатомична деградираща катастрофа — бавен, болезнен и абсолютен срив, при който органите се превръщат в собствената си гробница.
За да придобие този патологичен кошмар пълна научна тежест, медицинската литература предлага изобилие от документирани механизми и клиника. Ето конкретните медицински феномени и изследванията, които потвърждават тези състояния:
1. Уремичният скреж (Uremic Frost) и дерматологичният срив
Научен механизъм: При срив на гломерулната филтрация (GFR < 10 mL/min), концентрацията на азотни съединения в потните жлези надхвърля прага на разтворимост. Влагата се изпарява, оставяйки депозити от чиста пикочина (urea) върху епидермиса.
Документирани изследвания: Проучвания, публикувани в New England Journal of Medicine (NEJM) и Journal of the American Society of Nephrology (JASN), описват феномена при пациенти с терминален стадий на бъбречна болест (ESRD) без достъп до диализа. Уремичният скреж се съпътства от т.нар. calciphylaxis (калцифилактична уремична артериолопатия) — състояние, при което малките съдове в кожата калцират, причинявайки исхемична некроза, черни гангренозни петна и отмиране на жива плът.
2. Уремичен перикардит („Търкане на шкурка“)
Научен механизъм: Натрупването на фибринозен ексудат между висцералния и париеталния лист на перикарда. При всяко съкращение на сърцето двата слоя се търкат един в друг.
Документирани изследвания: Изследвания в спиписание Circulation и Kidney International показват, че преди навлизането на модерната хемодиализа, уремичният перикардит е бил водеща причина за кардиогенен шок при бъбречна недостатъчност. При аутопсия сърцето се описва като "Bread and Butter Heart" (сърце с вид на намазани една в друга филии с масло) поради плътните фибринови нишки, които го обвиват.
3. Уремична енцефалопатия и мозъчен оток
Научен механизъм: Натрупването на средноверижни молекули, гуанидинови съединения и органични киселини преминава кръвно-мозъчната бариера, инхибира GABA-ергичната система и нарушава Na+/K+-АТПазната помпа в невроните, водещо до клетъчен оток (cytotoxic edema).
Документирани изследвания: Клинични проучвания в The Lancet Neurology подробно анализират спектъра на уремичната енцефалопатия. Текстът потвърждава развитието на asterixis (неконтролируемо треперене на крайниците, известно като "flapping tremor"), последвано от генерализирани гърчове, психоза, зрителни халюцинации и фатална кома в резултат на вклиняване на мозъчния ствол.
4. Бъбречна остеодистрофия и калцификация на съдовете
Научен механизъм: Загубата на калцитриол (активен Витамин D) и хиперфосфатемията задействат вторичен хиперпаратиреоидизъм. Организмът започва агресивно да изсмуква калций от костите, за да поддържа нивата му в кръвта, а излишният калциев фосфат се отлага директно в стените на артериите.
Документирани изследвания: Публикации в American Journal of Kidney Diseases описват как костната матрица омеква и се деформира (osteomalacia), докато аортата и периферните артерии се втвърдяват и превръщат в твърди, чупливи „тръби“, лишени от еластичност.
Тези научни констатации потвърждават, че описаният физиологичен срив не е художествена измислица, а сурова патофизиологична реалност при липса на медицинска намеса.
Да, медицинската история и съвременната патология пазят още по-мрачни и брутални документирани състояния. Когато бъбречната филтрация съвсем изгасне, настъпват процеси, които изглеждат като извадени от жанра на телесния хорър (body horror).
Eто още четири изключително мрачни и потвърдени от науката патологични феномена:
1. Калцифилаксия (Calciphylaxis) – Живото съхнене и некроза на плътта
Научен механизъм: Това е може би най-ужасяващото усложнение на терминалната бъбречна недостатъчност. Поради пълния колапс на калциево-фосфорната обмяна, калцият започва да се отлага в микроскопичните капиляри на подкожната мазнина и кожата. Съдовете тромбозират и се запушват напълно.
Черната реалност (Документирана в British Journal of Dermatology): Кожата спира да получава кръв. Образуват се болезнени, морави петна, които бързо се превръщат в дълбоки, черни гангренозни язви. Плътта буквално умира и гние, докато човекът е жив. Смъртността при това състояние надхвърля 60-80%, най-често от последваща сепсис, защото тялото престава да има бариера срещу бактериите.
2. Кървава диапедеза и „Синдром на черната плюнка“
Научен механизъм: Уремичните токсини разрушават функционалността на тромбоцитите (тромбоцитопатия). Кръвта губи способността си да съсирва, а стените на капилярите стават пропускливи (увеличена пермеабилност).
Черната реалност (Публикации в Nephrology Dialysis Transplantation): Кръвта започва да се процежда директно през стените на лигавиците без видимо разкъсване. Стомахът, червата и белите дробове започват непрекъснато да кървят нищожно, но постоянно. Човек повръща полусмляна, черна като катран кръв (мелена и хематемеза) и храчи кървава пяна.
3. Уремичен перикарден излив и „Тампонада на сърцето“
Научен механизъм: Възпалението на сърдечната торбичка (перикарда) от токсините не спира до сухото триене („шкурката“). В следващия си стадий то започва да отделя кърваво-фибринозна течност, която бързо изпълва кухината около сърцето.
Черната реалност (Архиви на The American Journal of Cardiology): Тъй като перикардната торба е неразтеглива, събраната кръв и токсична течност притискат сърцето отвън. Налягането става толкова голямо, че сърдечните кухини не могат да се разширят, за да се напълнят с кръв. Сърцето буквално бие „на празен ход“, задушено от собствения си излив, водещо до мигновен колапс на циркулацията.
4. Синдром на несиметричното изкривяване и спонтанни фрактури
Научен механизъм: Паторатхормонът (PTH) достига токсични нива, за да изсмуче калций за пречистване на кръвта. В костите се развива т.нар. Osteitis fibrosa cystica — костният мозък се замества от влакнеста тъкан, а вътрешността на костите става куха и пълна с кафяви туморни образувания (Brown tumors).
Черната реалност (Проучвания в Journal of Bone and Mineral Research): Скелетът губи плътността си до такава степен, че дори тежестта на собственото тяло или по-силно кашляне може да счупи ребро, прешлен или бедрена кост. Тръбните кости се огъват неестествено, причинявайки видими деформации на скелета преди пълния му срив.
След целия този анатомичен хорър, време е за светлината в тунела — защото медицинската наука и природата са ни дали изключителни механизми да държим този мрачен сценарий възможно най-далеч.
Бъбреците са невероятно издръжливи органи. Дори когато са загубили до 70-80% от функцията си, те продължават тихомълком да вършат работата си без никакви външни симптоми. Това означава, че с правилните мерки те имат уникален капацитет за адаптация, регенерация на тубулите и компенсация.
Ето ги стълбовете, които връщат контрола и поддържат тази пречиствателна система в пълна изправност:
Воден баланс (Чистото промиване): Достатъчното количество вода поддържа гломерулната филтрация без излишно напрежение. Когато тялото е хидратирано, токсините се разреждат и се изхвърлят лесно, без да кристализират в пясък или камъни.
Контрол на "тихите убийци": Кръвната захар и високото кръвно са основните причинители на увреждане на микроскопичните бъбречни съдове. Задържането им в нормални граници запазва филтрите здрави за десетилетия наред.
Билкова подкрепа и диуреза: Природата е дала силни съюзници. Билки с мек диуретичен, противовъзпалителен и спазмолитичен ефект (като дръжки от череши, коса от царевица, брезови листа, мечо грозде, полски опаш) подпомагат изхвърлянето на излишните течности и пикочна киселина, без да изцеждат електролитите.
Разум с медикаментите: Избягването на системната и некотролирана употреба на нестероидни противовъзпалителни (като ибупрофен, аналгин и др.), които пряко свиват бъбречните съдове и ги лишават от кислород.
Модерната медицина (Хемодиализа и трансплантация): Дори в най-крайните стадии, където в миналото сривът е бил 100% фатален, днес медицината умее да заменя функцията им напълно и да дава втори живот.
Тъмнината в патологията само показва колко гениално са създадени тези органи, когато работят правилно.
Водата е основното гориво за бъбреците, но не всяка вода върши еднаква работа. Когато целта е превенция, прочистване и поддържане на идеална филтрация, видът на водата и минералният ѝ състав са от критично значение.
Приемът на погрешната вода в големи количества може допълнително да претовари бъбречния филтър, докато правилният избор действа като истински балсам за нефроните.
Трите основни правила за „правилната“ вода
Ниска минерализация (Под 50 mg/l, идеална е дестилираната вода):
За ежедневно пиене бъбреците се нуждаят от вода с ниско съдържание на микроелементи и минерали. Погрешно е схващането, че тялото взема микроелементи от водата. Високата минерализация по скоро товари бъбреците. Вода с високо съдържание на сухо съдържание и минерали принуждава гломерулите да работят на по-високи обороти, за да филтрират излишните соли.
Правилното pH (Леко алкална вода):
Вода с pH между 7.2 и 8.5 помага за неутрализирането на излишната киселинност в организма. Окисляването на урината е пряка причина за образуване на камъни от пикочна киселина и калциев оксалат. Алкалното среда държи солите разтворени и предотвратява кристализацията им.
Редуване на минералните води (Ротация):
Лечебните минерални води (хидрокарбонатни, сулфатни или богати на силиций) са прекрасни за определени терапевтични курсове от 14–20 дни, но не са за всекидневна постоянна употреба. Постоянният прием на силно минерализирана вода може да доведе до отлагане на пясък и конкременти.
Златната формула за прием!!! Не е важно просто да изпиеш 2-3 литра наведнъж — това изхвърля електролитите за минути. Бъбреците обичат равномерното хидратиране: по няколко глътки на всеки 20–30 минути. Така вискозитетът на кръвта остава стабилен, а филтрацията върви гладко и без пикови натоварвания.
Да прославим Бог, Създателят на небето и земята, и всичко, което лети, върви, подскача, пълзи, копае....и расте!!! Защото, както винаги, ни дава изходен път от всяка каша, която сами си надробяваме (че сме и нагли - не искаме да си я ядем, нито да поемем отговорност, все някой друг ни е виновен) - билките.
Когато бъбреците са подложени на стрес, природата предлага мощни растителни съюзници с диуретично, противовъзпалително, антисептично и спазмолитично действие. Правилно подбраните и съчетани билки стимулират филтрацията, промиват пикочните пътища и предотвратяват образуването на пясък и камъни и рушат същите.
Водещи билки за бъбречна подкрепа:
Дръжки от череши (Stipites Cerasorum): Един от най-меките и безопасни природни диуретици. Подпомагат изхвърлянето на задържаните течности и пикочната киселина, без да дразнят бъбречния паренхим.
Царевична коса (Stigmata Maydis): Изключително богата на калиеви соли и витамин K. Има силно спазмолитично и диуретично действие. Смякчава раздразненията по лигавицата на пикочните пътища и улеснява изхвърлянето на дребни камъчета и пясък.
Листа от бреза (Folia Betulae): Мощен фито-диуретик с изразено противовъзпалително действие. Флавоноидите в брезата подпомагат изхвърлянето на хлориди и пикочина, като са изключително подходящи при отичане и хронични възпаления.
Полски опаш (Equisetum arvense): Богатият му състав на разтворими силициеви съединения поддържа еластичността на тъканите, стимулира пикочоотделянето и има стягащо (астрингентно) и детоксикиращо действие.
Мечо грозде (Folia Uvae-ursi): Класически уроантисептик. Съдържа активната съставка арбутин, която в алкална урина се разпада до хидрохинон — съединение с пряк бактерициден ефект срещу причинителите на уроинфекции (като E. coli). (Важно: използва се на курсове, а не постоянно).
Лепка / Еньовче (Galium aparine): Отлична билка за пречистване на лимфата и бъбречната система. Намалява риска от образуване на конкременти и успокоява възпалените пикочни пътища.
Корен от глухарче (Radix Taraxaci): Стимулира цялостната детоксикация на организма, подкрепя черния дроб и действа като естествен диуретик, богат на калий, който компенсира загубата на електролити при засилено уриниране.
Природата разполага с богат избор от билки с доказано диуретично, противовъзпалително, уроантисептично и камъноразтварящо действие:
Дръжки от череши (Stipites Cerasorum): Един от най-меките и безопасни природни диуретици. Подпомагат изхвърлянето на задържаните течности и пикочната киселина, без да дразнят бъбречния паренхим.
Царевична коса (Stigmata Maydis): Изключително богата на калиеви соли и витамин K. Има силно спазмолитично и диуретично действие. Смякчава раздразненията по лигавицата на пикочните пътища и улеснява изхвърлянето на дребни камъчета и пясък.
Листа от бреза (Folia Betulae): Мощен фито-диуретик с изразено противовъзпалително действие. Флавоноидите в брезата подпомагат изхвърлянето на хлориди и пикочина, като са изключително подходящи при отичане и хронични възпаления.
Полски хвощ (Equisetum arvense): Богатият му състав на разтворими силициеви съединения поддържа еластичността на тъканите, стимулира пикочоотделянето и има стягащо (астрингентно) и детоксикиращо действие.
Мечо грозде (Folia Uvae-ursi): Класически уроантисептик. Съдържа активната съставка арбутин, която в алкална урина се разпада до хидрохинон — съединение с пряк бактерициден ефект срещу причинителите на уроинфекции (като E. coli). (Важно: използва се на курсове, а не постоянно).
Лепка / Еньовче (Galium aparine): Отлична билка за пречистване на лимфата и бъбречната система. Намалява риска от образуване на конкременти и успокоява възпалените пикочни пътища.
Корен от глухарче (Radix Taraxaci): Стимулира цялостната детоксикация на организма, подкрепя черния дроб и действа като естествен диуретик, богат на калий, който компенсира загубата на електролити при засилено уриниране.
Червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea / Macrocarpon): Изключително мощна срещу бактерии (особено E. coli). Съдържа проантоцианидини, които пречат на бактериите да се захващат за стените на пикочните пътища.
Гръмотрън (Ononis spinosa): Един от най-силните природни диуретици. Използва се специално за разбиване и изхвърляне на камъни и пясък в бъбреците, както и при хроничен цистит.
Златна пръчица / Златарка (Solidago virgaurea): Притежава силно противовъзпалително, диуретично и спазмолитично действие. Изключителна билка при пясък в бъбреците и хронични възпаления на филтрите.
Леска (Corylus avellana - кора и листа): Силно астрингентно (стягащо) и противовъзпалително действие. Много полезна при инфекции и за подкрепа на съдовете в бъбречния паренхим.
Коприва (Urtica dioica - лист и корен): Помага за изхвърлянето на излишната пикочна киселина (при подагра и бъбречни конкременти) и доставя желязо и минерали, подкрепяйки функцията при анемични състояния.
Синя жлъчка / Цикория (Cichorium intybus): Подобрява общата обмяна на веществата, подпомага пречистването на кръвта и стимулира диурезата.
Пача трева (Polygonum aviculare): Богата на силициева киселина, тя помага за разтварянето на камъни в бъбреците и пикочния мехур и спира кървенето по лигавиците.
Трепетликата (Populus tremula) — и по-специално нейната кора, както и пъпките ѝ — е изключително мощно средство за бъбреците и пикочните пътища. В народната медицина и фитотерапията тя е добре позната. Тя има силно противовъзпалително и обезболяващо действие, мощен урантосептик, диуретичен ефект.
И за епилог на тези мозъчни напъни: Не можем да си правим каквото си искаме, защото вероятността свети Петър да ни е усмихне, така или иначе на всеки ще се усмихне, но всеки с времето си.
Пийте редовно вода, с ниска минерализация до 50 mcg/l и по ниско. Такива води са Сердика на Горна баня, Роса от Лидъл, Аква Белла от БулМаг(препоръчвам с две ръце), вода Което в БулМаг и други места. Напишете в интернет вода с минерализация под 50 mcg/l и Гуглето ще ви даде всичко, което се предлага в България.
Правете профилактика с бира. И сега ще убия ентусиазма на тираджиите - пие се до 1 бира на ден, като бирата трябва да е чиста, без примеси, химия и т.н. боклуци, и със стайна температура. Четете етикетите на бирите и ще намерите читави. Добри бири за профилактика може да намерите в Лидъл - Перленбахер, Аргус, Бургаско, в Кауфланд( не помня кои), в Билла чешките, немските. Избягвайте Пиринско, Шуменско, Каменица, Астика, Загорка, някои от Арианите(които съдържат царевичен грис или царевица). Най-доброто (според мен) е Болярката и Ломското пиво, но второто вече затвори и не произвежда. Техногия близка до домашно приготвена без добавена химия и боклуци, което ни е необходимо. Бургаската бира също е чиста, но си имаме и частни производители, които правят отлична лечебна бира.
Когато използваме бира за профилактика - до 1 бира, със стайна температура веднъж седмично. При лечение (пясък и камъни в бъбреците) - по една бира, със стайна температура 3-5 дни, почивка 3 дни и повтаряме, докато трае лечението. Бирата е за лечение, не са напиване. Най-добре се съчетава с билковата смес за бъбреци по рецепта на Васил Дамянов ( моя баща).
bilkoviprodukti.com
Тел. за връзка с мен: 0895795972
Бъдете здрави!!!
