01/09/2026
“Пази, Боже, сляпо да прогледа.”
Или пък не?
Напоследък е все по-модерно да се говори за осъзнаване.
И по ирония, все повече “слепота” има по темата.
Защото какво следва след “проглеждането”?
Някои го наричат Надежда.
И въпреки че 100 пъти не са отключили с един ключ, на 101-вия още се надяват, че ще успеят.
Някои го наричат Сила.
И въпреки че не камъкът, а главата им все се оказва строшена, си казват едно “Never give up” и отново тръгват с нея напред.
Някои пък го наричат Смелост.
И въпреки че вървят срещу страховете, които виждат на повърхността, истинските им такива удобно ги водят за носа, “защитавайки ги”.
И накрая, воала!:
Безнадеждни.
Слаби.
Страхливци.
Едно, обаче, е безспорно.
Че докато гледаме света с “широко затворени очи” - оправдание има. Че и прошка (па макар илюзорна).
Осъзнаем ли, обаче, вече правим ИЗБОР.
Затова е толкова удобно да сме в разказа на Алеко Константинов, нали? (макар и с малко по-разширена конотация) 🙂
П.П. Прогледнеш ли за ситуация, обстоятелства, човек (особено човек!), помни - Избор е! Твоят избор.
И е просто:
ИЗБИРАШ да присъстваш. Или не.
ИЗБРАН си да присъстваш. Или не.
И двете са достатъчно очеотварящи.
(Да, знам че няма такава дума 🙂)
“Добро утро” на всички 🫣🌤️🙂
Да сваляме “очилата”?
