25/06/2026
Тези редове ги пиша за всички, на които им е останало нещо човешко. Смятах да седя далеч от фейсбук в следващите дни, защото съм отвратена от болното ни общество и все по-голямата липса на човешки качества, но нещо в мен е по-силно и седнах да напиша тези редове за хората, които може би имат нужда да прочета написано, за тези, които може би ще се замислят. Както неведнъж съм казвала, ако успея да провокирам един човек да се замисли и да предприеме промяна, това е най-ценната победа за мен. Защото няма медал, няма слава, няма пари, които могат да се сравнят с това да помогнеш на един човек да се погрижи за здравето си и да остане жив.
Не познавах Жанет и нямам представа какви са обстоятелствата и причините довели до трагедията, но съм толкова афектирана от случилото се, че тази нощ не успях да спя. Душата ми цял ден е свита и скърби. Много сила и кураж на семейството и на близките ѝ. Кураж и на психолога, с когото е работила.
Данните, които успях да намеря с помощта на ИИ, сочат, че в България средно на ден повече от един човек слага край на живота си. Знам, че статистиките не работят и нямат никакъв ефект, защото всеки си мисли, че той е изключението, до момента, в който не се случи на него или на негов близък...
В България има огромен проблем в спорта, за който говоря от години. ОГРОМЕН проблем с насилието, с тормоза, с унижението. В спорта ни има брутално насилие. Проблемът са хората, които са в спорта. Спортът сам по себе си е едно от най-смислените неща в живота ни. Но масово отношението на хората в спорта в България НЕ Е ЗДРАВОСЛОВНО. Разбира се, с малки изключения.
Болните амбиции на родители и треньори. Болните амбиции за алчност, слава, власт и пари на треньори, ръководители, политици.
Остарелите методи на "дисциплиниране" и "изграждане на характер" чрез вменяване на страх, на вина, на срам, чрез унижения, бой, обиди, постоянно крещене...
Арогантното отношение на "авторитетите", заплахите, липсата на елементарна интелигентност и осъзнатост.
От години говоря как редовно в кабинета си срещам деца, тийнейджъри, млади хора, които се самонараняват, които говорят за самоубийство, които са с хранителни разстройства, хазартна зависимост... Заради цялото това сбъркано и болно разбиране за "изграждането на характери" и "правене на медалисти".
Преди време един баща ми каза, че е предопределил бъдещето на дъщеря си и тя ще стане професионална спортистска. Вложил е толкова много пари и време и тя няма право на избор, той е решил бъдещето ѝ, точка. Детето беше под брутален натиск, не искаше повече да спортува, имаше суицидни мисли.
Андре Агаси говори за ада, през който е преминал със своя тираничен баща. Майкъл Фелпс споделя, че е искал да сложи край на живота си. Най-великият атлет в историята. Олимпийски шампион, милионер. Дали те са слаби? Нали по пътя на сбърканата логика на обществото, след като са печелили най-големите отличия, трябва да са силни психически, да са силни характери.
Днес Фелпс има фондация, насочена именно към психическото здраве и намаляване на самоубийствата в световен мащаб.
Апелирам към всички, на които им е останало нещо човешко.
Не омаловажавайте емоциите, чувствата, преживяванията на близките си. Да потърсите подкрепа, помощ е проява на сила и осъзнатост. Това може да спаси нечий живот.
За огромно съжаление, опитът ми в работата с родители на подрастващи, които се самонараняват, имат мисли за самоубийство, борят се с хранителни разстройства, често ме среща с трудни реакции. Често когато споделя на родителите, те омаловажават ситуацията, смятат, че е някаква "лигавщина", в някои случаи дори реагират гневно към мен, когато ги насоча към психиатър, сякаш ги изкарам "луди".
Психиатърът е лекар, точно както е ортопедът. Когато има навехнат или счупен крак, не е проблем да се обърнете към лекар, дори да искате няколко различни мнения. Разберете, че същото се случва и с душата ни. Това, че е невидима, не означава, че тя не се чупи и не търпи наранявания.
Да потърсите помощ от лекар НЕ Е проява на слабост. Това е проява на сила и осъзнатост. Това може да спаси нечий живот.
Обществото, в което живеем е с много болни и сбъркани разбирания. Насажда омраза към различните, към всякакви различия. Вчера ми попадна снимка на президента ни с успешните ни деца спортисти, които награждава. Аз имам следния въпрос:
Ами по-неуспешните деца в спорта, те какво - не заслужават признание? Те са по-малко хора? Ами децата със СОП? За тях изобщо има ли спорт в България?
Едно от силно сбърканите послания, които всекидневно получават децата е, че само резултатите ги правят значими, важни, стойностни, обичани от родителите и треньорите си. Ако нямат резултати - те не струват, те не заслужават, те са разочарование, не са никой, те нямат място в обществото ни...
Обществото насажда омраза - в спорта, в училище, в детската градина, в дома, на улицата. Омразата ни е завладяла обществото, пропила се... Някой да е малко по-различен от нас и той не заслужава да живее, трябва да се линчува публично, но най-добре, ако може да се разстреля. Нали хората искат "сензации"...
Няма абсолютно никакво значение кой какъв е - бял, тъмнокож, нисък, висок, слаб, пълен, богат или беден, вярващ или не, шампион или не, отличник или с двойки, със СОП илибез, с различна сексуалност, с двама родители или с нито един до себе си, осиновен или не, от ЦСКА или Левски, българин или не, няма никакво, абсолютно никакво значение!
Опазването на човешкия живот трябва да бъде най-висшият приоритет на всяко общество. Би трябвало поне в това да сме обединени, би трябвало...
Още веднъж - съболезнования на семейството и близките! И искрени извинения към семейството, че използвам тази лична трагедия, за да споделя това, което ми тежи в душата.
