23/08/2026
Много често в кабинета идват притеснени пациенти:
„Имам ANA 1:320. Значи ли, че имам автоимунно заболяване?“
Понякога изследването е назначено само заради болки във врата, гърба, кръста или ставите.
Но ANA не е общ тест за „ревматизъм“ и не трябва да се изследва при всяка болка.
🔬 Какво е ANA?
ANA са антинуклеарни антитела – автоантитела, насочени срещу структури в клетъчното ядро.
Те могат да се открият при системен лупус, системна склероза, синдром на Sjögren, възпалителни миопатии и други автоимунни заболявания.
Но положителен ANA се среща и при хора без системно автоимунно заболяване. Може да се открие при част от здравите хора, по-често с възрастта, при някои инфекции, след определени медикаменти и при други автоимунни заболявания, например Hashimoto.
Затова ANA 1:160 или 1:320 сам по себе си не е диагноза.
Резултатът се интерпретира заедно с:
• симптомите и физикалния преглед;
• ANA модела и останалите автоантитела;
• кръвната картина и комплемента;
• бъбречните показатели и урината.
🩺 Кога има смисъл да изследваме ANA?
Когато клиничната картина насочва към системно автоимунно заболяване – например при:
• възпалителни артрити;
• феномен на Raynaud;
• характерни кожни обриви или фоточувствителност;
• необясними промени в кръвната картина;
• сухота в очите и устата;
• мускулна слабост;
• серозит или бъбречно засягане;
• други данни за системно заболяване.
Самостоятелната болка във врата, кръста или гърба, артрозната болка или неспецифичните мускулно-ставни оплаквания не са достатъчна причина автоматично да се назначава ANA.
Защо?
При хора с ниска вероятност за автоимунно заболяване положителният резултат може да доведе до тревога, допълнителни изследвания и ненужно проследяване.
ANA е полезно изследване, когато задаваме правилния клиничен въпрос.
Не лекуваме лабораторния резултат.
Не поставяме диагноза по една положителна ANA.
Първо е пациентът и клиничната картина. След това – правилно подбраните изследвания.