Ashtanga Yoga Shala

Directions Website Contact the practice

Ashtanga Yoga Shala Ashtanga Yoga Shala is devoted to the traditional method of teaching ashtanga yoga called Mysore. All teachers speak English.

ИНДИВИДУАЛЕН КЛАС В ГРУПОВА ПРАКТИКА

Майсор (кръстен на името на града в Индия, където Шри К. Патаби Джойс започва да преподава метода) е метод на изучаване на йога, който не е воден от учител, който да стои пред теб през целия клас и да ти казва какво да правиш. В Майсор класа ученика практикува в своето темпо и ритъм под наблюдението на учител. Това е като индивидуален клас в група. По време на традиционния Майсор метод учениците получават индивидуално внимание посредством напътствия и физическа помощ при построяването на позите. Майсор класът предоставя свободата да дойдете на практика когато пожелаете; можете да започнете практиката си по всяко време в рамките на сесията, която обикновенно е три часа. За някои практиката ще бъде 30 минути, за други 90.
В България единственото място където може да практикувате по традиционния Майсор метод е Ashtanga yoga shala.
За повече информация относно практиката, метода на преподаване, учителите, моля, разгледайте https://ashtangayogashala.bg/. Намасте :)

Колко струват три дни от живота ни?Когато организираме едно пътешествие, обикновено първо мислим за местата, които ще по...
26/07/2026

Колко струват три дни от живота ни?

Когато организираме едно пътешествие, обикновено първо мислим за местата, които ще посетим, хотелите, програмата и всичко, което искаме да преживеем. С времето обаче разбрахме, че има още нещо, което е също толкова важно – начинът, по който стигаме дотам.

Всеки, който е пътувал до Азия, знае какво означават дългите часове по летища, прекачванията, чакането и умората, която понякога остава и през първите дни след пристигането. През последните години пътуването стана и по-непредвидимо – полети се отменят, маршрутите се променят, а едно закъснение може да обърка цялата връзка.

Затова директният чартърен полет до Лаос не е просто удобство в програмата на нашето пътешествие Get Back to Your Free Spirit. Вместо обичайните около 34 часа в едната посока, ще стигнем за около осем. След това със същия самолет ще продължим и до Камбоджа. Когато съберем времето, което няма да прекараме по терминали, в чакане и прекачвания, се оказва, че си връщаме почти три дни.

Това са три дни за сутрешна практика, за разходки из Луанг Прабанг, за Меконг, разговори, срещи и онези моменти, които не влизат в програмата, но често остават най-дълго в паметта. За нас това не е въпрос на лукс, а част от начина, по който искаме да пътуваме – с по-малко изтощение и повече време за самото преживяване.

Животът не започва, когато пристигнем. Той се случва през цялото време. А когато можем да си върнем почти три дни от него, това има значение.

Повече за пътешествието до Лаос и Камбоджа:
👉 https://www.facebook.com/events/1610665354399939

Преди няколко години седяхме с Цвета в любимото ни малко барче на плажа в Гоа. Беше краят на сезона. Туристите почти си ...
18/07/2026

Преди няколко години седяхме с Цвета в любимото ни малко барче на плажа в Гоа. Беше краят на сезона. Туристите почти си бяха тръгнали и мястото беше необичайно тихо.

Пиехме коктейлите, заради които винаги се връщахме там, а на няколко метра от нас двама музиканти свиреха. Единият беше руснак, другият украинец. Не знаем имената им и никога повече не ги видяхме. Но в онази вечер това нямаше никакво значение. Просто свиреха красива, спокойна музика, която някак естествено се смесваше със звука на вълните.

Бяхме останали след поредица от ретрийти. За първи път от дни бяхме само двамата. В един момент се погледнахме и почти едновременно казахме:

„Осъзнаваш ли, че от няколко дни изобщо не сме поглеждали телефоните си?“

Не защото си бяхме поставили такова правило. Не защото искахме да направим дигитален детокс. Просто бяхме забравили, че ги има.
По-късно си дадохме сметка, че всъщност не телефоните бяхме забравили. Бяхме забравили чувството, че винаги трябва да сме някъде другаде, че трябва да проверим още нещо, да отговорим на още едно съобщение, да направим още една снимка, да публикуваме още един момент, вместо просто да го изживеем.
Оттогава често си спомняме онази вечер. Не защото се случи нещо необикновено, а точно защото не се случи нищо. Две чаши на масата, морето, музиката, един разговор и усещането, че за първи път от много време никъде не бързаме.
Може би именно тогава започна идеята за пътешествията, които създаваме днес. Не като начин да избягаме от живота си, а като възможност за няколко дни да си спомним какво е да го живеем с цялото си внимание.
Тази есен бихме искали да споделим точно това усещане с още хора.

От 21 до 28 ноември ще бъдем заедно в Лаос и Камбоджа. Ще започваме сутрините с Primal Somatic Flow. Ще се разхождаме сред храмовете на Ангкор. Ще прекараме ден със слоновете. Ще се потопим в каскадите на Куанг Си, едни от най-красивите водопади в света. Но ако трябва да сме честни, нито едно от тези места не е истинската причина да тръгнем.
Истинската причина е надеждата, че някъде между всички тези преживявания отново ще се появи онова просто усещане от една тиха вечер в Гоа. Че никъде не бързаме. И че точно там, където сме, животът вече се случва.

Ако усещате, че това пътешествие е и за вас, ще се радваме да го споделим.
👉 Линк към събитието

https://www.facebook.com/events/1610665354399939/

Ако, докато четеше този текст, се сетиш за човек, който има нужда точно от такава седмица, изпрати му го. Ако вярваш, че повече хора биха открили нещо за себе си в тези думи, ще се радваме да го споделиш и на стената си.
Понякога едно споделяне се оказва началото на нечие пътешествие.

ПИСМА ОТ ПЛАЖАПисмо №2Ами ако тялото не е забравило?След първото писмо много от вас ми писаха.Някои казаха, че причината...
21/06/2026

ПИСМА ОТ ПЛАЖА
Писмо №2
Ами ако тялото не е забравило?

След първото писмо много от вас ми писаха.
Някои казаха, че причината е заседналият начин на живот. Други – че сме се отдалечили от природата. Трети бяха убедени, че всичко опира до възрастта.
Не знам кой е прав.
Знам само, че през последните дни непрекъснато се връщам към един разговор, който ме накара да се замисля още повече.

На плажа, една жена, на около шейсет години, ми разказа нещо, което не мога да забравя. Грижеше се за себе си. Тренираше, хранеше се внимателно, имаше личен треньор и нутриционист. Правеше всичко, което сме свикнали да наричаме здравословен начин на живот.
Говореше спокойно, докато в един момент очите ѝ не се напълниха със сълзи.

Погледна ме и каза:

„Не бях клякала до земята от двадесет години.“

Замълча за миг, сякаш сама не можеше да повярва на думите си. После тихо добави:

„Не вярвах, че това някога ще бъде възможно отново.“

Разказа ми, че отдавна не помни кога за последно е влизала и излизала от колата си без усилие. Ставането от земята било съпроводено с охкане, а навеждането постепенно се превърнало в движение, което избягвала. Най-страшното било, че с времето всичко това ѝ се сторило напълно нормално.

Обяснението било просто:
„Такива са годините.“

Преди седмица беше дошла на един от нашите ритрийти.
Не защото търсеше чудо. Не защото очакваше някой да я поправи. Искаше само няколко дни за себе си. Малко движение. Малко почивка. Малко тишина.

Само седем дни по-късно, без насилие, без борба и без да гони някакви постижения, за първи път от двайсет години седна върху петите си. Остана така известно време. Не защото не можеше да стане, а защото не искаше. Искаше да запомни усещането.
Най-силно ме впечатли НЕ самото движение. По-силно ме впечатли изражението на лицето ѝ. Беше като човек, който току-що е открил нещо, за което е бил убеден, че е изгубил завинаги.

В онзи момент имах странното усещане, че тялото ѝ тихо ѝ прошепна:

„Не съм забравило. Просто отдавна никой не ме беше попитал.“

Оттогава все по-често си задавам един въпрос.

Ами ако тялото помни много повече, отколкото си мислим?

Ами ако под сковаността, страха и навиците все още живее онази естествена лекота, с която всички сме започнали живота си?

Може би надеждата не е в това да намерим ново тяло.
Може би надеждата е да възстановим връзката със старото.

Защото все повече вярвам, че то не е забравило.

Просто отдавна никой не го е попитал.

Красен

През последните 17 години Ashtanga Yoga Shala беше място, в което заедно търсихме по-дълбоко разбиране за тялото и движе...
17/06/2026

През последните 17 години Ashtanga Yoga Shala беше място, в което заедно търсихме по-дълбоко разбиране за тялото и движението.
През това време научихме много. Но най-важното е, че не спряхме да задаваме въпроси.
От това търсене постепенно се роди Primal Somatic Flow.
Следващите няколко седмици ще споделяме поредица от лични размисли, които стоят в основата на тази промяна.
Започваме с първото "Писмо от плажа".

ПИСМА ОТ ПЛАЖА
Писмо №1

ЕДНО ДЕТЕ. ЕДИН БАЩА. И ЕДИН ВЪПРОС, КОЙТО НЕ МИ ДАВА МИРА

Преди няколко дни седях на плажа и дълго наблюдавах едно малко момче. Може би беше на година и половина.
Играеше си в пясъка. Търкаляше се.
От легнало положение преминаваше в седнало.
После на четири крака. После в клек. После пак на земята.
Без усилие. Без колебание. Без да мисли.
Движеше се в спирали и кръгове.
С лекота, която не може да се научи.
С радост, която не може да се изиграе.
Изглеждаше така, сякаш самото движение му носеше щастие.
И вероятно беше точно така.
След малко дойде баща му. Мъж на около четиридесет години.
Наведе се да го вземе. Неусетно започнах да следя и него.
Докато детето стигна до клек за миг, на бащата му трябваха няколко секунди.
Спря по средата. Лицето му се сви. Подпря се.
После бавно взе детето на ръце. Изправянето беше още по-трудно.
Тялото му беше сковано. Стъпките му – бавни.
На лицето му имаше онази позната гримаса, която всички сме виждали.
Не каза нищо. Само въздъхна. Гледах как се отдалечават.
Детето се въртеше в ръцете му. Искаше да слезе.
Искаше да продължи да играе. Да се търкаля.
Да пълзи. Да кляка. Да открива света с тялото си.
Но за миг му беше отнета радостта от движението.
А баща му...
Той сякаш отдавна беше изгубил своята.
Докато ги гледах как се отдалечават, се сетих за нещо, което все по-често ми минава през ума.
Природата не прави нищо случайно.
Тя не само създава всичко.
Тя го създава по най-интелигентния, най-ефективния, най-икономичния и най-функционалния начин.
С лекота.
Реките не се борят, за да стигнат до морето.
Дърветата не се напъват, за да пораснат.
Птиците не летят със стиснати зъби.
Всичко живо следва своята природа.
И тогава неизбежно си зададох един въпрос.
Как е възможно човешкото тяло – създадено от същата тази природа – още в средата на живота да започне да се движи тежко, трудно и с болка?
Дали това е неизбежна част от остаряването?
Или просто някъде по пътя сме се отдалечили от начина, по който сме създадени да се движим?
Не знам дали имам всички отговори, но усещам, че точно в този въпрос се крие нещо много важно.
И затова през следващите дни ще продължа да мисля на глас.
Защото може би най-голямата ни задача не е да станем по-силни, а да си върнем лекотата, с която някога сме се движили.
Защото всички сме били онова дете.

Въпросът е...
кога престанахме да бъдем?

Красен

04/06/2026

Така започваше всеки ден от тази седмица. 🌅

Преди телефоните.
Преди новините.
Преди задачите.

Само изгрев.
Само море.
Само дъх.
Само звук.

Понякога забравяме колко малко е нужно на човек, за да си спомни кой е.

Благодаря на всички, които бяха част от това преживяване.

Седем дни извън времето. ❤️

Преди няколко дни Цвета защити дипломната си работа по телесна психотерапия към Института по психотелесна психотерапия, ...
19/05/2026

Преди няколко дни Цвета защити дипломната си работа по телесна психотерапия към Института по психотелесна психотерапия, с дипломен ръководител Мадлен Алгафари.

За нас това не е просто диплома.
И не е просто „още една квалификация“.

Това е естествено продължение на път, по който тя върви от години - път на дълбоко търсене, работа с хората, тялото, емоциите и нервната система.

Малцина знаят, че през последната година Цвета работи и като телесен психотерапевт.

И честно казано, това промени още повече начина, по който гледаме на човешкото тяло, стреса, емоциите и процеса на вътрешна трансформация.

Защото все по-ясно виждаме нещо важно:

Много хора днес не страдат от липса на информация.

Страдат от липса на свързаност със самите себе си.

От хронично напрежение.
От потиснати емоции.
От живот „на инат“.
От нервна система, която никога не спира истински.

И именно затова Цвета и Инес създадоха женския ритрийт
„Алхимия на удоволствието“.

Не като ритрийт за „бягство“.

А като пространство, в което жената може постепенно да започне да се връща към:

тялото си;
сетивността си;
дъха си;
удоволствието;
мекотата;
и усещането, че е безопасно просто да бъде.

През деня чрез Primal Somatic Flow и соматична работа с тялото и нервната система.
А вечер чрез дълбоки преживелищни процеси, водени от Цвета и Инес.

Защото понякога най-голямата трансформация не идва от това да натиснеш повече.

А от това най-после да спреш да воюваш със себе си.

Гордеем се с теб, Цвета. ❤️

Address

Улица "Цар Асен" 20, ет. 3
Sofia
1000

Opening Hours

Monday 07:30 - 10:00
17:30 - 20:00
Tuesday 07:30 - 10:00
17:30 - 20:00
Wednesday 07:30 - 10:00
17:30 - 20:00
Thursday 07:30 - 10:00
17:30 - 20:00
Friday 07:30 - 10:00
17:30 - 20:00
Saturday 10:00 - 11:30
11:30 - 12:30

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Ashtanga Yoga Shala posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Ashtanga Yoga Shala:

Shortcuts

Share

Category