07/05/2026
КАК СЕ УБИВА ЕДНА ИНИЦИАТИВА В БЪЛГАРИЯ
Здравейте,
Казвам се Чавдар Варийски и съм управител на фирма „Отново Аз“ ЕООД.
В следващите редове ще опиша реалните събития, през които преминах със създаването и опита за развитие на тази фирма – от пролетта на 2023 г. до днешна дата, пролет 2026 г.
Идеята не беше бизнес в класическия смисъл.
Идеята беше да се помогне.
По инициатива на съпругата ми – Мина Раймондова Варсано–Варийска, решихме да създадем място за лечение на хора със зависимости – наркотици, алкохол, хазарт и други. Тя имаше сериозен опит като главен терапевт в подобни организации и много добре познаваше както проблемите, така и реалните нужди на тези хора.
След пореден конфликт с работодател, при който тя отказа да прави компромиси с начина на работа, решихме да създадем нещо собствено – място, в което помощта да е реална, а не формална.
За да осъществим това, регистрирах фирма „Отново Аз“ ЕООД и започнахме да търсим база за дейността. Намерихме къща за гости, която на пръв поглед изглеждаше подходяща. В последствие се оказа, че сградата е компромисна – вероятно изградена по европейски проект, но с множество конструктивни и функционални проблеми. Въпреки това, и въпреки високия наем и всички съпътстващи разходи, решихме да започнем там.
Около август 2023 г. реално стартирахме, благодарение на дарения от хора, които повярваха в идеята и ни подкрепиха.
Още в самото начало, докато подготвях интернет страницата и административните процедури, след като вече имахме издаден лиценз от Агенция за качеството на социалните услуги, се появи първият сериозен институционален проблем.
Получихме официално писмо от Национален център по обществено здраве и анализи, в което се съдържаха текстове за санкции до 150 000 лв.
Това се случва в момент, в който:
дейността не беше започнала по лиценза
сайтът беше в тестова, неактивна версия
не беше обявявано публично стартиране
Въпреки това, реакцията беше бърза и категорична.
В периода, в който работехме в къщата за гости, преминахме през редица проверки от различни институции:
местна власт
пожарна
контролни органи по лиценза
Министерство на вътрешните работи
Дори бях привикан „по сигнал“, за да давам обяснения какви хора пребивават в центъра и доколко са „надеждни“.
Паралелно с това изпращахме уведомителни писма до общинската и областната власт, с цел да има яснота и координация. Проведохме срещи, включително с представители на местната администрация. На думи получавахме подкрепа, но на практика това не се изразяваше в реално съдействие.
След около една година стана ясно, че не можем да продължим при тези условия. Наемът беше непосилен, а сградата създаваше постоянни проблеми. Уведомихме собствениците, че ще напуснем.
За да продължим дейността, предприех сериозна финансова стъпка – изтеглих банков заем и закупих собствен имот.
Напускането на къщата за гости беше съпроводено с обвинения от страна на собствениците, че сме „унищожили“ имота. В действителност:
бяха счупени 2 плочки
изградихме за наша сметка навес
направихме допълнителна постройка
подобрихме септичната система
ремонтирахме отопление
облагородихме двора
Въпреки това, малко след напускането последва проверка от Национална агенция за приходите. По мои наблюдения тя беше инициирана на местно ниво.
Проверката не установи сериозни нарушения, но отне месеци време, ресурс и допълнително напрежение.
Преместихме се в село Неделкова Гращица, община Невестино. Закупихме стара къща, над 100 години, която ремонтирахме сами – аз и хора от центъра. За около три месеца я приведохме в състояние, в което можеше да се работи.
В съответствие с изискванията по лиценза проведох среща с кмета на Община Невестино и го уведомих за намеренията ни.
Няколко месеца по-късно бях извикан отново – този път, за да ми бъде съобщено, че „селото не желае такава дейност“.
Проведе се среща с част от жителите – около 35 души. Срещата не беше дискусия, а по-скоро изразяване на предварително формирано негативно мнение.
Бяха отправени редица обвинения:
че сме изгонени от предишното място
че сме опасни
че ще създадем проблеми
Нито едно от тези твърдения не отговаря на реалността.
В същото време:
помагахме при пожар
извършвахме ремонти в селото
помагахме на възрастни хора
поддържахме добри отношения с част от местните
Въпреки това, общото послание беше ясно: „селото не ви иска“.
Впоследствие, по мои наблюдения, се оказа, че ситуацията е била повлияна от местни фактори и интереси, които нямат пряка връзка с нашата дейност, но използват нея като инструмент.
На 03.06.2025 г. почина съпругата ми.
Тя беше основният двигател на цялата инициатива.
След този момент за мен дейността загуби смисъл.
И въпреки това, процесът не приключи.
Национална агенция за приходите – София започна одит на фирмата.
Фирма, която вече не функционира.
Фирма без реална дейност.
Фирма със сметка с нулев баланс.
Въпреки това:
бяха запорирани всички сметки
беше изпратено изпълнително писмо към банка
беше начислена сума от 19 798.78 евро
Без предварително уведомление. Без ясно обяснение.
Разследването продължава и до днес.
Като финал:
Това беше първият и последният ми опит да развивам подобна дейност в България.
Не защото няма нужда.
А защото средата прави подобна дейност изключително трудна, почти невъзможна.
За около две години през центъра преминаха около 50 души.
Някои останаха месец, други повече.
Около 8–10% успяха да се справят.
Това е реален резултат при такава работа.
Но без последователна политика и реална подкрепа, подобни инициативи трудно могат да оцелеят.
В България не е трудно да започнеш.
Трудно е да продължиш, без някой да ти обясни защо не трябва.
И в един момент просто спираш да питаш „защо“ и започваш да виждаш „как“.
Ако някой реши да тръгне по този път след мен — нека поне знае в каква среда влиза.
Останалото ще го научи достатъчно бързо.
Поздрави,
и бъдете живи и здрави.
Чавдар Варийски – Чарли
07.05.2026 г.
