21/05/2026
Тази работилница не е за теб.
Не е за теб, ако лесно казваш „не“.
Не е за теб, ако не се чувстваш виновна, когато избереш себе си.
Не е за теб, ако спокойно можеш да кажеш:
„Това вече не мога да поема.“
Но ако четеш това и нещо в теб се сви…
Може би е точно за теб.
Да я наречем Мария.
Мария е от онези жени, които всички наричат „силни“.
Тя помага.
Изслушва.
Разбира.
Организира.
Намира решение.
Не отказва лесно.
Не обича да разочарова.
Когато някой има нужда - тя е там.
Когато я помолят за услуга - казва „добре“.
Когато ѝ стане много -казва „няма проблем“.
Когато вътре в нея всичко крещи „не мога повече“ - тя пак се събира.
Защото някъде дълбоко в себе си вярва:
„Длъжна съм да търпя.“
„Длъжна съм да бъда добра.“
„Длъжна съм да помагам.“
„Длъжна съм да не създавам напрежение.“
„Длъжна съм да се справя сама.“
И така, ден след ден, тя започва да изчезва.
Не изведнъж.
Тихо.
Бавно.
С усмивка.
С „няма проблем“.
С „остави, аз ще го направя“.
С „не искам да товаря никого“.
Докато един ден разбира, че е добра към всички, но не и към себе си.
Че всички се облягат на нея, но тя няма къде да се облегне.
Че вече не иска да става студена.
Но не иска и да бъде човек, който всички използват, а никой не вижда.
Ако се разпознаваш в Мария, утре те каня на безплатната практическа онлайн работилница:
„От „длъжна съм да търпя“ към „избирам да се пазя“
📅 22 май
🕡 18:30 ч.
💻 Онлайн
Ще работим с твоето лично „длъжна съм“ , онова, което те кара да търпиш, да премълчаваш и да се изоставяш.
И ще потърсим едно първо човечно „не“.
Не грубо.
Не студено.
Не от отмъщение.
А „не“, което пази живота в теб.
За всички, които присъстват на живо, подарявам 20-минутен разговор за яснота:
„Къде се изоставям и каква е следващата ми стъпка?“
Не си длъжна да идваш.
Но ако усещаш, че животът ти отдавна чака да спреш да се предаваш - запази си място.
Линкът за записване е в първи коментар.
Ако темата е твоя, можеш да напишеш „ПАЗЯ СЕ“ и ще ти изпратя линка лично.