Тони

Тони Бакалавър и Магистър психолог, кликни: ✅ https://www.facebook.com/events/997539999554271

КЛИК ➡️ 📚 София офлайн: книга, покой и свързване 🌳 Август
03/08/2026

КЛИК ➡️ 📚 София офлайн: книга, покой и свързване 🌳 Август

Verlass das Schiff nie, ausser es verlässt dich.🇩🇪🇦🇹🇨🇭 Sprachcafé: Deutsch sprechen in Sofia August ⛱
03/08/2026

Verlass das Schiff nie, ausser es verlässt dich.
🇩🇪🇦🇹🇨🇭 Sprachcafé: Deutsch sprechen in Sofia August ⛱

02/08/2026

😋 „Бих участвал с най-голямо удоволствие“ е любимият ми жанр. Толкова топлина на думи и толкова малко пристигане. ⬇️

✍ Упълномощаването на нарцистичния насилник включва поведение и действия, които по невнимание подкрепят или позволяват н...
02/08/2026

✍ Упълномощаването на нарцистичния насилник включва поведение и действия, които по невнимание подкрепят или позволяват насилственото му поведение да продължи. Упълномощителите (понякога това са самите жертви) често играят решаваща роля в поддържането на цикъла на тормоз и злоупотреба, като активно или пасивно улесняват злоупотребяващото поведение на нарцисиста.

⚠️ Упълномощителите обикновено проявяват определени характеристики, които ги правят склонни или предразположени несъзнавано да подкрепят насилието. Те включват:

1️⃣ Ниска самооценка: Често имат ниска самооценка, което ги прави податливи на манипулация и контрол от страна на нарцистичния насилник.

2️⃣ Страх от конфликти: Възможно е да избягват конфронтацията и конфликта на всяка цена, което ги кара да пренебрегват и омаловажават насилственото поведение, на което са свидетели и от което са потърпевши.

3️⃣ Зависимост: Някои упълномощители са финансово, емоционално или психологически зависими от нарцистичния насилник, което затруднява противопоставянето им на тормоза.

4️⃣ Отричане: Упълномощителите отричат или рационализират насилственото поведение, убеждавайки себе си, че то не е толкова вредно, колкото изглежда.

5️⃣ Вина и срам: Упълномощителите се чувстват виновни и се срамуват от собствената си роля в допускането на злоупотребата, което може да им попречи да предприемат действия за прекратяването ѝ.

👫 Динамиката на допускане на злоупотреба в семейството или в интимната връзка е сложна и многостранна. Често срещани процеси в този контекст са:

1️⃣ Оправдание: Упълномощителите на насилието оправдават поведението на нарцистичния насилник и го обясняват с външни фактори като стрес или травма от миналото.

2️⃣ Омаловажаване: Упълномощителите минимизират въздействието на насилието върху себе си или върху другите, отхвърлят го като незначително или го нормализират в рамките на връзката.

3️⃣ Защита на насилника: Упълномощителите полагат много усилия, за да предпазят нарцистичния насилник от последствия за действията му, като го крият от отговорност и последствия.

4️⃣ Гаслайтинг: Нарцистичният насилник може да използва гаслайтинг, за да манипулира както жертвата, така и упълномощителя, като предизвиква объркване и съмнения относно това кое е действителност и кое не.

5️⃣ Изолиране: Нарцистичният насилник изолира жертвата и упълномощителя от външни източници на подкрепа, като по този начин затруднява търсенето на помощ и бягството от ситуацията на насилие.

✅ Освобождаването ни от нашето упълномощаващо поведение изисква осъзнаване, смелост и подкрепа. Някои от стъпките, които упълномощителите могат да предприемат, за да спрат да толерират или подкрепят насилието, представляват:

1️⃣ Разпознаване на моделите: Упълномощителите трябва да разпознаят и признаят моделите на злоупотреба в отношенията си с нарцисиста.

2️⃣ Поставяне на граници: Установяването на ясни граници с насилника и налагането на последствия за престъпването на тези граници е от съществено значение за освобождаването от упълномощаващо поведение.

3️⃣ Търсене на помощ: Търсенето на подкрепа от психотерапевт, група за подкрепа, доверени приятели и членове на семейството може да даде на упълномощаващите лица насоки и насърчение как да се освободят от динамиката на упълномощаване.

4️⃣ Грижа за себе си: Даването на приоритет на грижата за себе си и нашето благосъстояние е от решаващо значение за възвръщането на чувството за собствена стойност и независимост извън връзката, в която е извършено насилие.

☀️ Чрез разбирането на тази динамика и предприемането на проактивни стъпки за освобождаване от упълномощаващо поведение, можем да си дадем възможност за създаване на по-здравословни взаимоотношения на базата на взаимно уважение и доверие, а не на манипулация, злоупотреба и насилие.

Участвай в разговора ни 💞 София свързва: Лични и делови граници - как да казваме "НЕ", без да губим? 👈 кликни

Сподели събитието с приятел, за когото темата е ценна.

01/08/2026

Има хора, които чакат темата на събитието да се повтори три пъти, за да са сигурни, че наистина няма да дойдат. 🤣

🆘️ Пиша за границите от позицията на човек, който се учи да ги поставя.Напоследък развивам ново умение за поставяне на г...
01/08/2026

🆘️ Пиша за границите от позицията на човек, който се учи да ги поставя.

Напоследък развивам ново умение за поставяне на граници и съм въодушевен от идеята в основата му.

Комбинирам няколко концепции. Ох, ето отново съм се задълбочил в рамки, теории и схеми! Обещавам да ги пусна в момента, когато започна да прилагам свободно метода.

Поставянето на граници обикновено е израз и комуникация на неудобство при навлизане в личното пространство. Човек казва "не ми е приятно как каза това (сравнително директно)" или "аз ще те потърся (сравнително индиректен отказ)".

В първия случай личи реакцията на думите на другия, а във втория - желанието за избягване на конфронтация (човек сам се цензурира).

Хрумването ми е границите да са изразени в положителна форма - тоест като съобщително изречение. Ако за известно време се опитате да говорите само така, ще видите колко е трудно.

Все нещо отричаме: "ама, не се притеснявай", "няма нужда" или "няма опасност да отслабна". Все се промъква някакво отричане, което е защитен механизъм и реакция.

Моята формулировка на границите търси автономност. Най-просто казано, това, което кажа, да има смисъл и завършеност само по себе си. Посланието му да е ясно и извън контекста.

Например: "Нека говорим за прането довечера (или по-късно). В момента по-важно е да решим..." Това ми се вижда добър израз на автономност, ако другият повдига темата, но в момента искам да говорим за нещо по-важно.

С този изказ на самостоятелност аз нещо изразявам и съобщавам в пълнота. Вместо да съм реагираща страна, аз съм пълноценно участваща страна.

Правото на лични граници е част от нашата автономност. Затова и изказът предава послание за автономност. Това е цялата идея - пълнота, посланието да бъде ясно без контекст (предоставяйки собствения контекст) + положителна форма на изказа.

Избягвам очертаването на граници посредством задаване на въпрос, ако звучи като прикрита молба или колебание. Отново казвам, че това е просто модел, подходящ за някои моменти и всеки е свободен да прави каквото си иска.

Нека завърша с два-три примера.

1. Човек мълчаливо Ви прережда на опашката в магазина.

"Здравейте, господине! Опашката върви оттук, където чакаме. Заповядайте."

2. Някой изхвърля фаса си на алеята в парка.

"Добро утро, госпожо! Кошчето е съвсем близо - ето там."

3. Шефът Ви звъни извън работно време на личния телефон.

"Добър ден. За яснота, на разположение съм в работно време. В момента се грижа за лични дела. Благодаря, дочуване."

4. Задават Ви нетактични въпроси.

"Запазвам личните теми за себе си. Можем да говорим за друго."

5. Опитват се да Ви наложат фамилиарни отношения, каквито нямате.

"Отношенията ни са делови и ще останат такива - конструктивни и коректни."

Това е всичко. Отворен съм да чуя Вашата критика. Изпробвам този модел и истински преживявам автономност чрез него.

Включи се в разговора 💞 София свързва: Лични и делови граници - как да казваме "НЕ", без да губим?
☝ клик ☝

31/07/2026

😄 Не даваме съвети. Знам, трудно е. Особено ако за 14 секунди сте открили магическо решение за живота на някой непознат. ⬇️

❓ Коя от тези форми за поставяне на граници сте ползвали и сработи ли1️⃣ Ако използваш заплахи, ще си тръгна.2️⃣ Ако ми ...
31/07/2026

❓ Коя от тези форми за поставяне на граници сте ползвали и сработи ли

1️⃣ Ако използваш заплахи, ще си тръгна.

2️⃣ Ако ми крещиш, ще изляза от стаята.

3️⃣ Ако ме обиждаш, ще прекратя разговора.

4️⃣ Ако пренебрегваш отказа ми, ще спра да отговарям.

5️⃣ Ако се появиш без предупреждение, няма да отворя вратата.

30/07/2026

🤣 Веднъж ми писаха: „Дойдох, погледнах през прозореца и си тръгнах.“ Това не е отказ, това вече е арт пърформанс. ⬇️

Чудите ли се защо една проста забележка у нас понякога завършва с агресия?Преди малко видях няколко деца, около 12-годиш...
30/07/2026

Чудите ли се защо една проста забележка у нас понякога завършва с агресия?

Преди малко видях няколко деца, около 12-годишни, да вървят по улицата и да си играят с някаква брошура от хипермаркет. След секунди брошурата вече беше захвърлена зад тях.

Без голяма мисъл, почти спонтанно, ги поканих да си вземат отпадъка. Не ги смачках, не ги засрамих театрално, не им държах реч за разпада на цивилизацията. Просто им посочих: това е ваше, вземете си го. И те го направиха.

В този момент си спомних как като студент се возех в метрото. Бях се отпуснал и подпрял едната си обувка на седалката отсреща. Възрастен мъж ми каза съвсем спокойно, учтиво и без излишна емоция да си сваля крака. Аз го свалих. Не се обидих, не се наежих, не почувствах, че ме унижават. Просто разбрах: това не се прави.

Ето това е културата в действие. Не патриотична поза, а дребна ежедневна корекция, понесена без драма. За да можеш да направиш такава забележка, ти трябва спокойствие, мярка и вътрешно право да участваш в общия живот. Да не мълчиш от страх, но и да не нападаш от превъзходство.

А за да я приемеш, трябва още повече. Трябва да понесеш малката доза срам, че си направил нещо неуместно. Да не я превърнеш веднага в ярост. Да не чуеш „свали си крака“ като „ти си боклук“. Да различиш корекция на поведение от унижение на личността.

Затова ме тревожат историите, в които хора са бити, защото са направили забележка за шум, дрифтове или опасно поведение. Това не е сила. Това е крехко его с мускули. Въоръжен срам, който не може да каже: „Да, прав си, прекалих.“

Може би зрелостта на едно общество започва точно оттук: да можем да си казваме малките истини навреме. И да можем да ги чуваме, без да вадим юмруци.

А вие кога за последно приехте забележка без да се защитавате?

Address

ж. к. Лагера
Sofia
1612

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Тони posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share

Category