14/05/2026
Скъпи майки на момчета, обръщам се към всички вас. Не искам да звуча сякаш размахвам пръст, но в последните дни се срещнах с толкова много болка и млади мъже в ужасно тежко психическо състояние, че в момента не знам как да го кажа по друг начин. Всички неща, които изброявам, важат за всички деца, но счупват по ужасяват начин момчетата.
Оставете децата си да бъдат деца. Не ги товарете с проблемите и темите на възрастните, в частност със своите терзания, неуспехи, неразбирателства с бащата, свекървата и т.н. Всичко, което ви се случва е ваш избор.
Ако мъжът ви се държи лошо с вас, а вие стоите с него и вярвате, че ще се промени, е ваш избор, не наказвайте детето с него.
Ако мразите мъжа си, но стоите с него, защото вярвате, че детето трябва да расте с двамата си родители, е ваш избор да се измъчвате и да не живеете собствения си живот, не наказвайте допълнително детето, за което вашето нещастие и отношенията ви са достатъчно наказание.
Ако вие се грижите за родител на легло, понякога с години, е ваш избор и е достатъчно “наказание” за детето, че времето и грижите ви за него в голяма степен са му отнети, защото са насочени другаде, не го въвличайте и него в тези мъчителни грижи.
Ако вместо да учите, да градите кариера, сте избрала да родите дете (защото така се е случило), не го карайте да плаща вашия избор и не го товарете с твърдения, че сте посветила живота си на него или че е смисълът на живота ви. Ако детето е смисъл на вашия живот, жалко за вас, но още по-жалко за детето. Живеем във време (и не от сега), в което никой не е длъжен да роди, ако е забременял неумишлено. Живеем във време, в което дори не би трябвало някой да забременява неумишлено.
Не му приготвяйте закуска до 40 годишната му възраст. В момента, в който е в състояние да си включи компютъра, за да играе, е в състояние и да си приготви закуската.
Не го задържайте в леглото си, не го и приемайте, ако идва, никога! (Освен за кратък момент на нежност и гушкане). Не след 3 или след 5 години, а никога! Ако имате проблем с мъжа си, решете проблема с мъжа си, не използвайте детето за щит. Ако имате ваши страхове, намерете начин да се справите с тях, но не въвличайте детето си там, за да ги успокоява.
Не кърмете детето си докато тръгне на училище. Това не е здраве, това е психична болест.
Не му забранявайте да се катери, да скача, да тича, защото ви е страх, че ще се нарани. То със сигурност ще се наранява и така трябва да бъде. Ако не можете да овладеете поривите си да го ограничавате, докато го гледате как щурее, просто се обърнете с гръб. Гледайки го, няма да предотвратите нищо. Ако просто сте наоколо, сте на правилното място, за да може да се намесите… при реална нужда.
Ако детето ви е прекалено послушно и удобно, не се успивайте, а се запитайте защо е така и какво сте сбъркали, за да не е нормално дете, което създава нормални, детски проблеми. Това са деца, които са поели отговорност за вашето състояние, а това не е тяхна работа и е непосилно за едно дете. А са поели тази отговорност, защото по някакъв начин сте им я дали. Дали защото сте винаги в ролята на жертва, макар и с усмивка, или защото сте прекалено заета със собствените си грешни избори и решения… Плаща се после. И се плаща скъпо.
Детето не ваше притежание. Детето не е предмет. Не го и не се вкарвайте в калъпи.
И, не, не всяко дете трябва да тренира и да бъде успешно в спорта, който искате. Или в какъвто и да е спорт. Чуйте го, вижте го и нагласете очакванията си по него. Вместо да се опитвате да го разчекнете до своите очаквания.
Позволявайте му нещата за неговата възраст. Вместо да го засипвате със скъпи притежания и забрана да излиза навън или да кани приятелчета, защото се страхувате, защото ви е разхвърляна къщата и бог знае още защо. Вместо да му се радвате колко е послушно като си седи вкъщи и не прави никакви пакости, а пък вие му предлагате по 3 неща да ядене, защото сте много грижовна майка. Вместо да го карате да се грижи за болната си баба с години и да е свидетел на пълното разпадане на тялото й, ден след ден, със стенанията, с миризмата и цялата останала непосилна мъка. Вместо грижовно да му дишате във врата, от сутрин до вечер, забавлявайки го, защото ако скучае, сяда пред екрана. Вместо да не смеете да го пуснете до магазина на ъгъла на същия блок, защото… е малък. Вместо да не го пускате до отива сам до училище, защото… “на мама момчето”. Вместо да не му давате някакви отговорности, адекватни за възрастта му.
Ако детето ви е инцидентно за няколко дни в болница и е над 10-12 години, не стойте с него в болницата. Ходете да го виждате, носете му глезотийки, но не спете при него. Това се прави когато е бебе и малко дете. Покажете му, че варвате в него, вярвате, че може и че ще се справи. (поемете отговорност за страховете и тревожността си, не го използвайте по този начин, за ги успокоявате, те са ваша отговорност, нали вие сте големият човек!)
Бащи, и към вас:
Не ставайте майки на момчетата си! И не оставяйте майките на децата ви да правят това! Цената за плащане ще е много по-висока от скандалите и неприятностите, които избягвате в момента, оставяйки ги да се държат така с тях.
ПП Моля отново за извинение за нападателния тон, просто не можах да намеря друг начин да изкажа ясно това, което виждам и е толкова жалко, тъжно и много страшно.
Снимка: Sunrise, Pixabay
