Петя Андреева-Костова, психолог

Home
Bulgaria
Sofia
Петя Андреева-Костова, психолог

✳️Личностно развитие | Психотерапия | Арттерапия
👥 Индивидуални сесии & групова работа
📩 Запази час за консултация
https://superdoc.bg/lekar/petya-andreeva

27/08/2026

За да живеем пълноценно и с цяло сърце, следва да се откажем от илюзията, че сме незначителни.

Оставям ви да медитирате върху това. 💚

19/08/2026

Темата за границите най-често се появява в кабинета през трудността да казваме „не“. Но преди да стигнем до отказването, е важно да опознаем къде изобщо се намират нашите граници.

Много често ги размиваме с фрази като „мога да потърпя още малко“, „не е моментът да правя проблеми“, „нищо няма да ми стане, ако…“. И неусетно се озоваваме в червената зона, където вместо да се заявяваме и отстояваме, просто оцеляваме.

Опитвайте да забелязвате по какво си личи, когато вече сте в жълтата зона и се учете да реагирате още там. Това значително улеснява процеса.

💚

12/08/2026

Бях забравила, че в гимназията имахме часове по скулптура. Глината седеше в едни големи бидони и беше пълна с камъни и съчки. Тийнейджърката, която бях, никак не обичаше да пипа в тая кал. Тя не можеше да осъзнае и да цени творчеството като животворна сила, като живот само по себе си.

В наши дни нося малко съжаление за пропуснатото и съм благодарна, че все в някакъв момент съм започнала да проглеждам с едното око. А в някакъв друг съм спряла и да се занимавам с разни предразсъдъци и ограничения за кого и какво е изкуството.

Всички сме Творци на живота си.
Глината е терапевтична.
Радостта - също!
Bashata, благодаря за уютната атмосфера, която създаваш!

04/08/2026

Автобиография в пет кратки глави

1) Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Изгубен съм... Непоправим съм...
Грешката не е моя.
Отнема ми цяла вечност да намеря изход.

2) Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Престувам се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но това не е моя грешка.
Все още отнема много време, за да изляза.

3) Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
Въпреки това падам в нея... Навик ми е.
Очите ми са отворени.
Знам къде се намирам.
Грешката е моя.
Излизам веднага.

4) Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

5) Минавам по друга улица.

Порша Нелсън

31/07/2026

Когато стъпим на пътя на промяната и направим първите различни стъпки, често ни се струва, че вече сме „готови“. Че новото е настъпило.
Но всъщност промяната не е момент — тя е път. Път, който изисква време, повторение и среща с изпитание, за да разберем доколко новият начин на реагиране е устойчив.

Нашият мозък работи чрез невронни пътеки — утъпкани маршрути, които сме изграждали с години. В напрегната или кризисна ситуация той автоматично избира стария път, защото е най-познат, най-бърз и енергийно икономичен. Затова е толкова лесно да се върнем към старите реакции, дори когато вече сме опитали нови.

Промяната става устойчива, когато съзнателно се връщаме към новия път — отново и отново. Когато го утъпчем достатъчно, за да стане естествен избор. Това е процес на вътрешно подреждане и създаване на нови връзки, които постепенно стават нашата нова опора.

А понякога човек се обърква, отчайва или се изгубва по пътя.
Тогава психологическата подкрепата помага да се върнем към новия маршрут — по-осъзнато, по-спокойно и с повече доверие в процеса.
💚

28/07/2026

Тревожността се храни и расте, когато се опитваме да предвидим или контролираме бъдещето — особено когато зациклим в това.
Успокоението идва, когато се осмелим да предприемем действие.
Можем да избираме действията си. Не можем да контролираме всички последствия от тях — и това е ОК.
💚

23/07/2026

Назоваването на чувствата и мислите ни е опора, когато искаме да разберем себе си.

За да стигнем там, накъдето сме тръгнали, трябва да знаем откъде започваме. Не си помагаме, когато се убеждаваме/заблуждаваме, че сме по-близо, отколкото сме. Това всъщност ни отдалечава.

Когато назоваваме чувствата, мислите и преживяванията си, ние ги правим видими, подреждаме ги, разбираме ги, даваме им форма, с която можем да работим.
Назоваването не е оплакване или драматизиране. То е признаване на реалността такава, каквато е и това вече ни помага да я приемем, преработим или променим.

15/07/2026

Когато говорим за адаптивност и гъвкавост, най-често мислим за външния свят — за обстоятелства, които не можем да променим и към които се налага да се нагодим.

По-рядко обръщаме внимание на другата посока - доколко сме гъвкави към самите себе си.

Очакванията, които имаме към себе си, често са много по-строги и твърди.
„Трябва да съм перфектна", "да не закъснявам“, „да работя всеки ден с едно и също темпо", "да съм помагаща"...
Списъкът е дълъг.

В стремежа си да бъдем „някакви“, понякога пропускаме да забележим, че и ние се променяме. Че нуждите ни не са константа. Че има моменти, в които е по-здравословно да разхлабим очакванията, да пренаредим плановете, да си позволим да бъдем различни от вчера.

Да се адаптираме към себе си е също толкова важно, колкото да се адаптираме към света.
Това е едно от условията за психично здраве и вътрешно благополучие. 💚

07/07/2026

Любовта към себе си продължава да бъде нещо, за което много се говори, но не е достатъчно ясно за какво става дума.

Нека първо да кажем, че любовта към себе си е свързана и с любовта към другия. Не става дума за сляп егоизъм, а за самоуважение, здрави самооценка и самочувствие.

Да чувстваме и да проявяваме обич към себе си е да си разрешим да бъдем себе си без да сме зависими от одобрението и оценката на другите; да съществуваме и да се развиваме, заемайки своето място с уважение към мястото и на другите. Самозаличаването в името на някой друг не е признак за обич нто към него, нито към себе си.

Ще цитирам Ги Корно: "Да избереш да живееш, да избереш да обичаш, да избереш радостта от съществуването, да станеш напълно отговорен за своята жизненост и своето щастие - това са безспорно най-творческите актове, на които индивидът е способен."

Това не е лесно за постигане. Парадоксално е, но част от възпитанието ни, е затруднила сериозно умението ни да си дадем необходимата обич. В терапевтичния процес това се променя. Не отлагайте.
💚

Address

бУлица "Александър Стамболийски"№55А
Sofia
1000

Website

https://petya-andreeva.com/

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Петя Андреева-Костова, психолог posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Want your practice to be the top-listed Clinic in Sofia?