14/08/2026
Артроза: „износване“ или адаптация на цялата става?
Защо движението не унищожава автоматично ставата и как правилното натоварване може да подобри функцията
Когато човек чуе думата „артроза“, обикновено си представя изтрит хрущял, две кости, които се трият една в друга, и неизбежно влошаване. Оттук лесно се ражда логичният на пръв поглед страх: „Ако движа и натоварвам ставата, няма ли да я износя още повече?“
Това обяснение е разбираемо, но е прекалено опростено. Ставата не е автомобилна част с предварително определен пробег. Тя е жива биологична система, която непрекъснато реагира на натоварването, възстановяването, възпалителните процеси, телесната маса, мускулната сила, предишните травми и общото здравословно състояние.
Съвременното разбиране е по-точно: артрозата, наричана още остеоартрит, не е само „износване“ на хрущяла, а нарушена адаптация и възстановителна реакция на цялата става. Това не означава, че структурните промени са измислени или без значение. Означава, че процесът е много по-сложен и че правилно дозираното движение обикновено е част от решението, а не причината за неизбежно разрушаване.
Най-точният отговор е: артрозата не е нито просто механично износване, нито напълно безобидна адаптация. Тя е динамично заболяване на цялата става, при което възстановителните реакции могат да станат недостатъчни или неблагоприятни.
Ставата е повече от хрущял
При артроза могат да бъдат засегнати:
* ставният хрущял;
* субхондралната кост под него;
* синовиалната мембрана и ставната течност;
* ставната капсула;
* връзките, сухожилията и менискусите;
* мускулите около ставата;
* сетивната и двигателната функция на нервната система.
Международното дружество за изследване на остеоартрита OARSI определя заболяването като процес, при който микротравми или по-големи увреждания предизвикват клетъчен стрес, разграждане на извънклетъчната матрица и неадаптивни възстановителни реакции. След това могат да се развият костно ремоделиране, остеофити, възпаление, промени в хрущяла и загуба на нормална функция. Това е значително по-точно от израза „ставата се е износила“. OARSI – определение и обяснение на остеоартрита
Някои промени първоначално могат да се разглеждат като опит на организма да разпредели натоварването или да стабилизира ставата. Костта се ремоделира, образуват се остеофити и се променя механиката. Но с времето тези реакции могат да станат недостатъчни или неблагоприятни.
Следователно думата „адаптация“ не трябва да се разбира като „всичко е нормално и няма увреждане“, а като жив процес, който може да бъде както полезен, така и неадаптивен.
Хрущялът не е автомобилна гума
Ставният хрущял няма собствено кръвоснабдяване и няма пряка сетивна инервация като кожата и мускулите. Хондроцитите – клетките на хрущяла – обаче усещат механичните сигнали. Те реагират различно при физиологично, недостатъчно или прекомерно натоварване.
При циклично притискане и отпускане се осъществява движение на течности в хрущялната матрица и обмяна със синовиалната течност. Механичните сигнали участват и в регулирането на клетъчния метаболизъм. Затова пълното обездвижване не е естественият начин да се поддържа функцията на една става.
Тук обаче има важна граница:
* Твърде малкото натоварване води до загуба на мускулна сила, капацитет и двигателен контрол.
* Подходящото натоварване стимулира адаптацията на мускулите, костите, сухожилията и нервната система и вероятно подпомага нормалната хрущялна хомеостаза.
* Прекомерното, рязко увеличено или травматично натоварване може да раздразни ставата и да допринесе за увреждане.
Следователно въпросът не е просто „движение или покой“, а какво движение, в каква доза, с каква скорост на прогресиране и при каква моментна способност на човека.
Болката не е пряк измерител на хрущялното увреждане
Самият ставен хрущял няма нервни окончания, които директно да създават болка. Болката при артроза може да бъде свързана със синовиума, субхондралната кост, капсулата, връзките, околните мускули, ставния излив и промени в начина, по който нервната система обработва сигналите.
Това обяснява защо:
* човек може да има значителни рентгенови промени, но сравнително малко оплаквания;
* друг може да има силна болка при по-умерени образни промени;
* болката може да се променя според съня, стреса, умората и натоварването, без за един ден да се е „изтрил“ допълнително хрущялът.
OARSI подчертава, че тежестта на структурните промени върху рентгенова снимка невинаги съответства добре на силата на симптомите. Това не означава, че болката е „само в главата“. Болката е реална, но не е точен ежедневен датчик за степента на тъканно увреждане.
Как страхът от движение може да задълбочи проблема
При болка естествената реакция е човек да щади ставата. Краткото намаляване на натоварването при силно обостряне понякога е разумно. Продължителното избягване на движение обаче може да създаде порочен кръг:
1. Болката води до по-малко движение.
2. Намаляват мускулната сила, издръжливостта и увереността в ставата.
3. Влошават се балансът, координацията и способността за поемане на натоварване.
4. Обикновени дейности като ставане от стол или изкачване на стълби започват да изискват по-голяма част от наличния капацитет.
5. Те се усещат по-трудни и болезнени, което усилва страха и води до още по-малко движение.
При колянна или тазобедрена артроза слабостта на квадрицепса, седалищната мускулатура и прасеца може да промени начина на ходене, изправяне и слизане по стълби.
Укрепването не „връща“ изчезналия хрущял, но може да подобри начина, по който човек управлява силите, действащи върху ставата.
Какво показват клиничните препоръки и изследванията
Терапевтичното упражнение е сред основните препоръчвани лечения при артроза, особено на коляното и тазобедрената става.
NICE препоръчва на всеки човек с остеоартрит да бъде предложена индивидуално съобразена програма, включваща например локално мускулно укрепване и обща аеробна подготовка. В препоръките изрично се казва, че в началото болката може временно да се увеличи, но редовното и продължително изпълнение подобрява болката, функцията и качеството на живот. NICE NG226 – терапевтично упражнение
Ползата не е чудодейна и не е еднаква при всички. Средният ефект в изследванията обикновено е умерен, но е реален и клинично важен за много хора.
Систематичен преглед и метаанализ от 2024 г., включващ 27 проучвания и 1712 участници с колянна или тазобедрена артроза, установява подобрение на болката, силата и функцията след съпротивителни упражнения. Lim и съавт., 2024
Особено важен е въпросът дали продължителното упражнение уврежда структурата на ставата. Метаанализ на програми с продължителност над шест месеца не установява влошаване на рентгеновата тежест, морфологията на тибиофеморалния хрущял или синовита и ставния излив вследствие на упражненията.
Авторите отбелязват ограничения на доказателствата и възможност за леко нарастване на някои костномозъчни лезии. Затова резултатът не трябва да се превръща в твърдението, че всяко натоварване е безрисково. Общата картина обаче не подкрепя страха, че правилно дозираното лечебно упражнение автоматично „изтрива“ коляното. Van Ginckel и съавт., 2019
Публикация в Journal of Orthopaedic & Sports Physical Therapy от 2025 г., посветена точно на мита, че упражненията „износват“ коляното, обобщава систематичните прегледи по сходен начин: терапевтичните упражнения не показват увреждащ ефект върху структурата или качеството на хрущяла. Bricca, Juhl и Roos, 2025
Какво означава „правилно натоварване“
Правилното натоварване не е най-лекото възможно упражнение и не е най-тежкото, което човек може да понесе. То е натоварване, което е достатъчно, за да предизвика полезна адаптация, но позволява възстановяване без трайно влошаване на симптомите.
То трябва да бъде съобразено с:
* коя става е засегната и кои движения са ограничени;
* текущата болка, скованост, оток и наличие на излив;
* мускулната сила и двигателния контрол;
* възрастта и общата физическа подготовка;
* предишни травми, операции и ставна нестабилност;
* телесната маса;
* сърдечносъдови, неврологични и други придружаващи заболявания;
* ежедневната работа, съня и времето за възстановяване;
* целите на човека – ходене, работа, спорт, стълби или самостоятелност в ежедневието.
Дозата се определя не само от броя повторения. Значение имат съпротивлението, обемът, скоростта, амплитудата, честотата, почивката и общото натоварване през целия ден.
Кои видове упражнения могат да бъдат полезни
Не съществува едно „най-добро“ упражнение за всички. Добрата програма обикновено комбинира няколко компонента.
1. Упражнения за сила
Те могат да включват контролирано ставане от стол, разгъване и сгъване на коляното, повдигане на пръсти, упражнения за седалищната мускулатура, частичен клек или качване на ниско стъпало. Изборът и трудността зависят от състоянието.
Силовата работа увеличава функционалния резерв. Ако ставането от стол изисква почти целия наличен капацитет, то ще бъде трудно и болезнено. Когато капацитетът се повиши, същото движение може да се извършва с по-малко относително усилие.
2. Аеробно натоварване
Ходене, велоергометър, плуване или упражнения във вода могат да подобрят издръжливостта и общото здраве.
Водната среда е полезна възможност при силна болка, затлъстяване или ниска изходна поносимост, но не е задължително по-добра за всеки.
3. Подвижност
Контролираните движения в поносима амплитуда помагат за запазване или постепенно увеличаване на ставния обем.
Агресивното насилване на болезнена и подута става не е необходимо условие за подобрение.
4. Баланс и нервно-мускулен контрол
Упражненията за равновесие, контрол на коляното и таза и промяна на посоката могат да бъдат важни при нестабилност или несигурна походка.
Целта не е да се постигне една „идеална“ позиция във всеки момент, а човекът да управлява движението уверено при различни задачи.
5. Тренировка на конкретната функция
Ако основният проблем е качването по стълби, програмата трябва постепенно да подготвя именно за стълби. Ако целта е по-дълго ходене, трябва да има постепенно увеличаване на дистанцията.
Общите упражнения са полезни, но специфичната функция също трябва да бъде тренирана.
Допустима ли е болка по време на упражнения?
Пълната липса на усещане не е задължително условие за безопасно движение. При артроза е възможно да има лек или умерен дискомфорт, особено в началото на нова програма.
Една болезнена реакция сама по себе си не доказва ново структурно увреждане.
По-полезно е да се наблюдава моделът на реакцията:
* Приемлива реакция: дискомфортът е поносим, движението остава контролирано и симптомите се успокояват след тренировката или до следващия ден.
* Необходима корекция: болката или отокът са ясно по-силни на следващия ден, походката се влошава или обичайната функция намалява. Тогава се променят обемът, съпротивлението, амплитудата или честотата.
* Необходима оценка: внезапна остра болка, ново истинско блокиране, поддаване на ставата, значителен оток или бързо влошаване.
Често използваното проследяване на реакцията през следващите 24 часа е практичен клиничен ориентир, а не лабораторен тест за състоянието на тъканите. То трябва да се използва заедно с наблюдение на функцията, отока, походката и възстановяването.
Как се прогресира безопасно
Най-честата грешка не е самото движение, а прекалено големият скок в натоварването.
Например човек, който дълго е бил неактивен, решава внезапно да ходи десет километра или да изпълни голям обем клекове. Ставата може да реагира с обостряне не защото движението по принцип е вредно, а защото приложената доза надхвърля моментния капацитет.
Практичният подход е:
1. Да се започне от поносима изходна доза.
2. Да се проследи реакцията по време на натоварването и на следващия ден.
3. Да се увеличава постепенно само един основен параметър – например повторения, съпротивление, амплитуда или продължителност.
4. Да се оставя достатъчно време за възстановяване.
5. При обостряне дозата временно да се намали, а не непременно да се прекрати всяко движение.
При някои хора началото може да бъде няколко кратки периода на движение през деня вместо една дълга тренировка. Началната доза трябва да се определя от реалния капацитет, а не от обща таблица.
Какво е мястото на мануалната терапия и Юмейхо
Мануалните техники могат да помогнат за временно намаляване на болката и защитното мускулно напрежение, за подобряване на подвижността и за по-лесно включване в активна терапия.
Това може да бъде ценно, особено когато човекът се страхува от движение или има изразена скованост.
Професионално коректното послание обаче е, че пасивната техника сама по себе си не възстановява загубен хрущял и не заменя постепенното натоварване.
NICE препоръчва мануалната терапия при колянна или тазобедрена артроза да се разглежда само като допълнение към терапевтичното упражнение, а не като самостоятелна основна стратегия. NICE NG226 – мануална терапия
В този смисъл Юмейхо и други мануални подходи могат да бъдат част от комбинирана рехабилитационна програма: за повлияване на симптомите, подвижността и усещането за движение, след което постигнатият ефект да се подкрепи с активна работа, сила и функционално натоварване.
Телесната маса има механично и метаболитно значение
При наднормено тегло въпросът не се изчерпва с това, че ставата носи повече килограми. Мастната тъкан е метаболитно активна и може да участва в системни възпалителни процеси.
Затова управлението на телесната маса, когато е необходимо, може да подпомогне резултата от упражненията.
Подходът трябва да бъде без обвинение и без крайни режими. NICE посочва, че всяко устойчиво намаляване на теглото може да бъде полезно, а при подходящи пациенти около 10% обикновено носи по-голяма полза от 5%.
Това не е условие човек първо да отслабне, за да получи право да се движи. Натоварването и хранителната стратегия могат да се развиват паралелно.
Какво упражненията не могат да обещаят
Коректната комуникация е важна. Упражненията могат да подобрят болката, силата, подвижността, функцията и качеството на живот, но:
* не гарантират възстановяване на нормален хрущял;
* не премахват всички остеофити и образни промени;
* не действат еднакво при всеки човек;
* не изключват необходимостта от медикаментозно лечение или операция при определени случаи;
* не превръщат всяко натоварване в безопасно натоварване.
Целта на рехабилитацията не е непременно да направи рентгеновата снимка „идеална“, а да помогне на човека да се движи по-добре, да има по-малко ограничения и да участва по-пълноценно в живота си.
Кога е необходима допълнителна медицинска оценка
Не всяка ставна болка е обикновено обостряне на артрозата. Преглед е необходим при:
* внезапно силно подуване, зачервяване и затопляне на ставата;
* температура или общо неразположение;
* значима травма или невъзможност за стъпване;
* повтарящо се истинско блокиране на ставата;
* бърза загуба на сила или подвижност;
* силна болка в покой или през нощта, особено с необяснима загуба на тегло;
* подуване на подбедрицата, болка в прасеца или задух;
* продължаващо влошаване въпреки разумно адаптирана програма.
Заключение
Артрозата не бива да се омаловажава, но не бива и да се представя като необратимо механично „изтриване“, при което всяка крачка приближава човека към операция. Това послание създава страх, обездвижване и загуба на функция.
По-точно е да кажем, че артрозата е заболяване на цялата става, при което биологията и механиката взаимодействат. Ставата има способност да се адаптира, но тази способност има граници.
Правилно дозираното движение не унищожава автоматично ставата. То подобрява силата, координацията, издръжливостта и способността на човека да понася ежедневните натоварвания.
Движението не е врагът. Неподходящата доза може да бъде проблем, а правилната доза е една от най-важните части на лечението.
Основни източници
1. OARSI: What is osteoarthritis?
2. NICE NG226: Osteoarthritis in over 16s
3. WHO: Osteoarthritis
4. Van Ginckel et al., 2019
5. Lim et al., 2024
6. Bricca, Juhl & Roos, 2025
Статията има информационна цел и не замества индивидуална медицинска или физиотерапевтична оценка.
