МАК

18/05/2026

Децата не винаги ви казват какво се случва.

Може би все още нямат думите, не смеят да ви кажат, не им е позволено да ви кажат, не искат да говорят.

Вместо да говорят, децата показват.

Чрез рисунки, игра и поведение.

И ето какво повечето хора не осъзнават:
Това, което виждате на повърхността, рядко е цялата история.

Децата, които се държат трудно, преживяват трудности.

Те не се опитват да ви направят живота по-труден нарочно.

Децата общуват без думи. Наша работа като възрастни е да разберем какво казват.

Рисунките са любимият ми начин да направя това.

В рисунките децата споделят много важни неща с вас.

Когато започнете да наблюдавате рисунките, започвате да разбирате какво се крие под поведението.

Те може да показват гняв на повърхността, но може да се случва нещо съвсем друго.

Ако въпросът „защо се чувстваш така?“ за стотен път не проработи, може би е време да опитате нещо друго.

Представете си, че седите с дете. Рисунка пред вас. И вместо да се чудите какво се случва с него или да се опитвате да говорите, вие знаете какво ви казва без думи.

Детето се чувства облекчено. Не пореден разпит, а възрастен, който наистина вижда как се справя.

Защото знаете как да гледате.

Забелязвате какво има там.

Оставате любопитни, вместо тревожни.

13/05/2026

Какво чуват и преживяват децата в онлайн игрите?

Днес проведох занимание с ученици на тема онлайн игри, рискове и безопасност.
Децата участваха активно и споделиха неща, които според мен е важно възрастните да чуват по-често.

Повечето деца играят ежедневно, понякога с часове.

Те разказаха, че:
– непознати могат свободно да влизат в игрите им и да им пишат
– получават обиди и агресивни съобщения
– някой им иска лична информация
– попадат на страшно и неподходящо съдържание
– гледат клипове, които след това остават в съзнанието им
– понякога не могат да заспят
– стават по-напрегнати, нервни и неспокойни

Децата знаят част от правилата за безопасност:
- да не дават лична информация
- да не вярват на всичко онлайн
- да напуснат играта, ако се почувстват застрашени
- Да споделят с родител или възрастен какво им се е случило в играта

Но знанието невинаги е достатъчно.
Детската психика не е създадена да бъде подложена с часове на постоянни стимули, напрежение, внезапни заплахи, страшни образи и очакване „нещо лошо да се случи“.

Когато това се повтаря ежедневно, нервната система остава в състояние на повишена готовност и превъзбуда.

Това може да се прояви като:
– раздразнителност
– трудности със съня
– тревожност
– трудност в концентрацията
– емоционална превъзбуда
– силна емоционална реакция след спиране на играта

Особено важно е да знаем, че
много от тези игри не са създадени специално за деца, дори да изглеждат „детски“. В тях често има съдържание, което детският мозък все още не може да преработи спокойно и безопасно.

Какво можем да направим като родители?
- да проявяваме интерес какво точно играе детето
- да говорим спокойно, без подигравки и обвинения
- да поставяме ясни граници за времето и съдържанието
- да не оставяме малки деца сами в дигиталния свят до късно вечер
- да наблюдаваме промени в съня, поведението и емоциите
- да създаваме баланс между екран, движение, игра навън и реални отношения.

Детето няма нужда само от устройство и интернет. Има нужда от възрастен, който да му помогне да се чувства защитено както в реална, така и в онлайн света.

Дигиталната безопасност започва у дома – с присъствие, разговор и граници.

Д-р Таня Илиева - детски клиничен и училищен психолог

23/04/2026

Не се страхувай!
Може да се случи на всеки.

09/04/2026

"Кой е най-скъпият въпрос?

„Как да решим този проблем?“

Знам. Звучи отговорно. Проактивно. Точно като въпрос, който един добър лидер би задал.

Но тук има скрита цена: този въпрос предполага, че самият проблем е същинският въпрос.

А това предположение? Може да ти струва месеци усилия, хиляди в консултантски услуги и безброй часове в срещи — всичко това, вложено в решаването на грешния проблем.
Защо „решаването на проблема“ често се обръща срещу нас
Когато бързаме да решим даден проблем, го третираме като враг, който трябва да бъде победен. Нещо, което не бива да съществува. Пречка, която трябва да бъде премахната.
Но проблемите рядко съществуват изолирано. Обикновено те защитават нещо.

Конфликтът в екипа, който не изчезва може би предпазва хората от разговор, който ги е страх да проведат.

Процесът, който постоянно се „чупи“ може би предпазва екипа от отговорност, която никой не иска да поеме.

Стратегията, която не работи може би предпазва лидерството от това да признае, че нещо фундаментално се е променило.

Когато решаваш проблема, без да разбереш какво защитава той, се случва едно от две неща:
- Проблемът се връща под друга форма
- Или нещо по-лошо заема неговото място

Въпросът, който наистина спестява време и ресурси
Вместо да питаш „Как да решим този проблем?“, опитай с:

„Какво защитава този проблем?“

Този въпрос прави нещо много важно: измества фокуса от борба с проблема към неговото разбиране. А когато разбереш какво защитава проблемът, можеш да адресираш истинската причина — не просто симптома.

Опитай тази седмица

Помисли за проблем, който се опитваш да решиш. Нещо, което се повтаря или изглежда по-трудно, отколкото би трябвало да бъде. Преди да търсиш решения, попитай:

Какво защитава този проблем?

След това изчакай. Не бързай с отговора. Позволи на въпроса да свърши своята работа. Може да откриеш, че проблемът не е това, което си мислиш. Отиди по-дълбоко."

Това е текст от блога на Сийтс Бакър, която ще проведе уъркшоп по покана на Иститут за терапия и експресивни изкуства на 7 май в 18:30 часа в Зуум.

Искаш ли да научиш още въпроси като този? Заповядай на "Въпросите като отговори" и развий умението да задаваш въпросите, които създават истинска промяна.

Какъв проблем се опитваш да решиш?

И какво всъщност може да защитава той?

Регистрация и повече информаця: https://www.artstherapyinstitute.bg/item/vyprosite-kato-otgovori

04/04/2026

Честит професионален празник колеги!

05/02/2026

Арт терапевтична сесия "Моето сигурно място" .
Всяко дете е нужно да има сигурно място и доверен възрастен за да се развива спокойно ,чувствайки се видяно,разбрано и подкрепено. Понякога е трудно да се намери такова място или липсва човек. Тогава ние го създаваме, потапяме се в детайлите и преживяваме сигурността дори в реалният живот тя да липсва. И да, това помага на децата. Рисувайте, съпреживявайте, свързвайте се!

28/01/2026

🧠 Какво означава да разбираш себе си и другите
Ментализация

Да разбираш себе си не означава просто да знаеш какво чувстваш.
Означава да можеш да останеш с това чувство, без да се уплашиш от него,
без да го приемеш за абсолютна истина
и без да реагираш първосигнално.
Много хора знаят, че са тревожни, ядосани или тъжни.
Но не разбират какво се случва вътре в тях, когато тези състояния се появят.
Тогава емоцията се преживява като нещо, което трябва:
да бъде изкарано веднага
да бъде потиснато
или просто „да се изтърпи“
Разбирането на себе си започва в момента, в който можеш да кажеш:
„Това, което преживявам, е вътрешно състояние, а не реалността сама по себе си.“
🧩 А какво означава да разбираш другите
Да разбираш другия не означава да се съгласяваш с него.
Нито да го оправдаваш.
Означава да допуснеш, че поведението му има вътрешна логика,
дори когато тя не съвпада с твоята.
Когато тази способност липсва, другият лесно се преживява като:
заплашителен
умишлено нараняващ
„лош“ или „безчувствен“
Тогава конфликтите ескалират бързо,
а отношенията стават поле за защита, а не за свързване.
🧠 Когато не разбираме нито себе си, нито другите
В моменти на силна тревожност, гняв или емоционално претоварване,
способността за ментализация рязко спада.
Тогава:
мислите се преживяват като факти
чувствата – като заплахи
другият – като враг или източник на болка
В тези състояния човек не избира как да реагира.
Той реагира първосигнално.
🌱 Как се развива това разбиране
Ментализацията не е даденост.
Тя се развива в отношения, в които някой се е опитвал да разбере вътрешния ти свят,
без да го отрича, омаловажава или наказва.
Затова психотерапията не е просто разговор.
Тя е пространство, в което човек постепенно се учи:
да разпознава какво се случва вътре в него
да назовава преживяванията си
да издържа на емоциите, без да бъде погълнат от тях

Да разбираш себе си означава да можеш да мислиш за това, което чувстваш.
Да разбираш другите означава да можеш да мислиш за това, което те чувстват.
И тогава –
вместо да реагираш първосигнално, започваш да избираш.

28/01/2026

Колкото и да е трудно е добре да говорим за загубите през, които преминаваме.

Искаме да изкажем искрени съболезнования към близките, роднините и всички съпричастни с огромната трагедия,

19/01/2026

07/01/2026

🌿ТЕРАПИЯ С ПЯСЪК – МЯСТО, КЪДЕТО ДЕТЕТО МОЖЕ ДА ГОВОРИ БЕЗ ДУМИ 🌿

Понякога децата не могат да изразят с думи това, което чувстват. Тревожност, страхове, промени в семейството, раздяла на родителите, училищен стрес или ниска самооценка – всичко това може да остане „скрито“ вътре в тях.
✨ Тогава идва на помощ терапевтичната работа с пясъчна кутия (Sandplay терапия).

Терапията с пясъчна кутия е психотерапевтичен метод, при който клиентът използва пясък, фигурки, камъчета, дървета, къщи, животни, хора и други миниатюри, за да създава сцени или "светове" в специална кутия, пълна с пясък.

Тези сцени символично изразяват вътрешни преживявания, конфликти, емоции или несъзнавани процеси, които понякога не могат да се изразят с думи.

В безопасна, творческа среда детето изгражда свой малък свят от фигурки и пясък.
Този процес му позволява:
🪶 да изрази емоциите си, без да е нужно да говори;
🪶 да преодолее вътрешни страхове и напрежение;
🪶 да възстанови усещането за контрол и сигурност;
🪶 да намери нови решения и вътрешна сила.

🎨 В пясъчната кутия всичко е възможно – светове се създават и разрушават, герои се срещат и разделят, а чрез играта детето лекува своя вътрешен свят.

Ако забелязвате, че вашето дете е тревожно, изолирано, преживява труден период или промяна – тази терапия може да бъде нежният път към баланс и увереност.

💛 Всяко зърно пясък е стъпка към разбиране, приемане и израстване.

📍 За повече информация и записване – пишете ми на лично съобщение.
Нека заедно помогнем на вашето дете да се почувства чуто и спокойно. 🌈

🌿 ТЕРАПИЯ С ПЯСЪК – МЯСТО, КЪДЕТО ДЕТЕТО МОЖЕ ДА ГОВОРИ БЕЗ ДУМИ 🌿

Понякога децата не могат да изразят с думи това, което чувстват. Тревожност, страхове, промени в семейството, раздяла на родителите, училищен стрес или ниска самооценка – всичко това може да остане „скрито“ вътре в тях.
✨ Тогава идва на помощ терапевтичната работа с пясъчна кутия (Sandplay терапия).

Терапията с пясъчна кутия е психотерапевтичен метод, при който клиентът използва пясък, фигурки, камъчета, дървета, къщи, животни, хора и други миниатюри, за да създава сцени или "светове" в специална кутия, пълна с пясък.

Тези сцени символично изразяват вътрешни преживявания, конфликти, емоции или несъзнавани процеси, които понякога не могат да се изразят с думи.

В безопасна, творческа среда детето изгражда свой малък свят от фигурки и пясък.
Този процес му позволява:
🪶 да изрази емоциите си, без да е нужно да говори;
🪶 да преодолее вътрешни страхове и напрежение;
🪶 да възстанови усещането за контрол и сигурност;
🪶 да намери нови решения и вътрешна сила.

🎨 В пясъчната кутия всичко е възможно – светове се създават и разрушават, герои се срещат и разделят, а чрез играта детето лекува своя вътрешен свят.

Ако забелязвате, че вашето дете е тревожно, изолирано, преживява труден период или промяна – тази терапия може да бъде нежният път към баланс и увереност.

💛 Всяко зърно пясък е стъпка към разбиране, приемане и израстване.

📍 За повече информация и записване – пишете ми на лично съобщение.
Нека заедно помогнем на вашето дете да се почувства чуто и спокойно. 🌈

09/12/2025

"Не е важно само да знаем и използваме думите, а да МОЖЕМ да се изразим и поставим граници"