14/05/2026
Присъствайки вече втора година в училище като придружител на моето дете (за съжаление не като ресурсен учител, но това е отделна тема), ежедневно наблюдавам подобни ситуации - както спрямо моето дете, така и дори спрямо нас, ВЪЗРАСТНИТЕ.
Все по-често оставам с усещането, че на децата не им достига не само възпитание, но и елементарна емпатия и уважение към по-различните.
Толерантност?! Какво е това?! Някаква сложна дума с много букви…
Това е, което мога да кажа за Великото „приобщаващо образование“.
Благодаря ти, Donika Kostadinova ❤️
Днес си позволих да наруша професионалната етика. Използвах думата „тъпак“.
Направих го съзнателно, обръщайки се към група младежи, които за пореден път се забавляваха на гърба на дете с аутизъм. Дете, което дори не разбираше, че му се присмиват.
„Само тъпак би се присмивал на човек, който не разбира, че му се подиграват.“
Казах го и го мисля. И ако родителите им се чувстват обидени от думите ми, ги каня на разговор. Но не за моя език, а за поведението на техните деца. Защото:
‼️ Липсата на емпатия не е „тинейджърски период“ – тя е дефицит на възпитание.
‼️ Подигравката към по-слабия не е лидерство – тя е проява на ниска интелигентност.
‼️ Защитата на детето „на всяка цена“ от страна на родителите само потвърждава, че крушата не пада далеч от дървото.
Миналата година водихме същите разговори. Днес нищо не се е променило. Очевидно „всяко чудо е за три дни“, но моето търпение не е. Когато виждам наглост, липса на елементарно човешко отношение и пълно отсъствие на ценности, няма да мълча.
В образованието често говорим за методики и планове. Но истинският урок, който тези деца трябва да научат, не е в учебниците. Той е в това да бъдеш Човек. И ако истината за тяхното поведение ги обижда, значи проблемът не е в думата, която съм използвала, а в огледалото, което им е поставено.
Ученето може да е лесно, но да бъдеш човек очевидно е най-трудният предмет за някои.
