Insight.bg - Георги Добрев - клиничен психолог

14/09/2026

Колко често омаловажаваме собственото си преживяване?

„Не е чак толкова сериозно.“
„Други хора имат много по-големи проблеми.“
„Ще ми мине.“

Понякога точно тези мисли ни карат да отлагаме неща, които всъщност имат нужда от внимание.

Грижата за себе си започва и там, където си позволяваме да приемем собственото си преживяване насериозно. Защото това, което преживяваме, не се нуждае от сравнение, за да бъде важно за нас.

#психолог #консултиране #грижа #грижазасебеси #времезасебеси

09/09/2026

Замисляли ли сте се колко силно близките ни отношения се отразяват на начина, по който се чувстваме — не само емоционално, но и физически?

Близостта е нещо, което преживяваме с цялото си тяло. Понякога тялото ни реагира на случващото се във връзката ни, преди самите ние да сме го осъзнали.

Затова си струва да обръщаме внимание не само на това, което мислим и чувстваме, но и на сигналите, които тялото ни дава.

Ако искате да разберете по-добре какво се случва във вашите отношения и с вас самите, можете да запишете час за консултация с мен.

#консултиране #психолог #двойка #връзка #партньорскиотношения

29/08/2026

“Не съм гладен, ама нещо ми се хапва.”

Познато ли ти е?

Днес ще поговорим за хранителния шум - какво представлява и защо понякога мислите за храна не спират.

#консултиране #психолог #себепознание #психичноздраве #хранителеншум

24/08/2026

📢 Уважаеми клиенти,

С удоволствие Ви информирам, че от 8-ми септември ще приемам и в ДКЦ „Александра Хелф“, филиал Будапеща, гр. София.

📅 Записването за часове вече е отворено, като към момента има свободни места.

За записване на час в ДКЦ „Александра Хелф“, моля последвайте линка към Superdoc.bg.

📌 Продължавам да приемам клиенти и в частната си практика. За записване на час можете да ми изпратите лично съобщение или да се свържете с мен на телефон 0882 809 948.

Запази онлайн час за преглед при Георги Добрев (Психолог, София)! Вижте информация за лекаря и прочетете реални мнения на пациенти.

25/07/2026

Интересно е колко трудно понякога понасяме липсата на задачи.

Свикваме да измерваме дните си чрез това, което сме свършили. Колко сме били полезни. Колко сме отметнали. Колко продуктивни сме били.

И когато най-накрая имаме свободно време, вместо лекота може да се появи неспокойствие.

Не защото не умеем да почиваме. А защото почивката ни среща с нещо, което често остава на заден план в ежедневието – самите нас.

Понякога именно в тишината започват да се чуват въпросите, за които през останалото време нямаме пространство. Затова можем да поспрем за миг и да си зададем следните въпроси:

Кои са нещата, които ми липсват?
Как живея напоследък?
От какво имам нужда?
Накъде бързам? 
Има ли нещо, което напоследък избягвам да срещна – в себе си, в отношенията си или в живота си?

Може би затова отпуската невинаги е само време за възстановяване. Понякога тя е и покана за среща със себе си.

26/06/2026

Когато говорим за хранителните си навици, често се фокусираме върху това какво ядем. По-рядко се замисляме как са се формирали отношенията ни с храната.

Още в детството храната започва да придобива различни значения. Понякога е награда. Понякога е утеха. Друг път е знак за любов, грижа или одобрение. Макар тези послания да са били изречени с най-добри намерения, те могат да повлияят на отношението ни към храната и години по-късно.

Затова като възрастни невинаги посягаме към храната само защото сме гладни. Понякога я използваме, за да се успокоим, да се справим с напрежението, самотата или тъгата. Понякога тя се превръща в начин да запълним не празен стомах, а трудна емоция.

Самото емоционално хранене не е необичайно, то е част от човешкия опит. Трудността възниква тогава, когато се превърне в автоматичен отговор на всяко вътрешно преживяване. Когато вместо да се запитаме „Какво чувствам?“, автоматично посегнем към храната.

Емоциите не са наш враг. Те са сигнали, които ни показват от какво имаме нужда. Когато започнем да ги разпознаваме, храната постепенно се връща към своята истинска роля – да подхранва тялото, а не да потиска емоциите.

💬 Споделете в коментар кое послание от детството ви е останало в съзнанието и до днес.

20/06/2026

Понякога сме толкова фокусирани върху следващата цел, че забравяме да забележим колко път вече сме извървели. 👣

Преди време си мечтаел да бъдеш там, където си днес. Може би реалността не изглежда точно така, както си си я представял. Може би все още има трудности, въпроси и моменти на несигурност. Но това не променя един важен факт – ти си извървял път и си постигнал повече, отколкото понякога си даваш сметка.

Отдели си момент, за да го признаеш пред себе си. Да се погледнеш не само през призмата на това, което ти липсва, а и през всичко, което си преодолял и постигнал. ✨

Ако усещаш, че си на кръстопът или че пътят напред е труден за извървяване сам, психологическото консултиране може да бъде пространство за яснота, подкрепа и нова перспектива. Като клиничен психолог мога да те подкрепя да преминеш през този период с повече разбиране към себе си и увереност в следващите си стъпки.

📩 За записване на час за консултация (онлайн или на място), можеш да ми изпратиш лично съобщение.

13/05/2026

Познато ли ви е това усещане? Да се справяте с всичко, да „държите фронта“ и да раздавате от себе си, докато накрая не остане почти нищо...

Често прекрачваме прага на психологичния кабинет едва когато сме напълно „изцедени“. Чакаме тревожността да стане непоносима, стресът да премине в бърнаут или умората да ни попречи да станем от леглото. Убедили сме се, че трябва да сме стигнали абсолютното дъно, за да „заслужим“ помощ.

Истината е съвсем различна. Психологическото консултиране не е само „Спешно отделение“ за душата. Процесът на промяна изисква енергия и вътрешен ресурс – ресурс, с който разполагате много повече, когато потърсим подкрепа навреме.

Много по-леко е да работим върху границите си, взаимоотношенията си и вътрешния си мир, докато все още имаме сили, отколкото да се опитваме да се възстановим от нулата.

Грижата за себе си не бива да започва там, където свършват силите ни. Не чакайте да останете с ограничен ресурс, за да изберете себе си.

Погрижете се за себе си, запазете своята консултация днес.

24/02/2026

🐾 „Аз и моето куче“ – за връзката, която ни променя

Стартираме „Аз и моето куче“ – едно от първите междудисциплинарни изследвания в България, което обединява психологията и ветеринарната медицина. Проектът се осъществява съвместно с Ветеринарна клиника “Лозенец” и д-р Моника Стефанова. 🧠🩺

🦮Участието ви в изследването е ключово за събирането на реална информация за начина, по който си взаимодействат кучетата и техните стопани.

🏳️ Ако имате куче и имате навършени 18 години ще ви бъдем благодарни, ако решите да се включите.

👉 Включете се в изследването тук: https://forms.gle/aDFfvGbuo6mxBDyG6

🙏 Благодарим ви, че помагате да научим повече за тази специална връзка, която ни прави по-добри хора! 🐕❤️

19/02/2026

Мозъкът ни е устроен така, че обработва емоциите на другите само когато има активен фокус върху тях.

В дигиталния свят това се случва рядко. Чатовете и реакциите поддържат контакта, но не създават истинска психична близост.

Емоционалната наситеност на общуването е това, което ни кара да се чувстваме свързани. Когато присъстваме активно в диалога, дори кратките срещи успяват да заситят потребността ни от разбиране – нещо, което и най-интензивният онлайн контакт често не постига.