https://www.facebook.com/108785534135033/

Елица Човалинова • Завръщане към себе си, Sofia (2026)

22/10/2025

Знаеш ли, опитвах се да побера сълзите си някъде. И не просто да ги побера, а да ги скрия, да ги натикам толкова дълбоко, че да забравя завинаги къде са.

Ах, това грозно чудовище! То нямаше такива намерения и продължи да ме преследва. Всъщност ставаше по-силно с всеки мой опит да избягам.

“Трябва да съм силен човек, трябва да се държа!” - само от това разбирах. Това беше спасителният ми пояс. Пусна ли се от него потъвам. Губя се, умирам.

- Да си слаб не е грях. Чуваш ли? - тих шепот от някъде.
- Стягай се по-бързо! - крещях си - И по-добре бъди нащрек!

Какво има под този килим? Под това було, което сами постиламе.
Няма нищо за променяне, нито за поправяне. Обикновено има много за преживяване и приемане. За създаване на пространство - за зачитане на страха и на болката. За разрешение на слабостта просто да бъде.

Онова там, под килима е просто човешко.

Стягат ме гърдите като си помисля да отворя тази кутия. Отдавна я заключих, няма смисъл, а и това е минало, нали?!

Сега е безопасно, както някога може би не е било. Дишай през болката. Може би за пръв път. Позволи й да те обземе. Изплачи я. Изкрещи я. Изстрадай я.

Мога да те погледна, болко моя. Вече мога.

Ето, че не си оцеляващ, а цял. Не си беглец, а си здраво вкоренен в почвата на своята душа, която знае как да те подхрани. Отваря се вратата за яснотата на духа и за онази тиха радост, която казва: “Има място за мен. Целият човек, с всичко, което съм.”.

Наричам те чудовище, болко, но вече знам, че си моята дълбочина. Всъщност показваш ми колко силно мога да обичам. Поведе ме към нежността ми. Разбрах от теб, че уязвимостта е път към истинско свързване, а не отворена рана.

С обич,
Е. Човалинова

Изображение: Yuval Robichek

02/10/2025

🔥 За пътя обратно към ГНЕВА:

“Здравей, гняв.

Кога точно загубихме връзка с теб?
Нужен си ми, знаеш ли? Отдавна трябваше да ти пиша.

Всъщност с това писмо исках ти кажа колко много изтърпях без теб.
За онова болно и грозно търпение говоря, дето те разболява с годините.

Не ми се търпи повече, гняв, ела и ме разбунтувай!
Ела и бъди за мен опора и здрав щит пред всичко, което няма място в живота ми!

Бъди увереността в гласа ми, когато изричам “Стига толкова!”, бъди силата ми да кажа “ДОСТАТЪЧНО!”

Гняв, води ме към бащата в мен, който да бъде непоклатим защитник на всичко, което съм и в което вярвам.

Води ме към ядрото ми, скъпи мой гняв, вкорени ме в силата ми, изпепели колебанието, подкрепи ясната визия и смелостта ми да я отстоявам.

П.п: Вече имам място за теб!”

❤️🔥

⸻⸻⸻⸻⸻⸻⸻⸻

➡️ Колко е важно да имаме достъп до гнева си, да можем да се ядосаме и това да ни зареди с огнена решителност за действие.

Много често, обаче, някога там и тогава в миналото, в детството ни гневът ни не е бил зачетен, чут, видян и отразен.
Не е бил от значение, потребностите ни са останали незадоволени.

❓Какъв е изводът, който едно дете прави?
“Гневът ми няма значение, безполезен е.”

Може би дори не е бил разрешен, може би дори е бил наказван.
Някои житейски истории и активните несъзнавани механизми за оцеляване налагат пълното му нулиране, за да се подсигури продължаването на живота.

Само че вече не сме онова бедстващо и оцеляващо дете, а зрелият възрастен, който може да го защити.

💡 Гневът ни е сигнал за нарушена граница.
Той се усеща като напрежение и раздразнение – на физическо и емоционално ниво.

💡 Гневът е нашият радар, когато личните ни граници са прекрачени.
А ако този “радар” отсъства, се завъртаме в колелото на безкрайното болно търпение.

💡 Гневът в тялото има своите биологични корелати: ускорява пулса, дишането и мускулния тонус.

Какво означава това за тялото ни?
👉 Мобилизация за действие, за защита и промяна.

Ако не изразим навън тази сила и я потиснем, минаваме в агресия към себе си и последствия под формата на тревожност, депресивност, психосоматични симптоми.

💡 Гневът е пазачът на Аза.
Това е онзи “гръбнак, който ни държи изправени” и не позволява нещо, което ни е важно, да бъде пренебрегвано.
“Аз имам стойност и право да съществувам, да искам, да бъда уважаван/а.”

💡 Колко често чуваме: “Не се ядосвай”.
Като деца ни се е повтаряло: “Не се сърди”.

Гневът винаги е бил избягван като нежелана част от нас.
❗️Но пропускаме факта, че той съществува с или без желанието ни.
🔥 И още повече – че е ценен и нужен по своята същност като гориво и двигател за себеотстояване и промяна.

✨ Пътешествие към нашата цялост би означавало и възстановяване на връзката ни с гнева и мъдрото му канализиране.

💚 Можем ли да погледнем на гнева не като на деструктивна сила, а всъщност като на силата, с която да задълбочим връзката си със себе си?

Силата, с която да разширяваме способността си да поставяме и отстояваме своите граници и трансформираме живота и взаимоотношенията си в градивна посока.

С обич,
Е. Човалинова

18/09/2025

Колко пространство си позволявам да заема?
Въплъщавам ли силата си?
Позволявам ли си да съм смела и харизматична жена?
Позволявам ли си да бъда видяна и чута?

Разрешението си го даваме сами.

Клипът е страхотна илюстрация. Да, той постави килима, но тя реши да тръгне по него и да си позволи да заблести.

12/09/2025

Имаш право да кажеш „НЕ“

Толкова често го напомням на децата около мен.
Толкова лесно ми е да ги водя към това да поставят граници.

👉 Например: „Не ти е приятно сега да те прегръщат? Можеш да кажеш – не искам.“

Естествено ни идва да научим децата на това тяхно право.
Трудното идва, когато трябва да го позволим на себе си.

Да кажем „не“ на човек, ситуация или връзка, в които не се чувстваме уважени.
Да си тръгнем от място, където не ни виждат и не ни ценят. Да оставим да си отиде всичко, което вече не принадлежи в настоящето ни.

Обръщам се към своето вътрешно дете.
И му казвам:

✨ Имаш право да кажеш „НЕ“.
✨ Имаш право да изкрещиш.
✨ Имаш право да се разгневиш.

Вече не го оставям само.
Стоя до него, държа го за ръка и му давам всичко, от което има нужда – сигурност, кураж, любов, закрила.

Това е пътят на терапията и изцелението –
да станем добри родители на своето вътрешно дете.
Да го приемаме с топлата нежност на майка.
Да го окриляваме с огнена смелост на баща.

Тогава то тръгва по своите лечебни стъпки – от миналото към настоящето.
И животът се променя.

Обичам думите на Рупи Каур, истински лечебни са:

“to heal
you have to
get to the root
of the wound
and kiss it all the way up”

„За да излекуваш раната си, трябва да стигнеш нейния корен и да я разцелуваш по целия й път нагоре.“

С обич,
Е. Човалинова

20/08/2025

🦋 Щитовидна жлеза 🦋

Разположена е в основата на шията, има форма на пеперуда. Ключова е ролята й в регулирането на метаболизма, консумацията на кислород, енергийния баланс и производството на топлина.

➡️ Щитовидните хормони управляват скоростта, с която работи тялото. Освен това, тези хормони влияят върху сърдечната функция, нервната система и общото ниво на енергия в тялото.
Ако са ниски: всичко се забавя - следва умора, напълняване, депресивни симптоми, студени крайници. Ако са високи: всичко се ускорява - нервност, безсъние, отслабване, сърцебиене.

➡️ Искам да обърна внимание на ниските нива на щитовидните хормони - те водят до следните симптоми: потиснатост, сънливост, нарушение на паметта, затруднено запомняне и концентрация, апатия, постоянна умора, депресивност.

📖 А ето какво казва МКБ-10 за депресивния епизод: (някои от симптомите са:) намалена енергия, спад на активността, отслабена способност за изживяване на удоволствие, интересите, концентрацията и вниманието също са отслабени. Налице е силна умора. Доста познато до тук, нали.
Ето защо е изключително важна диференциалната диагностика и изключването на този фактор като причина за състоянието.

❓ Защо искам да споделя?
Това е тема, до която съм се докоснала от първо лице, през личния си опит и чувствам, че е важно да се говори за това. Върху себе си усетих нарушеното (понижено) производство на хормони на шитовидната ми жлеза. Усетих умората с месеци, апатията, замъглената памет и концентрация.
Мога да споделя за жестокия вътрешен критик, който не спираше да ми повтаря - как не давам достатъчно и как не се справям както бих искала. Обвинявах се ежедневно.
Лекар ендокринолог ми каза тогава, че тялото ми е било в РЕЖИМ НА ОЦЕЛЯВАНЕ. Спасила ме е от усложнения възрастта ми, някак е успяло да компенсира и да ме съхрани.

❗Тогава усетих колко много имах нужда от това - да бъде валидирано от мен самата, да го видя и да си позволя, да си дам любовта във формата на дълбоко приемане. Да си простя цялото самобичуване, да си простя, че позволих то да дойде и отвън включително.
Това е поредният урок, за който съм дълбоко благодарна. Цялото преживяване ме води към по-истинска, по-дълбока, по-силна връзка с мен самата.

❓ Защо влизам в подобна уязвимост?
💚 За да подчертая колко е важна правилната работа на жлезите с вътрешна секреция.
💚 За да може да обърна внимание на темата, така че да не се извършват безплодни усилия по лечение в психотерапевтичен контекст на една депресия, например, когато истината крие далеч по-точно, бързо, ефективно и адекватно решение.
💚 За да подчертая връзката ни с тялото и как не може да го делим от душевните ни процеси.
💚 Защото вярвам, че някой може да се открие в моята история и да стигне до правилния изход от състоянието и баланс, каквито успях да намеря аз.

С обич,
Елица Човалинова

08/06/2025

Книга в кадър #2:
“Човекът, който се страхуваше да живее”
Автор: Мигел Монтеро

Един роман за смелостта да избереш живота.
В тази посока ме провокира:

Животът, който ще тества всичките ти сили и преобърне всички представи. Ще те дави в обстоятелства, които отразяват максимално точно като в огледало всичко в теб, което има нужда от трансформация. Ще те върти в центрофуга на повтаряемост, докато не осъзнаеш модела и не слезеш от въртележката с нов избор, базиран на взетия опит. В момента го виждам като един безжалостен лунапарк, в който чупим до една илюзиите си. Завесата пада и остава само тишината на истината.

Книгата дава добро описание на движението от позицията на жертва към онзи смел порив, копнежа за живот, жаждата за творчество, радостта в настояще време и щастието просто заради възможността да съществуваме на този удивителен свят.
Историята разказва за пътешествие по Камино де Сантяго. Вярвам, че всеки може да тръгне по своето Камино и то във всеки миг - чрез движение навътре към себе си.

Копнеем за смисъл и за истина. За докосване и свързване. Да дадем, да бъдем чути, да споделим себе си. Да вплетем красиво нишките на своето съществуване в по - голямото цяло. Някой да ни хване в прегръдката си, или пък ние да бъдем тласък и криле за някого или подадена ръка, а може би просто поглед, присъствие и мълчание.

Нямаме безкрайно време в човешка форма. Хубаво е да изтрезняваме честичко от тази его-заблуда. На нейно място се настанява благодарността. Благодарността, че имам възможност и днес да живея, да кажа на скъп човек, че го обичам. Да се смея, да гледам в очите и да правя онези любими на душата ми неща, в които горя истински.
И още! Да си зарежа телефона, да се чуя, да прескоча ограничаващите ме вярвания, да се пусна в непознатото, да дам шанс да се понеса по течението на новото в доверие.

Имаме едни 90-тина години, може би повече, може би много по - малко.
Едно е сигурно:
Утре не е гарантирано.

Благодаря ти, Живот.
С обич,
Елица

31/05/2025

🔴 Тъмната страна на кофеина 🔴

Аденозинови рецептори: какво представляват?

Най-общо казано това са сензорите ни за умора в мозъка.

Аденозинът се натрупва в мозъка по време на будност и активност →
свързва се с тези рецептори →
потиска активността на невроните и предизвиква чувство на умора.

☕️ Какво се случва след приема на кофеин?

🔍 Той действа, като блокира аденозиновите рецептори, съответно блокира усещането за умора в тялото.

🧠 Защо се обръщам към този биологичен механизъм?

Защото с всяка чаша кафе, енергийна напитка или друга, съдържаща кофеин субстанция ние отнемаме от тялото си естествената нужда от почивка.

❗️Още нещо важно:

При редовен прием на кофеин, особено в големи количества:

📌 Мозъкът се адаптира към постоянната стимулация → намалява чувствителността на допаминовите рецептори.

📌 Това означава, че с времето се усеща по-слабо удоволствие и мотивация без кофеин.

📌 Резултатът е зависимост от кофеин, за да се усеща нормално ниво на енергия и настроение.

❗️Все по-дълбоко преоткривам важността на връзката с тялото. То е нашият дом на земята, с него сме от първия си поет дъх, та до последния. Всичките му вродени програми са там, за да ни съхранят.

Пия по две - три кафета на ден. Знаете ли, в мозъка при продължителна и прекомерна употреба на кофеин гореспоменатите аденозинови рецептори се увеличават и стават по-чувствителни. Това е само една илюстрация за опита на тялото ни да ни върне баланса.

💚 Мозъкът се опитва да възстанови усещането за умора, въпреки постоянната кофеинова блокада. Да ни даде шанс да се чуем…

С всяка чаша кафе (и други кофеиносъдържащи напитки) си казваме: “Не, няма да почиваш, сега ще даваш още и още от себе си”.

🚫 …Звучи ми като насилие.

Реших да спра тези напитки, поне временно, което за страстен любител на кафето като мен не е най-приятното, но ето какво намирам за ценно:

💚 Да си дам шанс да усещам в по-голяма степен тялото си.
💚 Да му позволя да възстанови естествените си ритми и вътрешен баланс.
💚 Да почета една дълбоко мъдра природа, заложена в биологичната ни машина, наречена “тяло”.

Едно безспирно изследване и преоткриване на себе си,…в тази посока ме води преживяването ми.

С обич,
Елица

Елица Човалинова • Завръщане към себе си

22/10/2025

02/10/2025

18/09/2025

12/09/2025

20/08/2025

08/06/2025

31/05/2025

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Category

Listing takedown request