Цкодухз Силистра

31/08/2026

Здравейте, родители! В последния ден на месец август на Вашето внимание представяме темата на нашето #обучение, която е посветена на определянето на водещата ръка при децата. Тя е във връзка с отбелязването на Световния ден на левичарите на 13-ти август. Тя е подготвена от психолога в ЦКОДУХЗ - Весела Димитрова. Приятно четене!

Таз‘ ръка е лявата, а пък тази – дясната… Какво определя водещата ръка?

Какво представлява латерализацията?
Мозъкът на детето не е напълно „готов“ още при раждането. През първите години от живота нервната система активно се развива и организира, а различните мозъчни области постепенно започват да се специализират в изпълнението на определени функции. Един от важните процеси в това развитие е латерализацията – постепенното разпределяне и специализиране на определени функции между лявото и дясното мозъчно полукълбо.
Научните изследвания показват, че развитието на мозъчната латерализация е сложен процес, в който участват генетични, биологични, двигателни, сензорни и средови фактори. Ранният опит на детето и взаимодействието му с възрастните също могат да бъдат част от този процес.
Какви са основните функции на двете полукълба?
• Обобщено можем да кажем, че лявото полукълбо по-често участва в обработката на речта и езика, последователното организиране на информацията, някои аспекти на логическото мислене и фината моторна организация. При повечето хора езиковата обработка е по-силно латерализирана вляво, макар че съществуват индивидуални различия.
• Дясното полукълбо има важна роля при обработката на пространствена информация, разпознаването на лица и емоционални сигнали, някои аспекти на интонацията, глобалното възприемане на информацията и ориентацията в пространството.
Това обаче не означава, че например „математиката е само лява“, а „творчеството е само дясно“. Реалното функциониране на мозъка е много по-сложно. При повечето ежедневни дейности двете полукълба работят едновременно и си обменят информация.
Какво означава „доминация“?
Когато говорим за латерализация при детето, често използваме понятията предпочитание и доминация. Те не са напълно еднакви.
Например, детето може постепенно да започне по-често да използва дясната ръка при рисуване, писане, хранене или хвърляне на топка. Това се нарича предпочитание на ръката. Аналогично могат да се наблюдават предпочитание на едното око, едното ухо или единия крак.
Предпочитанието на едната ръка е един от най-видимите признаци на развитието на латерализацията. Класическите изследвания на Belmont и Birch от 1963 г. показват връзка между развитието на латералната доминация и способността на детето да различава ляво и дясно. По-късните изследвания подчертават, че развитието на тези умения е постепенно и зависи от възрастта и индивидуалното развитие на детето.
Важно е родителят да знае, че лявата ръка не означава проблем. Левичарството е естествен вариант на човешката латерализация. Целта не е детето да бъде направено дясноръко, а да развие стабилна и удобна за него организация на движенията и добра координация между двете страни на тялото.
Как можем да забележим развитието на латерализацията?
Родителите могат спокойно да наблюдават:
• коя ръка детето предпочита при рисуване и хранене;
• с коя ръка хвърля топка;
• с кой крак започва да рита топка;
• към кое ухо поднася телефон или играчка;
• кое око предпочита при гледане през тръбичка или малък отвор;
• коя ръка използва спонтанно при по-прецизни действия;
• дали при действия с две ръце едната ръка изпълнява основната задача, а другата подпомага;
• дали детето постепенно започва да разпознава и назовава ляво и дясно върху собственото си тяло.
Не е необходимо родителят да провежда „тестове“ у дома. По-важно е да наблюдава естественото поведение на детето в различни ситуации.
Какви трудности могат да се появят?
При някои деца развитието на латерализацията се стабилизира по-бавно. Това може да се прояви като продължително колебание коя ръка да използват, честа смяна на ръцете при определена задача, трудности при ориентацията ляво–дясно, затруднена координация между двете ръце или несигурност при някои двигателни дейности.
Трябва обаче да се подчертае, че наличието на смесена латерализация само по себе си не означава нарушение. Не всяко дете, което сменя ръката си или се затруднява с ляво и дясно, има проблем в развитието.
Историята на изследванията върху мозъчната латерализация показва, че отношенията между латералната организация, двигателното развитие, езика и ученето са сложни. Затова при наличие на по-значими и устойчиви затруднения е по-подходящо да се потърси оценка от специалист, вместо родителят сам да определя причината.
При децата с особености в развитието също могат да се наблюдават различия в мозъчната латерализация. Например изследванията, обобщени от Malatesta и съавтори (2021), разглеждат атипични модели на латерализация при аутистичния спектър и подчертават значението на взаимодействието между ранното сензомоторно развитие и средата. Това не означава, че определен начин на държане, игра или възпитание „причинява“ аутизъм. Авторите представят тези взаимоотношения като сложна научна хипотеза, която включва генетични, епигенетични и средови фактори.
Как родителят може да подпомогне развитието на латерализацията?
Най-добрият подход не е да се опитваме насила да определим „правилната“ ръка, а да предоставяме на детето много възможности за движение, игра, координация и използване на двете страни на тялото.
1. Игри с топка
Хвърляне, хващане, търкаляне и ритане на топка са лесни и полезни занимания.
Може да започнете с:
• търкаляне на топка между родителя и детето;
• хвърляне с две ръце;
• хвърляне с предпочитаната ръка;
• хвърляне към мишена;
• ритане на топка;
• игра „попадни в кошницата“.
Тези игри съчетават движение, зрително проследяване, пространствена ориентация и координация.
2. Дейности с две ръце
Особено полезни са игрите, при които двете ръце имат различни роли.
Например:
• отваряне на кутия – едната ръка държи, другата отваря;
• нанизване на мъниста;
• сглобяване на конструктор;
• изрязване с ножица;
• рисуване с едната ръка, докато другата стабилизира листа;
• месене и оформяне на пластилин;
• завиване и развиване на капачки.
Тези дейности подпомагат координацията между двете половини на тялото и изискват обмен на информация между мозъчните полукълба.
3. Кръстосани движения
Подходящи са игри, при които едната ръка или крак преминава към противоположната страна на тялото.
Например:
„Докосни дясното коляно с лявата ръка, а след това лявото коляно с дясната.“
Може да се превърне в забавна игра с музика.
Друг вариант е детето да докосва с дясната ръка предмет, поставен от лявата му страна, и обратно.
Важно е движенията да са плавни и забавни, без детето да бъде поправяно постоянно.
4. Катерене, лазене и двигателни игри
Катеренето, лазенето през тунел, ходенето по препятствия, скачането и игрите на площадката дават на детето разнообразен сензомоторен опит.
Подходяща е домашна „пътека с препятствия“:
възглавница → тунел → стъпване върху маркирани места → прескачане → хвърляне на топка в кош.
Така се комбинират баланс, координация, планиране на движенията и пространствена ориентация.
5. Игри за ориентация в тялото
Пред огледало може да играете:
• „Къде е дясната ти ръка?“
• „Покажи лявото си ухо.“
• „Докосни дясното коляно.“
• „Вдигни лявата ръка.“
• „Покажи ми коя ръка държи молива.“
Първоначално не е необходимо детето да знае думите „ляво“ и „дясно“. Най-напред трябва да изгради добра телесна схема – познаване на собственото тяло и неговите части.
6. Рисуване, конструиране и творчество
Рисуването, оцветяването, пъзелите, пластилинът, конструкторите и апликациите са особено подходящи за развитието на фината моторика и координацията.
При тези дейности не трябва да настояваме детето да използва конкретна ръка.
По-важно е да наблюдаваме коя ръка избира естествено и да му осигурим достатъчно време за упражнение.

Какво НЕ трябва да правим?
Най-важното правило е:
Не насилвайте детето да използва определена ръка.
Ако детето предпочита лявата ръка, не е необходимо да бъде прехвърляно към дясната. Ако сменя ръцете, не бива постоянно да му казваме „Използвай дясната ръка“. Не трябва да превръщаме развитието на латерализацията в поредица от упражнения, при които детето се чувства изпитвано. По-ефективният подход е естествената ежедневна практика чрез игра.
Латерализацията е процес на развитие, а не умение, което трябва да бъде „наложено“. Мозъкът постепенно организира специализацията на своите функции, докато детето натрупва двигателен, сетивен, езиков и социален опит.
Затова най-доброто, което родителят може да направи, е да осигури:
движение + игра + разнообразен сензорен опит + дейности с двете ръце + кръстосани движения + свободен избор на ръка + спокойна подкрепа.
Нашата задача не е да изберем вместо детето кое полукълбо, коя ръка или коя страна е „правилната“. Нашата задача е да му дадем достатъчно възможности мозъкът му постепенно и естествено да изгради своята най-ефективна организация.
Основни източници
Belmont, L., & Birch, H. G. (1963). Lateral dominance and right-left awareness in normal children. Child Development, 34(2), 257–270. https://doi.org/10.1111/j.1467-8624.1963.tb05137.x
Malatesta, G., Marzoli, D., Prete, G., & Tommasi, L. (2021). Human lateralization, maternal effects and neurodevelopmental disorders. Frontiers in Behavioral Neuroscience, 15, 668520. https://doi.org/10.3389/fnbeh.2021.668520
Development of cerebral lateralization in children. Springer Nature.
Mechanisms and development of cerebral lateralization in children. Springer Nature.


31.08.2026 г.
Изготвил:
Весела Димитрова – психолог в ЦКОДУХЗ
Снимки - интернет

14/08/2026

📅 Днес отбелязваме Международния ден на левичарите. ✋

Любопитен факт е, че предпочитанието към едната ръка е част от по-широкия процес на латерализация – постепенното специализиране на двете мозъчни полукълба за различни функции. Този процес се развива през ранното детство, като водещата ръка обикновено се установява по-ясно около предучилищна възраст.

Затова опитите едно естествено леворъко дете да бъде „приучено“ да пише и работи с дясната ръка не са добра идея. Подобна намеса може да затрудни усвояването на писането и други фини двигателни умения и да създаде излишно напрежение там, където всъщност няма нищо за „поправяне“.

Ляво или дясно – по-важното е да оставим детето само да ни покаже коя е неговата водеща ръка. 🙂

26/07/2026

Здравейте, скъпи родители! Този месец на вашето внимание представяме #обучение за влиянието на бибероните и вредните навици върху говора и произношението на децата. То е подготвено от логопед Петя Михова и цели да ви запознае с особеностите при употребата на залъгалки и какви последици има тя за речевото развитие на децата ви. Приятно четене!

Биберонът, вредните навици и пътят към правилния говор

Здравейте, родители! Всички искаме най-доброто за нашите деца и често в стремежа си да ги успокоим и да им осигурим комфорт, посягаме към биберона или си затваряме очите за смученето на палеца. Тези навици са напълно естествени в началото, но ако се задържат твърде дълго, могат да повлияят на нещо изключително важно – развитието на говора.
Това обучение е създадено, за да ви даде ясна, практична и научно обоснована информация за това как устните навици влияят на проговарянето и как да помогнете на детето си без излишен стрес. Темата е деликатна и заслужава специално внимание, тъй като засяга както физическото, така и речевото развитие на малките.
Продължителната употреба на биберон може да доведе до промени в устната кухина на детето. Когато биберонът престоява дълго време в устата, той оказва натиск върху небцето и зъбките. Това постепенно води до промяна във формата на небцето, което става по-тясно и високо. Подобна промяна затруднява правилното положение на езика при произнасяне на различни звукове.
При децата, които използват биберон след навършване на две години, често се наблюдават затруднения в артикулацията. Най-често се засягат съскавите звукове като "с" и "з", както и шушкавите "ш" и "ж". Това се дължи на факта, че езикът свиква да заема неправилна позиция в устната кухина, провокирана от продължителното присъствие на биберона.
Друг важен аспект е връзката между биберона и развитието на лицевата мускулатура. Смученето на биберон изисква различни движения от тези, нужни при естественото хранене. Това може да повлияе върху развитието на мускулите около устата, които са изключително важни за правилното произнасяне на звуковете.
1. Защо бебетата имат нужда да смучат?
Смукателният рефлекс е вроден и е въпрос на оцеляване – чрез него бебето се храни. Освен това, смученето има огромна успокояваща функция. То помага на бебето да регулира емоциите си и да заспива по-лесно.
• До 1-годишна възраст: Биберонът е ваш съюзник. Той задоволява този естествен рефлекс.
• След 1-годишна възраст: Нуждата от смучене започва естествено да намалява, тъй като детето започва да приема твърда храна и да дъвче.
2. Как биберонът и смученето на палец влияят на говора?
За да може едно дете да произнася звуците правилно, неговите устни, език, челюст и небце трябва да работят в пълен синхрон. Дълготрайната употреба на биберон (след 1.5 – 2 години) или смученето на палец променят структурата на устата.
Анатомични промени
Когато в устата постоянно има чуждо тяло (биберон или пръст):
• "Отворена захапка": Горните и долните зъби не се срещат отпред, остава разстояние.
• Високо ("готическо") небце: Постоянният натиск на биберона притиска небцето нагоре и го стеснява.
• Мързелив език: Езикът свиква да стои долу на пода на устната кухина или да се бута напред между зъбите, вместо да се вдига нагоре към небцето.
Говорни дефекти (Дислалия)
Тези анатомични промени директно водят до трудности в артикулацията:
• Сигматизъм (Шушкане/Фъфлене): Поради отворената захапка, езикът излиза между зъбите при изговаряне на звуци като С, З, Ц, Ш, Ж, Ч.
• Трудности със звуците Р и Л: Тъй като езикът е станал "мързелив" и небцето е тясно, за детето е изключително трудно да вдигне върха на езика нагоре, за да произнесе правилно Р и Л.
• Забавено езиково развитие: Дете, което е постоянно с биберон в устата, бърбори по-малко, имитира по-малко звуци и предпочита да посочва с пръст, вместо да се опитва да каже думата.
3. Биберон срещу Палец: Кое е по-вредно?
Това е вечната дилема. Логопедите и ортодонтите имат категорично мнение по въпроса:
Характеристика Биберон (Залъгалка) Смучене на палец
Контрол Можете да го скриете, изхвърлите или да ограничите времето му. Палецът е винаги на разположение на детето.
Деформация Ортодонтските биберони са по-щадящи (но не напълно безвредни). Палецът е твърд и оказва много по-силен и постоянен натиск върху небцето и зъбите.
Отказване Обикновено става по-бързо и лесно. Отказването е много по-дълъг и труден процес.
Извод: Ако трябва да избирате, биберонът е по-малкото зло, защото вие контролирате достъпа до него.

4. Кога е идеалният момент за отказване?
• Между 6 и 12 месеца: Намалете употребата само до заспиване.
• Между 12 и 18 месеца: Това е най-добрият прозорец за пълно отказване. На тази възраст привързаността е по-скоро навик, отколкото биологична нужда.
• След 2-годишна възраст: Навикът става психологически и отказването изисква много повече усилия и търпение.
• След 3-годишна възраст: Рискът от трайни зъбно-челюстни деформации и говорни дефекти скача драстично.
5. Практически стратегии за родители: Как да помогнем на детето?
• Ограничавайте постепенно: Първо махнете биберона през деня по време на игра. Правилото е: "Когато говорим и играем, биберонът си почива". След това го оставете само за нощния сън, и накрая го махнете изцяло.
• Заменете функцията му: Ако детето търси биберона за успокоение, предложете алтернатива – прегръдка, любимо плюшено мече, одеалце за гушкане (т.нар. "преходен обект").
• Използвайте приказни ритуали: Подарете биберона на "Феята на бибероните", на бебетата животни в зоопарка или го "разменете" в магазина за желана играчка. Детето трябва да участва активно в процеса.
• Стимулирайте дъвченето: Предлагайте твърда храна за гризане (моркови, ябълки, коричка хляб). Това заздравява мускулите на челюстта и езика, което е основа за добрия говор.
• Никога не използвайте наказания или срам: Натискът, викането или мазането на палеца с горчиви вещества често засилват тревожността на детето и го карат да смуче още по-интензивно.
Кога да потърсите специалист?
Ако детето е над 2.5 години и все още не може да се отдели от биберона или палеца си, или ако забележите, че говори с език между зъбите, консултирайте се с логопед и детски ортодонт. Ранната консултация може да спести години терапия в бъдеще.
Ето подбрани изображения, които визуално илюстрират как продължителната употреба на биберон или смученето на палец влияят върху захапката (формирането на т.нар. „отворена захапка“), небцето и позицията на зъбите:


Използвана информация (Източници):
1. Американска асоциация по реч, език и слух (ASHA) – Изследвания и насоки за влиянието на устните навици върху артикулацията и езиковото развитие.
2. Американска академия по педиатрия (AAP) – Препоръки за възрастта за отказване от залъгалки и превенция на зъбни деформации.
3. Логопедични наръчници и клинична практика – Методики за терапия на артикулационни нарушения (дислалия), причинени от механични фактори.
4. Ортодонтски проучвания – Връзка между продължителното смучене (на палец/биберон) и развитието на "отворена захапка" и деформации на твърдото небце.

Изготвил: Петя Михова, логопед в ЦКОДУХЗ-Силистра

15/07/2026

Здравейте, скъпи родители! В разгара на летните месеци ☀️опасността от заболяване при децата е реална и не бива да бъде подценявана! За вас и вашите деца представяме темата на д-р Геновева Георгиева 🩺, началник на амб. блок в ЦКОДУХЗ-Силистра, която предлага описание и превантивни мерки на често срещаните летни вируси при децата.

Вирусни инфекции през летните месеци – клиника и превенция🦠

Летният грип се използва в разговорния език за няколко вирусни инфекции, които по
правило нямат нищо общо с истинския грип. Ентеровирусите са едни от най-разпространените през топлите месеци. Не е задължително те да протичат със стомашно-чревни симптоми. В обръщение са още аденовируси, ротавируси, коксаки и много други. Най-честите причинители за летните неразположения са ентеро- , адено- и рота вирусите. Източник на заразяване са болните хора и здравите заразоносители.
Вирусите се разпространяват лесно и бързо по въздушно-капков и контактен път, най-често в курортните селища, където се събират много хора на едно място, хигиената се влошава и се създават предпоставки за инфекции.

1. Аденовирусите се проявяват с кашлица, запушен нос, болки в гърлото, като при някои хора може да се наблюдава и конюнктивит. Болният се оплаква от обилна носна секреция, зачервено и болезнено гърло, има парене и сълзене в очите и фотофобия. Ротавирусите са най-честите причинители на остри вирусни диарии. След кратък инкубационен период (най-често 1-3 дни) се появява повишаване на температурата, болки в корема, многократни диарични изхождания (до 10-15 и повече в денонощие, воднисти или рядкокашави), придружени с многократни повръщания, което бързо довежда до дехидратация /обезводняване/ на организма. Обикновено заболяването преминава за 3-4 дни. Възприемчиви са всички възрасти, но най-често се засяга децата до 2-3 годишна възраст.
По-лесно е да се ориентираме за лечението по симптомите:
• Едната група прояви е свързана
с горните дихателни пътища:
- хрема;
- кашлица;
- болка в гърлото;
- температура;
- конюнктивит или обриви по тялото (по-рядко).
• Друга група симптоми е свързана със стомашно-чревния тракт:
- гадене;
- повръщане;
- диария;
- температура.
Край морето или язовира родителите по-често се сблъскват с втората група симптоми, особено през лятото. Кои са задължителните първи мерки?
При стомашно-чревните прояви най-важното е да не се допусне дехидратация. Именно обезводняването е най-честата причина за хоспитализация - колкото по-малко е детето, толкова по-крехък е електролитният му баланс.
Диагнозата се поставя въз основа на клиничния преглед, лабораторните изследвания, при тежки случаи и по епидемиологични показания, като със сигурност се потвърждава чрез изолиране на вирусите от носоглътката, кръвта и изпражненията или изолиране на антитела в кръвта и тяхното четирикратно нарастване за 14 дни.

За предпазване от вирусни заболявания през лятото не е достатъчно само спазването на добра лична хигиена и хигиена на храненето. Главният стопиращ фактор за всяка инфекция се явява доброто състояние на имунната система. Добрата новина е, че "летният грип" идва бързо, но и сравнително бързо си отива.
Лечението е симптоматично и насочено към овладяване на дехидратацията. При по-леките и умерени форми, при правилно оводняване и диетичен режим, заболяването се преодолява за 24 - 48 часа. Повечето вирусни инфекции имат обикновено благоприятен ход и самоограничаващ се характер и преминават за 3-5 дни.

Как да разпознаем, че инфекцията се задълбочава и трябва да потърсим лекарска помощ?
Ориентир са някои оплаквания:
- изхожданията с диария са над 7-8 за денонощие;
- повръщане над 7-8 пъти за 24 часа;
- температурата е над 38 градуса и не се повлиява от лекарства;
- силно главоболие;
- изразена отпадналост;
- детето не проявява интерес към игра;
- не иска да пие течности;
- устните му са сухи и напукани;
- езикьт е сух, отделянето на урина е намалено.

В тези случаи незабавно потърсете лекар, като може да се отиде направо и в най-близкия спешен център за евентуална хоспитализация. Там бързо ще овладеят състоянието в рамките на няколко дни. Тези инфекции обаче не бива да бъдат подценявани, тъй като в редки случаи, въпреки своевременното лечение, биха могли да доведат до трайни увреждания на различни органи и системи.

2. Ентеровирусите са голяма група, която включва над 50 вируса. При децата често избухват малки епидемични взривове, от коксаки А16 вируси, които причиняват болестта уста-ръка-крак (hand-foot-mouth disease HFMD). Заболяването протича с много специфична клинична симптоматика и е изключително заразно. Обикновено боледуват деца до 10-годишна възраст, като най-засегнати са до 5 години. Особено уязвими са колективите в детски градини и домове за отглеждане, поради близкият контакт на децата, склонността да лапат предмети и липсата на все още изградени хигиенни навици сред по-малките.
• Клинична картина
След инкубационен период от 3 до 6 дни, обикновено се появяват първите симптоми:

Болки в гърлото; Везикули (мехурчета) по езика, букалната лигавица и твърдото небце; Макуло-папулозен обрив по ръцете и стъпалата, понякога в седалищна област; Температура; Раздразнителност, силно неразположение; Отказ от храна; Заболяването обикновено започва с появата на силни болки в гърлото, отказ от храна и висока температура. Детето става неспокойно, един-два дни след повишаването на температурата се появят везикулозните лезии в устна кухина. В последствие възниква макуло-папулозен обрив по дланите и стъпалата, може да се наблюдават и везикули. Рядко обрива може да засегне седалище, ръце или крака. В някои случаи се наблюдават само афтозни изменения в устна кухина, като липсва обрив. При някои пациенти, обикновено възрастни, вирусната инфекция може да протече напълно безсимптомно.
След преболедуване се развива траен типово-специфичен имунитет. Решаващ за справяне с инфекцията е хуморалният имунитет. Пациенти с дефицит на хуморалния имунитет може да развият тежки усложнения, като хронични менингити и менингоенцефалити с лоша прогноза.

Какво е лечението?
Лечението е изцяло симптоматично. На първо място важно е детето да остане добре хидратирано. При появата на афтозните изменения изключително се затруднява приемът на храна и течности. Предлагайте леко хладни напитки, избягвайте киселите и солени разтвори. Ако забележите белези на дехидратация-хлътнали очни ябълки, обложен език, сухи лигавици, намалено количество урина, то незабавно посетете личния лекар на детето.
Можете да използвате:
- Физикални средства (студен компрес под мишници и между краката или обливане с леко хладка вода);
- Медикаменти - нестероидни противовъзпалителни-парацетамол или ибупрофен. По
възможност предлагайте температуропонижаващи при температура над 38 градуса, спазвайте минимален интервал от 4 часа между приемите и дозирайте спрямо указанията за килограмите на детето.
- Спрейове за гьрло. В аптеките може да се открие голямо разнообразие на спрейове за гърло. За облекчение на болката се прилагат тези, съдържащи локален анестетик и/или нестероидно противовъзпалително. Имайте предвид опасността от алергични реакции!
Как да предпазим детето?
Добрите санитарно-хигиенни мерки могат да намалят риска от заразяване. Честото миене на ръце е на първо място. При децата е важно този навик да се създаде от възможно най-ранна възраст. Децата имат навика да поставят почти всичко, което видят в устата си, не спирайте да се опитвате да ги обучите че това не е правилно, колкото и безнадеждно да изглежда на моменти.

За детските градини и домове за отглеждане от ключово значение се оказват мерките за дезинфекция. Обработката на повърхности, подове и санитарни помещения трябва да става на определени интервали. На определени часове се почистват играчките и общите
помещения.
На първо място е превенцията!
Предпазването от стомашно-чревни инфекции изисква спазването на санитарно-хигиенни мерки (често миене на ръцете, почистване на плодовете и зеленчуците преди консумация, добра термична обработка на храната и др.). Ваксината срещу ротавируси, е част от задължителния имунизационен календар, като поставянето е по избор на родителите. Ваксината осигурява защита на кърмачето в първите години, когато инфекциите протичат най - тежко, най - често водят до тежка дехидратация и налагат хоспитализация. Кърменето е друг лесен и ефективен метод за превенция на гастроентерити!

Пет профилактични правила за недопускане на заразата:
1. Поддържайте строга лична хигиена чрез редовно измиване на ръцете преди всяко хранене и приготвяне на ястия, след ползване на тоалетната, след пътуване в градския транспорт, връщане от улицата у дома и т.н.;
2. Измивайте обилно с течаща вода зеленчуците и плодовете;
3. Когато сте в непозната среда консумирайте предимно термично преработени храни;
4. Ползвайте за пиене безопасна вода, най-добре бутилирана;
5. При къпане в море, реки и басейни, не допускайте проникване на вода в устата.

Лечение

На първо място е важно да се осигури добър прием на вода и електролити. След като се появят диария и/или повръщане, родителите трябва да следят ориентировъчно за количествата загубени течности. У дома се започва с адекватна перорална рехидратация - предлагат се вода и стандартизирани рехидратиращи разтвори, често на малки глътки. Ако детето изпие голямо количество наведнъж е твърде вероятно да го повърне. Не предлагайте силно подсладени напитки или разтвори, тъй като ще предизвикат осмотична диария и вероятно ще влошат състоянието. Течностите се резорбират бързо в стомаха, така че ако детето повърне 10 - 15 мин. след приема на разтвора, вероятно е бил усвоен. Ако има предимно диария и не повръща, трябва да приема по - големи количества течности в сравнение с нормалната диета. Давайте му да пие често и по малко вода, разтвори за рехидратация, билкови чайове. Количеството е според възрастта, но малко повече от обичайното, тъй като много течности се губят с диарията, повръщането и повишената температура. Най-необходимите медикаменти при пътуване с малки деца са разтвор за рехидратация, препарати срещу повръщане, диария и температура. Добре е да се консултираме с личния лекар преди тръгване за конкретните продукти. По-важното от точното лекарство е родителите да запазят спокойствие, да осигурят покой на детето, подходяща храна според възрастта и предпочитанията му. Подходяща храна са препечени филии хляб, обикновени солети, бисквити, печен или варен картоф, ориз или безлактозно мляко. Да се ограничи приемът на лактоза (на кърмачетата се предлагат формули без лактоза).
Рядко се налага прием на антибиотици, като се назначава след проведени изследвания. Лекарствени средства (от групата на лоперамида) ограничаващи диарията не се прилагат при деца под 2 години.
Ако детето изобщо не успява да задържи приетите течности, наблюдавате признаци на тежка дехдратация - (летаргия, сухи лигавици, плач без сълзи, липса на урина повече от 6 часа), то следва бързо да осигурите лекарска помощ.

Д-р Геновева Георгиева - нач. амб. блок

02/06/2026

🩷1-ви юни 2026 г. 🩵

02/06/2026

Ден така необикновен!

Много радост, много обич, много емоции и незабравими усмивки. Създадохме го и го изпълнихме със съдържание!
На 1-ви юни празнувахме силата на усмивката, обичта и надеждата отново заедно - деца и родители!

Споделяме една малка част от нашето щастие!

29/05/2026

ТЕМА НА МЕСЕЦ МАЙ
Сензомоторика при деца със СОП и занимания у дома
подготвена от Димитринка Ангелова - педагог в ЦКОДУХЗ-Силистра, нека поиграем!

27/05/2026

Нека заедно създадем ден, изпълнен с радост, обич, споделени емоции и незабравими усмивки!
Очакваме ви!

12/05/2026