Artelly - психологически кът за деца и родители

24/08/2026

Прочети го колкото пъти имаш нужда ❣

19/08/2026

📝 "Послание до нашите потомци.
Поставено - 29.IV.2001г.
Да се отвори на 29.IV.2101г."

💭 Мисля си колко много неща оставят нашите предци без да си даваме сметка за това ... някои ежедневни моменти как могат да се превърнат в толкова ценен спомен след време, едно засадено дърво, една подарена гривна или разговорите на пейката в парка

Какво огромно събитие ще бъде на датата на отваряне, какви легенди ще се носят от поколение на поколение какво има вътре и дали някое знание ще бъде вярно❓

А дали ще ги вдъхнови да оставят и те нещо след себе си❓

17/08/2026

🔖 На тази снимка, на пръв поглед, виждаме една съвсем обикновена кула
Но ще ви разкажа малко повече за нея, защото хич не е обикновена 👇

🗣️ Детето, което я направи е прекрасно 5 годишно, чийто родители дойдоха с притеснение, че му е доста трудно да задържи вниманието си "повече от 3 мин", отказва да се включва в групови дейности в градината и трудно се сприятелява

И в началото почти нямаше повече от две-три неща, които да искаше да правим

Бързо разбрахме, че нежеланието всъщност е неумение. А когато нямаш умението, как се включиш там, където всички могат и не се откажеш твърде бързо 🤔

🧸 На място, в което няма съревнование с други деца, можеш да изследваш, да работиш с твоето темпо, да правиш грешки без това да те наранява, беше нещото, което му липсваше, за да види колко много неща може сам!

Колкото по-сигурно е детето, толкова повече разширява желанията си и опитва нови неща ❣

Затова тази кула не е обикновена, а кула с историята на дете, което вярва малко повече в себе си ✨

14/08/2026

📝

12/08/2026

10/08/2026

❣

05/08/2026

Очарованието на изкуството ❤️

03/08/2026

🔖 Отстрани може да изглежда като инат, като противопоставяне или като умишлен отказ да съдейства.

👀 Но ако погледнем през очите на детето, картината често е различна.

✨ Децата имат нужда правила и ясни граници

👉 Но също така имат нужда и от възрастен, който разбира, че не всяко „не“ е срещу тях

✅ Защото зад противопоставянето често не стои желание да победи родителя, а нужда да бъде видяно, чуто и постепенно да се научи как да съчетава собствената си воля с правилата на света около него

24/07/2026

… Нали всички ние искаме да бъдем намерени 🙈 🙃

Криеница - вечната игра 🙈

„Предлагам ви една игра, която винаги ще ви позволи да разведрите обстановката и да се порадвате отново на слънце в очите на децата си – криеницата. Може да използвате всякакви модификации на криеницата, като за по-малките бебета най-приложима е т.нар. Ту-Ту-Бау форма (закриване на лицето с ръце и показването му с вълшебните думички, които децата обожават). По-долу съм обобщила някои от най-съществените ползи от тази игра.

Криеницата е игра стара колкото света. Играли са я още децата в пещерите преди хилядолетия, ще я играят и децата на бъдещето, дори и на Марс. Това е една универсална игра, която не познава националност, класа, пол, етнос, религия … Игра, която не познава разделение и врагове, защото всички я обичат безусловно.

Криеницата обаче не е просто глупава игра, която по някакви необясними причини всички деца харесват. Съвсем не! Тя „крие“ огромен потенциал за развитие на интелекта, въображението, когнитивните способности на децата, физическите им възможности, както и за придобиване на ценни житейски умения. Неслучайно в някои страни тази игра е използвана като част от скринингови методи за диагностициране на умствена изостаналост и аутизъм при децата.

Едно от най-важните неща, които децата научават от криеницата, е концепцията за постоянството на обектите – че нещата продължават да съществуват, дори тогава, когато не ги виждаме. И когато мама се скрие или излезе от стаята, тя не изчезва завинаги – още я има и ще се върне при децата.

Криеницата има важен еволюционен смисъл. Тя учи децата да рискуват, да преодоляват страха от неизвестното, да използват въображението си, за да измислят места, на които не могат да бъдат открити или където може да са се скрили другите. Криеницата учи децата на уменията да оцеляват – те затаяват дъх и мълчат, за да не бъдат открити, а когато ги намерят, започват да тичат, чувствайки, че така все още могат да се спасят и да спечелят.

Но може би това, което най-много искат децата, играещи на криеница, е да бъдат открити, намерени. Това ги кара да се чувстват ценни, важни, значими. Родителите ги търсят, значи ги обичат. Затова малките деца се радват неудържимо, когато родителите им ги открият. Нали всички ние искаме да ни намерят, дори и когато пораснем, да установим близост и контакт с другите."

- Елена Петрова, "Очакваме близнаци" 📖

22/07/2026

Да останеш достатъчно дълго в историята, за да чуеш детето си ❣

🔖 На тази маса нямаше „правилен“ начин за игра. Имаше тигър до слон, прасенце до динозавър, пеперуда сред животните и една майка, която следваше детето си в неговия свят

✨ Тук не търсим логика, не се и опитваме да насочваме играта, а следим какво е посланието на детето

👉 Той подрежда, размества, събира и разделя фигурките така, както подрежда и преживяванията си отвътре. Понякога животните стават семейство. Понякога се карат. Понякога някой остава сам в края на масата

💭 Често родителите идват с убеждението, че трябва да намерят правилните думи, за да достигнат до детето си. А понякога най-силното послание не е в думите

🔖 То е в това да седнеш до него, да останеш, да погледнеш света през неговите очи за няколко минути

✅ Тогава една обикновена игра с животни се превръща в разговор за близост и доверие

💛 Понякога връзката между децата и родителите се изгражда не в големите разговори, а между един слон, едно прасенце и десет минути истинско внимание

Чест е да присъствам в тези толкова съкровени семейни моменти 🙃