http://www.facebook.com/events/1090892603616784

Тони, ж. к. Лагера, Sofia (2026)

06/10/2026

Какво представлява емоционалното лишение❓

Това е динамика, за която с други думи, особено в литературата, се говори често. В психологически контекст това е травма, която човек може да носи от детството си. При други травми детето понася някаква видна проява или постъпка от страна на родителя - психическо или физическо насилие, често укорение, жестока критика, засрамване, обезценяване и т. н. За разлика от тях, при емоционалното лишение травмата възниква в следствие на недостиг. Празнина, в която липсват нежност, подкрепа, емпатия, насърчение, топлота, зачитане, емоционална и телесна близост.

Говорим за пренебрегването като основна причина за травмата Безлюбие. От използваните думи разбирате, че е по-лесно да упоменем липсващото вместо наличното: не-глижиране (от латински и старолатински: изоставям при избор), без-любие, не-зачитане. С две думи, пренебрежението е противоположност на уважението.

Емоционално лишение преживяваме не непременно като следствие от травма. То е естествено преживяване в ежедневието дори да не сме болезнено чувствителни. Помните ли, че мъжете тенденциозно считаме уважението за най-висша ценност в отношенията помежду си?

В общества където не е прието да се говори за обич между мъже, уважението се въздига до най-ценното. Върнете се към филмовия шедьовър на "Кръстника", където традиционният сицилиански манталитет изключваше възможността между сънародници далеч от дома да се говори за "братска обич". Затова Най-голямото между мафиозите беше уважението. Богът Уважение.

Но и в селска кръчма да влезете, вероятно ще чуете как пияниците се кълнат един на друг в уважение или го изискват. С жадуваща за обич празна душа.

Вътрешната празнина е характерна за травмата лишение, както и за баналното пренебрегване в ежедневието. Тъга или гняв - производните варират според индивидуалността на понасящия го.

Психологическа област, в която безлюбието е важна компонента, е разбира се интимността. Емоционалната близост между партньори, между роднини, между приятели.

Безлюбието е разновидност на непостигнатата интимност. Картината на отсъстваща интимност е шарена и многопластова. От една страна, тук е липсата на емоционален капацитет, от друга, липсата на емоционална стабилност, от трета, липсата на граници. Ако трябва да го закова с едно изречение, безлюбието е неспособност за емоционално даване и получаване. Даване и получаване, обмен - нали това се случва в двойката?

Трудности в даването от една страна заради осакатена връзка на човека вътре с (обичта в) душата му и ампутирана спонтанност на експресията. Трудности в получаването заради срам или недоверие. Страхове! Това са само примерни причини. По-лековато бихме казали "няма комуникация". Емоционалното даване и получаване са фундаментите на обичането и когато там скърца, хвърчат искри, износването е крайно, системата прегрява или пък изцяло блокира.

Черната дупка на безлюбието хората запълват със всякакви маски, реквизити и притежания: пластичните намеси и фитнес-заниманията правят части на тялото по-големи и красиви, и млади, викащи още по-силно за помощ и любов.

Преживяващите недостиг на любов са класически пример за нещастие. От една страна можем да обичаме себе си, нали - това е съвременната мантра в света на духовната самопомощ. От друга, хора, ние се храним с емоции! И от вредни съставки здравословна манджа не става. Понякога компенсаторно запълваме емоционалната дупка точно с това - вкусна мазна храна, която да ни залъже. Или пък с гласа на телевизионния/ютюб звездоброец, който всеки ден има да ни каже нещо хубаво.

Трябва да започнем да изискваме от Вселената базисно уважение и зачитане. Няма заобикаляне. Когато носим празнината на емоционалното лишение, обикновено сме свикнали с пренебрежението или то ни кара жлъчно да избухваме. Първото спокойно послание към света и към всеки наш близък е "Заслужавам уважение".

ЗАПИШИ СЕ ДНЕС:
Неудобните: "Труден" ли съм или просто не се поддавам на контрол❓
⬆️ КЛИК ⬆️

05/10/2026

📽 American History X се гледа трудно. В него има нещо прекалено разтърсващо. Болката става ярост. Яростта става идеология. Идеологията формира група. Групата се превръща в разрешение за насилие. А насилието започва да изглежда не като падение, а като доказателство: че си силен, верен, мъж, част от своите.

Това е една от най-опасните измами на радикализацията. Тя не казва на човека: „Стани жесток.“ Казва му: „Бъди справедлив.“ Не му казва: „Унищожи човека.“ Казва му: „Премахни заплахата.“ Не му казва: „Ти си изгубен.“ Казва му: „Ти най-после виждаш истината.“

Затова подобни филми стават болезнено актуални, когато реалността ни удари. След убийството на Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив въпросът вече не е само какви младежи могат да стигнат до такава жестокост. Въпросът е каква среда позволява на млади хора да вярват, че могат да бъдат съд, присъда и наказание едновременно.

Тук няма нужда от евтин морализъм, а от сериозен разговор.

Какво се случва с младеж, който открива идентичност в омразата? Какво се случва с момче, което не знае как да бъде значимо, освен чрез разрушителна сила? Какво се случва с група, която се надъхва срещу общ враг? Какво се случва в общество, в което „ще им покажем“ звучи почти нормално, докато един ден не видим докъде стига тази фраза?

American History X не е важен само защото показва расизъм. Важен е, защото показва как човек спира да мисли сам. Как личната рана се облича в големи думи. Как групата дава принадлежност, но изисква подчинение. Как насилието първо обезчовечава този, срещу когото е насочено, а после и този, който го извършва.

На 21 октомври ще говорим за това в Психологически филмов клуб.

Събитието не включва прожекция. Нужно е предварително да гледате филма и след това да се запишете с лично съобщение към Фейсбук страницата Тони.

📍 Le Soleil Crepes & Coffee, ул. „Георги С. Раковски“ 186, София
🗓 21 октомври, сряда, 19 ч.

🔞 Американска история Х 🔞 Психологически филмов клуб

Това няма да бъде разговор за лошите други. Ще бъде разговор за границата, отвъд която човек започва да нарича своята омраза морал.

04/10/2026

В романтичните отношения има една опасна заблуда: че щом човек изглежда нормален, значи вече знаем кой е.

Има работа, "висшу", от добро семейство, от приличен град, почтена професия, нормална биография, учтив изказ... Не изглежда като проблем. Не изглежда като човек, от когото трябва да се пазиш. На етикета пише: „обикновен, свестен, нормален“.

Само че това е прекалено малко информация. Всички тези неща казват това-онова, но не казват достатъчно. Казват откъде идва, как се представя пред света. Не казват как обича, как се кара, как лъже или как мълчи. Какво прави, когато е засегнат, какво прикрива от срам. Как се държи, когато вече не трябва да впечатлява...

В началото на ухажването почти всички сме малко по-добра версия на себе си - готини, така да се каже. Показваме светлото, подреждаме хубаво думите си. Избираме най-приемливите части от биографията си. Някои не лъжат директно, но премълчават стратегически. Други не обещават, но внушават. Трети играят ролята достатъчно добре, за да може другият сам да го повярва.

Мъжът може да изглежда стабилен, но да крие хаос с пари, зависимости, гняв, хазарт, страх от близост или нужда всяка жена да го обожава. Може да изтъква сериозни намерения, а всъщност да търси с**суално потвърждение и майчина топлина в едно. Може да се представя като спокоен, но след първата по-голяма граница да стане наказващ, студен или унижавящ.

Жената може да изглежда нежна, топла и отворена, но да носи силна тревожност, скрита контролираща нужда, нерешена връзка с бивш или очакване мъжът да компенсира всички предишни липси. Може да изглежда независима, а всъщност да чака другият да носи цялата връзка. Да говори за любов, но да предлага само оценяване, тестове и постепенно затваряне.

Така хората не винаги се срещат. Понякога се продават един на друг!

Играят танц на обещания: кой бих могъл да бъда до теб, какъв партньор може би ще получиш, ако минеш следващото стъпало - първата целувка, с**с, съвместно пътуване, заживяване заедно, бременност или брак.

Колкото по-голяма е инвестицията, толкова по-трудно става да си тръгнеш. И точно тогава ролятя започва да тежи. Маската се пропуква. Излизат истинските навици и страхове, истинската грубост и истинската празнота.

После някой казва: „Бях с този нарцис 19 години и чак накрая разбрах кой е.“ Но често истината е била там по-рано. Само че е била приглушена, украсена, омекотена, скрита зад добър произход, хубави думи, прилична професия и обещание за бъдеща съвместимост.

Може би големият въпрос в началото не е: „изглежда ли този човек нормален?“, а „колко реалност има в начина, по който се показва?“

Защото истинската близост не започва, когато двама души взаимно си продадат своите най-добри версии. Започва, когато две автентичности се срещнат достатъчно рано, за да знаят дали наистина могат да живеят щастливо една до друга. Докато смъртта ги раздели...

ЗАПИШИ СЕ И УЧАСТВАЙ:
София свързва: Любовта онлайн - как търсим близост в свят на екрани❓
⬆️ КЛИК ⬆️

04/10/2026

Кога човек е „ТРУДЕН“: когато има тежък характер или когато вече не кляка пред чужди очаквания и номера❓

03/10/2026

🎬 Тази вечер гледах отново филма от постера: "Американска история Х". Посланията му са изключително важни. Особено днес. Особено у нас.

Не се ангажирам с контекста на американското общество и култура, защото нямам отношение към тях и не ги познавам от първа ръка. И без това обаче са ясни психологическите уроци на "трагедията" от 1998 година. Не случайно жанрът на филма е дефиниран в IMDB именно така.

Понеже нямам братя, ми е трудно да се идентифицирам с взаимоотношенията между Дерек (Едуард Нортън) и Дани (Едуард Фърлонг). В личен план, разбира се, те са водещи във възприемането на "Американска история Х".

Вместо това ще се насоча към насилието и деструктивността като теми. Често те са продиктувани от личностна динамика, която се величае, понякога по изключително елементарен начин - борба!, бъди мъж, корав, мисия, свобода или смърт, байряка, късаме ризи и т. н.

Във филма виждаме как примитивните импулси за защита чрез нападение са облечени в цяла идеология - тази на расизма. В определени моменти дори се правят усилия за стъкмяването им в посока консерватизъм и републиканска полемика. В края сметка скритият хаос избухва с пълна сила.

Това са все опити за потушаване на собствената болка и страх за собственото оцеляване. В контекста на човешката социална природа от тях се формират социалнопсихологически теми като например субкултурата на расизма. Доста разпространена и нормализирана в ежедневието и у нас, макар да се отрича.

Ще се огранича в един основен извод. Ако виждате решения на проблемите си в поставянето на групи под общ знаменател (мъже, жени, чужденци, бели, черни, цигани, палестинци, иранци, евреи, бедни, богати, елит, обикновени граждани, столичани, перничани...), дори само на думи, Вие произхождате от среда на страх и насилие. Под една или друга форма. Разграничаването и последващото обезценяване предхождат насилието и го улесняват.

Ако смятате, че някой е по-малък и несъществен от Вас, защото например бил гей. Ако провиждате в бъдещето своята погибел, защото мигрантите щяли да насилят жените, а норвежците да вземат децата. Ако усещате чувство за несправедливост и аргументирате по този начин, Вие сте човек в затруднение, търсещ лесния изход.

Какво показа филмът? Че когато си в среда, ползваща насилието като инструмент в борбата против лошите други, рано или късно сам се оказваш в ролята на жертва. Само че жертва на своите. Както Дерек беше пребит и изнасилен в затвора от иначе своите по идеология. Идеологията винаги се ползва по лична линия и интерес: интелектуалецът, за да упражнява власт над редовите бръснати глави и да се облагодетелства; малкият брат Дани, за да се чувства близък с големия, който се явява негова заместваща бащинска фигура.

Да, ние чувстваме агресия към другите. Но не е защото те са от този или онзи квартал, от този или онзи университет, от червения или синия отбор. Агресията си я носим. И ако я прицелваме в турците, румънците, сърбите и т. н., ние сме хора на нивото на племенния строй, отминал преди 10 хил. години.

УЧАСТВАЙ В РАЗГОВОРА:
🔞 Американска история Х 🔞 Психологически филмов клуб

⬆️ КЛИК ⬆️

03/10/2026

❓Въпроси, които често чувам, и поясняващи отговори

Мнозина ми пишат с колебания за събирането ни Неудобните: "Труден" ли съм или просто не се поддавам на контрол❓ Ето някои отговори, които ще улеснят достъпа до разговорите ни:

1️⃣ „Какво правим, ако не се впиша в групата?“
👉 Всеки е различен! Именно това прави разговорите интересни. Всички са отворени и приемащи.

2️⃣ „Ами ако се притеснявам да споделям мислите си?“
👉 Можеш само да слушаш - участието е без натиск и по твоя собствен ритъм.

3️⃣ „Ще мога ли да разбера другите участници?“
👉 Разговорите са структурирани така, че всеки може да се включи и да се чувства разбран.

4️⃣ „Ако съм уморен или напрегнат?“
👉 Мястото е уютно - можеш да се отпуснеш и да бъдеш себе си.

5️⃣ „Какво ако ми е трудно да се доверя?“
👉 Доверието идва постепенно. Никой не бърза, а атмосферата подкрепя всяка стъпка.

6️⃣ „Ще има ли твърде много сериозни теми?“
👉 Съчетаваме дълбочина и лекота. Всяка среща е приятелска, а разговорът - ненатрапчив.

7️⃣ „Как ще разбера дали е за мен?“
👉 Можеш просто да пробваш веднъж. Често първата среща е най-облекчаваща.

8️⃣ „Ако ми е трудно да намеря време?“
👉 Разбира се. Всяка среща е самостоятелна, идваш когато можеш.

9️⃣ „Ако ме е страх от осъждане?“
👉 Всички сме там, за да се подкрепяме - място без оценяване и критика.

🔟 „Как мога да се свържа, ако имам въпрос?“
👉 Можеш да ми пишеш директно, да оставиш коментар или да ми изпратиш съобщение. Ще отговоря лично.

💫 Създавам пространство, където можеш да се чувстваш спокойна, приет/а и разбран/а.

📩 Ако усещаш, че това е за теб - ще се радвам да се включиш!

Let's be friends
💌 Тони

Можеш да участваш и в събитията:

🔞 Американска история Х 🔞 Психологически филмов клуб
⬆️ КЛИК ⬆️
и
София свързва: Любовта онлайн - как търсим близост в свят на екрани❓
⬆️ КЛИК ⬆️

02/10/2026

Старанието да съм повече в мъжката или женската си енергия представлява съобразяване с обществените норми и очаквания за социалните роли на половете, което води до откъсване от автентичната същност (обратното също е вярно).

Този процес обикновено набляга на идеализирана версия на мъжествеността или женствеността, вместо да позволи на хората да изразят истинските си нужди и желания. Когато се стремят да се впишат в предварително определени категории, те потискат своите чувства и инстинкти, което води до липса на яснота по отношение на неосъзнатите им мотиви. Тоест отнема ни възможността да разберем себе си.

Стремежът към идеализирана идентичност може да породи вътрешен конфликт, тъй като хората се чувстват принудени да действат по начин, който не отговаря на същността им. Това несъответствие води до неудовлетвореност, понеже поведението не отразява личните ценности и желания.

Автентичното изразяване изисква да се признаят и приемат уникалните характеристики на човека, отвъд категориите мъжко/женско, вместо стриктно да се спазват обществените норми и идеали.

Усилието да се регулира енергията на човека според външни стандарти може да отклони от личната автентичност, като даде приоритет на конформизма за сметка на индивидуалното изразяване.

Тази динамика засилва идеята, че стойността на човека зависи от това дали той се вписва в определен модел, което може да бъде пагубно за психичното здраве и цялостното благополучие.

Неудобните: "Труден" ли съм или просто не се поддавам на контрол❓ 👈 кликни за повече

01/10/2026

Едно чувство има огромна емоционална гравитация: чувството, че съм онеправдан!

То идва с напрежение в гърдите, с готови аргументи, вътрешен прокурор, желание някой най-после да чуе, да види, да признае, че нещо не е било честно, по дяволите! Че не съм получил достатъчно. Че са ме подценили, пренебрегнали, използвали, изместили, заглушили или поставили в по-слаба позиция.

И в тази енергия човек става много силен. Поне привидно, нали. 💪

Гласът се вдига, мисълта се изостря. Появява се критика, бунт, съпротива, сарказъм, категоричност. Започвам да виждам ясно кой е виновен, коя група ме е ощетила, кой ме контролира, кой не ме разбира, кой ме мачка, кой ми отнема мястото. И понякога това чувство наистина стъпва върху реални преживявания. Безлюбие, липса на топлота, недостатъчно емпатия. Години, в които човек се е чувствал невидян, недочут, необгрижен. 😥

Става обаче и по-опасно. Онеправдаността много лесно си намира знаме. Аз, онеправданият мъж срещу жените. Аз, онеправданата жена срещу нарцисистите. Аз, истинският демократ срещу всички недемократични. Аз, миролюбецът срещу глобалистите, капиталистите, империалистите и всички други удобни чудовища на деня. Аз, софиянецът срещу провинцията. Аз, човекът от провинцията срещу надменните софиянци. Аз, чувствителният срещу грубите. Аз, мислещият срещу простите. Абсолютен купон! 😎

Групата дава подслон ("Ние, праведните, така мислим..."), език, публика (снощи например прочетох коментар за мен и с**суалната ми ориентация - от жена). Дава усещането, че личната болка вече има историческа мисия - понякога дори буквално с вярата, че била историческа. И вместо да видя конкретната си рана, конкретния си страх, конкретната си нужда, аз започвам да воювам от името на категория. Нали, ние, добрите, срещу лошите. Ма това много удобно, бе! Вече не съм просто човек с болка. Вече съм представител на кауза. Ти да видиш...

Интернет е идеалното поле за това. Там всяко старо огорчение може да намери коментар, пост, спор, враг, публика и аплодисменти. Негодуванието се канализира почти автоматично. Една дума, една новина, един чужд статус, и вътрешната машина тръгва: ще им кажа аз, ще ги поставя на място, ще им покажа къде грешат и къде зимуват раците.

Само че в този момент аз съм трудният. Не някак абстрактно, не поетично, не защото съм много дълбок и никой не ме разбира. Трудният съм, защото вече не търся среща, а противник. Не търся истина, а изливане на натрупаната вълна. Не искам разговор, а сцена за вътрешния си бунт.

Може би понякога наистина не се поддавам на контрол. Но това не ме прави автоматично свободен. Понякога просто съм в режим на борба. Не бягам, не замръзвам, не угаждам, а се боря - нападам, споря, поправям, разобличавам, яко държа фронта. И понеже това изглежда силно, лесно мога да го сбъркам със зрялост.

А то не винаги е зрялост. Понякога е крив, чепат характер, който си е намерил красива кауза. Така ли е или съм прав? 😉

Затова ми е интересна темата на разговора ни Неудобните: "Труден" ли съм или просто не се поддавам на контрол❓ Защото отговорът невинаги е лесен. Понякога не съм просто ракетата, на която космосът ѝ е крив. Понякога аз съм кривата ракета.

БЪДИ ТРУДЕН - КЛИКНИ НА ЛИНКА И СЕ ЗАПИШИ ДНЕС

30/09/2026

💛 Писмо от Щутгарт до мой стар другар, с когото учихме по едно и също време като 18-годишни в Германия (сменил съм името).

"Здравей, Гоше!

Със силен интерес препрочитам какво си ми писал за медитациите и срещите си с малкия Георги. И аз имам малък Тони - при мен обаче той е всеки по-ранен Тони, не само детето. Няма да ти разказвам днес, защото ми изглежда като да засипя твоето споделяне, което искам да оставя отворено.

Аз, Гоше, съм втори ден в Хоенхайм! Вчера пристигнах. Днес цяяял ден обикалях ботанишер гартен. Невероятен кеф, пълнеше ми се сърцето. Много силно чувствам тук. Поплаквам си по 2-3 пъти на ден. Толкова хубави усещания. Случва се едно тъгуване, но в смисъл затваряне на незавършени минали моменти, а не да ми е грустно.

Като отидох вчера в кампуса, първо всичко ми се стори сюрреалистично и скоро усетих големия срам, който съм стаявал след провала си тук. Аз си го признавах, но не беше осъзнавано... Вече се чувствам тук в безопасност, преди чувствах заплаха. Искам да знаеш, че спирам хора и си говоря с тях на всяка крачка. Баби, студенти, хора с кучета, шофьори на камиони, мацки. Вчера много плаках на една пейка колко щастлив можеше да съм тук, ако тогава съм бил различен.

На общежитията подвикнах на едно момиче, защото на чантата и пишеше "Мислиш ли?" От Бургас младо девойче, учи Ernährungswissenschaften (Химия на храните). Поговорихме, сега имат изпити. Минах през почти всички важни места в кампуса - изплуваха ми много забравени спомени. Пих какао в кафетерията, ще ида и да хапна в мензата преди да си тръгна.

Ходих на кино в SI Centrum, защото там някога бях гледал един прекрасен филм - American beauty. Сега гледах Avatar 2. И по време на филма, отлетял в мисли, "видях" колко хора дошли тук от някъде са едни отначало лошо говорещи немския човечета, които са се простили с голяма част от личността си. Тук не могат да я проявят, нещо им пречи - непознатият език; чувството, че са чужди; социалната изолация; чувството за непълноценност; липсата на приспособимост, гъвкавост и отсъстващите вътрешни ресурси.

Имам една изключителна фантазия, крайно вероятно е да е илюзия, но ми се иска да можех да уча отново тук в Хоенхайм. Прекрасно е всичко (когато си в Германия на почивка, хахаха)!

Имам още цели три пълни дни и мисля да ги запълня с радост. Ще ида евентуално в музея на Mercedes, в зоологическата - имам още идеи - и се надявам да срещна готини хора. Днес влязох в една аудитория, защото исках да седна да изслушам произволна лекция. Обаче май съм влязъл вместо това на изпит!!! :))) Ударих един палец нагоре на профа да не се стяга и ги оставих да си продължат.

Малко заеквам с немския, но за някой, който не е говорил пет години, бива. Влязох бързо в ритъм и не ми пука. Слушат ме, докато успея да си кажа :)

Не дойдох тук за забавление, а за омиротворение - с миналото, с потиснати емоции, да освободя заключени сили. Днес по едно време, като сравних неволно колко сдухан бях тук преди и колко еуфоричен съм сега, ме обля една огромна увереност - че мога да постигна каквото и да си наумя! За такова освобождаване говоря.

Да, знам вече една идея по-добре как да си давам грижа. И го правя - като например да дойда тук в носталгия...

Последно ще ти оставя една шега. Влизам тази сутрин в ботанишер гартен и чета колко много неща са забранени - чупене на клони, късане на цветя, пикник, да се пускат кучета итн. Спирам едни старчета дойчовци и ги питам: "Сигурно ги разбирате тия въпроси, това забранено, онова забранено. Обаче не пише дали е забранено да се гушкат дърветата..." И се смяхме радостно заедно.

Сърдечни поздрави от Щутгарт, Гоше! 💛"

08.02.2023г.

Имате ли и Вие носталгична история? Разкажете ни я:
✈ Пътуванията: Отивам ли някъде или бягам по-красиво от себе си?

✅

29/09/2026

Напоследък забелязвам нещо интересно в общуването си с жени. Не с всички, разбира се - не правя диагноза на женския род. Споделям наблюдение, което всеки може да отрече, да изтълкува през своята лична призма, да ме обвини в каквото му е удобно или просто да го подмине. Даже тайно се надявам някой да се възмути достатъчно интелигентно, за да стане разговор. 😋

Става дума за две поведения, които започвам да разпознавам все по-ясно. Първото е огледалното връщане на това, което мъжът прави или жената възприема, че той прави. Ако аз съм непостоянен, отсреща се появява непостоянство. Ако аз комуникирам неясно, отсреща идва мъгла. Ако забавя отговор, другият също започва да "печели" време. Ако аз не предложа конкретна среща, тя също не казва ясно какво иска, а оставя всичко да виси в леко обидено пространство.

Разбирам този импулс. Има нещо псевдо-справедливо в него: „Щом ти така - и аз така.“ Само че това не е свързване, а емоционален пинг-понг. Не е зряла реакция, а връщане на топката със същата сила, понякога даже с малко повече, за да се почувства другият "както трябва". И тогава вместо двама човека, които създават контакт, имаме двама участници в малка студена война на сигнали, паузи, тонове и полускрити наказания.

Втората тенденция е още по-фина: защитната линия. Жената не отразява директно поведението, а се прибира зад стена. Остава в онлайн общуването, но трудно прехвърля контакта в реалност. Дава знак, но не покана. Загатва близост, но не прави крачка. Пита много, но не изразява какво чувства. Държи дистанция, после може би чака мъжът да я преодолее достатъчно убедително, за да се почувства желана, но без самата тя да рискува видимо участие.

И тук пак има човешка логика. Хората се пазят. Особено когато са били наранявани, използвани, пренебрегвани или са свикнали, че в близостта трябва да има предпазни стени. Разбирам го. Само че разбирането не означава, че искам да живея в този модел. Не искам да общувам с човек, който постоянно стои в тиха отбранителна позиция спрямо мен. Не искам и човек, който при всяка моя неудачност или възприемане на такава просто я копира и ми я връща.

За мен това е реактивност. В единия случай: „Щом ти така, и аз така.“ В другия: „Аз ще стоя зад стената, а ти, ако си истински мъж, намери начин да стигнеш до мен.“ И двете поведения може да изглеждат силни, но всъщност често показват страх от пряко участие. Страх да кажеш: „Това ми харесва.“ Страх да кажеш: „Това не беше окей.“ Страх да се заявиш отвъд реакцията. Страх да признаеш интерес и да поемеш своята част от риска.

Все повече търся друго. Не жена, която е без страхове. Такива хора няма. Търся човек със самооценка, който може да участва като автор, не само като реакция. Човек, който може да ми каже: „Тео, тук направи нещо, което не ми беше приятно.“ Или: „Иска ми се да се видим по-ясно.“ Или: „Харесва ми контактът ни, но не искам да гадая.“ Това за мен е много по-с**си от хладна дистанция, стратегическо мълчание и перфектно дозирана недостъпност.

Зрялото свързване не е игра кой ще издържи по-дълго без да се разкрие. То е способността двама души да останат с достойнство, дори когато има неудобство. Да не копират автоматично лошия ход на другия. Да не се крият зад стена. Да внесат яснота, когато стане мъгливо. Да създадат общо пространство, вместо да чакат другият сам да го изработи.

Може би затова все повече ме привличат хора, които не само реагират, а създават. Които не чакат да бъдат разгадани, а участват. Които не превръщат всяко колебание в тест, а могат да кажат човешки и учтиво: „Ето ме. Така го усещам. А ти?“

ЗАПИШИ СЕ ДНЕС:
Неудобните: "Труден" ли съм или просто не се поддавам на контрол❓
☝☝☝ КЛИК
София свързва: Любовта онлайн - как търсим близост в свят на екрани❓
☝☝☝ КЛИК

Тони

06/10/2026

05/10/2026

04/10/2026

04/10/2026

03/10/2026

03/10/2026

02/10/2026

01/10/2026

30/09/2026

29/09/2026

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Category

Listing takedown request