11/09/2026
По-малко бързане и повече спокойствие – възможно ли е?
„Хайде, бързо!“
„Обувай се, закъсняваме!“
„Къде ти е раницата?“
„Колко пъти да ти напомням?“
Познато ли ви звучи?
Със септември се завръща ранното ставане, училището или градината, тренировките, домашните, работата и онова усещане, че всички трябва да бъдат на три места едновременно.
Но трябва ли началото на учебната година непременно да изглежда така?
И може би най-важният въпрос:
Ами ако проблемът невинаги е, че детето е бавно, разсеяно или неорганизирано? А че всички живеем в режим на постоянно бързане?
Когато сутрин започва с поредица от напомняния, детето постепенно може да свикне, че някой друг следи времето, раницата, дрехите, закуската, домашните...
А родителят също свиква:
„Ако не му кажа, няма да го направи.“
И така се създава един изтощителен кръг:
детето чака напомняне → родителят напомня → детето се бави → родителят се ядосва → следват още повече контрол и напомняния.
А понякога изходът не е в това да напомняме още повече.
А в това постепенно да прехвърляме отговорността към детето – според възрастта и възможностите му.
Това не означава:
„От утре се оправяй сам!“
Означава да му дадем възможност постепенно да изгради свои навици – да знае какво предстои, да има достатъчно време, да участва в подготовката и да поема малки, подходящи за възрастта му отговорности.
И понякога да му позволим да преживее естествените последствия от това, че не е направило нещо навреме.
А за родителя това означава да си зададе един важен въпрос:
„Какво мога да спра да правя вместо него?“
Защото повече спокойствие у дома невинаги идва от това всички да успяваме да направим всичко навреме.
Понякога идва от това всеки да поеме своята част.
#родителство #15септември #родители #психология #ВърнисиЖивота
