15/09/2026
По повод първия учебен ден
и най- вече за първокласниците и техните родители
Споделям от стената на моя колега Теодора Георгиева - родов терапевт и позитивен психолог -
една много полезна статия на Людмил Стефанов
ДЕЦАТА В ПЪРВИ КЛАС
(сънища за смъртта на млечните родители)
Това е отговор на въпрос на майка в сайта бгмама, където от пандемията с ковид 19 станах доброволен консултант.
ВЪПРОС:
Имам следният проблем с дъщеря ми. Тя е първи клас, но с триста мъки я карам да чете и пише. Иначе си е умно дете, разбира всичко, но изобщо не иска да чете и решава задачи. Плаче, мрънка и имам чувството, че изпада в някакъв ужас.
Как да процедирам? По какъв начин да я накарам да чете? Изпълняваме всичко което иска, близо сме до морето, казвам й ако си прочете няколко страници ще ходим иначе няма, но отново не иска!
ОТГОВОР:
Във връзка с вашия въпрос ще поговоря за една интересна тема: темата за "смъртта на млечните родители".
Когато карате дъщеря си да чете и да учи, вие казвате: "Имам чувството, че тя изпада в някакъв ужас.". Питам се, какво точно имате предвид? Много често децата престават да се интересуват от ученето, защото се страхуват от нещо: например - мама и татко да не се разделят, някой близък от семейството да не умре, ако е болен и т.н. Имайте предвид, че децата са склонни да се страхуват НЕПРЕКЪСНАТО да не загубят родителите си. И много често този страх се активира от поведението и думите на самите родители. Това става много лесно. Например: бащата има обичай да казва на майката по време на скандал: "Стига, омръзна ми от твоите претенции! Идва ми да скоча от шестия етаж!". Или пък майката се оплаква с думите: "Не мога повече. Само по цял ден слугувам на всички в тая къща. Заради вас ще вдигна кръвното и ще умра!" Децата възприемат подобни думи АБСОЛЮТНО БУКВАЛНО и се страхуват за живота на родителите си. И това ги демотивира да учат, прави ги гневни и агресивни...
На възрастта от 7-8 години децата преминават и през един особен кризисен преход. Те тръгват на училище и вече към тях се предявяват изисквания от страна на обществото /училищната институция/. Животът престава да е само игра. Родителите пък изненадващо застават на страната на обществото и започват да притискат детето. До този момент те винаги са били на страната на детето и са го харесвали БЕЗУСЛОВНО. А сега изведнъж се променят драстично. Подкрепящият родител изчезва и на негово място идва изискващият родител. Както млечните зъби падат, избутани от постоянните, така и подкрепящият родител си тръгва, сякаш умира. Затова на тази възраст децата често сънуват кошмари, свързани със смъртта на родителите. Голямата френска психоаналитичка и специалист по работата с деца Франсоаз Долто казва, като използва аналогията със зъбите, че децата от 6 до 8 години сънуват често
СМЪРТТА НА МЛЕЧНИТЕ РОДИТЕЛИ
Защото тези подкрепящи /млечни/ родители вече са си отишли. Онези, изискващите, те само външно приличат на тях. Изискващите родители са някакви странни и дори доста страшни същества.
Такъв най-често е произхода на детските кризи, страхове и съпротиви към ученето на тази възраст. Децата копнеят за онези подкрепящи родители и не искат да ги заменят с изискващи. Те сякаш предизвикват със съпротивата си млечните родители да излязат отново на сцената на живота.
Често, обаче, родителите игнорират тази детска нужда. Разбира се, те не бива да спрат да изискват. На тази възраст това става важно за постепенната адаптация на детето към света на възрастните. Но за да отговорят все пак на тази детска нужда, родителите, без да спират да изискват, следва да дадат на децата си две основни права: правото на почивка и правото на грешка.
Правото на почивка е изключително важно. Защо? Защото, ако анализирате живота на хората от гледна точка на тяхната натовареност, ще разберете, че средно статистическият първокласник и изобщо ученикът в начален етап е по-натоварен от средностатистическия възрастен, който ходи на работа. Ученикът си обува обувките в 7,00 и ги събува в 19,00. През това време трябва да прави страшно много стресиращи неща, да участва във взаимодействия, които му се случват за първи път. А това е много по-уморително, отколкото да правиш рутинни неща, които се повтарят, какъвто е животът на възрастния.
Във връзка с това право ви питам и вас: способна ли сте и вие самата да си дадете почивка? Или когато почивате се чувствате виновна пред някого? И пред кого? И ако не сте способна, научете се да си давате почивка първо на вас, та и детето ви да си отдъхне.
Защо е важно да дадем на детето си правото на грешка? Ако детето от първи клас е притискано и постоянно му се правят забележки, когато сбърка и не се справя добре, това потиска неговата спонтанност. Има много хора, които от страх да не направят грешка, не се решават да предприемат каквото и да е действие. Хората обикновено получават тази психическа "придобивка" да се страхуват от грешка, когато са в първи клас и учители и родители вкупом се нахвърлят върху тях и искат те да са съвършени: съвършени ченгелчета и лулички; съвършени задачи по математика...
Тук отново ви питам: способна ли сте да дадете на самата себе си правото на грешка? Или искате от себе си да сте съвършена? Ако не сте способна, научете се, та и детето ви да си отдъхне. Защото така ще гледате по-спокойно на неговите грешки.
Уверявам ви, че това е важно...
~~~~~~~~~~
Сподели за вас
Благословени от корена